Карам напред............... :-)
Много често по книги, статии и мнения се твърди че рутинирания и успешен търговец не влага емоции инстинкти и чувства в търговията, че няма стресови състояния. Алчност или страх провалят търговеца в един момент.
Може и да е така, но за мен е валидно малко по-друго обяснение.Няма как напълно да се ограничим от тях, но можем да ги балансираме добре. Инстинктите и емоциите са функция на мозъка и са нужни, за да има живот. Ще започна пак малко от по-далеч.
Да приемем че имаме вече изградена методика, система за търговия и ползваме нужните ни инструменти за анализ.
”Впиваме” се на пазара и какво става.........ужас, променя се сърдечния ритъм, (може да проверите) изостря се сензорната ни система, превключваме на по-висока мозъчна активност, променя се дори чувствителноста на кожата, променя се и секреторната функция на потните жлези.
А навсякъде четем, че това пречи. Всичките тези промени са подвластни на лимбичната ни система и в частност на хипоталамуса, който се грижи за производството на нужната химия, за да настъпят тези промени във физиологичните ни параметри.
Дори когато само говорим със някой общите ни физиологични параметри се изравняват или стават много близки (разбира се ако няма твърде променени стойности поради някакво заболяване) и то в порядъка на 20-ина минути. Разбира се става дума за вербална комуникация. Да де.......ама нещата не спират само до там :-)
Емоционалните умения на човека според редица изследвания не са само генетично обусловени, ами се сформират и от житейския опит, който го модифицира съобразно преживяното. Както писах в началото, процеса мислене, основната работа на ума, е да организира действителноста, така че да и придаде смисъл .Така да се каже сме очертали съпътстващите ни емоции още от най-ранна детска възраст.
Какво да направим, за да вкараме емоциите и чувствата в равновесие по време на търговия?
Рутина, практика на пазара, автомативизъм вкарват нещата в релси.
Поради този факт търговците които могат да кажат, че имат успех са прекарали достатъчно дълго време на пазара(заедно със неуспехите си), със хилядите часове скрийн тайм и най-важното – затвърждавайки вече наученото ( система, зависимости, геометрични формации и т.н та и така нареченото „емоционално владеене”).
Успешния търговец познава себе си, знае как ще реагира (емоционално, инстинктивно) при дадена пазарна ситуация – отново пряко свързано с практиката.
Има достатъчно изследвания, които показват, че мозъка се адаптира към новите ситуации много бързо, като създава голямо количество нови невронни връзки, но много малко оцеляват. Проучванията и изследванията доказват, че създаването и преструктурирането на мозъчните връзки става буквално за часове.
Нещо, което подкрепя написаното за рутината и автомативизма на добрия търговец е, че оцеляването на новосформираните мозъчни клетки зависи от количеството информация, което получават и предават.
Това е в сила за индивиди, които са достигнали зрялост. Тук по-младите кандидат-спекуланти имат предимство ;-)
Разбира се, това е валидно за всички професии и аспекти, не казвам нищо ново.
Идеята е да се опитам да обясня (така както го разбирам аз) как става самия процес „физически” .
Човешкия мозък е доста гъвкав по-отношение на запомнянето и обработването на информация. Именно поради това има знаещи, адаптивни, познаващи вътрешните си реакции хора, които оцеляват на форекс. Защото това е бизнес на оцеляване.
Едни ще кажат, че търгуват само по механични система и са емоционално и психически стабилни, при тях го няма този фактор..........е добре, но в един момент цък, пак издънка.
Няма анализ, търгува се абсолютно механично по сигнали, а пак няма гаранция за успех. Ако тази система влезе в някой цикъл от пазара в който губи ? О.К , търговеца ще разчита на ММ. Правенето на добър ММ със адекватни параметри също има своите психологически моменти, които се диктуват на по-ниско ниво. Зад отговори, кога да търгувам, стопове, процент от капитала за дадена сделка и т.н. отново има съответните чувства, емоции и инстинкти. Всички ни е страх от загубата, всички искаме да печелим добре, искаме и това да стане бързо......................Ако сме привърженици на анализ и прогнози пък става още по-страшно :-)
Ето тук здраво влиза психологията най-общо казано.
Търговците, които анализират пазара, постоянно откриват закономерности, зависимости, фигури които имат прогнозиращо значение.......как ли го интерпретира мозъка ? Ето нещо интересно, за което се сетих снощи, докато отговарях на един колега във форума. Присъща особеност на човешкия мозък е да създава механично значение когато няма достатъчно информация и логика за това, което постъпва като информация във него.
Известен е примера със следния експеримент:
На група хора им е казано да записват всяка дума, която чуят от високоговорител, със уточнението, че гласът от високоговорителя ще бъде много тих. Казано им е, че изследването цели да провери прага на чуваемоста на човешкото ухо. Това, което не знаели е, че на записа били записани 100 на брой ,само и единствено думи без никакво значение.
След края на експеримента се е установява, че всеки е записал около 60 думи със смисъл. На камерите с които са следили изпълнението, ясно се виждало как един започва да преписва и другите го последват (да не би да е проява стаден инстинкт ? ).
Експеримента е правен многократно, което е достатъчно красноречиво.
В процеса на заучаване на пазарните зависимости, закономерности, функции и техните свойства от околната среда (книги, хора, наблюдение на пазара), ние започваме да използваме натрупаното познание по абсолютно аферентен път - от горе на долу.
Искам да кажа че дори и при непълна информация за ситуацията, и това, което стои пред очите ни, мозъкът ни прави своя интерпретация за „общата картинка” от ситуацията, въз основа на натрупания индивидуален опит и познание.
Това е адаптивен метод на мозъка, който ни улеснява да действаме по-бързо и да взимаме по-ефективни решения.
Обаче.......механичното създаване на значение е чистото доказателство, че гаранция за валидността на интерпретациите ни не винаги ще има.
Още по-притеснителен е фактът, че дори и след като веднъж разберем, че сме се заблудили, продължаваме да изпитваме ефекта от механичното значение.Ето в линка по долу ще ви приложа една картинка.На нея ще видите движение.
http://www.imagefreehost.com/files/1...1399333675.jpg
Може да си я свалите и да видите, че е статично изображение.
Показателно е нали.
Знаете, че не е движеща, но продължавате да виждате движение. Разбира се, да се онагледи този пример се използва метода на илюзията, но същото става и със другата информация. Не ви ли се е случвало да правите една и съща грешка при положение, че знаете каква е ситуацията на пазара. Може да се оправдавате, че грешката е импулсна, емоционална или инстинктивна но...........може и да не е.
Та.........пиша всичките тези „глупости”, за да прокрадна идеята, че за да успеем на форекс, първо трябва да разберем как работим ние, как и по какъв начин вземаме решения, доколко сме податливи на „манипулация” под една или друга форма. После да се научим да балансираме чувства, емоции и инстинкти и най накрая да придаваме значение на икономически теории, техически анализи и т.н.
За мен мога да кажа, че изключително много наблягам на „психологическите” аспекти в търговията.Има още много, много неща които мисля да понапиша но да мине малко време.Мисля да спра до тук за сега...............следва продължение :-)
Поздрави !
Много често по книги, статии и мнения се твърди че рутинирания и успешен търговец не влага емоции инстинкти и чувства в търговията, че няма стресови състояния. Алчност или страх провалят търговеца в един момент.
Може и да е така, но за мен е валидно малко по-друго обяснение.Няма как напълно да се ограничим от тях, но можем да ги балансираме добре. Инстинктите и емоциите са функция на мозъка и са нужни, за да има живот. Ще започна пак малко от по-далеч.
Да приемем че имаме вече изградена методика, система за търговия и ползваме нужните ни инструменти за анализ.
”Впиваме” се на пазара и какво става.........ужас, променя се сърдечния ритъм, (може да проверите) изостря се сензорната ни система, превключваме на по-висока мозъчна активност, променя се дори чувствителноста на кожата, променя се и секреторната функция на потните жлези.
А навсякъде четем, че това пречи. Всичките тези промени са подвластни на лимбичната ни система и в частност на хипоталамуса, който се грижи за производството на нужната химия, за да настъпят тези промени във физиологичните ни параметри.
Дори когато само говорим със някой общите ни физиологични параметри се изравняват или стават много близки (разбира се ако няма твърде променени стойности поради някакво заболяване) и то в порядъка на 20-ина минути. Разбира се става дума за вербална комуникация. Да де.......ама нещата не спират само до там :-)
Емоционалните умения на човека според редица изследвания не са само генетично обусловени, ами се сформират и от житейския опит, който го модифицира съобразно преживяното. Както писах в началото, процеса мислене, основната работа на ума, е да организира действителноста, така че да и придаде смисъл .Така да се каже сме очертали съпътстващите ни емоции още от най-ранна детска възраст.
Какво да направим, за да вкараме емоциите и чувствата в равновесие по време на търговия?
Рутина, практика на пазара, автомативизъм вкарват нещата в релси.
Поради този факт търговците които могат да кажат, че имат успех са прекарали достатъчно дълго време на пазара(заедно със неуспехите си), със хилядите часове скрийн тайм и най-важното – затвърждавайки вече наученото ( система, зависимости, геометрични формации и т.н та и така нареченото „емоционално владеене”).
Успешния търговец познава себе си, знае как ще реагира (емоционално, инстинктивно) при дадена пазарна ситуация – отново пряко свързано с практиката.
Има достатъчно изследвания, които показват, че мозъка се адаптира към новите ситуации много бързо, като създава голямо количество нови невронни връзки, но много малко оцеляват. Проучванията и изследванията доказват, че създаването и преструктурирането на мозъчните връзки става буквално за часове.
Нещо, което подкрепя написаното за рутината и автомативизма на добрия търговец е, че оцеляването на новосформираните мозъчни клетки зависи от количеството информация, което получават и предават.
Това е в сила за индивиди, които са достигнали зрялост. Тук по-младите кандидат-спекуланти имат предимство ;-)
Разбира се, това е валидно за всички професии и аспекти, не казвам нищо ново.
Идеята е да се опитам да обясня (така както го разбирам аз) как става самия процес „физически” .
Човешкия мозък е доста гъвкав по-отношение на запомнянето и обработването на информация. Именно поради това има знаещи, адаптивни, познаващи вътрешните си реакции хора, които оцеляват на форекс. Защото това е бизнес на оцеляване.
Едни ще кажат, че търгуват само по механични система и са емоционално и психически стабилни, при тях го няма този фактор..........е добре, но в един момент цък, пак издънка.
Няма анализ, търгува се абсолютно механично по сигнали, а пак няма гаранция за успех. Ако тази система влезе в някой цикъл от пазара в който губи ? О.К , търговеца ще разчита на ММ. Правенето на добър ММ със адекватни параметри също има своите психологически моменти, които се диктуват на по-ниско ниво. Зад отговори, кога да търгувам, стопове, процент от капитала за дадена сделка и т.н. отново има съответните чувства, емоции и инстинкти. Всички ни е страх от загубата, всички искаме да печелим добре, искаме и това да стане бързо......................Ако сме привърженици на анализ и прогнози пък става още по-страшно :-)
Ето тук здраво влиза психологията най-общо казано.
Търговците, които анализират пазара, постоянно откриват закономерности, зависимости, фигури които имат прогнозиращо значение.......как ли го интерпретира мозъка ? Ето нещо интересно, за което се сетих снощи, докато отговарях на един колега във форума. Присъща особеност на човешкия мозък е да създава механично значение когато няма достатъчно информация и логика за това, което постъпва като информация във него.
Известен е примера със следния експеримент:
На група хора им е казано да записват всяка дума, която чуят от високоговорител, със уточнението, че гласът от високоговорителя ще бъде много тих. Казано им е, че изследването цели да провери прага на чуваемоста на човешкото ухо. Това, което не знаели е, че на записа били записани 100 на брой ,само и единствено думи без никакво значение.
След края на експеримента се е установява, че всеки е записал около 60 думи със смисъл. На камерите с които са следили изпълнението, ясно се виждало как един започва да преписва и другите го последват (да не би да е проява стаден инстинкт ? ).
Експеримента е правен многократно, което е достатъчно красноречиво.
В процеса на заучаване на пазарните зависимости, закономерности, функции и техните свойства от околната среда (книги, хора, наблюдение на пазара), ние започваме да използваме натрупаното познание по абсолютно аферентен път - от горе на долу.
Искам да кажа че дори и при непълна информация за ситуацията, и това, което стои пред очите ни, мозъкът ни прави своя интерпретация за „общата картинка” от ситуацията, въз основа на натрупания индивидуален опит и познание.
Това е адаптивен метод на мозъка, който ни улеснява да действаме по-бързо и да взимаме по-ефективни решения.
Обаче.......механичното създаване на значение е чистото доказателство, че гаранция за валидността на интерпретациите ни не винаги ще има.
Още по-притеснителен е фактът, че дори и след като веднъж разберем, че сме се заблудили, продължаваме да изпитваме ефекта от механичното значение.Ето в линка по долу ще ви приложа една картинка.На нея ще видите движение.
http://www.imagefreehost.com/files/1...1399333675.jpg
Може да си я свалите и да видите, че е статично изображение.
Показателно е нали.
Знаете, че не е движеща, но продължавате да виждате движение. Разбира се, да се онагледи този пример се използва метода на илюзията, но същото става и със другата информация. Не ви ли се е случвало да правите една и съща грешка при положение, че знаете каква е ситуацията на пазара. Може да се оправдавате, че грешката е импулсна, емоционална или инстинктивна но...........може и да не е.
Та.........пиша всичките тези „глупости”, за да прокрадна идеята, че за да успеем на форекс, първо трябва да разберем как работим ние, как и по какъв начин вземаме решения, доколко сме податливи на „манипулация” под една или друга форма. После да се научим да балансираме чувства, емоции и инстинкти и най накрая да придаваме значение на икономически теории, техически анализи и т.н.
За мен мога да кажа, че изключително много наблягам на „психологическите” аспекти в търговията.Има още много, много неща които мисля да понапиша но да мине малко време.Мисля да спра до тук за сега...............следва продължение :-)
Поздрави !
Коментар