Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на модерния свят (архив до 2

[zarco]

Не плагиатствам, ако това намекваш. Споделих лични наблюдения.

Ако не съм прекалено настойчив, и с много вежлив и внимателен тон, мога ли отправя въпроса, с кои точно гънки обработваш своите наблюдения?

Предварително благодаря за отзивчивостта на НЯКОГО...

[tnm]

рОБЪРТ кИОСАКИ!

Не плагиатствам, ако това намекваш. Споделих лични наблюдения.

[zarco]

...
Мислих, мислих /с двете си гънки, пояснявам за някои хора/ и установих, че тези мои познати не умеят да рискуват. Те много добре преценяват всички "+" и всички "-" от своите действия и при най-малкия изглед за неуспех не действат. Прекалено предпазливи са. А излиза, че напред вървят тези, които умеят да вземат необичайни решения / и това е от Изкуството на войната/

НЯКОИ хора преценяват, че трябва да вземат отношение по въпроса с броят на НЕЧИИ мозъчни гънки...

Същите НЯКОИ хора - никога не са казвали, че НЯКОЙ е имал ДВЕ мозъчни гънки, още повече, че на НЯКОГО изобщо не му се е случвало да брои НЕЧИИ мозъчни гънки... Да уточним, че НЯКОЙ е споменал за "Голяма и Малка" мозъчни гънки, въпреки своето дилетантство в областта, но НЯКОЙ НЕ Е уточнявал - КОЛКО ОБЩО са НЕЧИИ мозъчни гънки... НЯКОЙ САМО е попитал "в коя точно (гънка) - в голямата, или - в малката?" (рискувайки да сгреши, дали са повече, или по-малко..., а вероятно са МНООООООООООГО повече - пустите му гънки, пък и не само мозъчни, де....), но НЯКОЙ не е уточнявал степента на "къдравост" на на НЕЧИЯ мозъчна кора...

Освен това НЯКОЙ мисли (и е убеден), че никой сам не може да твърди, че имал/имала ДВЕ мозъчни гънки (както цитираната дамата), пък дори и да е супер-напред в областта на анатомията на човека... (дори и на жаната)...

П.П. Забравих да попитам, дали НЯКОЙ вече се е дистанцирал от малокръвните си гаджета от други форуми, защото тук малокръвни няма... Абе, има НЯКОИ, които "със свещ" ги търсят тия - малокръвните и - о, чудеса (!) - намират ги, колкото пъти ги потърсят...

Приятна вечер на НЯКОИ...

[playmen]

Космо, един път се замислих, защо много мои познати, които са били пълни отличници или почти, стигнаха до едно определено ниво на професионално израстване и се "заковаха" там.
Мислих, мислих /с двете си гънки, пояснявам за някои хора/ и установих, че тези мои познати не умеят да рискуват. Те много добре преценяват всички "+" и всички "-" от своите действия и при най-малкия изглед за неуспех не действат. Прекалено предпазливи са. А излиза, че напред вървят тези, които умеят да вземат необичайни решения / и това е от Изкуството на войната/

рОБЪРТ кИОСАКИ!

[съни(тя)]

За мен частните у-ща са снобска ,парникова среда.Въпроса е да не са от много ниско ниво.Иначе нали всички долу-горе едни и същи ценности изповядваме

А за мен, са просто една алтернатива
И след кратък анализ на обстоятелствата и възможностите могат да се окажат и по-добрата алтернатива.
Преди години, точно до мястото,където живеехме имаше у-ще - огромно, гимназия, с игрища и ала-бала. Мъничетата всеки ден правеха слаломи между батковците и ритниците им. Носеха се легенди, как вироглави ученици претендират за цялото внимание и часовете често протичали в разправия между набедените и истинските даскали. Не липсваха, макар и малко и циганчета, и според някои причина за занижаване на изискванията...
При тези "достойнства" на близкото школо, предпочетох подбрано частно училище.
Идеята ми - да спестя излишен стрес и да има приветливо отношение към училището като институция.
Другата полза е по-малкият брой ученици, нормалното изучаване на чужд език и преплитането на учения процес с играта и почивката.
След първите няколко години, продължихме в държавно с добър преподавателски екип и мнението ми е, че при наличието на добри учители няма разлика в двете - държавно и частно.
Разликата остава в условията и мотивацията.

[Бате Пешо]

Бат Пеше, имам почти същия случай на младини ...
Ама аз тренирах бокс тогава (не нещо сериозно - ходех да спортувам ) ...
един ден, за да чистя бягането от ъглите ми пуснаха едно дребно цигане...
Много бърз и техничен .. Боксьорче ...
Ама лекичък ...
Само в корема ме биеше и отскачаше ...
Викам стига ме удря, друга е идеята на упражнението ...
нейсе .. хоп - и в корема, в корема ...
я един бърз шут в коляното и ЕДИН парен чук по тиквата ... край на боя ..
... и на мойта боксова кариера ...

Е аз боксова кариера не съм имал.Ходех в залата заради един приятел щото той завалийката само двойки и тройки бичеше а мен ме даваха за пример заради шестиците.Този мой приятел имаше голямо бъдеще ама му се случи трагедия в семейството и се отказа.А биеше един младеж който после стана световен шампион когато си поискаше.Та аз повечко висях при акробатите при един мой съученик щото мнго ме кефеше да скачам на батут и други такива дивотии.А в залата за бокс ходех защото имаше две тръби на разстояние от около 50-60 сантима една от друга и на два и нещо високо.Та ходех там за да правя набирания.Повече ме кефеха борбата джудото и самбото но незнам защо не се записах ей така за кеф.А какви времена бяха.

[Kosmonavta]

Аз гледам и презервативите едни меки са почнали да ги правят....

[НАИВHИК]

То на млъдини бре Редка ..
то одавна ...

Старост нерадост

[Колчо Слепеца]

СТИГА СТЕ СЕ БИЛИ БРЯ МИСКИНИ !!!

То на млъдини бре Редка ..
то одавна ...

[bgg_red]

СТИГА СТЕ СЕ БИЛИ БРЯ МИСКИНИ !!!

[Колчо Слепеца]

И аз не съм въпреки че е имало моменти когато си е заслужавал.Моето отрезвяване с боя дойде след като ударих силно и на точното място а човека се строполи като умрял.Толкова много се изплаших и осъзнах че от играчка става голяма плачка.Иначе съм се бил с боксьори и то с претенции за републикански шампиони.Ходех там заради един приятел и треньорите си устройваха гладиаторски битки с него.Бяха го вкарали в ринга и една надежда го налагаше а те се кефеха.Аз влизам и гледам че го бият и не сдържах а те решиха че следващия който ще яде бой съм аз.Сложиха ми ръкавиците и ме качиха на ринга.Аз няколко пъти повторих че не съм боксьор.Оня започна да ми чупи едни стойки и ме удари.Последваха няколко ритника в стомаха и главата и надеждата падна долу.Стъпих му на главата и го попитах иска ли още а онея като се юрнаха да ме изкарват от ринга.Стана голям скандал щото било имало републиканско първенство и този бил надежда за златен медал.Ми като е надежда що се закача и бие?После този се опита на центъра да си го върне ма отнесе още няколко ритника.И за негово най голямо нещастие дойде новобранец в казармата......

Бат Пеше, имам почти същия случай на младини ...
Ама аз тренирах бокс тогава (не нещо сериозно - ходех да спортувам ) ...
един ден, за да чистя бягането от ъглите ми пуснаха едно дребно цигане...
Много бърз и техничен .. Боксьорче ...
Ама лекичък ...
Само в корема ме биеше и отскачаше ...
Викам стига ме удря, друга е идеята на упражнението ...
нейсе .. хоп - и в корема, в корема ...
я един бърз шут в коляното и ЕДИН парен чук по тиквата ... край на боя ..
... и на мойта боксова кариера ...

[Бате Пешо]

И аз много се репчех, и аз много бой отнасях. Познай дали ми повярваха вкъщи, когато един ден се прибрах с адски насинено и с оток око, че съм се ударил в отворена врата. А това си беше наистина така Баща ми не ме е бил и аз никога не съм удрял сина си обаче

И аз не съм въпреки че е имало моменти когато си е заслужавал.Моето отрезвяване с боя дойде след като ударих силно и на точното място а човека се строполи като умрял.Толкова много се изплаших и осъзнах че от играчка става голяма плачка.Иначе съм се бил с боксьори и то с претенции за републикански шампиони.Ходех там заради един приятел и треньорите си устройваха гладиаторски битки с него.Бяха го вкарали в ринга и една надежда го налагаше а те се кефеха.Аз влизам и гледам че го бият и не сдържах а те решиха че следващия който ще яде бой съм аз.Сложиха ми ръкавиците и ме качиха на ринга.Аз няколко пъти повторих че не съм боксьор.Оня започна да ми чупи едни стойки и ме удари.Последваха няколко ритника в стомаха и главата и надеждата падна долу.Стъпих му на главата и го попитах иска ли още а онея като се юрнаха да ме изкарват от ринга.Стана голям скандал щото било имало републиканско първенство и този бил надежда за златен медал.Ми като е надежда що се закача и бие?После този се опита на центъра да си го върне ма отнесе още няколко ритника.И за негово най голямо нещастие дойде новобранец в казармата......

[НАИВHИК]

Няма лошо и да го понатупат.Стига да не е нещо сериозно.Много възпитание има в боя.Аз като малък много се биех най вече с по големи.Уличния бой ме научи с кого да не се бия и как да оцелявам.Като порастнах разбрах че боя не може да бъде решение на проблеми на големи хора.Но не ми стана нищо от боя който изядох.Баща ми и той ме е суровакал няколко пъти за което после му бях благодарен.Не мога да разбера желанието на някои хора децата им да растат в саксия и сакън нещо лошо да не им се случи.Че какъв мъж е като поне веднъж не се е сбил не е отнесъл някой тупаник не е набил някого?Напълно нормални неща.Понякога е по добре да те натупат отколкото да те пазят

И аз много се репчех, и аз много бой отнасях. Познай дали ми повярваха вкъщи, когато един ден се прибрах с адски насинено и с оток око, че съм се ударил в отворена врата. А това си беше наистина така Баща ми не ме е бил и аз никога не съм удрял сина си обаче

[Бате Пешо]

Няма да се плашиш Моят хубостник си изкара до 4 клас в кварталното училище. Нито го изядоха нито го набиха В 5 клас влезе в СМГ. Абе, въобще пести ми кинти детето

Няма лошо и да го понатупат.Стига да не е нещо сериозно.Много възпитание има в боя.Аз като малък много се биех най вече с по големи.Уличния бой ме научи с кого да не се бия и как да оцелявам.Като порастнах разбрах че боя не може да бъде решение на проблеми на големи хора.Но не ми стана нищо от боя който изядох.Баща ми и той ме е суровакал няколко пъти за което после му бях благодарен.Не мога да разбера желанието на някои хора децата им да растат в саксия и сакън нещо лошо да не им се случи.Че какъв мъж е като поне веднъж не се е сбил не е отнесъл някой тупаник не е набил някого?Напълно нормални неща.Понякога е по добре да те натупат отколкото да те пазят

[НАИВHИК]

Колеги днес едни колежки ме вкраха в дълбок размисъл... От сутринта са ме подхванали как съм си пуснал детето да учи в кварталното училища... Задължително трябвало да е в частно такова, защото средата била друга и незнам си каво????? Аз дори не съм мислил по въпроса защото в Иван Вазов училището ми е на 10 метра от блока и детето си харесва и учителката и децата... Па и аз гледам родителите на повечето деца не са някакви рецидивисти... Явно аз нещо съвсем съм изостанал от тендециите.... Къде учат Вашите деца и мислите ли че едно дете 1-23-4 ти клас има смисъл всеки ден да го возят из софийските задръствания по 10 км....

Няма да се плашиш Моят хубостник си изкара до 4 клас в кварталното училище. Нито го изядоха нито го набиха В 5 клас влезе в СМГ. Абе, въобще пести ми кинти детето