Агрия Груп Холдинг (AGH / AGR)

[puf_paf]

Взех някоя бройка пък каквото стане

Не е ли малко рано ?
Аз лично ще изчакам още .

[Спекулант79]

Взех някоя бройка пък каквото стане

[LESOPLASTOV]

Изглежда, че ще има квоти за износ на слънчоглед от Украйна.Те и преди са имали безплатни квоти и никой от не ги е забелязал.
Малко трябва да поизчакаме и ще разберем.
Едно е ясно политическите глупости нямат край.

[maradona]

Това за "идиотите" много ми допадна!Пак много смислен коментар за което благодаря!P.S.Препоръки никакви разбира се! Живи и здрави да сме и ще купуваме и на 5 лева,ако стане!

Хаха, аз и на 15 бих влязъл още по-сериозно, ама ми се струва, че няма да ни огрее..... сегашната цена ми се струва хубава промоция

[olimpiec]

Относно връзката на добивите и наличностите на различните култури, считам, че картинката е малко по-сложна и цените са свързани освен с добиви и с доста други фактори. Петрол или газ например има наличен за много години напред, което не му пречи да си мени значително цената на база на геополитиката. Вижте какво става в петролният сектор - опразват се резерви, цените се движат от спекуланти, увеличаване и намаляне на добиви и редица други фактори. Моето мнение е, че нашето зърнопроизводство винаги ще е конкурентно способно заради близките пристанища и съответно ниските разходи за транспорт. Отделно от това се надявам менижмънта в даден етап да премине от политика на завладяване на нови територии и растеж към политика на повишаване на ефективността, което смятам че така или иначе се прави, но с доста по-ниски темпове отколкото ми се иска на мен. Например аз бих помислил за повишаване на ефективността, чрез използване на поливните земи за зелечукопроизводство или за засаждане на трайни култури и съответно развитие на консервна промишленост по пример на Дерони. А защо не и навлизане в млеко или месопроизводство и т.н. Основните доводи на ОСА от менижмънта бяха липсата на качествена работна ръка, което си е факт и е бич за икономиката на нашата държава като цяло. Всички тези неща разбира се нямат общо с цената на акцията. Там за мен си важи принципа на Костолани, според който цената на акцията зависи от това дали са повече хартиите или идиотите. Дори и например тази година да направят 100 милиона печалба, това няма да поречи на акцията да падне до например 5 лева. Или пък обратното - при годишна печалба от 5 милиона, акцията да отиде на 50!

Това за "идиотите" много ми допадна!Пак много смислен коментар за което благодаря!P.S.Препоръки никакви разбира се! Живи и здрави да сме и ще купуваме и на 5 лева,ако стане!

[petyob]

Дохода от данъци е дохода от субсидии, а въпросните "други" са парцела до Пловдив. Общо взето, считам че е правилно първо да се чете и разбере отчета на дадена компания и после да се инвестира в нея, а не обратното!

Мерси Алонсо! Такъв доход ми изглежда по-разумно да се включва в нетната печалба, а не да е отделно като данък, но все тая. А за инвестирането няма как по-дългосрочните инвеститори, с по-големи експозиции(на БФБ) да излизат преди всеки отчет и след отчета, като го осмислят да влизат пак иначе това е добро пожелание

[dido_yord]

Относно връзката на добивите и наличностите на различните култури, считам, че картинката е малко по-сложна и цените са свързани освен с добиви и с доста други фактори. Петрол или газ например има наличен за много години напред, което не му пречи да си мени значително цената на база на геополитиката. Вижте какво става в петролният сектор - опразват се резерви, цените се движат от спекуланти, увеличаване и намаляне на добиви и редица други фактори. Моето мнение е, че нашето зърнопроизводство винаги ще е конкурентно способно заради близките пристанища и съответно ниските разходи за транспорт. Отделно от това се надявам менижмънта в даден етап да премине от политика на завладяване на нови територии и растеж към политика на повишаване на ефективността, което смятам че така или иначе се прави, но с доста по-ниски темпове отколкото ми се иска на мен. Например аз бих помислил за повишаване на ефективността, чрез използване на поливните земи за зелечукопроизводство или за засаждане на трайни култури и съответно развитие на консервна промишленост по пример на Дерони. А защо не и навлизане в млеко или месопроизводство и т.н. Основните доводи на ОСА от менижмънта бяха липсата на качествена работна ръка, което си е факт и е бич за икономиката на нашата държава като цяло. Всички тези неща разбира се нямат общо с цената на акцията. Там за мен си важи принципа на Костолани, според който цената на акцията зависи от това дали са повече хартиите или идиотите. Дори и например тази година да направят 100 милиона печалба, това няма да поречи на акцията да падне до например 5 лева. Или пък обратното - при годишна печалба от 5 милиона, акцията да отиде на 50!

Тази мантра с работната ръка изобщо не е вярна, проблема е в самия мениджмънт и образователната система. Няма никаква връзка между тези две системи и резултата е очеваден в последните 30 год. Никъде в Европа не съм видял средна, че дори и малки фирми която да нямат заделени средства за степендиаски програми, и обратното над 95% от мениджърите в България са го изтървали този процес и резултатът е потресаващ.
За всичко някой друг ни е виновен :-)

[Alonso]

Относно връзката на добивите и наличностите на различните култури, считам, че картинката е малко по-сложна и цените са свързани освен с добиви и с доста други фактори. Петрол или газ например има наличен за много години напред, което не му пречи да си мени значително цената на база на геополитиката. Вижте какво става в петролният сектор - опразват се резерви, цените се движат от спекуланти, увеличаване и намаляне на добиви и редица други фактори. Моето мнение е, че нашето зърнопроизводство винаги ще е конкурентно способно заради близките пристанища и съответно ниските разходи за транспорт. Отделно от това се надявам менижмънта в даден етап да премине от политика на завладяване на нови територии и растеж към политика на повишаване на ефективността, което смятам че така или иначе се прави, но с доста по-ниски темпове отколкото ми се иска на мен. Например аз бих помислил за повишаване на ефективността, чрез използване на поливните земи за зелечукопроизводство или за засаждане на трайни култури и съответно развитие на консервна промишленост по пример на Дерони. А защо не и навлизане в млеко или месопроизводство и т.н. Основните доводи на ОСА от менижмънта бяха липсата на качествена работна ръка, което си е факт и е бич за икономиката на нашата държава като цяло. Всички тези неща разбира се нямат общо с цената на акцията. Там за мен си важи принципа на Костолани, според който цената на акцията зависи от това дали са повече хартиите или идиотите. Дори и например тази година да направят 100 милиона печалба, това няма да поречи на акцията да падне до например 5 лева. Или пък обратното - при годишна печалба от 5 милиона, акцията да отиде на 50!

[Alonso]

Въпроса ми тук е дали да гледаме "всеобхватен доход", защото тук има някакъв голям доход от данъци (в отчета) !?! Някакви предположения как се прави доход от данъци? . Под 20 не ми се вярва да падне, просто оценявай дружеството, не само една година ...

Дохода от данъци е дохода от субсидии, а въпросните "други" са парцела до Пловдив. Общо взето, считам че е правилно първо да се чете и разбере отчета на дадена компания и после да се инвестира в нея, а не обратното!

[fortiss.]

Пшеница – Вярно е, че запасите и в света намаляват. Не смятаме какво има в Китай, а какво внася. Китайците ще внесат 11 млн. тона пшеница ,което не е нещо ново или изключително. Тази година пазарът беше спасен от Индия, която до сега изнасяше, но сега се ослушва за голям внос. Проблемите при ориза и ръста на цената там ще се отрази и на пшеницата през следващите месеци. Русия обаче има много пшеница и поради редица проблеми, за да изнесе трябва да поддържа ниски цени. И тя ги поддържа. След излизането на американските търговци от нейния пазар, сега цената се определя дружно от властта. Украйна в случая няма влияние, защото количествата и не са много големи /не и малки/. Друг момент е, че през последните 1-2 година в Китай се потребяваше много пшеница з фураж. Тя замести големи количества от царевицата и съответно намаля. В официалните прогнози пише едно, но то едва ли е съвсем вярно. През юли в Китай имаше наводнения в провинция, където се отглежда много пшеница. Бяха унищожени много посеви, а на други качеството падна значително. Това не означава, че китайците ще се втурнат да внасят нещо повече. При тях отново е на мода използването на отпадъци от храна на човека за храна на животни, нещо което беше забранено по време на африканската чума. Така те има вариант и с царевица, но сега не и с ориз, защото е скъп и го няма. Пшеницата изглежда е способна на ръст ако не беше проблема с царевицата.
Царевица – При царевицата проблем има и то не малък. Бразилия всяка година увеличава площите със соя. Увеличават се за сметка основно на разораване на пасища. От тези площи веднага с царевица втора реколта се засяват 80%. Сега Бразилия изнася 9 – 10 млн. тона царевица на месец. През 2022 и 2023г страната получи отлични реколти от царевица и всички дефицити изчезнаха. Китай внася съответно основно от там, защото от Украйна е трудно, а САЩ са основен противник. Следващ проблем е това, че американците няма какво да си правят царевицата след отличните реколти в Бразилия. През 2022/23 запасите от царевица в САЩ ще са около 34 млн. тона, а през 2023/24 – 55 – 56 млн. тона. Американците изнасят малко въпреки отдръпването на Украйна.
Ел Ниньо и Ла Ниня има влияния съответно в различни части на света, но….. през последните 10 години поне отглежданите култури по света много по-устойчиви на суша. Сега трудно може да видим срив на добивите от засушаване.
Друг момент е, че през последните години в следствие затоплянето на Земята в Русия загубите при зимните култури са минимални. Преди достигаха 7 – 8%, а сега през зимата посевите дори подобряват състоянието си.
Следващ момент – високите цени през последните години натрупаха капитал във фермерите по целия свят и те го вложиха в производството. Пример – преди 15 години жътвата на пшеницата в България протичаше 15 -25 дни, а някъде и повече. Имаше загуби от продължителната кампания. Сега се жъне за 5 -15 дни. Има и много други промени в производството.
Следващ момент е огромното влияние на спекулативния капитал върху цените по борсите. А той не се влияе толкова силно от реколти и потребления. Там има други механизми и както сега те се разминават с фермерските виждания.
Най-общо – Мисля, че сега има перспектива зърното да поскъпне, но няма да е нещо изключително. Основното предизвикателство за мен е през 2023/24 фермерите да се върнат към печелившо производство – намалени разходи където е възможно и подходящи продажби в рамките на възможното. Явно е, че в други части на света наши конкуренти работят рентабилно и при тези условия и ние трябва да се коригираме.
Парадигмата с ръста на населението и недостига на храна за мен не е точна. Само от етанола и биодизела, които са спорна кауза може да се освободи толкова ресурс, че да изхрани няколко поколения напред. Друго – не трябва да чакаме пари от държавата при всеки проблем. Компетентната работа е в основата на всичко. Имаме условия да сме добри, трябва да ги използваме.

[fortiss.]

Преди войната ЕС беше доста капсулован от гледна точка внос на евтино зърно, в т.ч. и Украйна. Това се случваше предвид желанието на всички страни да спазват това правило. Внос имаше, но с квоти, които бяха малки. Тогава износ на зърнени и маслени култури от България имаше и голяма част отиваха в страни от ЕС. Поддържаха се по-високи вътрешни цени. Сега обаче този механизъм не работи. Войната промени политиката на големите консуматори в ЕС и те диктуват други правила. Централните и западни страни от ЕС искат да получават по-евтина продукция от Украйна – мотивите за това нямат значение за нас. Пътищата за получаване също нямат голямо значение за тях – страните граничещи с Украйна са по-слаби икономически и ще направят някакъв компромис под натиска на другите. Сега нашият земеделски сектор иска блокиране вноса на зърно от Украйна! Добре – блокираме го. Но други страни като Румъния, Чехия или други предоставят коридори за износ на украинска продукция, евтина , която понижава общите цени в ЕС. Ние искаме да си повишим вътрешните цени, но кой ще купува нашите продукти на пристанище, за да ги закара в ЕС и какво ще ги прави там??? Всичко е вързано и нямаме полезен ход засега! Аргумент са високите изисквания, които европейските фермери изпълняват – това също не зависи само от нас. Така че, свивайте разходите, водете умно бизнеса си и заедно чакаме по-добри времена. Отделно – русия изнася много пшеница на ниски цени!!! Условията за тяхното производство нямат значение за пазара – те имат много евтина пшеница. И какво ще направим ние, за да ги спрем и заместим на световния пазар? Нищо!!!

[dido_yord]

Никой не каза нищо за бизнеса с производството на олио на Агрия ,а именни Кехлибар......?

Най-големия доставчик на слънчогледово олио в Европа е Украйна, там е война и имат големи проблеми с производството. Считам, че до 5 г. пазара ще е завзет от бъл.производители. Това го твърдя от реален всекидневен опит ;-)

[спекуланта]

Всичко е вярно, проблема с цената на пшеницата идва от Русия. Очаквайте повишение на цените. Проблема в България е, че малките производители ще фалират, вследствие на неадекватна държавна политика в земеделието от последните 15 години. При Агрия печалбата ще е по ниска, вследствие на ценовия натиск и намаления обем на търгуваното зърно.
Относно инвестициите на фирмата, считам че са перфектно насочени единствено което ме притеснява е лихвите по кредитите.

Никой не каза нищо за бизнеса с производството на олио на Агрия ,а именно олио Кехлибар......?

[dido_yord]

Има по-пресни прогнози за зърното:
https://www.igc.int/en/default.aspx ,или https://www.usda.gov/oce/commodity/wasde
Спрямо цитираните от Синор, потреблението е нагоре, производство и запаси са надолу
Цената се натиска от рекордния руски износ. Ако продължат с това темпо, от юли и август, ще достигнат годишния потенциал от 50 млн.т. пшеница до края на март.
Украинският износ на пшеница за юли и август е малко над миналогодишния. Изостават с износа на царевица спрямо м.г.
По-ниската цена на царевицата и поскъпващ нефт би трябвало да е плюс за алкохолния бизнес на Агрия.

Ниските изкупни цени са проблем за руските производители.
В Таганрог пшеница с 12.5% протеин се купува за 11 700 рубли, а по поволожието е още по-евтино.
При средни добиви от малко над 400кг., приходът от декар е под 90 лв.
ГСМ поскъпнаха значително. Заплати, препарати и техника също са нагоре.
Симптоматично е намаленото производство в заводите им за комбайни, а доста западни напуснаха.
Предполагам, че нископродуктивните земи няма да бъдат засети и прогнозата от $7.5 за бушел е вероятна.

Всичко е вярно, проблема с цената на пшеницата идва от Русия. Очаквайте повишение на цените. Проблема в България е, че малките производители ще фалират, вследствие на неадекватна държавна политика в земеделието от последните 15 години. При Агрия печалбата ще е по ниска, вследствие на ценовия натиск и намаления обем на търгуваното зърно.
Относно инвестициите на фирмата, считам че са перфектно насочени единствено което ме притеснява е лихвите по кредитите.

[1984-]

Аз като гледам тук - https://sinor.bg/66689-news-review

Има по-пресни прогнози за зърното:
https://www.igc.int/en/default.aspx ,или https://www.usda.gov/oce/commodity/wasde
Спрямо цитираните от Синор, потреблението е нагоре, производство и запаси са надолу
Цената се натиска от рекордния руски износ. Ако продължат с това темпо, от юли и август, ще достигнат годишния потенциал от 50 млн.т. пшеница до края на март.
Украинският износ на пшеница за юли и август е малко над миналогодишния. Изостават с износа на царевица спрямо м.г.
По-ниската цена на царевицата и поскъпващ нефт би трябвало да е плюс за алкохолния бизнес на Агрия.

Ниските изкупни цени са проблем за руските производители.
В Таганрог пшеница с 12.5% протеин се купува за 11 700 рубли, а по поволожието е още по-евтино.
При средни добиви от малко над 400кг., приходът от декар е под 90 лв.
ГСМ поскъпнаха значително. Заплати, препарати и техника също са нагоре.
Симптоматично е намаленото производство в заводите им за комбайни, а доста западни напуснаха.
Предполагам, че нископродуктивните земи няма да бъдат засети и прогнозата от $7.5 за бушел е вероятна.