ЧАСТ 2:
А тук линейките по филиалите дори нямат навигация, нямат оригинални сини лампи, а някакви фалшиви, които постоянно се чупят.
Навсякъде по света линейките карат пациентите в болници, там си ги поемат други лекари и екипът на линейката си заминава в очакване на другото повикване! Всичко, което преди години е построено - от болници във всеки град, в селата - здравни служби, поликлиники - нямаше лични лекари, всеки свободно и безплатно си ходеше на доктор - сега всичко се разруши.
И докато не осъзнаете, че не са по-важни разните десетки полицейски служби с големите заплати или съдебна система с многото привилегии, които виждаме как работят (дори Европа го каза) или това как да дадете поредните милиони за НСО и смяна на депутатските БМВ-та и Мерцедеси,
милионите лева, отпускани за интеграция на ромите и т.н., а за спешна помощ няма пари за заплати и за здравеопазване, хората ще продължават да се разкарват по болници и ей така ще умират по пътищата и в линейките!!!
Спешната помощ трябва да е на държавна издръжка и трябва да има един от най-големите бюджети без да бъде прикрепяна към болници или други структури. Само служителите в Спешна помощ знаят най-добре как и какво трябва, за да работи Спешната - вие трябва просто да го направите и да оставите тези хора да си вършат спокойно геройската професия!!! По отношение на парамедиците - аз съм против това безумие "парамедик". И това не е само мое мнение!!!
Кога ще престанем да вкарваме чужди системи и модели в България, при положение, че не можем да се сравняваме с другите държави, ама по нищо?
Ако наистина е неизбежно въвеждането на парамедици, това трябва да стане бавно поне 5-6 години, за да може тези хора да практикуват по места, където искат да работят. Така ще практикуват заедно с лекаря, за да се научат, но съм сигурен, че като видят за какво става въпрос, като разберат отговорността му и това, че когато някой умира, той се чуди какво да направи без да е сигурен за моментното състояние
и близките го попитат: "За какво си тук?", когато го псуват и му скочат на бой пияни цигани,
тези парамедици, дори да взимат 600-700 лв., ще си хванат торбичката и дим да ги няма. А пък при този растеж на цени на всичко тези пари след 2- 3 години няма да са нищо. Защо не се казва, че курсът за сегашните работещи служители - шофьори и санитарки, трябва да е безплатен?
Как ще се учи, когато трябва и да се работи, защото всички сме затънали в заеми и банката на датата си иска вноската и лихвата.
Аз ще получавам ли две заплати като шофьор и като парамедик?
Искам дебело да подчертая - в длъжностната характеристика на един шофьор има един куп задължения (2 страници)! Защото в момента аз съм шофьор, обаче съм и санитар, МОЛ и нося отговорност зад волана за доктора, за пациента, за цялата линейка и апаратурата в нея. Аз съм и счетоводител, защото се пишат, смятат километри, часове, горива, отчети, актове за наличност. Помагам на доктора на адрес, защото сме само двамата, помагам при израждане, травми, инфаркти, инсулти, пияни, дрогирани.
Аз нося чантата, аз подготвям игли, абокати, спринцовки, катетри при травми и т.н.
Помагам на доктора при всичко, с каквото мога - а се водя само шофьор на линейка!
Чудя се - колко още нападки ще има срещу нас? Колко още хора трябва да загинат заради липса на екипи? Какво трябва още да направим, за да ни чуят там горе - може би да спрем работа, както предлагат някои колеги - единственият начин да получим това, което заслужаваме?
Разбира се, че можем, но възниква въпросът: "Ще стане страшно, какво ще стане с пациентите, ще поемат ли господата управляващи вината за всеки пациент, изпитал болка и страдание или за неговия фатален край? Няма, разбира се! И това е единствената причина, която ни спира - хуманността в нашата работа е огромна и чиста.
И така - вечер лягам и започвам да си мисля:
Ще се осъзнаят ли тези там, горе, ще ми вдигнат ли със 100% заплатата, ще ми вдигнат ли купоните на 10 лв. на дежурство, ще приемат ли закон за спешната помощ, ще инкриминират ли обидите и посегателствата срещу нас?
ще получим ли всички привилегии, които получават останалите спешни служби? Ще мога ли да заживея като нормален човек, чакащ това вече 22 години, ще мога ли да си издържам семейството, да ида на зъболекар, да си купя дърва, да си платя заемите, ще престанат ли да се подиграват със санитарката на филиала, която е в мръсотията, която помага при пострадали и куп други неща, а дори не получава купони? С медицинските сестри, които остават сами, когато ние сме на повикване с доктора и тръпнещи от страх какво ли може да дойде и дали ще реагират правилн?
С лекарите, учили по 5,8, 10 години несвършаемата наука „Медицина”?
Ще се промени ли закона за движене по пътищата, за да взимат книжките на тези, които не дават път на линейка
и да можем да караме на дълги в градски условия и по второкласен път, за да не блъснем и ние някой и да виждам пътя по добре?
И така унесен в тази дълбока мисъл заспивам. Е, може би ще сънувам кошмарните картини, виждани на моите дежурства, но аз съм свикнал. Сутрин звънва алармата на телефона, ставам бавно ,тук-там боли от носенето с носилката, леко главоболие и осъзнавам, че нищо не се е променило.
Измивам се, пия едно кафе и заминавам за поредното си дежурство.
Закуска няма, за обяд не мисля. Ако съберем с колегите стотинките, може и да си купим нещо
В повечето случаи няма време, набързо едно кафе от автомата и заминаваме…ех живот ли е това? Колко истини трябва още да кажем, какво да направим, за да ни чуят? Колко още специалисти трябва да напускат Спешната и дори България заради ниските заплати и стимул за работа?
Как да разберат горе, че населението иска да го лекуват и спасяват лекари, как да накараме вас хора, като обществ,о да ни разберете и да потърсите отговорност от управляващите за отношението и състоянието на най-ангажираната спешна служба?
И ти, българино, точно ти, който четеш тази статия в момента, разбираш ли ни, ще ни подкрепиш ли, осъзнаваш ли че утре може и твоя живот да зависи от нас?
Искам от името на моите колеги да се извиним на всички, на които не сме могли да помогнем, но вината не е наша и нека всички хора, на които сме помогнали да ни подкрепят и всеки един гражданин и всеки управляващ да промени своето мислене и да осъзнае колко сме важни.
И че тези наши искания са не само за нас, а и за тях. Затова се борим и сме всеки ден и нощ на работните си места, защото си харесваме работата – а да харесваш такава професия е призвание, да гледаш смъртта в очите не е лесно!!!
Поздравявам всички колеги от спешна помощ в България и пожелавам на всички българи да са по-здрави!
Накрая искам да цитирам Великия - бащата на медицината Хипократ. Той е казал следното: ”Животът е кратък, пътят към изкуството дълъг, добрият случай е мимолетен, опитът недостатъчен, а решението - трудно. Затова не трябва само лекарят да е готов да направи всичко, което зависи от него, но и болният, и обществото, и външните обстоятелства трябва да сторят нужното той да си свърши работата!!!”
А тук линейките по филиалите дори нямат навигация, нямат оригинални сини лампи, а някакви фалшиви, които постоянно се чупят.
Навсякъде по света линейките карат пациентите в болници, там си ги поемат други лекари и екипът на линейката си заминава в очакване на другото повикване! Всичко, което преди години е построено - от болници във всеки град, в селата - здравни служби, поликлиники - нямаше лични лекари, всеки свободно и безплатно си ходеше на доктор - сега всичко се разруши.
И докато не осъзнаете, че не са по-важни разните десетки полицейски служби с големите заплати или съдебна система с многото привилегии, които виждаме как работят (дори Европа го каза) или това как да дадете поредните милиони за НСО и смяна на депутатските БМВ-та и Мерцедеси,
милионите лева, отпускани за интеграция на ромите и т.н., а за спешна помощ няма пари за заплати и за здравеопазване, хората ще продължават да се разкарват по болници и ей така ще умират по пътищата и в линейките!!!
Спешната помощ трябва да е на държавна издръжка и трябва да има един от най-големите бюджети без да бъде прикрепяна към болници или други структури. Само служителите в Спешна помощ знаят най-добре как и какво трябва, за да работи Спешната - вие трябва просто да го направите и да оставите тези хора да си вършат спокойно геройската професия!!! По отношение на парамедиците - аз съм против това безумие "парамедик". И това не е само мое мнение!!!
Кога ще престанем да вкарваме чужди системи и модели в България, при положение, че не можем да се сравняваме с другите държави, ама по нищо?
Ако наистина е неизбежно въвеждането на парамедици, това трябва да стане бавно поне 5-6 години, за да може тези хора да практикуват по места, където искат да работят. Така ще практикуват заедно с лекаря, за да се научат, но съм сигурен, че като видят за какво става въпрос, като разберат отговорността му и това, че когато някой умира, той се чуди какво да направи без да е сигурен за моментното състояние
и близките го попитат: "За какво си тук?", когато го псуват и му скочат на бой пияни цигани,
тези парамедици, дори да взимат 600-700 лв., ще си хванат торбичката и дим да ги няма. А пък при този растеж на цени на всичко тези пари след 2- 3 години няма да са нищо. Защо не се казва, че курсът за сегашните работещи служители - шофьори и санитарки, трябва да е безплатен?
Как ще се учи, когато трябва и да се работи, защото всички сме затънали в заеми и банката на датата си иска вноската и лихвата.
Аз ще получавам ли две заплати като шофьор и като парамедик?
Искам дебело да подчертая - в длъжностната характеристика на един шофьор има един куп задължения (2 страници)! Защото в момента аз съм шофьор, обаче съм и санитар, МОЛ и нося отговорност зад волана за доктора, за пациента, за цялата линейка и апаратурата в нея. Аз съм и счетоводител, защото се пишат, смятат километри, часове, горива, отчети, актове за наличност. Помагам на доктора на адрес, защото сме само двамата, помагам при израждане, травми, инфаркти, инсулти, пияни, дрогирани.
Аз нося чантата, аз подготвям игли, абокати, спринцовки, катетри при травми и т.н.
Помагам на доктора при всичко, с каквото мога - а се водя само шофьор на линейка!
Чудя се - колко още нападки ще има срещу нас? Колко още хора трябва да загинат заради липса на екипи? Какво трябва още да направим, за да ни чуят там горе - може би да спрем работа, както предлагат някои колеги - единственият начин да получим това, което заслужаваме?
Разбира се, че можем, но възниква въпросът: "Ще стане страшно, какво ще стане с пациентите, ще поемат ли господата управляващи вината за всеки пациент, изпитал болка и страдание или за неговия фатален край? Няма, разбира се! И това е единствената причина, която ни спира - хуманността в нашата работа е огромна и чиста.
И така - вечер лягам и започвам да си мисля:
Ще се осъзнаят ли тези там, горе, ще ми вдигнат ли със 100% заплатата, ще ми вдигнат ли купоните на 10 лв. на дежурство, ще приемат ли закон за спешната помощ, ще инкриминират ли обидите и посегателствата срещу нас?
ще получим ли всички привилегии, които получават останалите спешни служби? Ще мога ли да заживея като нормален човек, чакащ това вече 22 години, ще мога ли да си издържам семейството, да ида на зъболекар, да си купя дърва, да си платя заемите, ще престанат ли да се подиграват със санитарката на филиала, която е в мръсотията, която помага при пострадали и куп други неща, а дори не получава купони? С медицинските сестри, които остават сами, когато ние сме на повикване с доктора и тръпнещи от страх какво ли може да дойде и дали ще реагират правилн?
С лекарите, учили по 5,8, 10 години несвършаемата наука „Медицина”?
Ще се промени ли закона за движене по пътищата, за да взимат книжките на тези, които не дават път на линейка
и да можем да караме на дълги в градски условия и по второкласен път, за да не блъснем и ние някой и да виждам пътя по добре?
И така унесен в тази дълбока мисъл заспивам. Е, може би ще сънувам кошмарните картини, виждани на моите дежурства, но аз съм свикнал. Сутрин звънва алармата на телефона, ставам бавно ,тук-там боли от носенето с носилката, леко главоболие и осъзнавам, че нищо не се е променило.
Измивам се, пия едно кафе и заминавам за поредното си дежурство.
Закуска няма, за обяд не мисля. Ако съберем с колегите стотинките, може и да си купим нещо
В повечето случаи няма време, набързо едно кафе от автомата и заминаваме…ех живот ли е това? Колко истини трябва още да кажем, какво да направим, за да ни чуят? Колко още специалисти трябва да напускат Спешната и дори България заради ниските заплати и стимул за работа?
Как да разберат горе, че населението иска да го лекуват и спасяват лекари, как да накараме вас хора, като обществ,о да ни разберете и да потърсите отговорност от управляващите за отношението и състоянието на най-ангажираната спешна служба?
И ти, българино, точно ти, който четеш тази статия в момента, разбираш ли ни, ще ни подкрепиш ли, осъзнаваш ли че утре може и твоя живот да зависи от нас?
Искам от името на моите колеги да се извиним на всички, на които не сме могли да помогнем, но вината не е наша и нека всички хора, на които сме помогнали да ни подкрепят и всеки един гражданин и всеки управляващ да промени своето мислене и да осъзнае колко сме важни.
И че тези наши искания са не само за нас, а и за тях. Затова се борим и сме всеки ден и нощ на работните си места, защото си харесваме работата – а да харесваш такава професия е призвание, да гледаш смъртта в очите не е лесно!!!
Поздравявам всички колеги от спешна помощ в България и пожелавам на всички българи да са по-здрави!
Накрая искам да цитирам Великия - бащата на медицината Хипократ. Той е казал следното: ”Животът е кратък, пътят към изкуството дълъг, добрият случай е мимолетен, опитът недостатъчен, а решението - трудно. Затова не трябва само лекарят да е готов да направи всичко, което зависи от него, но и болният, и обществото, и външните обстоятелства трябва да сторят нужното той да си свърши работата!!!”
Коментар