Кажи им да ти сконтират таксата. Надявам се да се оправиш бързо.
Първоначално изпратено от investor4fun
-
-
Май така ще стане, щото днес не стигнаха до мен на 7.25Първоначално изпратено от sultanКоментар
-
Купувай като стигне 6,80-7 лвКоментар
-
Добре де до кога ще продължават да изливат-то не е нормално.Немам акции ама почвам да се замислям.Коментар
-
Ми аз ти казах по-долу, че купих. По-скоро смятам, че ще е нагоре. По някое време .... тази година ...Първоначално изпратено от Nice ManКоментар
-
Възвратно-постъпателни.Първоначално изпратено от Nice Man
Не-заслужил инвеститорКоментар
-
Как смятате, какви ще са движенията тук, че смятам да купувамКоментар
-
Re: Banker
Не се продава в момента, но аз все пак си имам едно наум ...Първоначално изпратено от VOIP
Дори взех, че влязох пак тук - с малко, но цената ми се струва доста добра. Ако се случи така както аз си мисля, печалбата ще е добра, ако не - не вярвам много, много да потъна.Коментар
-
Питах. Взели са и съседно помещение и ги обединяват в по-голямоПървоначално изпратено от voodooHunterКоментар
-
Някой има ли идея защо клонът, който откриха преди 2-3 месеца при пазара на Младост 1 сега го разрушават? Беше чисто нов и малко е странно.Коментар
-
Пълна глупост. От 4 месеца не могат да закрият една кредитна карта. Казваш им и забравят, пак им казваш и пак забравят. А картата е върната още първия път и подписано искане за закриването и, а те обаче я преиздават (изтича срока на старата) и искат нова такса.Първоначално изпратено от stdmvКоментар
-
Banker
ПИБ НЕ СЕ ПРОДАВА
Мая Георгиева, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка, пред вестник "БАНКЕРЪ"
Г-жо Георгиева, какви решения взе годишното общо събрание на акционерите на ПИБ?
- Първо, мажоритарните акционери категорично обявиха, че нямат никакво намерение да продават кредитната институция. Като знак за намерението си да я развиват и в бъдеще те решиха цялата печалба за 2007-а, която е 51 млн. лв., да бъде заделена за резерви. По този начин собственият капитал ще бъде увеличен, което ще й позволи да продължи да бъде конкурентоспособна и стабилна институция.
Вие от години отговаряте за международните операции на ПИБ. Усещате ли резервираност от страна на чуждестранните ви партньори, които до момента са ви предоставяли финансиране?
- В отношенията ни с традиционните чуждестранни партньори на Първа инвестиционна банка не срещаме никаква резервираност. Причината е, че те ни познават много добре, извършвали са много сделки с нас и знаят какви са възможностите ни. Някои от тях работят с ПИБ вече десет години още от момента, в който през 1998 г. взехме първия заем от чужбина. И за да не съм голословна, ще ви кажа, че през ноември 2007 г., когато кризата на международните пазари бе вече факт, нашата банка успя да вземе външен синдикиран заем за общо 185 млн. евро, отпуснат ни от 22 банки при лихва, която бе по- ниска от тази, при която получавахме финансиране преди кризата. Но пак повтарям, че тези кредитори бяха банки, с които имаме години наред тесни бизнес взаимоотношения.
Що се отнася до банките, които не ни познават, в момента с тях е много трудно да се установят взаимоотношения, камо ли да се вземе заем. Ние нямаме проблеми в Европа, защото там почти всички банки ни познават. В момента обаче се опитваме да установим партньорства с банки от Средния Изток. И тук вече срещаме трудности. Първо, защото ние сме първата българска банка, с която те се сблъскват, и, второ, те нямат никакви лимити за нашата страна и не знаят нищо за нея. Лошото е, че те отъждествяват България с Европа, а Европа е в криза.
Казахте, че се опитвате да установите бизнес взаимоотношения с банки от Средния изток. Какво имате предвид?
- Става дума за банки в Дубай, Абу Даби, Катар и други страни от този регион, в които има страшно много свободни пари. С тези държави българският бизнес има много бързоразвиваващи се взаимоотношения. При това много от местните банки, тъй като разполагат със свободни средства, участва в много от финансовите консорциуми, които предоставят синдикирани кредити. Първа инвестиционна банка в момента установява кореспондентски отношения с банки от държави в Средния изток. Дори една такава кредитна институция участва в синдикирания заем от 185 млн. евро, за който вече ви казах.
Има ли някакви специфични особености при установяването на бизнес взаимоотношения с банки от такива държави?
- Културата е много различна от тази на европейците. Не забравяйте, че, независимо колко напреднали са тези държави, обичаите и начинът на взаимоотношения в тях са силно подчинени на тяхната вяра. И когато един човек отива в такава банка, за да преговаря и да установява взаимоотношения, трябва много да внимава, особено ако е жена. Трябва да покажеш респект към тяхната вяра, да бъдеш облечен и да се държиш по съответния начин. Е, фередже не съм си слагала разбира се...
Но сигурно сте си покрили главата със шал?
- Не. Най-интересното е, че има опасност, ако направиш подобно нещо, те да сметнат, че им се подиграваш. Те не очакват от жената да бъде с покрита глава, но не приемат да е с голи ръце и крака. Освен това не бива да си агресивен при преговори. По-скоро трябва да ги оставиш спокойно да обмислят предложението ти. Не бива да ги притискаш. Не бива да се учудваш, ако по средата на преговори те оставят и отидат да се помолят. Не е изключено въобще да не ти задават въпроси, а само да те слушат, но това не значи, че не ти обръщат внимание. Не бива да си вдигаш обувката така, че подметката да сочи към тях. Това е много обидно. Също така се смята за неприлично да правиш жестове, при които дланите ти сочат към лицата им. Когато човек води преговори с банкери от Средния изток, трябва да има предвид всички тези подробности. Чувала съм за американски инвестиционни фондове, ръководени от жени, които имат голям успех в Катар именно защото успяват да покажат отношението си към религията на местните хора.
В началото на 2008 г., ако добре си спомням, ПИБ обяви, че има програма да привлече външен ресурс в размер на 500 млн. евро. Какво представлява тази програма и актуална ли е тя в момента?
- Програмата и прилежащият към нея проспект на банката са предназначени за Люксембургската фондова борса. Въпросният проспект е един вид трети одит на нашата банка, защото той е направен не само от нашите експерт-счетоводители, но и от адвокатите ни в Лондон. Програмата предвижда в удобен момент през 2008-а да пласираме облигационна емисия и да организираме увеличение на капитала на банката. Тези две неща са взаимно свързани, защото ако пуснем облигационна емисия, ще ни трябва и увеличение на капитала. В момента обаче е много трудно да се организира облигационна емисия. Направо ще кажа, че сега в Европа няма такива корпоративни ценни книжа с рейтинг като на нашата банка. В същото време пък ПИБ няма спешна нужда от свежи пари, затова решихме да изчакаме подходящия момент, когато пазарът ще се успокои и ще можем да привлечем средства на приемлива цена.
В момента международните пазари не предлагат финансиране или дават пари на невероятно високи цени. Затова ние предпочетохме да не привличаме средства отвън дори и след като през януари погасихме един облигационен заем от 200 млн. евро, който бяхме взели преди време и му бе настъпил падежът. Това бе много важно за нас, за да покажем на инвеститорите, че не зависим от международните пазари, и ако търсим занапред пари, то те ще са за развитието на банката, а не за посрещане на някакви належащи плащания.
Имате ли някакви предположения колко време ще продължи кризата на международните пазари?
- Някои твърдят, че тя тепърва започва. Други са на мнение, че до средата на лятото нещата ще се оправят. Трети казват, че кризата ще утихне до есента. Казано накратко, никой нищо не може да ви каже със сигурност.
С други думи, банките у нас трябва да разчитат изцяло на привлечените средства от български граждани и фирми. Така ли?
- Нашият пазар наистина се превръща в основен и най-евтин източник на финансиране. При нас, след като направихме промоцията на новите депозити с лихви от 7.5% и 6.66%, привлечените средства нараснаха много бързо...
Колко бързо?
- Тази информация не мога да разкрия, тъй като един от ангажиментите, които е поела банката като публично дружество, е да информира за текущите си финансови показатели първо Българска фондова борса.
Да продължа за привлечените средства. Привлеченият ресурс наистина нарасна, но ние не повишихме лихвите по всички депозити и сметки, така че нямаме голямо увеличение на разходите за обслужване на нашите задължения. Освен това лихвите по привлечените средства растат навсякъде в Европа. Преди три-четири месеца бях в Лондон и видях реклама на една от големите водещи британски банки, която рекламираше текуща сметка с лихва от 6.7% годишно.
Усещате ли затруднения при операциите с акредитиви и търговско финансиране на фирмите?
- Не, напротив, откакто влязохме в Европейския съюз, много от чуждестранните партньори на нашите клиенти вече не искат потвърдени акредитиви, а някои дори не искат акредитиви. Те работят директно с българските компании, като приемат разсрочено плащане за доставянето на стоки и услуги. Има обаче много дружества, които тепърва излизат на европейския пазар, и за тях трябва да се откриват акредитиви, докато партньорите им ги опознаят.
Какъв е най-дългият период, през който българските фирми могат да получат разсрочване за плащането на стоки и услуги, които доставят от чужбина?
- Ако е през банков кредит, разсрочването може да достигне до седем години. Особено при т. нар. байер кредит, който включва и акредитив.
Какво е това "байер кредит"?
- Това е т.нар. кредит на купувача, който аз съветвам всички вносители на машини и съоръжения да използват. Те вземат заем от банката, като сключват и акредитив, но не плащат, докато машината не бъде монтирана и не минат пробите й. Това застрахова вносителите от необходимостта да направят разходи за нещо, което не може да бъде пуснато в експлоатация или да не е толкова ефективно, колкото пише в документацията. Тези кредити, за които говоря, освен всичко друго и много евтини, тъй като по правило вземанията на доставчиците по тях са обезпечени от агенциите за експортно застраховане на съответните държави, което намалява риска от загуби.
Такъв бе кредитът за един от лифтовете в Банско, който отдавна бе изплатен. Впрочем това бе една от клюките на пазара, че ПИБ има големи по размер вземания от фирмите, изградили и експлоатиращи лифтовете в Банско, което не е вярно. И мога да потвърдя думите си с данни за кредитния портфейл на банката. Туризмът и строителството заемат съответно 4 и 6% от всички, отпуснати от банката, заеми. Така че тези слухове за Банско са несъстоятелни и спекулативни. Вярно е, че финансирането на лифтовете бе много голяма инвестиция, но тя се изплати за три години от приходите на самите съоръжения.
Знаете, че световната криза започна от проблеми с ипотечните заеми. Смятате ли, че кредитирането на жилища у нас е заплашено от подобен проблем?
- От момента, в който настъпи кризата с американските ипотечни облигации, специалистите на Запад казват, че ипотечното кредитиране е мръсна дума. Ние от Първа инвестиционна банка обаче казваме, че за нас заемите за жилища са един от приоритетите ни. При нас 27% от кредитния ни портфейл са ориентирани към граждани и половината от това финансиране е в заеми за строителството. Смятаме, че ипотечното кредитиране е много перспективен сектор, защото повечето от хората, които вземат финансиране за покупка на жилища, са млади и перспективни и са със сравнително високи доходи. Доказателство за това е фактът, че за всички тези години вземанията по ипотечните заеми, които събираме по съдебен път са пренебрежимо малък процент.
Сега ПИБ е собственост изцяло на български акционери. Липсва ли ви подкрепата на голям чуждестранен акционер? И води ли това до загуба на конкурентни предимства на нашия пазар?
- В момента не. Повечето големи банки в чужбина имат сериозни проблеми, тъй като заради кризата загубиха изключително много пари. Това че нашите акционери са български граждани и компании, ни позволява да сме изключително гъвкави, когато трябва да реагираме на пазарни ситуации или се налага да промени продуктите или бизнесплана ни. Все неща, които са много важни, за да може една банка да е конкурентоспособна, и които се случват много трудно, когато една кредитна институция е собственост на чуждестранен инвеститор. Нашите продукти се правят от българи и се скрояват специално за нашия пазар като костюм по поръчка. А когато е необходимо да ползваме западно ноу-хау, ние привличаме за консултанти същите фирми, чиито услуги се ползват и от големите западни банки.Коментар
-
Ako Q1 e 16-17 млн мисля че ще е много добре.Коментар
-
На този етап най-важното е да има увеличение на Net Interest Margin. Въпреки, че с тези високи нива на депозитите този маржин може и да се свие малко.Коментар
-
Първоначално изпратено от hah
При ПИБ е 68% лихвенд доход и 32% fee and trading от общо приходитеКоментар
Коментар