БРЯХ, БРЯХ, БРЯХ, НАПРАВО СЯ ШЬ СА РАЗПЛАЧА, ЧЕ ДОКТОРУ НЕ ВНИМАВА КВО ПРАИ :
http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/...shki_purvo_na/
Мина Попова: Лекарските грешки са грешки първо на системата, а после лични
През последните няколко години в пресата зачестяват информациите за лекарски грешки, довели до инвалидност или до смърт на пациентите. За причините за тези грешки и за недостатъците на здравната система у нас разговаряме с Мина Попова, експерт в Националния център по опазване на общественото здраве
Г-жо Попова, има ли данни какъв е процентът на лекарските грешки в България?
- През последните години качеството на здравните услуги все по-често се обвързва с процента на допуснатите медицински грешки или нежелани инциденти, тъй като те се явяват основна причина за поставянето на пациента в риск по време на неговото лечение. Едно от първите изследвания по този въпрос е проведено в Харвард още през 1991 г. Тогава резултатите показват, че 3.7% от пациентите са претърпели подобен инцидент. Данните от последния доклад от 2008 г., изготвен по поръчка на Европейската комисия след проучване в Дания, Великобритания, Франция и другите страни членки, вече са доста по-стряскащи - при 7.5 до 16.6% от
хоспитализираните пациенти се наблюдават нежелани събития, които водят до смърт или инвалидност, а половината от тях биха могли да бъдат предотвратени. У нас точни данни за броя на медицинските грешки и на починалите или пострадалите от тях няма. Според национално представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение, извършено през 2007 г., "около 18% от българите смятат, че са пострадали от неправилно поставена диагноза или медикаментозно лечение, 5% от анкетираните са станали жертва на неправилно оперативно лечение, а на вътреболнични инфекции - 3%". Проучването показва още, че лекарите не дават необходимата информация на пациентите за терапията, която ще им бъде приложена, и за рисковете от нея. В Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК), в дирекцията за контрол на медицинската помощ, също анализират подадените от пациентите жалби. От общо 119 жалби 27 са в резултат на допуснати медицински грешки, като 10 от тях са заради недостатъчна по обем медицинска дейност, а близо 6% са свързани със затруднен достъп на пациента до адекватна медицинска помощ. Изследването на Световната банка от 2008 г., поръчано от касата, показа, че жертви на медицински грешки у нас стават около 7 хил. души годишно.
В медиите се увеличават информациите за лекарски грешки, завършили със смърт на пациентите. На какво се дължи това?
- Според мен това не показва задължително, че се увеличава броят на медицинските грешки. Възможно е да се дължи на изостряне на сетивата на обществото към тях. Тези публикации са определен индикатор за интереса на хората към този проблем. Проучване на Евробарометър от 2006 г. например показа, че българите, които възприемат медицинските грешки като важен проблем на здравеопазването, са 90% при 78% за ЕС, а тези, които смятат, че по време на лечение могат да станат обект на медицинска грешка, са 80% при 47% за ЕС. Вижда се, че обществото има желание да се говори за проблема и да се търсят решения, а също и че има недоверие в системата.
Какво е икономическото измерение на тези грешки в сектор, в който непрекъснато не достигат средствата?
- Според експертите, изготвили доклада за ЕК, допуснатите медицински грешки или нежелани инциденти водят до удължаване на болничния престой - средно европейските граждани лежат допълнително 140 626 леглодни в болница, като 50 845 от тях биха могли да бъдат избегнати. Тоест извършват се допълнителни процедури, употребяват се повече консумативи, медикаменти и др., което води до значителни икономически загуби. Изчислено е, че в САЩ годишните разходи в резултат на допуснати медицински грешки възлизат на 3.5 млрд. долара, във Великобритания са над 2 млрд. паунда. У нас все още няма такива данни, но могат да се пресметнат, ако се извършат съответните проучвания.
Откъде идва проблемът - от лошата квалификация на медиците, от небрежност или от неуредици в здравната система?
- При допускане на каквато и да било грешка винаги първоначалната реакция е била насочена към индивида, да се обвини някого в невнимание, разсеяност, умора. Според експертите това е т.нар. персонален подход за анализ на грешките в системата. Обикновено така се случва у нас, винаги се обвинява лекарят. В повечето страни обаче вече се смята, че тези грешки се дължат на проблеми в системата, в нейната организация и мениджмънт. Проследяването на случаите, изнесени в пресата, също води до извода, че вината по-скоро е в системата. Примерно заразяването на пациентите с хепатит в Тетевен. Вината не е само в сестрите, които не са спазили правилата за вземане на пробите. Проблемът е и в мениджмънта. Ако изискванията са били поставени ясно и персоналът е мотивиран да ги спазва, нямаше да има подобен инцидент. Ще ви дам пример и с 11-годишното момче, което почина по време на операция на апендикс. Обвиниха хирурга, след което той не издържа на обществения натиск и се самоуби. Впоследствие се оказа, че грешката е в назначаването на анестезиолога, защото той е имал сериозни проблеми с алкохола, имал е подобен инцидент, завършил със смърт преди години. Това определено е грешка на мениджмънта.
Какво се прави в страните от ЕС, за да се осигури безопасността на пациентите?
- Правят се научни проучвания за установяване на степента на безопасност на пациентите по време на лечение, следи се нивото на медицинските грешки и до каква степен те биха могли да бъдат избегнати, изчислява се икономическата цена. В много страни като Дания, Великобритания, Полша, Словения, Холандия този проблем се определя като приоритет в националните здравни политики и се разработват планове за решаването му. В Дания дори е приет Закон за безопасността на пациентите. Налице е и обратна връзка – резултатите от анализите на отчетените медицински грешки или нежелани инциденти се обобщават, представят се в интернет, организират се обсъждания с участие на всички партньори в здравеопазването. Оценката на безопасността на пациентите е част от акредитационната програма.
Какви стъпки предприема министерството в тази посока?
- С миналото ръководство на министерството комуникацията беше доста трудна, въпреки че група експерти предлагахме да работим на доброволни начала. Сега нещата са доста по-различни. Вече разговарях със зам.-министъра - д-р Валерий Митрев, и мисля, че има пълно разбиране от страна на министерството. България е член на Европейската мрежа за безопасност на пациентите (EUNetPaS), но ние трябва да имаме човек, който да осъществява връзката с тази мрежа. Хубавото е, че проблемът е включен и в Националната здравна стратегия 2008 - 2013 г., така че наистина се надявам да се засили работата.
Какво показва опитът на по-напредналите в това отношение страни?
- Подобряването на безопасността на пациентите изисква да се използва системен подход. При грешка вниманието трябва да е насочено не толкова към търсене на отговор на въпроса "кой е виновен", а "как и защо това се е случило". Затова е необходимо да има система за отчитане на медицинските грешки. Данните от нея ще помогнат да се анализират и да се открият причините. Създаването на такава система предполага промяна в организационната култура - културата на обвинение в болниците трябва да бъде заменена с култура на доверие, чрез която да се мотивира персоналът да говори и да дискутира проблема. Например у нас преди години е съществувала забрана да се отчитат и въобще да се говори за вътреболничните инфекции, лекарите са били наказвани, заради което те са криели данните. С въвеждането на акредитацията през 2000 г. тези инфекции вече се отчитат, персоналът спокойно ги анализира и се отнася към този проблем с по-голяма отговорност. В резултат броят на вътреболничните инфекции намалява.
Всички тези промени трябва да започнат отгоре-надолу, т.е. мениджърите първи трябва да осъзнаят тяхното значение и да мотивират персонала.
http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/...shki_purvo_na/
Мина Попова: Лекарските грешки са грешки първо на системата, а после лични
През последните няколко години в пресата зачестяват информациите за лекарски грешки, довели до инвалидност или до смърт на пациентите. За причините за тези грешки и за недостатъците на здравната система у нас разговаряме с Мина Попова, експерт в Националния център по опазване на общественото здраве
Г-жо Попова, има ли данни какъв е процентът на лекарските грешки в България?
- През последните години качеството на здравните услуги все по-често се обвързва с процента на допуснатите медицински грешки или нежелани инциденти, тъй като те се явяват основна причина за поставянето на пациента в риск по време на неговото лечение. Едно от първите изследвания по този въпрос е проведено в Харвард още през 1991 г. Тогава резултатите показват, че 3.7% от пациентите са претърпели подобен инцидент. Данните от последния доклад от 2008 г., изготвен по поръчка на Европейската комисия след проучване в Дания, Великобритания, Франция и другите страни членки, вече са доста по-стряскащи - при 7.5 до 16.6% от
хоспитализираните пациенти се наблюдават нежелани събития, които водят до смърт или инвалидност, а половината от тях биха могли да бъдат предотвратени. У нас точни данни за броя на медицинските грешки и на починалите или пострадалите от тях няма. Според национално представително проучване на Националния център за изследване на общественото мнение, извършено през 2007 г., "около 18% от българите смятат, че са пострадали от неправилно поставена диагноза или медикаментозно лечение, 5% от анкетираните са станали жертва на неправилно оперативно лечение, а на вътреболнични инфекции - 3%". Проучването показва още, че лекарите не дават необходимата информация на пациентите за терапията, която ще им бъде приложена, и за рисковете от нея. В Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК), в дирекцията за контрол на медицинската помощ, също анализират подадените от пациентите жалби. От общо 119 жалби 27 са в резултат на допуснати медицински грешки, като 10 от тях са заради недостатъчна по обем медицинска дейност, а близо 6% са свързани със затруднен достъп на пациента до адекватна медицинска помощ. Изследването на Световната банка от 2008 г., поръчано от касата, показа, че жертви на медицински грешки у нас стават около 7 хил. души годишно.
В медиите се увеличават информациите за лекарски грешки, завършили със смърт на пациентите. На какво се дължи това?
- Според мен това не показва задължително, че се увеличава броят на медицинските грешки. Възможно е да се дължи на изостряне на сетивата на обществото към тях. Тези публикации са определен индикатор за интереса на хората към този проблем. Проучване на Евробарометър от 2006 г. например показа, че българите, които възприемат медицинските грешки като важен проблем на здравеопазването, са 90% при 78% за ЕС, а тези, които смятат, че по време на лечение могат да станат обект на медицинска грешка, са 80% при 47% за ЕС. Вижда се, че обществото има желание да се говори за проблема и да се търсят решения, а също и че има недоверие в системата.
Какво е икономическото измерение на тези грешки в сектор, в който непрекъснато не достигат средствата?
- Според експертите, изготвили доклада за ЕК, допуснатите медицински грешки или нежелани инциденти водят до удължаване на болничния престой - средно европейските граждани лежат допълнително 140 626 леглодни в болница, като 50 845 от тях биха могли да бъдат избегнати. Тоест извършват се допълнителни процедури, употребяват се повече консумативи, медикаменти и др., което води до значителни икономически загуби. Изчислено е, че в САЩ годишните разходи в резултат на допуснати медицински грешки възлизат на 3.5 млрд. долара, във Великобритания са над 2 млрд. паунда. У нас все още няма такива данни, но могат да се пресметнат, ако се извършат съответните проучвания.
Откъде идва проблемът - от лошата квалификация на медиците, от небрежност или от неуредици в здравната система?
- При допускане на каквато и да било грешка винаги първоначалната реакция е била насочена към индивида, да се обвини някого в невнимание, разсеяност, умора. Според експертите това е т.нар. персонален подход за анализ на грешките в системата. Обикновено така се случва у нас, винаги се обвинява лекарят. В повечето страни обаче вече се смята, че тези грешки се дължат на проблеми в системата, в нейната организация и мениджмънт. Проследяването на случаите, изнесени в пресата, също води до извода, че вината по-скоро е в системата. Примерно заразяването на пациентите с хепатит в Тетевен. Вината не е само в сестрите, които не са спазили правилата за вземане на пробите. Проблемът е и в мениджмънта. Ако изискванията са били поставени ясно и персоналът е мотивиран да ги спазва, нямаше да има подобен инцидент. Ще ви дам пример и с 11-годишното момче, което почина по време на операция на апендикс. Обвиниха хирурга, след което той не издържа на обществения натиск и се самоуби. Впоследствие се оказа, че грешката е в назначаването на анестезиолога, защото той е имал сериозни проблеми с алкохола, имал е подобен инцидент, завършил със смърт преди години. Това определено е грешка на мениджмънта.
Какво се прави в страните от ЕС, за да се осигури безопасността на пациентите?
- Правят се научни проучвания за установяване на степента на безопасност на пациентите по време на лечение, следи се нивото на медицинските грешки и до каква степен те биха могли да бъдат избегнати, изчислява се икономическата цена. В много страни като Дания, Великобритания, Полша, Словения, Холандия този проблем се определя като приоритет в националните здравни политики и се разработват планове за решаването му. В Дания дори е приет Закон за безопасността на пациентите. Налице е и обратна връзка – резултатите от анализите на отчетените медицински грешки или нежелани инциденти се обобщават, представят се в интернет, организират се обсъждания с участие на всички партньори в здравеопазването. Оценката на безопасността на пациентите е част от акредитационната програма.
Какви стъпки предприема министерството в тази посока?
- С миналото ръководство на министерството комуникацията беше доста трудна, въпреки че група експерти предлагахме да работим на доброволни начала. Сега нещата са доста по-различни. Вече разговарях със зам.-министъра - д-р Валерий Митрев, и мисля, че има пълно разбиране от страна на министерството. България е член на Европейската мрежа за безопасност на пациентите (EUNetPaS), но ние трябва да имаме човек, който да осъществява връзката с тази мрежа. Хубавото е, че проблемът е включен и в Националната здравна стратегия 2008 - 2013 г., така че наистина се надявам да се засили работата.
Какво показва опитът на по-напредналите в това отношение страни?
- Подобряването на безопасността на пациентите изисква да се използва системен подход. При грешка вниманието трябва да е насочено не толкова към търсене на отговор на въпроса "кой е виновен", а "как и защо това се е случило". Затова е необходимо да има система за отчитане на медицинските грешки. Данните от нея ще помогнат да се анализират и да се открият причините. Създаването на такава система предполага промяна в организационната култура - културата на обвинение в болниците трябва да бъде заменена с култура на доверие, чрез която да се мотивира персоналът да говори и да дискутира проблема. Например у нас преди години е съществувала забрана да се отчитат и въобще да се говори за вътреболничните инфекции, лекарите са били наказвани, заради което те са криели данните. С въвеждането на акредитацията през 2000 г. тези инфекции вече се отчитат, персоналът спокойно ги анализира и се отнася към този проблем с по-голяма отговорност. В резултат броят на вътреболничните инфекции намалява.
Всички тези промени трябва да започнат отгоре-надолу, т.е. мениджърите първи трябва да осъзнаят тяхното значение и да мотивират персонала.
трябва на всяка цена
Коментар