Аз самият взех да се нервирам от прекалено дълги постове. Нервирам се, а сам ги пиша.
Какво да се прави!?
Подсказвам, че четенето не е задължително.
Увертюрата се дължи на обстоятелството, че искам да споделя още една гледна точка върху случващото се с корп, а не виждам как да стане с две приказки накръст.
В най-различни разновидности прочетох тук, че лихвите по депозитите били прекалено високи и дори само по себе си само това било достатъчно да отблъсне разбиращите от финанси и да предизвести неизбежен крах.
Да, смущаващо беше, но аз по-скоро не съм съгласен с горните твърдения. Има доста условности.
Имаше много призиви относно това, че БНБ трябвало да рефинансира корп. Вижте сега, в условията на борд възможностите за парична политика са ограничени, а емисионните правомощия на централната банка са фактически суспендирани до правото и задължението да се спазват изискванията на едно просто аритметично равенство. Умишлено спирам преди обясненията по аритметика, че и без това ще стане болезнено дълго.
Да, бнб може да има някакви разполагаеми средства, но при борд централната банка не може и не трябва да играе ролята на кредитор от последна инстанция. Това противоречи на смисъла и логиката на този инструмент.
А пари откъде .... тогава ?! Би попитал основателно някой!
По отношение на дъщерните банки на чужди - ясно. А другите ?!
Другите са българските банки. За тях остава възможността да набират депозити. Умишлено не акцентирам върху поемане на заеми и увеличаване на капитал. Не, че не може, ама е трудно по обективни причини. Разгеле, споменах дълг, та нека запомним този нюанс с облигационните емисии, че имам намерение да го вмъкна в по-нататъшното повествование.
Забелязвате ли сериозен пазарен дебаланс? Едни имат достъп до "евтини" европейски (и не само) пари, а други трябва до се състезават на общо основание с цялата група лицензирани за банки за да получат ресурс от депозантите. Което значи, че българските банки са поставени в крайно неравностойно положение. Това трябва ли да ни изненадва, къде и в какво сме поставени в равностойно положение в собствената си страна?!
Какво може да направи бг банка в такава ситуация? Очевидно, че ще се наложи да предложи по-благоприятен процент и условия по депозитите. Ако е само това, обаче, нещата отиват към една нулева игра. Причината е проста. Когато към високия лихвен процент по депозитите прибавиш и надбавката на кредитите, никой няма да поиска да вземе назаем пари от теб. Пък надбавката обективно не може да символична, че и банката има доста разноски, а и в последна сметка тя е създадена да носи печалба на акционерите си. Нека сложим само образно по 1 % пункт завишение над цената на ресурса по три основни направления:
- 1 % пункт за покриване на разходите по привличане на депозити,
- 1 % пункт за разходи: управление, външни услуги, амортизация и др.,
- 1 % пункт за формиране на печалба (за да има и дивидент, все пак). като тук е редно да се предвидят и разни резервни фондове, за провизиране и т.н.
Та, пита се в задачата, откъде бг банките да си осигурят условия, че хем да могат да предоставят кредити при пазарни условия, хем да привличат депозити с атрактивни лихви, та чак и бай акционер да получи нещичко.
И тук иде една от мръсничките уж "тайни" на бг. финансов свят, която е съвсем простичка. Бг. банките не са точно банки по простата причина, че не изпълняват изключително банкови функции, а са нещо като корпоративни холдинги, които реализират и някакви "странични" дейности. Нали е излишно да споменавам колко порочна е тази практика, особено когато е масова. Опорочава се теорията и практиката на банкерството. Напълно естествено е, че пазарен кредит ще отпуснеш при едни условия, а на собственото си дъщерно дружество пари ще дадеш при коренно различни условия.
А защо го правят? Просто е, искат да получат достъп до предприемаческата печелба, която да прибавят към полагащата им се банкова печалба. При пазара е напълно естествено и възможно един добър стопански проект да донесе в средно и дългосрочен план печалба на предприемача в размер на средно 10 % (да кажем съвсем условно) и още 1-2 % на банката на годишна база. Така се върти животът.
От всички приказки, които се изприказваха излиза, че в корп това е било основно занятие, което с е е въртяло пред очите на всички ни. Надзорът е знаел, но си е траял. Лошото е, че и ние акционерите "знаехме", ама се надявахме на печалбица и се опитвахме да сдъвчем тази ситуация поради причина, че мислехме това за изгодно. Визирам и себе си като акционер в пет, където положението стана ужасно хлъзгаво.
Сега се каня да кажа нещо доста скверно. Дори да приемем, че в името на печалбата е било приемливо да се погазят изначални правила в областта на банкирането (за да се стигне до предприемаческата печалба), то е трябвало да знаем, че това неизбежно се е случвало и чрез лъжи и манипулации. Примерно - попълването на документите за икономическа свързаност. Всеки докосвал се до тази тема знае, че това е трудно занятие и дори и при най-добра воля често се стига до хипотезите на чл. 313 от НК. А там дори не е имало добра воля - лъгано е масово от едната страна, а другата се е правила на "ни чул - ни видял".
Или предоговарянето на кредити към свързани лица. Ами, то това става с щракване на пръсти. Следователно тези 2 % лоши кредити са фикция и измислица.
Лошото е, че като се тръгне по пътя на лъжи и манипулации, спиране няма. Веднага се намират хора, които казват: знаем мръсната ти тайна! Но, ако направиш това и това, няма да кажем. Ако дадеш пари за това и онова, никой няма да разбере.
И се почнаха едни!
Купуване на медии, политически обвързаности, издръжка на футболни отбори.
Ставаше дума за скверното всъщност. Трябва да се намери начин за допълнителен бизнес, което да осигури допълнителна печалба. Лошото е, че у нас практически не може да се прави нормален бизнес без туй-онуй, но в най-грозни форми и размери. Иначе "туй-онуй" си е повсеместно явление.
И се стига до един момент, в който започват да се въртят едни мисли: дали пък да не взема нещичко само за себе си и да хвана широкия свят.
Има още един друг аспект, но за нег одруг път - може би, че сега ми почва формулата.
Какво да се прави!?
Подсказвам, че четенето не е задължително.
Увертюрата се дължи на обстоятелството, че искам да споделя още една гледна точка върху случващото се с корп, а не виждам как да стане с две приказки накръст.
В най-различни разновидности прочетох тук, че лихвите по депозитите били прекалено високи и дори само по себе си само това било достатъчно да отблъсне разбиращите от финанси и да предизвести неизбежен крах.
Да, смущаващо беше, но аз по-скоро не съм съгласен с горните твърдения. Има доста условности.
Имаше много призиви относно това, че БНБ трябвало да рефинансира корп. Вижте сега, в условията на борд възможностите за парична политика са ограничени, а емисионните правомощия на централната банка са фактически суспендирани до правото и задължението да се спазват изискванията на едно просто аритметично равенство. Умишлено спирам преди обясненията по аритметика, че и без това ще стане болезнено дълго.
Да, бнб може да има някакви разполагаеми средства, но при борд централната банка не може и не трябва да играе ролята на кредитор от последна инстанция. Това противоречи на смисъла и логиката на този инструмент.
А пари откъде .... тогава ?! Би попитал основателно някой!
По отношение на дъщерните банки на чужди - ясно. А другите ?!
Другите са българските банки. За тях остава възможността да набират депозити. Умишлено не акцентирам върху поемане на заеми и увеличаване на капитал. Не, че не може, ама е трудно по обективни причини. Разгеле, споменах дълг, та нека запомним този нюанс с облигационните емисии, че имам намерение да го вмъкна в по-нататъшното повествование.
Забелязвате ли сериозен пазарен дебаланс? Едни имат достъп до "евтини" европейски (и не само) пари, а други трябва до се състезават на общо основание с цялата група лицензирани за банки за да получат ресурс от депозантите. Което значи, че българските банки са поставени в крайно неравностойно положение. Това трябва ли да ни изненадва, къде и в какво сме поставени в равностойно положение в собствената си страна?!
Какво може да направи бг банка в такава ситуация? Очевидно, че ще се наложи да предложи по-благоприятен процент и условия по депозитите. Ако е само това, обаче, нещата отиват към една нулева игра. Причината е проста. Когато към високия лихвен процент по депозитите прибавиш и надбавката на кредитите, никой няма да поиска да вземе назаем пари от теб. Пък надбавката обективно не може да символична, че и банката има доста разноски, а и в последна сметка тя е създадена да носи печалба на акционерите си. Нека сложим само образно по 1 % пункт завишение над цената на ресурса по три основни направления:
- 1 % пункт за покриване на разходите по привличане на депозити,
- 1 % пункт за разходи: управление, външни услуги, амортизация и др.,
- 1 % пункт за формиране на печалба (за да има и дивидент, все пак). като тук е редно да се предвидят и разни резервни фондове, за провизиране и т.н.
Та, пита се в задачата, откъде бг банките да си осигурят условия, че хем да могат да предоставят кредити при пазарни условия, хем да привличат депозити с атрактивни лихви, та чак и бай акционер да получи нещичко.
И тук иде една от мръсничките уж "тайни" на бг. финансов свят, която е съвсем простичка. Бг. банките не са точно банки по простата причина, че не изпълняват изключително банкови функции, а са нещо като корпоративни холдинги, които реализират и някакви "странични" дейности. Нали е излишно да споменавам колко порочна е тази практика, особено когато е масова. Опорочава се теорията и практиката на банкерството. Напълно естествено е, че пазарен кредит ще отпуснеш при едни условия, а на собственото си дъщерно дружество пари ще дадеш при коренно различни условия.
А защо го правят? Просто е, искат да получат достъп до предприемаческата печелба, която да прибавят към полагащата им се банкова печалба. При пазара е напълно естествено и възможно един добър стопански проект да донесе в средно и дългосрочен план печалба на предприемача в размер на средно 10 % (да кажем съвсем условно) и още 1-2 % на банката на годишна база. Така се върти животът.
От всички приказки, които се изприказваха излиза, че в корп това е било основно занятие, което с е е въртяло пред очите на всички ни. Надзорът е знаел, но си е траял. Лошото е, че и ние акционерите "знаехме", ама се надявахме на печалбица и се опитвахме да сдъвчем тази ситуация поради причина, че мислехме това за изгодно. Визирам и себе си като акционер в пет, където положението стана ужасно хлъзгаво.
Сега се каня да кажа нещо доста скверно. Дори да приемем, че в името на печалбата е било приемливо да се погазят изначални правила в областта на банкирането (за да се стигне до предприемаческата печалба), то е трябвало да знаем, че това неизбежно се е случвало и чрез лъжи и манипулации. Примерно - попълването на документите за икономическа свързаност. Всеки докосвал се до тази тема знае, че това е трудно занятие и дори и при най-добра воля често се стига до хипотезите на чл. 313 от НК. А там дори не е имало добра воля - лъгано е масово от едната страна, а другата се е правила на "ни чул - ни видял".
Или предоговарянето на кредити към свързани лица. Ами, то това става с щракване на пръсти. Следователно тези 2 % лоши кредити са фикция и измислица.
Лошото е, че като се тръгне по пътя на лъжи и манипулации, спиране няма. Веднага се намират хора, които казват: знаем мръсната ти тайна! Но, ако направиш това и това, няма да кажем. Ако дадеш пари за това и онова, никой няма да разбере.
И се почнаха едни!
Купуване на медии, политически обвързаности, издръжка на футболни отбори.
Ставаше дума за скверното всъщност. Трябва да се намери начин за допълнителен бизнес, което да осигури допълнителна печалба. Лошото е, че у нас практически не може да се прави нормален бизнес без туй-онуй, но в най-грозни форми и размери. Иначе "туй-онуй" си е повсеместно явление.
И се стига до един момент, в който започват да се въртят едни мисли: дали пък да не взема нещичко само за себе си и да хвана широкия свят.
Има още един друг аспект, но за нег одруг път - може би, че сега ми почва формулата.
Къща, кола, деца, кръчми, пътувания. Каквото остава - реинвестиране, влогове, пенсионни фондове, имоти, акции, злато.. казва се диверсифициране
Коментар