Първоначално изпратено от SoKoLoV
-
Значи за да сложа етикет на някой, трябва първо аз да мисля така за себе си...... Г-н Соколов та Вие така ласкаво се изказвате за хората с амбиции и успели повече от Вас, че аз не виждам как някой може да Ви обиди повече, от Вас самия и това което сам сте казал за себе си. -
Абе търтей, нормален работодател, който има капка ум в главата никога не би наел такъв празноглав бърборко като теб. Бас държа, че ти си дембелин на държавна служба който по цял ден си клати краката и си чеше задника и нищо не върши. За сметка на това яде хляба на данъкоплатеца и постоянно се оплаква.Първоначално изпратено от SoKoLoVКоментар
-
Ballomed май и ти си като Тариката...
Не се излагам просто ви посочвам реалноста със Бг работодателите и развитието ви в Бг...А това дали съм умен или не няма как ти да мислиш за някои така,освен ако не го мислиш за себе си първо.....
Успех с развитието и с подмазването на бг работодателите....Коментар
-
Първоначално изпратено от stdmv
pi4, da ne mislish, 4e sega neshtata sa po-razli4ni ot raztqganeto na lokumite, шуробаджанащина и партийна номенклатура !???
uvi tezi neshta sa si postaromu...
petiletnite planove moje da sa otminali, no ne suvsem...Коментар
-
Докато другите градяха икономики и общество, ние правехме петилетни планове и разтягахме локуми. А обществото беше нещо средно между шуробаджанащина и партийна номенклатура
Сега другите работят и украпват икономиките си, а ние правим екшън планове и пак разтягаме локуми за прах в очите, като обществото се е превърнало в нещо средно между тотална простащина и мутренско-мафиотска олигархия.
...честито на печелившите... 'Октопод' ряпа да яде
Първоначално изпратено от SoKoLoVКоментар
-
Първоначално изпратено от SoKoLoV
"Все още над 75% от мениджърите в България използват масивно манипулативни техники. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” психологът Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. - Аз пък в качеството си на председател на Дружеството на вчерашната маса в кръчмата, в интервю за който слушаше казах: "Те т'ва не е верно....." - забележете, че ползвам същите източници, същите модели, статистически извадки, същия брой фирми, всъщност, двете изследвания са протекли абсолютно идентично, странно защо изводите ни се разминават....Коментар
-
Първоначално изпратено от SoKoLoVДобре де, че лъжеш - лъжеш, че не си умен, не си. Ама защо продължаваш да се излагаш?Първоначално изпратено от SoKoLoVКоментар
-
[quote="SoKoLoV"] "Средата, условията, културните традиции и норми позволяват на различни типове “нарцистични” бизнесмени да преживяват, ако не действително да реализират успех. Едната група - “реактивните нарциси”, нямат никакви проблеми да използват околните с цел да постигат своите частни цели. При тях има един грандиозен стремеж да се подчинят околните – потребители, клиенти, бизнес партньори, служители. Има и много малко загриженост за това дали нараняват или експлоатират околните. Тези хора всъщност са много успешни и са по-голяма група от социално интегрираните и отговорни мениджъри. При тях успехът се обуславя от факта, че липсват строги изисквания за бизнес саморегулация и високи стандарти в областта на професионалния мениджмънт. Друга група нарцистично справящи се бизнес лидери са хората, които искат да поддържат самозаблудата, че са способни да ръководят. Те също не се интересуват много от околните, но се опитват да създадат среда от хора, които да ги подкрепят, адмирират, да дават своето одобрение, послушание и съгласие. Основното е развитието у тези хора на самоизмама за успех, те се стремят изключително много към статусни белези. При тях има една мощна идеализация на това, че са способни, че знаят какво правят, но често това води до съсипване на организацията от самите бизнес лидери." [quote]
кои то тези два типа си....или да ти си от новоизлюпващия се вид печалбарите...изедници...Коментар
-
Тарикате,това с 250 те лева беше примера за заплата и унижението почти навсякъде....а не лично моята,исках такива деградирали като тебе да се включат в дискусията....
А относно геноцида,които демонстрираш с тези факти от преди 50-100 год.Трябва да ти кажа,че си много много голяма невежа
и никога няма да се развиваш.....в мисленето
Имаш познания в манипулирането или какво или си въобразяваш,че знаеш хитрини с които подмолно да накараш някои да ти работи...
хяхяххяяхКоментар
-
Преди 100 години мениджърите са използвали съвсем други техники, например техниката на недокастрената гьостарица. По късно по времето на Сталин например се е използвала техниката на изпращане в ГУЛАГ или в някой друг лагер.. Но тези времена са останали в миналото. Сега се използват манипулативни техники.Първоначално изпратено от SoKoLoV
Соколов ти си бил много глупаво говедо бре. Как може да не знаеш такива елементарни неща? Този който ти дава тази заплата от 250лв. е завършен идиот. Та тези пари ти въобще не ги заслужаваш.Коментар
-
"България почти изпусна своя "План Маршал"
Историята от XX век показва, че мощното развитие на една или друга прохождаща държава се дължи на силна финансова инжекция от развитите страни. Сто години след като обяви независимост, бялата лястовица кацна на рамото и на България с членството на страната ни в ЕС. Надеждата, че „ще потекат реки от средства" от европейските фондове не се сбъдна. Заради сериозните съмнения в корупция Европейският съюз ни спря десетки милиони евро. По този начин България по-скоро стана донор на средства чрез паричната си членска вноска, отколкото бенефициент в качеството си на равноправен член на ЕС.
Някога държавите, които сега дават благословията за разпределянето на европейски средства, също са получили сериозни траншове пари от САЩ. Такъв е случаят с Плана Маршал или така наречената Програма за възстановяване на Европа след Втората световна война по инициатива на американския президент Хари Труман и генерал Маршал. Тогавашният Съветски съюз и държавите от Източна Европа също са поканени да участват, но Йосиф Сталин не одобрява плана и не позволява участието на нито една страна под съветски контрол. Йосиф Сталин отбелязва по повод западните лидери: "Чърчил е тип, който може да ти измъкне и копейката от джоба, а Рузвелт ...той си цапа ръцете само за големи пари". Планът довежда до разделянето на европейската икономика на два типа - пазарна (западна) и социалистическа икономика (източна), към която България десетки години принадлежи. Страните от Източния блок като Чехословакия, Полша и Унгария, които поддържат по-активни връзки със западните държави, се развиват по-добре икономически от останалите социалистически страни.
И така, страната ни получи нов шанс за развитие чрез Европейския съюз, но „собственоръчно си отряза клона". "Европейската комисия признава усилията, предприемани от българските власти", посочи говорителят на ЕК Марк Грей, но в изразходването на европейските фондове са намесени интересите на целия ЕС, така че - прощавайте, но не чакайте прошка. И наказанието след многократни предупреждения не закъсня - страната ни загуби право върху стотици милиони евро и ЕС отне акредитациите на две ключови агенции заради съмнения в корупция и лошо управление. Това предначертава трудности при реализирането на вече започнати проекти. Българското правителство се кани да изтегли заем от Европейската инвестиционна банка и да финансира инициативите с пари от държавния бюджет. В този смисъл е все пак добре, че имаме голям бюджетен излишък, който да покрие подобни дефицити като финансирането на провалените европейски проекти.
Въпреки уверенията на българските власти, че имат силна политическа воля да се справят с проблемите и че работят в тясна координация с ЕК, източник от Брюксел, цитиран от Ройтерс, е изразил съмнение, че премиерът Сергей Станишев има нужната власт, за да изиска строги мерки за изкореняване на корупцията и за борба срещу организираната престъпност. Хората остават с впечатление, че има няколко неофициални лагера на управление в държавата, които дърпат конците и всеки от тях си има свои икономически интереси.
Специфичен отенък в общата картина например беше изказването на президента Първанов във вестник „Труд", че премиерът Станишев прави грешка като назначава свои съветници в бордове. Макар и приглушен, този изстрел в привидно единното държавно управление даде повод за размисъл, че пропастите между властите са големи и противоречията - едва удържани. А разделението едва ли ще доведе до качествени резултати.
България не се справя с поетите ангажименти пред Европейския съюз, въпреки че от Европейската комисия често споменават думата „напредък" в изказванията си за страната ни. Много чуждестранни инвеститори се оплакват от съдебната ни система, на която очевидно не й достигат сили да се справи с нерегламентирания бизнес, с организираната престъпност. България като държава не може да си позволи подобни големи грешки, защото е малък пазар и освен ниския корпоративен данък от 10% и евтината работна ръка, която все повече изтича в чужбина, няма какво да предложи. Икономически активното население на страната непрекъснато намалява. У нас българите, които живеят чужбина, нямат желание да се върнат в страната, както това се случва в съседна Румъния, според техните вестници.
В този смисъл призивът на вицепремиера Миглена Плугчиева, младите хора, които учат в чужбина, да се завърнат, за да вдигнат на крака държавата, изглежда остава глас в пустиня. Например в Германия можеш да си намериш работа за 800 евро за 10 дни работа в месеца и да успяваш да вържеш двата края, а ако си по-работлив да работиш и допълнително. Тук, в България, хората с висше образование, масово работят за 500-600 лева, под непрекъснат натиск да не си загубят работата.
Неотдавна премиерът Станишев заяви, че отговорността е на институциите, за да направят България действително успешен член на ЕС и страна, в която гражданите имат високо самочувствие, по-добър живот и се чувстват сигурни. Естественият въпрос е как това ще се случи при сегашната ситуация? България е най-бедната държава, с ниско заплащане в Европа на час. У нас ръстът на цените е сред най-високите на Европейския континент. Високият икономически растеж, който се наблюдава у нас и е характерен за много развиващи се икономики, не се отразява върху доходите. Пенсионерите масово получават по около 100 лева месечно. С тези пари те не могат да покрият разходите си за ток, парно, вода и лекарства. Ако нямат съвестни и платежоспособни деца, които да им помагат, перспективата за тях е трагична. Много от тях започват работа, за да успеят да скърпят двата края. Регулярното усвояване на европейски средства щеше да подобри състоянието на българския бизнес, щеше да настъпят положителни промени в инфраструктурата, щеше да се доизгради средната класа у нас.
Брюксел все пак ни дава аванси и шансове да наваксаме. Е, не само ние имаме черни точки при усвояването на европейските фондове. Дори на една от старите членки на съюза бяха спрени пари от фондовете. Част от парите по САПАРД в Румъния също бяха замразени. Все пак не се е случило най-страшното - да се задейства договора от Ница, който до доведе до замразяване на членството. Чакат ни нови проверки от Европейската комисия, „ за да поправим двойката".
Истината е, че повечето хора не се интересуват дали страната ни ще бъде член на ЕС, след като нямат конкретни ползи от това. Според последните изследвания в държави, които не са част от съюза, заплатите са по-високи от българските. Една китайска поговорка гласи, че човек не може да бъде цял живот беден. Това, разбира се, е слабо успокоение за тези, които очакват динамично развитие на страната.
Ако българските власти не сменят методите на управление, „европейското кранче съвсем ще пресъхне за нас" и България никога няма да стане „Швейцария на Балканите" . Не е нормално, програмата „Адмистративен капацитет" да бъде най-успешната сред останалите оперативни програми. Летните отпуски свършиха. Време е за задълбочен анализ на ситуацията. Време е да дойде наистина „вятъра на промяната" в мисленето на властимащите, за да извлечем ползи от членството, а не просто да бъдем член на Съюза на хартия. "Коментар
-
"България почти изпусна своя "План Маршал"
Историята от XX век показва, че мощното развитие на една или друга прохождаща държава се дължи на силна финансова инжекция от развитите страни. Сто години след като обяви независимост, бялата лястовица кацна на рамото и на България с членството на страната ни в ЕС. Надеждата, че „ще потекат реки от средства" от европейските фондове не се сбъдна. Заради сериозните съмнения в корупция Европейският съюз ни спря десетки милиони евро. По този начин България по-скоро стана донор на средства чрез паричната си членска вноска, отколкото бенефициент в качеството си на равноправен член на ЕС.
Някога държавите, които сега дават благословията за разпределянето на европейски средства, също са получили сериозни траншове пари от САЩ. Такъв е случаят с Плана Маршал или така наречената Програма за възстановяване на Европа след Втората световна война по инициатива на американския президент Хари Труман и генерал Маршал. Тогавашният Съветски съюз и държавите от Източна Европа също са поканени да участват, но Йосиф Сталин не одобрява плана и не позволява участието на нито една страна под съветски контрол. Йосиф Сталин отбелязва по повод западните лидери: "Чърчил е тип, който може да ти измъкне и копейката от джоба, а Рузвелт ...той си цапа ръцете само за големи пари". Планът довежда до разделянето на европейската икономика на два типа - пазарна (западна) и социалистическа икономика (източна), към която България десетки години принадлежи. Страните от Източния блок като Чехословакия, Полша и Унгария, които поддържат по-активни връзки със западните държави, се развиват по-добре икономически от останалите социалистически страни.
И така, страната ни получи нов шанс за развитие чрез Европейския съюз, но „собственоръчно си отряза клона". "Европейската комисия признава усилията, предприемани от българските власти", посочи говорителят на ЕК Марк Грей, но в изразходването на европейските фондове са намесени интересите на целия ЕС, така че - прощавайте, но не чакайте прошка. И наказанието след многократни предупреждения не закъсня - страната ни загуби право върху стотици милиони евро и ЕС отне акредитациите на две ключови агенции заради съмнения в корупция и лошо управление. Това предначертава трудности при реализирането на вече започнати проекти. Българското правителство се кани да изтегли заем от Европейската инвестиционна банка и да финансира инициативите с пари от държавния бюджет. В този смисъл е все пак добре, че имаме голям бюджетен излишък, който да покрие подобни дефицити като финансирането на провалените европейски проекти.
Въпреки уверенията на българските власти, че имат силна политическа воля да се справят с проблемите и че работят в тясна координация с ЕК, източник от Брюксел, цитиран от Ройтерс, е изразил съмнение, че премиерът Сергей Станишев има нужната власт, за да изиска строги мерки за изкореняване на корупцията и за борба срещу организираната престъпност. Хората остават с впечатление, че има няколко неофициални лагера на управление в държавата, които дърпат конците и всеки от тях си има свои икономически интереси.
Специфичен отенък в общата картина например беше изказването на президента Първанов във вестник „Труд", че премиерът Станишев прави грешка като назначава свои съветници в бордове. Макар и приглушен, този изстрел в привидно единното държавно управление даде повод за размисъл, че пропастите между властите са големи и противоречията - едва удържани. А разделението едва ли ще доведе до качествени резултати.
България не се справя с поетите ангажименти пред Европейския съюз, въпреки че от Европейската комисия често споменават думата „напредък" в изказванията си за страната ни. Много чуждестранни инвеститори се оплакват от съдебната ни система, на която очевидно не й достигат сили да се справи с нерегламентирания бизнес, с организираната престъпност. България като държава не може да си позволи подобни големи грешки, защото е малък пазар и освен ниския корпоративен данък от 10% и евтината работна ръка, която все повече изтича в чужбина, няма какво да предложи. Икономически активното население на страната непрекъснато намалява. У нас българите, които живеят чужбина, нямат желание да се върнат в страната, както това се случва в съседна Румъния, според техните вестници.
В този смисъл призивът на вицепремиера Миглена Плугчиева, младите хора, които учат в чужбина, да се завърнат, за да вдигнат на крака държавата, изглежда остава глас в пустиня. Например в Германия можеш да си намериш работа за 800 евро за 10 дни работа в месеца и да успяваш да вържеш двата края, а ако си по-работлив да работиш и допълнително. Тук, в България, хората с висше образование, масово работят за 500-600 лева, под непрекъснат натиск да не си загубят работата.
Неотдавна премиерът Станишев заяви, че отговорността е на институциите, за да направят България действително успешен член на ЕС и страна, в която гражданите имат високо самочувствие, по-добър живот и се чувстват сигурни. Естественият въпрос е как това ще се случи при сегашната ситуация? България е най-бедната държава, с ниско заплащане в Европа на час. У нас ръстът на цените е сред най-високите на Европейския континент. Високият икономически растеж, който се наблюдава у нас и е характерен за много развиващи се икономики, не се отразява върху доходите. Пенсионерите масово получават по около 100 лева месечно. С тези пари те не могат да покрият разходите си за ток, парно, вода и лекарства. Ако нямат съвестни и платежоспособни деца, които да им помагат, перспективата за тях е трагична. Много от тях започват работа, за да успеят да скърпят двата края. Регулярното усвояване на европейски средства щеше да подобри състоянието на българския бизнес, щеше да настъпят положителни промени в инфраструктурата, щеше да се доизгради средната класа у нас.
Брюксел все пак ни дава аванси и шансове да наваксаме. Е, не само ние имаме черни точки при усвояването на европейските фондове. Дори на една от старите членки на съюза бяха спрени пари от фондовете. Част от парите по САПАРД в Румъния също бяха замразени. Все пак не се е случило най-страшното - да се задейства договора от Ница, който до доведе до замразяване на членството. Чакат ни нови проверки от Европейската комисия, „ за да поправим двойката".
Истината е, че повечето хора не се интересуват дали страната ни ще бъде член на ЕС, след като нямат конкретни ползи от това. Според последните изследвания в държави, които не са част от съюза, заплатите са по-високи от българските. Една китайска поговорка гласи, че човек не може да бъде цял живот беден. Това, разбира се, е слабо успокоение за тези, които очакват динамично развитие на страната.
Ако българските власти не сменят методите на управление, „европейското кранче съвсем ще пресъхне за нас" и България никога няма да стане „Швейцария на Балканите" . Не е нормално, програмата „Адмистративен капацитет" да бъде най-успешната сред останалите оперативни програми. Летните отпуски свършиха. Време е за задълбочен анализ на ситуацията. Време е да дойде наистина „вятъра на промяната" в мисленето на властимащите, за да извлечем ползи от членството, а не просто да бъдем член на Съюза на хартия. "Коментар
-
"Над 75% от мениджърите в България използват манипулативни техники"
"Все още над 75% от мениджърите в България използват масивно манипулативни техники. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” психологът Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Той обясни, че това поведение се нарича макиавелистко. Много често удовлетвореността от кариерата като мениджър се крепи всъщност на ефективността като манипулатор. Това обаче е тъжно потвърждение на факта, че все още се смята, че мениджърската роля е начин да удовлетворяваш преди всичко своето его и да гарантираш социално превъзходство за себе си, отколкото да служиш на една трансформираща се социална организация, каквато е всяко предприятие, така че да се гарантира дългосрочното му и устойчиво развитие.
Средата, условията, културните традиции и норми позволяват на различни типове “нарцистични” бизнесмени да преживяват, ако не действително да реализират успех. Едната група - “реактивните нарциси”, нямат никакви проблеми да използват околните с цел да постигат своите частни цели. При тях има един грандиозен стремеж да се подчинят околните – потребители, клиенти, бизнес партньори, служители. Има и много малко загриженост за това дали нараняват или експлоатират околните. Тези хора всъщност са много успешни и са по-голяма група от социално интегрираните и отговорни мениджъри. При тях успехът се обуславя от факта, че липсват строги изисквания за бизнес саморегулация и високи стандарти в областта на професионалния мениджмънт. Друга група нарцистично справящи се бизнес лидери са хората, които искат да поддържат самозаблудата, че са способни да ръководят. Те също не се интересуват много от околните, но се опитват да създадат среда от хора, които да ги подкрепят, адмирират, да дават своето одобрение, послушание и съгласие. Основното е развитието у тези хора на самоизмама за успех, те се стремят изключително много към статусни белези. При тях има една мощна идеализация на това, че са способни, че знаят какво правят, но често това води до съсипване на организацията от самите бизнес лидери.
Успехът на една организация, нейната ефективност и развитие всъщност е групов процес, зависещ от ангажираността и отношението не само на лидерите, а от начина, по който си взаимодействат в организацията развиващи се и отговорни хора. Това се разбира от конструктивните мениджъри и това, което започват да правят, за да пробият черупката на нарицисизма, обхванал в световен мащаб огромен брой икономически субекти, е да слушат, да изследват опита, да ценят мнението на своите партньори и служители.
„Наистина трябва да се отнасяме с уважение към сложността на работата на мениджърите, особено в една такава турбулентно много неопределена, на моменти непредвидима среда, каквато е българската бизнес динамика”, смята Динмитров. Справят се тези мениджъри, които са стъпили на пътеката на професионалния мениджмънт и изграждат един социален и отговорен модел на интегрално въздействие върху бизнес процесите. При тях се наблюдава значително развитие в области като умението за планиране, организация, ангажиране на хората в самоконтрол. Подобряват се също уменията за решаване на конкретни проблеми и овладяването, превантивното справяне с конфликти. В тези среди ученето води до нарастване на капацитета за лидерство, за увличане, влияние, ръководство на другите. Много важни отличителни черти на тези, които наричаме справящи се мениджъри в българските условия, са тяхната действеност, ангажираност, инициативност, решителност, аналитичност, логическо мислене. Напоследък се наблюдава нарастване на интереса и подчертана готовност да се овладяват нови комуникативни умения, умения за работа в екип, кооперативност на взаимодействието. „В постсоциалистическата ни икономика, която демонстрира само сегментен капитализъм, са изключително важни чисто човешките качества като съпричастност”, смята психологът."
как е и с записи на заповед,хахаха Изедници......Коментар
-
Абе то и готини циганки има...Първоначално изпратено от calcИма и готини мацкиПървоначално изпратено от Т а р и к а тКоментар
-
Има и готини мацкиПървоначално изпратено от Т а р и к а т
Коментар
Коментар