Оптимизъм на БФБ !!!

[Само чета]

...

[Borsalino]

Аййде празниците чукат на вратата ни.


На свое заседание Съветът на директорите на БФБ – София взе следното решение:

- за последен ден за търговия на 2007г.определя дата 21.12.2007г./петък/.
- за първи ден за търговия на 2008г. определя дата 02.01.2008г. /сряда/;

Между Коледа и Нова година работни дни са 27 и 28.12. 2007 г., като на тези дати няма да се провеждат търговски сесии.

nikade ne vidqh takova ne6to ot kade e tazi informaciq

http://www.investor.bg/?id=57307

Това е много добре!!!! Jay Gould беше предрекъл големи сътресения надолу точно между Коледа и Нова година.

[Aladdin]

А защо въобше се занимавате с тия акции бе хора - само се стресирате от това ?? А стресът както знаете не е полезен за нищо .

Поне в България - възможности за инвестиции бол ..

Само ако инвестирате в недвижима собственост - за миналите 2 години ще имате доходност над 150 % -- и ако това не е далавера - то и тези цени продължават да се вдигат -- само за миналите 3 месеца е пак над 30 % доходност !!!
Тук всичко е спокойно, няма спадове, няма корекции и др. глупости - има само печалби и мангизи ///

Я оди копай гробища в некоя от темите за НИ! Аз тия 150% ги правя за година, при това съм един от по-консервативните инвеститори..... А ако знаеш какви хазартни типове има тука - 200% годишно за нищо ги немат..... Ми че те даже ДФ правят по 100% годишно.... Та за туй ти викам оди копай гробища с тия НИ.... Спокойно можеш да кандидатстваш за наградата "Най-тъп първи пост"

500% са малко

500% бяха само от тъпите сделки с по 50% на тримесечие от покачването на DSPED навремето сега вече се амортизира

НЕ е препорэка и Успех.

[prodigal]

Пари има - на банките не им трябват толкова депозити , другарите от чужбина не са показали какво могат и имаме още много време докато частта от спестяванията на домакинствата вкарани на борсата се изравни със стандартите на развитите страни.

За сега предимно пенсионните фондове вкарват част от парите на българина инвестирайки в развитието на родната икономика и поради това подкрепям да се вдигне процента на задължителната (доброволна) вноска в тези фондове, спрямо НОИ .

БФБ има потенциала да се превърне в източник на финансов ресурс за осъществяването на добрите идеи на листвани и тепърва листващи се дружества, което е в интерес на всички буквално. Хубавото е, че в последните години политиците не пречат на това развитие и тази тенденция явно ще продължи

То излезе “Правя пари на борсата и помагам на родината”, но така ги виждам нещата

[KOSTJUMAR]

Взех да се чудя таз корекция кога ще доведе до ерекция, че с един гол оптимизъм останах ... !

За да има ерекция, трябва да има нещо хубаво насреща. Така, че следвай тази причинно-следствена връзка и няма да сгрешиш.

[Storm]

Взех да се чудя таз корекция кога ще доведе до ерекция, че с един гол оптимизъм останах ... !

[buluser]

активизирането на схемата - "вместо кредит - ИПО" оказва лошо влияние на тренда на борсата... в дългосрочен план, това сигурно е добре, но в настоящо време се получава едно изтегляне на пари от реалната търговия за сметка на финансиране на разни проекти...

[6u6umiga]

Пригответе се за скок :-)

"По 580 млн. месечно на влог

Системата на бурканите и дюшеците безвъзвратно е отминала. Един от най-сигурните показатели за това е, че количеството пари на граждани по сметки в банките непрекъснато се увеличава. По данни на БНБ само за една година - от 30 септември 2006 г. до 30 септември т. г., сумите по депозити на нефинансови институции и други клиенти са нараснали от 10,260 млрд. лв. на 17,270 млрд., или точно със 70 процента. Което прави средно по 583 млн. лева на месец. Затова никак не е чудно, че играчите на фондовата борса стават все повече и предлаганите акции не достигат. В същото време обаче изплатените лихви по депозитите са намалели от близо 370 млн. лв. на 326 млн. въпреки високия ръст на привлечените средства. Което означава, че през последните 12 месеца банките не са си развързали кесиите, за да стимулират вложителите. "
В-к " Стандарт" ,19.11.2007

[intrigata25]

mersi imalo i dobri hora haide na po4ivka

[B.Graham]

Аййде празниците чукат на вратата ни.


На свое заседание Съветът на директорите на БФБ – София взе следното решение:

- за последен ден за търговия на 2007г.определя дата 21.12.2007г./петък/.
- за първи ден за търговия на 2008г. определя дата 02.01.2008г. /сряда/;

Между Коледа и Нова година работни дни са 27 и 28.12. 2007 г., като на тези дати няма да се провеждат търговски сесии.

nikade ne vidqh takova ne6to ot kade e tazi informaciq

http://www.investor.bg/?id=57307

[intrigata25]

Аййде празниците чукат на вратата ни.


На свое заседание Съветът на директорите на БФБ – София взе следното решение:

- за последен ден за търговия на 2007г.определя дата 21.12.2007г./петък/.
- за първи ден за търговия на 2008г. определя дата 02.01.2008г. /сряда/;

Между Коледа и Нова година работни дни са 27 и 28.12. 2007 г., като на тези дати няма да се провеждат търговски сесии.

nikade ne vidqh takova ne6to ot kade e tazi informaciq

[Storm]

[quote="НЕСТОР"]

Повечето от нас, не работят заради парите , които биха изкарали, а най-общо казано защото така ни харесва.

I love this game!

Поздрави !

[alex2511]

Аййде празниците чукат на вратата ни.


На свое заседание Съветът на директорите на БФБ – София взе следното решение:

- за последен ден за търговия на 2007г.определя дата 21.12.2007г./петък/.
- за първи ден за търговия на 2008г. определя дата 02.01.2008г. /сряда/;

Между Коледа и Нова година работни дни са 27 и 28.12. 2007 г., като на тези дати няма да се провеждат търговски сесии.

[Michelangelo]

Много добра дискусия!!!

Каква е връзката между структурните реформи и инфлацията, може ли липсата на политическа воля за промени в публичния сектор да забави еврочленството на България, възможна ли е промяна на фиксирания курс лев/евро. Всички тези къде по-ясно, къде по-неофициално обсъждани проблеми станаха теми на дискусионния клуб, организиран от "Дневник" и "Делойт България". Срещата се случи непосредствено след края на учителската стачка, чието влияние не трябва да се търси само в социален, но и в икономически план. В дискусията, чийто домакин беше главният редактор на "Дневник" Васил Атанасов, участваха:

- Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките в България

- Калин Христов, съветник на управителя на Българската народна банка

- Румен Аврамов, икономист в Центъра за либерални стратегии, бивш член на управителния съвет на БНБ

- Красимир Ангарски, съветник на съвета на директорите на Пощенска банка и управата на Юробанк И Еф Джи груп, бивш шеф на валутния борд

- Илиян Василев, председател на консултантската компания "Делойт България". Бивш посланик в Русия, бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции.

--------------------------------------------------

Напоследък зачестиха слуховете, че е възможно падане на борда и промяна на валутния курс. Доколко оправдани са те? Има ли данни за бягство от лева към еврото?

- Калин Христов (К. Х.): Макроикономическите данни не дават повод за съмнение в стабилността на паричния съвет. Стандартните опасения са свързани с относително големия дефицит по текущата сметка, който сам по себе си представлява определен риск, тъй като в бъдеще трябва да бъде съкратен. Но от неговата структура се вижда, че в основата му е именно успехът на борда. Тази година могат да се очакват над 5 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България. Те ще покрият напълно дефицита по текущата сметка.

Дефицитът не се дължи на неспособността на България да се конкурира на международните пазари и да изнася стоки и услуги. Ако беше така, международните резерви на страната щяха да намаляват. Ситуацията е коренно противоположна - тази година ще отбележим най-голям растеж на резервите. Едновременно с това засега не се реализират прогнозите, че глобалната кредитна криза ще засегне силно развиващите се пазари. Международните институции, в това число и Европейската централна банка (ЕЦБ) признават, че новите страни-членки се справят добре с кризата. През август, който беше месецът с най-големи трусове на международните пазари, ПЧИ у нас са близо 700 млн. евро.

Не на последно място, никой не би могъл да има полза от дестабилизация на паричния съвет. От натрупаният кредит в банковата система в размер на 33 млрд. лв. около 50% са деноминирани в чуждестранна валута. В сегмента на корпоративните заеми процентът на задълженията в евро е близо 70%. Домакинствата също започнаха да заемат в чуждестранна валута, като например от около 5 млрд. лв. жилищни заеми през септември 2007 г. близо 2 млрд. лв. са в евро. В допълнение на това в икономиката има близо 21 млрд. евро частен външен дълг. Икономиката на страната е настроена да работи при съществуващия режим на паричен съвет.

- Красимир Ангарски (К. А.): Преди всички избори, годишното приемане на бюджета и важни за икономиката моменти тръгват слухове, че бордът ще падне. В светлината на предстоящото влизане в еврозоната напрежението е още по-голямо. Затова е важно да се обясни на обществото, че сегашното покритие и нивото на резервите правят борда непробиваем, освен ако политиците не пожелаят да си поиграят с печатницата за пари.

- Левон Хампарцумян (Л. Х.): Всеки политик бленува за достъп до печатницата за пари, защото от пускането й може лесно да натрупа популярност и съответно следващ мандат. Пускането на печатницата е далеч по-лесно от това да се направи реформа в образованието например. То обаче е следвано от задължителен крах на икономиката. Противоположният сценарий е на смели реформи в публичния сектор. Тогава първо идва политическото самоубийство, а печалбата ще се ползва от други управляващи в последствие. Тези мотиви, най-общо казано, задържат реформите.



Как си обяснявате слуховете за падане на борда тогава?

- Л. Х.: Предполагам, че се пускат от хора, които се заблуждават, че имат политическо влияние или са икономически полуграмотни. Вероятно и част от тях са спечелили от кризата през 1996-97 г. Но в тези слухове категорично няма икономическа логика.

- Румен Аврамов (Р. А.): Езикът на обществото не се пресича с този на експертите. Публичното говорене как бордът ще бъде срутен започна още от самото му начало преди 10 години. Тази тема няма да изчезне. Независимо, че експертите постоянно обясняват, че дефицитът по текущата сметка е в резултат от притока на капитали, хората са склонни да вярват, а политиците да спекулират, че причината е в това, което те наричат липса на производство и износ.

Не са ли опасни подобни слухове?

- К. А.: Може да станат опасни, ако започнат да се повтарят и подхранват.

- К. Х.: Никога не е било по-трудно да се атакува лева. В момента банкнотите и монетите и резервите на търговските банки са покрити 190% с международни резерви.

- Р.А.: Въпреки че няма условия и възможности за класическа атака срещу лева, принципната теоретична опасност, която остава, е спирането на притока на капитали към България. Първостепенен въпрос е колко устойчив е притокът на ПЧИ, колко време ще продължи и от какви слухове се влияе. Колкото и големи да изглеждат резервите за икономика от нашия мащаб, те могат да се свият при рязко прекъсване потока на инвестиции или панически отлив на чуждите капитали поради глобални или локални причини.

Другият проблем е какво се прави с всички тези пари, които влизат в икономиката (поне 30% от тях отиват в недвижимости) и увеличават дефицита по текущата сметка. С тази "цена" България постига 6% годишен растеж, което в сравнителен план днес вече не е изключително постижение. Естония, която има дефицит от същия порядък (около 15% от БВП), постига по-висок темп от 7-9 на сто.

- Л. Х.: Възможността да се управлява двуцифрен растеж, без това да води до допълнителни дисбаланси е много малка.

- К. Х.: В дългосрочен аспект е много по-добре да се реализира растеж от 5-6% годишно за продължителен период от време, отколкото да се следва модел на висок растеж в една година и силно забавяне през следващата. Ако все пак трябва да се търси обяснение на това защо инвестициите растат с близо 30% и достигат 36% от БВП, а икономическият растеж е сравнително нисък, има две възможности или това ще се отплати с растеж в бъдещето или днешните данни за ръста на БВП са силно подценени. По-вероятно е комбинация от двете, но вторият вариант сигурно има по-голяма тежест, тъй като от структурата на ПЧИ става ясно, че 35% от тях отиват в недвижима собственост. А в цял свят имотите са доста сив сектор.

- Илиян Василев (И. В.): На този етап имотният сектор е двигател на икономическия растеж в България, но това носи сериозни рискове. Малка част от тези външни инвестиции не са дългосрочни, те са само покупко-продажби. Освен това голяма част от тях са спекулативни.

- К.Х.: Нека си представим, че всички чужденци поискат да продадат имотите си в България. Тогава може да се очаква бърза корекция на цените надолу. Продаващите ще реализират капиталови загуби и ще трансферират богатство към купувачите на имотите (вероятно български граждани). Това е причината, заради която никой не бяга от Испания вече над 30 години и техният имотен пазар расте. Когато имотният пазар се движи от чуждестранни инвестиции, има коригиращ механизъм, който не позволява да се стигне до рязък спад на цените.

Възможно ли е България да поддържа растеж от над 6% годишно в дългосрочен план?

- Л.Х.: Ние сме една сравнително бедна по европейските стандарти страна. Но е грешка да се задълбочaваме прекалено в бедността си. Анализите, които третират само икономическите взаимоотношения, са доста едностранчиви, защото има и други фактори, влияещи върху нивото на инвестициите и самочувствието на българските потребители.

- И. В.: Отдавна макростатистиката е престанала да отразява истинската картина на равнището и качество на живот, на капитализацията на активите в България.

Какви са вашите прогнози за членството на България в еврозоната?

- Л. Х.: Колкото по-рано, толкова по-добре.

Кога е това?

- И. В.: Влизането в ЕС даде тласък на очакванията за по-високи доходи. Под вътрешен или външен натиск, управляващите се изкушават да отговарят на тези очаквания. Така преди няколко месеца темата за влизане в еврозоната и за замяна на борда с еврото беше изместена с идеята, че леко отпускане на инфлацията и увеличаване на доходите не е толкова опасно. В действителност обаче не е така. Инфлацията не се дължи на еднократни явления в основата й са цената на петрола и в по-общ план енергоресурсите, нервните очаквания за бъдещото й развитие, цените на стокови групи на международните пазари, тоталното преминаване към биоенергетика, което допълнително покачва цената на част от хранителните продукти… А живеенето в инфлационна среда изисква антиинфлационна политика.

Какви са антиинфлационните мерки?

- Всички участници: Реформа!

- К.А.: На този етап трябва да се разбере, че без реформа просто не може. През първите години на борда в България имаше стриктен график на реформите и като цяло натискът за промени идваше отвън. Сега трябва сами да покажем воля за реформа, колкото и многостранна и съответно бавна и болезнена да е тя.

- И.В.: Конкурентоспособността наистина започва с публичната администрация и управлението. Има две основни положения, които трябва да се заложат при правенето на антиинфлационна политика стимулиране на местния бизнес и максимално увеличаване ефективността на създаването на добавената стойност. Невъзможността ни да създаваме добавена стойност ще ни навреди много в условията на покачващи се цени на енергийните ресурси например. Развитите икономики, които създават висока добавена стойност, на практика могат да поемат почти всяка цена на енергийните ресурси. С други думи цената на петрола е фактор във всички икономики, но развитите я усвояват. В България не се добавя стойност, което пречи да балансираме уравнението, т.е. всяко увеличение на цените на енергийните продукти при нас е със знак за изваждане. Друг ключов проблем е енергоемкостта на икономиката. И въпреки че е ясно, че голяма част от инфлацията в страната се дължи на скъпото гориво, продължаваме да вкарваме коли, за които германското правителство дава бонус да се изнесат. Така ние си създаваме условия за по-голяма зависимост от енергийниите ресурси. Това е политика, не самослучващ се процес.

Обвързани ли са реформите в публичния сектор с възможно най-бързото влизане в еврозоната? Къде и как трябва да се направят реформите?

- Л.Х.: Тези реформи трябва да се направят от политиците. Тъй като обаче първият ефект от реформите ще е политическо самоубийство на провелото ги правителство, засега никой не събира кураж да се заеме с тях. Причината е, че част от мерките включват непопулярни реформи като затваряне на училища, болници и уволняване на държавни чиновници.

- К. Х.: Влизането в еврозоната днес е по-трудно, отколкото преди три години например. Старите страни членки са много стриктни по отношение на спазването на критериите. Случилото се с Литва е ясен знак за това. Страната не успя да влезе в еврозоната заради минималното неспазване на инфлационния критерий с 0.1%.

- Р.А.: Но е ненормално, да не кажа недопустимо, след като десет години сме в условията на валутен борд, сега да срещаме трудности дори "да си подадем документите" за ERM II (единен валутен механизъм, в който страната трябва да поддържа стабилен курс поне две години като условие за влизане в еврозоната бел. ред.). Бордът с основание беше мислен като идеалното подготвяне за влизане в еврозоната, което трябваше да ни осигури летящ старт в нея. В момента не успяваме да капитализираме това предимство и причината е, че водещите европейски държави и ЕЦБ се окопават в еврозоната като зад нова културна граница между "приемливи" и "неприемливи" общества в рамките на съюза.

- И.В.: И правителството, и бизнесът имат своята роля в даването на силен сигнал за последователността на политиката по отношение на монетарната и фискална стабилност, които ще ни осигурят влизане в ЕRM II и еврозоната.

- Р.А.: Може много да се говори за обвързаност и желание, но вероятно за публиката връзката остава не съвсем ясна, а и тя инстинктивно не вярва на онова, което идва от правителство и бизнес.

[Nick Leesоn]

Imenno! Alkohola, drogata i jenite na nikoi ne sa mu dostatuchni.

Защо бе Martingale?

Шмръкни една доза пък да видим дали след това няма да гледаш по-оптимистично на БФБ