Агрия Груп Холдинг (AGH / AGR)

[dex]

Новият пристан на "Агрия" за 45 млн. евро

Tърговецът на зърно получи разрешение за строителство на порта си на Белославското езеро. Планът е да заработи през 2026 г.

https://www.capital.bg/biznes/kompan...tan_na_agriia/

[Mr^Green]

Тази акция в моментен кризисен период се справя изключително добре. Фундамента при по благоприятно време за инвестиране вероятно ще я изтреля много над върховите си стойности.Очаквам и тогава да чертаете графики.

[Спекулант79]

Пфу, един канал не можете да пробиете

Голяма графика

[Alonso]

Аз не съм мечка, старая се да съм обективен в субективността си. А и никога не съм казвал, че компанията е лоша, просто тази година няма да е тяхната и тъй като предната малко попрескочиха нещата, тази ще следва да има връщане назад. Отделно и покупките им на солари и буренаци са меко казано спорни, а отиграванията на мажо с акцията са по-нелогични и от тези на чичикака. Желая успех и продължавам да наблюдавам акцията - за разлика от разни други ментета, тук основата си е супер!

Уважавам тази обективност. За останалите неща за мен са си съвсем логични. Кеша от печалбата трябва да се набута някъде да носи някой друг процент възвръщаемост. Иначе трябва да се раздаде на акционерите или да спи, което не е в характера на менижмънта. Обратните нямат за цел да регулират цената на акцията и се правят спрямо ситуацията и отворилата се възможност за приемане на нов читав съдружник. Ако се интересуваш ела на една почивка и по нашето черноморие и си задай въпросите на ОСА.

[petrg5s]

А и никога не съм казвал, че компанията е лоша, просто тази година няма да е тяхната и тъй като предната малко попрескочиха нещата, тази ще следва да има връщане назад. Желая успех и продължавам да наблюдавам акцията - за разлика от разни други ментета, тук основата си е супер!

Която акция си плюл се качва,а която си хвалил пада.
Така че Интата да не се радва много

[Грую Груев]

Интересен феномен в тази тема. Мечките като Груев и Фортис, публикуват бичи новини

Аз не съм мечка, старая се да съм обективен в субективността си. А и никога не съм казвал, че компанията е лоша, просто тази година няма да е тяхната и тъй като предната малко попрескочиха нещата, тази ще следва да има връщане назад. Отделно и покупките им на солари и буренаци са меко казано спорни, а отиграванията на мажо с акцията са по-нелогични и от тези на чичикака. Желая успех и продължавам да наблюдавам акцията - за разлика от разни други ментета, тук основата си е супер!

[fortiss.]

Интересен феномен в тази тема. Мечките като Груев и Фортис, публикуват бичи новини

Дано са бичи, че рента ме чака!

[inta53]

Статия в Капитал за Агрия (от приложението им за Варна и региона). не знам дали казва нещо ново (основно е за пристанището), но я поствам цялата за тези, които нямат абонамент (щото е с абонамент):

Новият пристан на "Агрия"

Tърговецът на зърно получи разрешение за строителство на порта си на Белославското езеро.

Темата накратко

• В началото на март търговецът на зърно получи разрешение за строителство на порта си на Белославското езеро.
• Отлагането във времето и удълбочаването на канала водят до 30-40% увеличаване на инвестицията, която ще надхвърли 45 млн. евро.
• "Агрия груп холдинг" се надява пристанището да заработи през 2026 г.

---

В близост до Варна, на южния бряг на Белославското езеро - между фериботния комплекс и терминала за пропан-бутан на "Газтрейд". Там ще се разположи новото пристанище на търговецът на зърно "Агрия груп холдинг".

От първоначалните планове до разрешителното за строеж изтече много вода, но портът вече е на финалната права преди строителството, а групата се надява дългоочакваната собствена врата за износа й да бъде отворена през 2026 г. След двегодишно забавяне на 1 март тази година разрешението за строителство от Министерство на регионалното развитие вече е факт. По проект то е с капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно. А "Агрия груп холдинг" го изгражда през дъщерното си "Бора инвест".


Компанията обяви намеренията си да изгради пристанището в началото на пандемията, като тогава се чакаше разрешението за строеж. Междувременно обаче държавата реши да удълбочава каналите на Варненското и Белославското езеро и това наложи преработване на хидротехническата част на проекта на "Агрия груп" с цел увеличаване на газенето.
Забавянето, промените на параметрите и инфлационните процеси ще доведат и до оскъпяването на начинанието с около 30-40%. Или обявената преди инвестиция от около 30 млн. евро сега е на път да надхвърли 45 млн. евро.
Финансирането за пристанището беше одобрено още от края на 2018 г. - началото на 2019 г. от Европейската инвестиционна банка, а съфинансираща банка е ДСК, като по тази линия няма промяна, но бюджетът ще трябва да се актуализира.
Удълбочаване и други планове

Проектът за пристанището е разделен на две части - водна част с изграждане на кейова стена и сухо строителство - изграждането на силозите, инфраструктурата и комуникациите на брега.


По проект пристанището е с капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно. Ще могат да се обработват и наливните неопасни товари, т.е. растителните масла с капацитетът 160 хил. тона годишно, като ще могат да се обработват и складират и шрот, генерални товари и контейнери.
През пролетта на 2020 г. вече имаше търгове за избор на строители. На тях са участвали около 10 компании. Три от кандидатите са били консорциуми, като интерес са проявили както местни, така и чужди компании.
Паралелно с търговете по време на първата ковид година вървеше и процедурата по съгласуване на самия проект с различните институции, проектът има и ОВОС, като надеждите на групата тогава бяха разрешението за строеж да бъде получено до края на годината.

Проектът на "Пристанищен терминал Агрия" обаче започва преди междувременно държавата да декларира намеренията си за удълбочаване на канал 1 и канал 2 на Варненското и Белославското езеро. Подобно на всички други пристанищни оператори в зоната и "Агрия груп холдинг" вижда голяма полза за бизнеса си от подобно удълбочаване. Ангажимент на всеки пристанищен оператор остава да осигури по-дълбоката връзка на собствения си терминал с каналите. Така започва препроектиране на удълбочаването на оперативната акватория и кейовата стена и подходите към нея от 13.50 метра вместо предишните 12.20 метра. Това означава възможност за влизане в пристанището на по-големи кораби до почти 55 хил. тона.

Настоящото строително разрешително позволява строителството на пристанището да започне с първоначалните дълбочини, като се очаква и допълнително разрешително за удълбочаването до 13.50 метра.

Допълнителни елементи по пристанището ще има и на сушата, като например съоръжения за течни наливни товари - олиа и биоетанол, поради развитието на бизнеса на компанията в последните години. По повод новите допълненията по проекта ще има още произнасяния от регионалното министерство и разрешение за строеж, като от компанията се надяват да няма повече препъникамъни.

Междувременно предстои да се обяви нова тръжна процедура за строителството на целия проект и нови покани към кандидатите строители. Целта е до края на 2023 г. процедурата да е проведена и в началото на следващата година да се избере изпълнител и да се сключи договор.
Оттам насетне планът е пристанището да е в експлоатация през 2026 г., казва Емил Райков, председател на съвета на директорите, изпълнителен директор и най-голям акционер на "Агрия груп холдинг".
Големият холдинг

"Агрия груп холдинг" е в топ 10 на компаниите в селското стопанство. Активна е в Североизточна България, а от 2007 г. е листвана на фондовата борса. Обединява дейности в производството, търговията, съхранението, транспорта и логистиката на селскостопански култури - основно зърнени и маслодайни.
За 2021 г. според консолидирания отчет на "Агрия груп холдинг" приходите й са 441.4 млн. лв. - ръст с 26% спрямо година по-рано. Печалбата на компанията пък достига 22.8 млн. лв. Огромното избухване обаче идва през миналата година, когато приходите вече достигат 709 млн. лв., а печалбата се утроява до 68.6 млн. лв.
Групата обработва над 150 хил. дка земя, в това число 80 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. Основните култури, които се отглеждат, са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица. Стратегията на компанията до 2024 г. предвижда оптимизация на обработваемите земеделски площи и засилване на експортната ориентация на компанията.
Холдингът притежава акции и дялове в 18 компании. В групата е един от най-големите производители на зърно - дружеството "Кристера-агро". Търговията със зърно и зърнени продукти представлява над 60% от дейността на холдинга, като я развиват "Кристера" и "Корн трейд".


Една от последните инвестиции на "Агрия" е покупката на производителя на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена 50 хил. тона. В края на 2022 г. стана ясно и че "Агрия" купува и завода на биоетанол от царевица "Алмагест", позициониран в Ихтиман, на Светослав Божилов.
Сделката позволи на компанията да реализира една от старите си идеи, съществуваща още от 2007 г. - да е част от процесите по производство на биоенергийни източници. Покупката на предприятието, в близост до София, предполага и компанията да доразвие присъствието си в Западна България, като се разшири търговската структура по изкупуване на зърно.
Белославската врата

Общият капацитет на складовата база на холдинга пък е около 290 хил. тона, в това число три основни логистични центъра - в гр. Попово, гр. Девня и гр. Лясковец, както и спомагателни вместимости в основните агроцентрове.
"Агрия груп холдинг" е силно експортно ориентирана, като от търгуваните обеми около 20% са за вътрешния пазар, а останалите 80% за износ. Основните пазари са Европа, Африка, Азия, като те зависят от разпределението от зърното и реколтата по света всяка година.


Така терминалът на Белославското езеро се явява важна логистична база и врата за износа на компанията. При липсата на собствено пристанище компанията осъществява основния си износ през държавните терминали на пристанище Варна.
Идеята е износът да се премести на новия собствен терминал, като зърното на групата ще подсигури работата му и изплащането на инвестицията. Пристанището ще се явява четвърти логистичен център за компанията и е важна част от стратегията й за експорта на зърно, като при външен интерес и наличен капацитет ще може да обработва и товари на клиенти.

"Това инвестиционно намерение оформя окончателния облик на компанията като самостоятелна и независима от каквито и да било вътрешни или външни фактори на пазара. Изграждането и пускането в експлоатация на пристанище от типа зърнен терминал ще осигури устойчиво предимство на "Агрия груп" и ще добави стойност в бизнес модела, който мениджмънтът преследва", коментира преди време Емил Райков причините за инвестицията.

На негово място бих си поръсил главата с пепел,- преди да го постна този материал...
Но му Благодаря все пак!!!

[Alonso]

Интересен феномен в тази тема. Мечките като Груев и Фортис, публикуват бичи новини

[Грую Груев]

Статия в Капитал за Агрия (от приложението им за Варна и региона). не знам дали казва нещо ново (основно е за пристанището), но я поствам цялата за тези, които нямат абонамент (щото е с абонамент):

Новият пристан на "Агрия"

Tърговецът на зърно получи разрешение за строителство на порта си на Белославското езеро.

Темата накратко

• В началото на март търговецът на зърно получи разрешение за строителство на порта си на Белославското езеро.
• Отлагането във времето и удълбочаването на канала водят до 30-40% увеличаване на инвестицията, която ще надхвърли 45 млн. евро.
• "Агрия груп холдинг" се надява пристанището да заработи през 2026 г.

---

В близост до Варна, на южния бряг на Белославското езеро - между фериботния комплекс и терминала за пропан-бутан на "Газтрейд". Там ще се разположи новото пристанище на търговецът на зърно "Агрия груп холдинг".

От първоначалните планове до разрешителното за строеж изтече много вода, но портът вече е на финалната права преди строителството, а групата се надява дългоочакваната собствена врата за износа й да бъде отворена през 2026 г. След двегодишно забавяне на 1 март тази година разрешението за строителство от Министерство на регионалното развитие вече е факт. По проект то е с капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно. А "Агрия груп холдинг" го изгражда през дъщерното си "Бора инвест".


Компанията обяви намеренията си да изгради пристанището в началото на пандемията, като тогава се чакаше разрешението за строеж. Междувременно обаче държавата реши да удълбочава каналите на Варненското и Белославското езеро и това наложи преработване на хидротехническата част на проекта на "Агрия груп" с цел увеличаване на газенето.
Забавянето, промените на параметрите и инфлационните процеси ще доведат и до оскъпяването на начинанието с около 30-40%. Или обявената преди инвестиция от около 30 млн. евро сега е на път да надхвърли 45 млн. евро.
Финансирането за пристанището беше одобрено още от края на 2018 г. - началото на 2019 г. от Европейската инвестиционна банка, а съфинансираща банка е ДСК, като по тази линия няма промяна, но бюджетът ще трябва да се актуализира.
Удълбочаване и други планове

Проектът за пристанището е разделен на две части - водна част с изграждане на кейова стена и сухо строителство - изграждането на силозите, инфраструктурата и комуникациите на брега.


По проект пристанището е с капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно. Ще могат да се обработват и наливните неопасни товари, т.е. растителните масла с капацитетът 160 хил. тона годишно, като ще могат да се обработват и складират и шрот, генерални товари и контейнери.
През пролетта на 2020 г. вече имаше търгове за избор на строители. На тях са участвали около 10 компании. Три от кандидатите са били консорциуми, като интерес са проявили както местни, така и чужди компании.
Паралелно с търговете по време на първата ковид година вървеше и процедурата по съгласуване на самия проект с различните институции, проектът има и ОВОС, като надеждите на групата тогава бяха разрешението за строеж да бъде получено до края на годината.

Проектът на "Пристанищен терминал Агрия" обаче започва преди междувременно държавата да декларира намеренията си за удълбочаване на канал 1 и канал 2 на Варненското и Белославското езеро. Подобно на всички други пристанищни оператори в зоната и "Агрия груп холдинг" вижда голяма полза за бизнеса си от подобно удълбочаване. Ангажимент на всеки пристанищен оператор остава да осигури по-дълбоката връзка на собствения си терминал с каналите. Така започва препроектиране на удълбочаването на оперативната акватория и кейовата стена и подходите към нея от 13.50 метра вместо предишните 12.20 метра. Това означава възможност за влизане в пристанището на по-големи кораби до почти 55 хил. тона.

Настоящото строително разрешително позволява строителството на пристанището да започне с първоначалните дълбочини, като се очаква и допълнително разрешително за удълбочаването до 13.50 метра.

Допълнителни елементи по пристанището ще има и на сушата, като например съоръжения за течни наливни товари - олиа и биоетанол, поради развитието на бизнеса на компанията в последните години. По повод новите допълненията по проекта ще има още произнасяния от регионалното министерство и разрешение за строеж, като от компанията се надяват да няма повече препъникамъни.

Междувременно предстои да се обяви нова тръжна процедура за строителството на целия проект и нови покани към кандидатите строители. Целта е до края на 2023 г. процедурата да е проведена и в началото на следващата година да се избере изпълнител и да се сключи договор.
Оттам насетне планът е пристанището да е в експлоатация през 2026 г., казва Емил Райков, председател на съвета на директорите, изпълнителен директор и най-голям акционер на "Агрия груп холдинг".
Големият холдинг

"Агрия груп холдинг" е в топ 10 на компаниите в селското стопанство. Активна е в Североизточна България, а от 2007 г. е листвана на фондовата борса. Обединява дейности в производството, търговията, съхранението, транспорта и логистиката на селскостопански култури - основно зърнени и маслодайни.
За 2021 г. според консолидирания отчет на "Агрия груп холдинг" приходите й са 441.4 млн. лв. - ръст с 26% спрямо година по-рано. Печалбата на компанията пък достига 22.8 млн. лв. Огромното избухване обаче идва през миналата година, когато приходите вече достигат 709 млн. лв., а печалбата се утроява до 68.6 млн. лв.
Групата обработва над 150 хил. дка земя, в това число 80 хил. дка собствена на територията на Североизточна България. Основните култури, които се отглеждат, са пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица. Стратегията на компанията до 2024 г. предвижда оптимизация на обработваемите земеделски площи и засилване на експортната ориентация на компанията.
Холдингът притежава акции и дялове в 18 компании. В групата е един от най-големите производители на зърно - дружеството "Кристера-агро". Търговията със зърно и зърнени продукти представлява над 60% от дейността на холдинга, като я развиват "Кристера" и "Корн трейд".


Една от последните инвестиции на "Агрия" е покупката на производителя на сурово и рафинирано слънчогледово олио "Кехлибар", който има годишен капацитет за преработка на слънчогледови семена 50 хил. тона. В края на 2022 г. стана ясно и че "Агрия" купува и завода на биоетанол от царевица "Алмагест", позициониран в Ихтиман, на Светослав Божилов.
Сделката позволи на компанията да реализира една от старите си идеи, съществуваща още от 2007 г. - да е част от процесите по производство на биоенергийни източници. Покупката на предприятието, в близост до София, предполага и компанията да доразвие присъствието си в Западна България, като се разшири търговската структура по изкупуване на зърно.
Белославската врата

Общият капацитет на складовата база на холдинга пък е около 290 хил. тона, в това число три основни логистични центъра - в гр. Попово, гр. Девня и гр. Лясковец, както и спомагателни вместимости в основните агроцентрове.
"Агрия груп холдинг" е силно експортно ориентирана, като от търгуваните обеми около 20% са за вътрешния пазар, а останалите 80% за износ. Основните пазари са Европа, Африка, Азия, като те зависят от разпределението от зърното и реколтата по света всяка година.


Така терминалът на Белославското езеро се явява важна логистична база и врата за износа на компанията. При липсата на собствено пристанище компанията осъществява основния си износ през държавните терминали на пристанище Варна.
Идеята е износът да се премести на новия собствен терминал, като зърното на групата ще подсигури работата му и изплащането на инвестицията. Пристанището ще се явява четвърти логистичен център за компанията и е важна част от стратегията й за експорта на зърно, като при външен интерес и наличен капацитет ще може да обработва и товари на клиенти.

"Това инвестиционно намерение оформя окончателния облик на компанията като самостоятелна и независима от каквито и да било вътрешни или външни фактори на пазара. Изграждането и пускането в експлоатация на пристанище от типа зърнен терминал ще осигури устойчиво предимство на "Агрия груп" и ще добави стойност в бизнес модела, който мениджмънтът преследва", коментира преди време Емил Райков причините за инвестицията.

[15-]

Виждам, че разбираш как се развиват нещата по света. Би ли обяснил, защо в САЩ и Германия, акциите на компаниите занимаващи се с офис площи, загубиха по 70-80% от стойността си, докато в България цената на любимият ти Бреф не мърда?

https://finance.yahoo.com/quote/FSP?p=FSP
https://finance.yahoo.com/quote/DIC.DE?p=DIC.DE

Ще си позволя да дам моето обяснение на въпроса. Първо защото БРЕФ планира ликвидация 2029 г. Дори Брешков, МНИ и компания да искат да удължат срока ще им е трудно /да не кажа невъзможно/, тъй като няма мажоритари, а всички останали са на далавера при ликвидация. При това положение се смята сегашната капитализация на БРЕФ, която е под себестойност /не пазарни цени/ за строеж. Второ - дори при тази катастрофална запълняемост на сградите, всичките им кредити могат да се изплатят с наемите за 2-3 г. Трето - при 2,5 пъти повече свободни площи от общия пазар в София се очаква тази ножица да се свие и запълняемоста да се балансира спрямо средната за пазара. Не знам колко са компаниите по света с подобни параметри. Ако има такива - евала на този, който ги е открил и инвестирал. Но тези неща ги знаеш по-добре от мен.
На мен ми е интересно да изкажеш мнение за Агрия. Знам, че не обичаш прогнозите и не вярваш в тях, но все пак за мен не е възможно човек да инвестира парите си в нещо, за което няма хал-хабер дали ще е на печалба, каква и т.н. Та, според теб дали ще си сбъднат прогнозите и ако не с колко? Не говоря за точни проценти, ей така хамалската. Ако са заложили печалба от 43 млн. ще направят ли 5, 10, 20...

[inta53]

И цената спря на мястото на синята стрелка Ей, много съм добър



https://tvc-invdn-com.investing.com/data/tvc_e79ec1c5f96313ab8953c0b9bceefa3f.png

Канала ти ще бъде разбит нагоре, стой та гледай... дабъл ботъма

[Спекулант79]

И цената спря на мястото на синята стрелка Ей, много съм добър

Реших да порисувам докато пия кафе

https://tvc-invdn-com.investing.com/data/tvc_dcaa93b3bc90076ea107144695bdb549.png

https://tvc-invdn-com.investing.com/data/tvc_e79ec1c5f96313ab8953c0b9bceefa3f.png

[1984-]

според отчета за 1Q, разходите за перснал са нарастнали от 3млн. на 6 млн. през 2023г. Това най-вероятно се дължи на бонуси за изминалата рекордна година. Това ще разберем на ОСА.

Миналата година през 2ро и 3то тримечие направиха 60 млн. печалба. Нещата много бързо могат да се променят след жътва. Тази година се наблюдава феноменът Ел Ниньо. Предстоят природни катаклизми, като този в Испания от миналата седмица, където затвориха всичко заради наводненията. Не вярвам цените на земеделската продукция да остане на тези ниски нива...

Новите придобивки качват броя на заетите и разходите за заплати, освен нормалното индексиране. Само в Алмагест са 160 заети /поне 1млн.лв.+/
В годините на силни изяви на Ла Ниня, има по-високи цени на пшеницата в Чикаго:
https://ggweather.com/enso/oni.htm
За 2023 - 2024 предвиждат с 80% вероятност Ел Ниньо.

За Алмагест, гледам ирландския конкурент, базиран на Дунав в Унгария:
https://www.farmersjournal.ie/clonbi...y-model-746349
Има къде да надграждат нашите хора.
Маржовете при етанола за миналата година бяха мн. добри в Европа и привлякоха 25% нетен внос от САЩ и Бразилия, въпреки митата. Рекордни маржове имаше и при бензина - до 54 долара на барел, при едноцифрени в нормални години.
Тази година Панония Био очакват два пъти по-ниска EBITDA - от 146млн. на около 60-90млн.евро.
Все пак е различна компания.

[fortiss.]

Вчера юлските пшенични фючърси в Чикаго се повишиха с 16 цента до $6.22 1/4 за бушел. Южна Корея е закупила 50,000 тона пшеница от САЩ, 50,000 тона от Австралия и 35,000 тона от Канада. В САЩ са доставени 7 карга пшеница от по 30,000 тона всяко – от Полша 5 карга и от Германия 2 карга. За изминалата седмица в САЩ с пролетна пшеница са засети 24% от планираните площи до 64% за сезона. Филипините са закупили 40,000 тона соя с доставка през юли. В края на текущата седмица вероятно засетите площи ще бъдат 85%. През периода 1 – 20 май от Русия са изнесени 3.24 млн. тона пшеница, което е 4.2 пъти повече от същия период на май 2022.

Страните от Северно Африка са изправени пред най-тежката суша в новата си история. През новия сезон средните добиви от пшеница в Мароко, Алжир и Тунис ще бъдат със 17 – 24% под средните за последните пет години. Импортът на пшеница в региона ще достигне рекордните 31.7 млн. тона.

Вчера юлските царевични фючърси в Чикаго се повишиха с 6 1/2 цента до $5.77 1/2 за бушел. Почвената влага в Айова е оценена на задоволителна, а в Канзас и Небраска е недостатъчна. През последните седмици обаче като цяло районите със засушаване в САЩ са намалели значително. В САЩ с царевица са засети 81% от планираните площи (+16% за изминалата седмица). В края на текущата седмица се очаква площите да достигнат 92 – 93%. От Conab съобщават, че царевицата втора реколта в Бразилия е прибрана на 0.2% от площите като вече е узряла 13.6% от нея. Според прогноза на Anec през май от Бразилия ще бъдат изнесени 386,000 тона царевица.

Вчера юлските соеви фючърси в Чикаго се понижиха с 18 3/4 цента до $13.22 1/2 за бушел. За разлика от пшеницата и царевицата соевия сегмент вчера се понижи. В САЩ със соя са засети 66% от планираните площи (+17% за седмицата). В края на текущата седмица вероятно площите ще достигнат 78 – 80%. През периода септември 2022 – август 2023 производството на растителни масла в Русия ще достигне 8.8 млн. тона (+17% спрямо 2021/22) според прогноза на руския съюз на производителите на масла. Производството на слънчогледово масло ще бъде 6.29 млн. тона (+7%). Според прогноза на Anec през май от Бразилия ще бъдат изнесени 15.9 млн. тона соя. Иран е закупил 260,000 тона соя от Аржентина или Бразилия с доставка юни – юли.

Щетите от сушата за реколтата от твърда пшеница в Канзас са огромни. През 2023/24 реколта няма да има от този район. Друг голям производител – Канада също търпи щети от сушата сега. Почти е сигурно, че Северна Америка няма да е голям доставчик на качествена пшеница през новия сезон. Остава да видим някакви проблеми в Черноморски регион и ще продаваме на 500+ лв/тон от производител в България. Според очакванията при развитие на Ел Ниньо Черноморски регион ще бъде прохладен с валежи – това и се случва до момента. Пшеничната реколта в България е решена особено след като паднат прогнозираните валежи през следващата седмица. През следващите две седмици в царевичния пояс на САЩ ще е горещо и сухо. Засега проблеми няма, но засега. Ще е много добре ако се развие суша в други региони на света, а при нас вали – това се случва.

Фокусът на пазарите остава силно върху преговорите за дълга на САЩ. Очаквам положително решение и след него успокояване на пазарите, т.е. известен ръст на цените.

Китай променя компонентите във фуражите като се стреми да ограничи потреблението на соев шрот и царевица, т.е. да намали вноса като ги замени с повече пшеница. През април делът на соевия шрот във фуражите е понижен с 1.9% спрямо април 2022 до 12.5%, а на царевица с 1.3% до 36.6%. През месеца производството на фуражи в страната е нараснало с 12% спрямо април 2022 до 26 млн. тона.

През седмицата завършила на 21.05.2023 износът на зърно от Украйна е бил само 118,334 тона (550,324 седмица по-рано). В зърнения коридор почти няма кораби поради проблеми с инспекциите.

Определено новата 2023/24 ще е трудна за фермерите в България. При определени условия – добро отглеждане на културите, валежи – има ги и икономии ще се постигнат задоволителни до добри положителни резултати. Има обаче на какво да разчитаме – суша в Северна Америка и Северна Африка – с вече регистрирани щети по реколтите. Със сигурност нарастващо търсене на пшеница от нашия регион. В същото време Украйна и Русия са затруднени в износа си и оставаме ние с Румъния. През следващите седмици ще получим подкрепа от петрола. Сега не е време да се продава нищо!!! Чакаме си 500 лв/тон!!!