Нагласените поръчки "вкиснаха" и бизнеса
в-к,,Банкеръ''-Брой 13 (979) - 30.03.2012
Автор: Ивайло Станчев
Близо 90% от публичните средства, които изразходват държавата и общините, минават през обществени поръчки. Само от началото на тази година сключените договори вече гонят 1 млрд. лева. За кризисната 2011-а пък институциите са разпределили чрез търгове над 5.7 млрд. лева. За никого не е тайна обаче, че вместо средство за борба с корупцията обществените поръчки у нас са по-скоро основният законен начин за източване на държавната хазна. Нагласени победители, скрити условия, анекси за оскъпяване, липса на прозрачност и т.н. Това са само част от похватите за "правилното" харчене на държавните милиони. Вярно, че заради оплакванията на чуждестранните компании и критиките на Европейския съюз през последните години нормативната база и организацията на конкурсите бяха преработени десетки пъти, но и сега в законодателството ни има редица вратички за прокарване на лични интереси.
Че парите най-често стигат само до определен кръг фирми, става ясно и от недоволството на браншовите организации. След като Българската стопанска камара остро се противопостави на въведените от ГЕРБ новости в Закона за обществените поръчки, през седмицата и Българската търговско-промишлена плата поиска драстични промени при провеждането на публични търгове. На първо място, бизнесът настоява провеждането им да се компютризира . Идеята е да има ясни и точни критерии за класиранията и не специални комисии, а компютърна програма да подрежда кандидатите. Така, освен че изборът на победител ще е безпристрастен, всички факти ще подлежат и на обществен контрол. Подобно предложение наистина би променило коренно нещата, но е малко вероятно управляващите да го приемат. Неслучайно само преди месец те въведоха възможността възложителите на обществени поръчки да имат право да контролират работата на конкурсните комисии по своя инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. С други думи, кметовете, министрите и шефовете на държавни агенции вече могат да се намесват и да коригират решенията на оценителите в "правилната" посока. Аргументът за тази привилегия бе, че в крайна сметка оценителната комисия е "един помощен орган на възложителя, който е назначен от него, за да извърши една определена работа, следвайки нормите на закона, като финалната отговорност винаги е на възложителя". Според бизнеса обаче тази опция изцяло обезсмисля функциите на уж независимата оценителната комисията и предоставя възможности за пряко и непосредствено влияние върху нея.
Впрочем най-лесният начин за преодоляване на този проблем е включването на представители на съответния бранш или на международните неправителствени организации в комисиите. "Браншовите организации са организации на изпълнителите, но са същевременно и съюз от конкуренти, където е малко по-трудно, отколкото в държавните организации, да се крият нещата от обществото", заяви през седмицата председателят на Търговско-промишлената плата Цветан Симеонов. Сега е почти невъзможно да се разбере как протича обсъждането и оценката на офертите, тъй като оценителите са щатни служители на съответната институции и нямат никакъв интерес да изнасят каквато и да било информация. По закон в състава на комисиите трябва да има и външен експерт с подходящо за предмета на поръчката образование, но обикновено тази фигура също предпочита да мълчи, тъй като й се плаща. Да не говорим, че външният експерт винаги е непознат за дадения бранш. Достатъчно е само да припомним централизирания търг за самолетните билети на властта, който бе обявен от Върховния административен съд за незаконен именно заради външния експерт. Въпросният човек се оказа без необходимия ценз и тогава някои от кандидатите поставиха въпроса как изобщо се е стигнало до неговото назначаване.
Друго искане на бизнеса е да се създаде "черен" списък на фирмите, които са представяли документи с невярно съдържание при кандидатстване за държавни поръчки. Такава мярка несъмнено ще е полезна, но за съжаление и тя не е по вкуса на управляващите, независимо от настояването на Европейската комисия да се създаде регистър на неизрядните компании. Обяснението е, че много от тях завеждали дела срещу съответните ведомства за нарушаване на имиджа им. "От една страна, ние имаме ангажимент да поддържаме такъв списък, но от друга, присъствието на дадени фирми в него се оказва много сериозно предизвикателство, тъй като подобно действие може да бъде обект на силна съдебна кампания и обжалвания", изтъква министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, който бе натоварен и със задачата да прекрои нормативната база за обществените поръчки. Всъщност у нас не само че няма черен списък, ами дори не се публикуват данни за наложените неустойки на изпълнителите. Сигурно и това може да бъде определено като "уронващо престижа", но със сигурност не е работа на държавата да лъска имиджа на провалилите се, още повече пък за сметка на парите на данъкоплатците. Същото се отнася и за разкриването на търговската тайна при обществените поръчки - когато се харчат публични средства, няма причина информацията да е скрита.
Сериозен проблем представлява и възможността поръчки да се печелят с привидно добри оферти, а при самото изпълнение картинката да става съвсем различна. Примерите и за това не са един или два - магистрала "Люлин", Дунав мост 2, водното огледало на Кърджали и т.н. Когато става дума за завишаване на цените, няма как да подминем и скандалния случай с полета на бившия социален министър Емилия Масларова до Южна Корея. Пътуването й излезе на държавата 17 хил. евро, при положение че дотам можеше да се отиде и за 700 евро. Колко още такива златни пътешествия има, само може да гадаем, но е сигурно, че се случват и до днес. Представители на фирми, снабдявали властта със самолетни билети, споделят, че чиновниците във ведомствата нямат хал хабер с какви цени доставчикът е спечелил търга и осчетоводяват всичко, което им се даде.
Сред облекченията за бизнеса, които държавата може да въведе, е и премахването на безсмисленото изискване за представяне на заверени документи за доказване на факти, които така или иначе се съхраняват в държавните агенции - финансови отчети, изпълнени поръчки за други структури и т. н. Нищо не пречи фирмите само да декларират въпросния факт, а администрацията да си го проверява по служебен път. Така освен че ще се спестят немалко средства от такси за обработка на документите, значително ще се облекчат и съкратят самите процедури.
Брюксел ще може да блокира участието на компании от страни извън общността в обществени поръчки, ако в съответната държава има дискриминация по отношение на европейските доставчици. Сега редица софтуерни фирми от Стария континент се оплакват, че се възпрепятства участието им в търгове в Китай. Също така американското законодателство в много случаи облагодетелства местните компании.
Предвижда се още Европейската комисия да може да разрешава на европейските институции, възлагащи поръчки, да отхвърлят оферти, включващи значителни по обем чуждестранни стоки и услуги, ако тези договори не са предмет на действащи международни споразумения. За да се предотврати възможността доставчици извън ЕС да упражняват несправедлива конкуренция на европейския пазар, ще се увеличи и прозрачността при необичайно ниски оферти.
http://www.banker.bg/?Channel=2&Cate...Article=462314
в-к,,Банкеръ''-Брой 13 (979) - 30.03.2012
Автор: Ивайло Станчев
Близо 90% от публичните средства, които изразходват държавата и общините, минават през обществени поръчки. Само от началото на тази година сключените договори вече гонят 1 млрд. лева. За кризисната 2011-а пък институциите са разпределили чрез търгове над 5.7 млрд. лева. За никого не е тайна обаче, че вместо средство за борба с корупцията обществените поръчки у нас са по-скоро основният законен начин за източване на държавната хазна. Нагласени победители, скрити условия, анекси за оскъпяване, липса на прозрачност и т.н. Това са само част от похватите за "правилното" харчене на държавните милиони. Вярно, че заради оплакванията на чуждестранните компании и критиките на Европейския съюз през последните години нормативната база и организацията на конкурсите бяха преработени десетки пъти, но и сега в законодателството ни има редица вратички за прокарване на лични интереси.
Че парите най-често стигат само до определен кръг фирми, става ясно и от недоволството на браншовите организации. След като Българската стопанска камара остро се противопостави на въведените от ГЕРБ новости в Закона за обществените поръчки, през седмицата и Българската търговско-промишлена плата поиска драстични промени при провеждането на публични търгове. На първо място, бизнесът настоява провеждането им да се компютризира . Идеята е да има ясни и точни критерии за класиранията и не специални комисии, а компютърна програма да подрежда кандидатите. Така, освен че изборът на победител ще е безпристрастен, всички факти ще подлежат и на обществен контрол. Подобно предложение наистина би променило коренно нещата, но е малко вероятно управляващите да го приемат. Неслучайно само преди месец те въведоха възможността възложителите на обществени поръчки да имат право да контролират работата на конкурсните комисии по своя инициатива или по сигнал на заинтересовано лице. С други думи, кметовете, министрите и шефовете на държавни агенции вече могат да се намесват и да коригират решенията на оценителите в "правилната" посока. Аргументът за тази привилегия бе, че в крайна сметка оценителната комисия е "един помощен орган на възложителя, който е назначен от него, за да извърши една определена работа, следвайки нормите на закона, като финалната отговорност винаги е на възложителя". Според бизнеса обаче тази опция изцяло обезсмисля функциите на уж независимата оценителната комисията и предоставя възможности за пряко и непосредствено влияние върху нея.
Впрочем най-лесният начин за преодоляване на този проблем е включването на представители на съответния бранш или на международните неправителствени организации в комисиите. "Браншовите организации са организации на изпълнителите, но са същевременно и съюз от конкуренти, където е малко по-трудно, отколкото в държавните организации, да се крият нещата от обществото", заяви през седмицата председателят на Търговско-промишлената плата Цветан Симеонов. Сега е почти невъзможно да се разбере как протича обсъждането и оценката на офертите, тъй като оценителите са щатни служители на съответната институции и нямат никакъв интерес да изнасят каквато и да било информация. По закон в състава на комисиите трябва да има и външен експерт с подходящо за предмета на поръчката образование, но обикновено тази фигура също предпочита да мълчи, тъй като й се плаща. Да не говорим, че външният експерт винаги е непознат за дадения бранш. Достатъчно е само да припомним централизирания търг за самолетните билети на властта, който бе обявен от Върховния административен съд за незаконен именно заради външния експерт. Въпросният човек се оказа без необходимия ценз и тогава някои от кандидатите поставиха въпроса как изобщо се е стигнало до неговото назначаване.
Друго искане на бизнеса е да се създаде "черен" списък на фирмите, които са представяли документи с невярно съдържание при кандидатстване за държавни поръчки. Такава мярка несъмнено ще е полезна, но за съжаление и тя не е по вкуса на управляващите, независимо от настояването на Европейската комисия да се създаде регистър на неизрядните компании. Обяснението е, че много от тях завеждали дела срещу съответните ведомства за нарушаване на имиджа им. "От една страна, ние имаме ангажимент да поддържаме такъв списък, но от друга, присъствието на дадени фирми в него се оказва много сериозно предизвикателство, тъй като подобно действие може да бъде обект на силна съдебна кампания и обжалвания", изтъква министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев, който бе натоварен и със задачата да прекрои нормативната база за обществените поръчки. Всъщност у нас не само че няма черен списък, ами дори не се публикуват данни за наложените неустойки на изпълнителите. Сигурно и това може да бъде определено като "уронващо престижа", но със сигурност не е работа на държавата да лъска имиджа на провалилите се, още повече пък за сметка на парите на данъкоплатците. Същото се отнася и за разкриването на търговската тайна при обществените поръчки - когато се харчат публични средства, няма причина информацията да е скрита.
Сериозен проблем представлява и възможността поръчки да се печелят с привидно добри оферти, а при самото изпълнение картинката да става съвсем различна. Примерите и за това не са един или два - магистрала "Люлин", Дунав мост 2, водното огледало на Кърджали и т.н. Когато става дума за завишаване на цените, няма как да подминем и скандалния случай с полета на бившия социален министър Емилия Масларова до Южна Корея. Пътуването й излезе на държавата 17 хил. евро, при положение че дотам можеше да се отиде и за 700 евро. Колко още такива златни пътешествия има, само може да гадаем, но е сигурно, че се случват и до днес. Представители на фирми, снабдявали властта със самолетни билети, споделят, че чиновниците във ведомствата нямат хал хабер с какви цени доставчикът е спечелил търга и осчетоводяват всичко, което им се даде.
Сред облекченията за бизнеса, които държавата може да въведе, е и премахването на безсмисленото изискване за представяне на заверени документи за доказване на факти, които така или иначе се съхраняват в държавните агенции - финансови отчети, изпълнени поръчки за други структури и т. н. Нищо не пречи фирмите само да декларират въпросния факт, а администрацията да си го проверява по служебен път. Така освен че ще се спестят немалко средства от такси за обработка на документите, значително ще се облекчат и съкратят самите процедури.
Брюксел ще може да блокира участието на компании от страни извън общността в обществени поръчки, ако в съответната държава има дискриминация по отношение на европейските доставчици. Сега редица софтуерни фирми от Стария континент се оплакват, че се възпрепятства участието им в търгове в Китай. Също така американското законодателство в много случаи облагодетелства местните компании.
Предвижда се още Европейската комисия да може да разрешава на европейските институции, възлагащи поръчки, да отхвърлят оферти, включващи значителни по обем чуждестранни стоки и услуги, ако тези договори не са предмет на действащи международни споразумения. За да се предотврати възможността доставчици извън ЕС да упражняват несправедлива конкуренция на европейския пазар, ще се увеличи и прозрачността при необичайно ниски оферти.
http://www.banker.bg/?Channel=2&Cate...Article=462314
)
Коментар