Лекарите се превърнаха в търговци на човешки души, които се опитват по всевъзможен начин да ограбят!
Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15ти и 23ти.
Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери- Андрей, когато пита къде е кака ?
Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници ? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ? Както плода в Горна Оряховица ? Виновни няма както винаги. Вие търговци ли сте, банкери ли сте, предприемачи ли сте, лихвари ли сте, бирници ли сте, кожодери ли сте, касапи ли сте, какви сте в крайна сметка ? Откога клетвата, която сте подали не важи ? Кога най- после поне 1 лекар ще бъде виновен ? Кога най- сетне ще си признае някой доктор за грешката си? Как може през 21 век да умреш от нещо което много хора дори не наричат операция?
Моята молба е, всеки който е прочел тези редове и е съпричастен за мъката ни и е бесен от извършеното убийство на Гери да помогне по някакъв начин. Дори като разпространи написаното от мен. Това е моят начин да покажа на обществото какво се случи. Това е единственото, което мога да направя за паметта на малката ми братовчедка. Сбогом Гери..
http://makont.blog.bg/lichni-dnevnic...-neshto.662237
След това тук, вече просто нищо не ми се пише. Та ние просто си пишем глупости, докато избиват децата ни.
http://therainss.blog.bg/lichni-dnev...agediia.661383
Прочетох го и ми настръхна косата. А сутринта гледах и майката с двете момиченца, на едното от които същият този сатрап е спукал тъпанчетата, когато е било на годинка и половина. Без упойка, решавайки, че е отит. Попитаха я, направило ли и е нещо впечатление от поведението на доктора и тя каза: " Каза ми да държа краката на детето, да не му изцапа престилката с обувките си" и, когато детето едва е понасяло болката, се е въртяло: "Укротете това дете". Сякаш иде реч за животно.
Вчера си спомних, как и аз едва оцелях при същата лека интервенция, каквато се приема операцията по премахването на сливиците. Бях втори клас. С високи левкоцити, но решиха, че повече не мога да остана с тези сливици, нон стоп болна, имаше опасност от увреждане на сърцето. Операцията се прави през носа с местна упойка, чиято трайност е около половин час. Два часа и половина дране на живо. Не знам защо, но имах страхотен кръвоизлив, докторът зашиваше дупката, където може би е била сливицата, но кръвта бликваше и късаше конеца. Това продължи дълго. Умирах от болка, отдавна вече не бях под упойка, само го виждах почти легнал върху мен с иглата с конеца и шие ли шие, кръвта пак... Боли, много боли. Явно накрая не съм издържала и се разшавах на стола, замрънках, разплаках се. Бам, един силен мъжки шамар, и ме залепи на стола. Повече не гъкнах. Боли, не боли, беше ме страх да не ме удари отново. Знам, че беше притеснен, той се бореше за живота ми, а аз се въртя и мрънкам. Какво ли ми е разбирала тъпата главица. Накрая май се свърши. Помогнаха ми да стана, изведаха ме, видях мама и... после нямаше нищо. Всичко изчезна. От голямата кръвозагуба съм припаднала, но аз имах щастието да оцелея. Просто съм имала дни. Пак видях мама, угриженото и лице над мен.
Дълги дни и нощи не си отиваше тази грижа от лицето на мама. От силните болки при дрането на живо, може би от шамара, от нечовешкият страх, всяка нощ съм крещяла насън, скачала съм, а мама ужасена се е опитвала да ме успокои. Не знам как, май с някакви бабини деветини, но накрая и с това се е свършило. По някакъв начин съм преодоляла този страх, но никога няма да го забравя.
И сега пак преживях ужаса, когато прочетох за малката Гери. Знам какво е изпитвало това дете и знам, че е било жестоко. И накрая бог го е прибрал при себе си. Може би така е трябвало, да стане истинска звездичка, земният ад не е за всеки. Сега го преживях и като майка. Веднага ти минава през главата, ами, ако това е моето дете. Не знам какво, но трябва да направим нещо. Ако утре моето, или твоето, или Вашето дете попадне в ръцете на тоза сатрап? А той е в чужбина, живот си живее.
Спирам защото съм бясна, защото съм безсилна да променя нещо!
Искам да задам няколко въпроса към Маджунов, екипите работели върху убийството на Гергана на 15ти и 23ти.
Докторе, какво да кажем на 2 годишното братче на Гери- Андрей, когато пита къде е кака ?
Господа доктори, спахте ли добре тези дни, ядохте ли, пихте ли, празнувахте ли светлите празници ? Нашето семейство е загробено и винаги светлите християнски празници ще останат в нас в символ на мъките. Вие носите ли сърца и души или сърцата са ви от камък ? Докога докторите ще убиват безнаказано ? Както плода в Горна Оряховица ? Виновни няма както винаги. Вие търговци ли сте, банкери ли сте, предприемачи ли сте, лихвари ли сте, бирници ли сте, кожодери ли сте, касапи ли сте, какви сте в крайна сметка ? Откога клетвата, която сте подали не важи ? Кога най- после поне 1 лекар ще бъде виновен ? Кога най- сетне ще си признае някой доктор за грешката си? Как може през 21 век да умреш от нещо което много хора дори не наричат операция?
Моята молба е, всеки който е прочел тези редове и е съпричастен за мъката ни и е бесен от извършеното убийство на Гери да помогне по някакъв начин. Дори като разпространи написаното от мен. Това е моят начин да покажа на обществото какво се случи. Това е единственото, което мога да направя за паметта на малката ми братовчедка. Сбогом Гери..
http://makont.blog.bg/lichni-dnevnic...-neshto.662237
След това тук, вече просто нищо не ми се пише. Та ние просто си пишем глупости, докато избиват децата ни.
http://therainss.blog.bg/lichni-dnev...agediia.661383
Прочетох го и ми настръхна косата. А сутринта гледах и майката с двете момиченца, на едното от които същият този сатрап е спукал тъпанчетата, когато е било на годинка и половина. Без упойка, решавайки, че е отит. Попитаха я, направило ли и е нещо впечатление от поведението на доктора и тя каза: " Каза ми да държа краката на детето, да не му изцапа престилката с обувките си" и, когато детето едва е понасяло болката, се е въртяло: "Укротете това дете". Сякаш иде реч за животно.
Вчера си спомних, как и аз едва оцелях при същата лека интервенция, каквато се приема операцията по премахването на сливиците. Бях втори клас. С високи левкоцити, но решиха, че повече не мога да остана с тези сливици, нон стоп болна, имаше опасност от увреждане на сърцето. Операцията се прави през носа с местна упойка, чиято трайност е около половин час. Два часа и половина дране на живо. Не знам защо, но имах страхотен кръвоизлив, докторът зашиваше дупката, където може би е била сливицата, но кръвта бликваше и късаше конеца. Това продължи дълго. Умирах от болка, отдавна вече не бях под упойка, само го виждах почти легнал върху мен с иглата с конеца и шие ли шие, кръвта пак... Боли, много боли. Явно накрая не съм издържала и се разшавах на стола, замрънках, разплаках се. Бам, един силен мъжки шамар, и ме залепи на стола. Повече не гъкнах. Боли, не боли, беше ме страх да не ме удари отново. Знам, че беше притеснен, той се бореше за живота ми, а аз се въртя и мрънкам. Какво ли ми е разбирала тъпата главица. Накрая май се свърши. Помогнаха ми да стана, изведаха ме, видях мама и... после нямаше нищо. Всичко изчезна. От голямата кръвозагуба съм припаднала, но аз имах щастието да оцелея. Просто съм имала дни. Пак видях мама, угриженото и лице над мен.
Дълги дни и нощи не си отиваше тази грижа от лицето на мама. От силните болки при дрането на живо, може би от шамара, от нечовешкият страх, всяка нощ съм крещяла насън, скачала съм, а мама ужасена се е опитвала да ме успокои. Не знам как, май с някакви бабини деветини, но накрая и с това се е свършило. По някакъв начин съм преодоляла този страх, но никога няма да го забравя.
И сега пак преживях ужаса, когато прочетох за малката Гери. Знам какво е изпитвало това дете и знам, че е било жестоко. И накрая бог го е прибрал при себе си. Може би така е трябвало, да стане истинска звездичка, земният ад не е за всеки. Сега го преживях и като майка. Веднага ти минава през главата, ами, ако това е моето дете. Не знам какво, но трябва да направим нещо. Ако утре моето, или твоето, или Вашето дете попадне в ръцете на тоза сатрап? А той е в чужбина, живот си живее.
Спирам защото съм бясна, защото съм безсилна да променя нещо!
го изтриха от фаворитите.
Коментар