Първоначално изпратено от playmen
Разгледай мнение


Акцията е стока (хляб), която се търгува на съответния stock market (кварталният магазин) и се равнява (пазарът я е оценил) на определена валутна стойност. С покупката на ежедневната порция насъщен и реализирането на стоката, услугата и тн, реално завършваш процеса на формиране на БВП. След 3 месеца ще излезе статистиката за съответния период и ще покаже, че БВП за съответното тримесечие се е покачил/спаднал с Х%, при което най- често следва реакция:
1. "Ето защо вече няколко месеца тоя тренд ми скъсва дупата, а нямаше никакви статистически индикации за това...".

2. "Юруш да купуваме/продаваме, че отървахме момента (който и без това е бил преди 3 месеца, хехе)!"

Нямам за цел да изчерпя възможните реакции, просто се опитвам максимално елементарно да онагледя нещата,
Ако приемем, че е възможно и всички заедно откажем да купуваме повече хляб на 1 лев, насрещната страна, магазинерката, ще се принуди утре да свали цената на 90 ст, вдругиден на 80 и тн, докато не се открие купувач за стоката на съответната цена и при съответния риск, т.е. някой, който да поеме риска на продавача, хлябът да се развали непродаден/неизяден.

При акциите е същото - ако всички почнем да продаваме, купувчът ще си каже: "Чакай бе, що да ти дам долар, като мога да ти сложа бид на 50 цента, където смятам, че рискът за мен е приемлив предвид ситуацията и има вероятност да ми ги дадеш тия акции. Като резултат ще си продадем акциите и ще купим 50 цента срещу всяка от тях и колелото ще се завърти. В следващият момент ще се усетим и ще си кажем: "Добре де, измъкнахме каквото можахме, имаме долари, които поскъпват, дай да ги врътнем пак - ама то път през маржин, че хем да купя 10, 50, 100 пъти повече, хем да останат малко, с които да вкарам в злато. Представи си сега, че става дума за много или за големи играчи (или за много + големи + много големи

luboil - фактът, че реално всичко се оценява в долари, предполага решението на казуса.
Коментар