София Комерс - Заложни къщи (SCOM, SCOP)

[Alee]

Това си е чисто прехвърляне на проблема от болната на здравата глава. Проблемът с банковите лихви е много по изострен и дразнещ, необходимо е първо там да има регулиране. За мен една наредба с оглед наказание на банкерите за лошо взети решения и спиране на бонусите им е много по-належаща. Но както казахте за банковото лоби, това надали ще стане.
Абе като знам как и с какви цели се пишат наредбите и регулациите, как в последния момент се променяти на европейско ниво, веднага спирам да вярвам в светлото бъдеще.

Поставеният праг на лихвите има за цел да ограничи достигането на дразнещи нива от порядъка на 20-30% лихва. Освен това с въвеждането на тавана ще се ограничи и отпускането на заеми срещу ипотека и обратно изкупуване, обясни още Николай Христов. От друга страна, има малки заеми, отпускането на които при такава лихва ще бъде нерентабилно и това вероятно ще бъде компенсирано с различни такси или комисиони, допълни той.

Пазарът на заложните къщи в момента също изпитва влиянието на кризата. Свиването на потреблението се усеща и в този сегмент. Намалява дори търсенето на стоки на вторичния пазар, коментираха представители на бранша. По думите на Николай Христов се очаква свиване на дейността в бранша. Намаляват обемите на отпусканите заеми, намаляват и оценките на залаганите вещи като себестойност заради свиващото се потребление, посочи Христов. Ако допреди няколко месеца един плазмен телевизор или LCD се е приемал срещу 1200-1300 лв., сега цената му е 800 лв. Поради намаленото потребление се забавя откупуването на съответната вещ, което води до намаляване на себестойността й. Като цяло се ограничават възможностите за залагане на вещи, тъй като се иска да бъдат по-нови и в срок на гаранция, обясни още Николай Христов.

[PIMP]

Софкома ще направи през 2009г още по-добри резултати, а за наредбата... абе забрана за проституция и наркотици има ли? А някой спазва ли ги?

[polki]

Наредбата е дискриминираща, нека да сложат горна граница и на лихвата на банките. Иначе могат да задминат заложните къщи.

банковото лоби е силно , а и идват избори

[Jekata]

Наредбата е дискриминираща, нека да сложат горна граница и на лихвата на банките. Иначе могат да задминат заложните къщи.

Да не говорим за Джет и подобните

[Alee]

Наредбата е дискриминираща, нека да сложат горна граница и на лихвата на банките. Иначе могат да задминат заложните къщи.

[Jekata]

Отрязаха заложните къщи от сделките с имоти
05 февруари 2009 / News.dir.bg
Правителството прие наредба за дейността на заложните къщи, с която се урежда дейността им и се въвеждат ясни правила за защита на потребителите, съобщиха от правителствената информационна служба.
В наредбата е посочено, че заложна къща предоставя заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, предаде БТА. Тя не може да дава кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот и на ограничени вещни права, да придобива собственост или право на ползване върху недвижими имоти, както и да сключва договори за продажба с уговорка за обратно изкупуване. Заложните къщи не могат да приемат в залог движими вещи - паметници на културата от национално и световно значение, оръжие и боеприпаси.
Заложните къщи ще се регистрират по реда на Търговския закон и Закона за търговския регистър. Ако извършват сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни, ще е необходима регистрация и по чл. 13, ал. 2 от Валутния закон. Те ще се вписват и като администратор на лични данни по Закона за защита на личните данни. Заложните къщи ще приемат и вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари. В тях ще се включват и критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма. Приетите вътрешни правила ще се утвърждават от председателя на ДАНС.
При сключването на сделка ще са необходими данни за залогодателя - име, ЕГН, адресна регистрация, номер на документ за самоличност. При вписването им служителят на заложната къща ще е необходимо да изиска документ за самоличност на лицето. Задължителни са и данни за сключената сделка и заложената вещ - номер и дата на сключване; размер на сумата; срок за връщането й и плащане на начислените лихви и такси; точно и ясно описание на вещта, включително модел, марка и година на производство; за моторни превозни средства - марка, модел, държавен регистрационен номер, номер на шасито и мотора, показание на километража, за товарни автомобили - полезен товар и документ за собственост.
Заложната къща не може да приема като обезпечение изделия от благородни метали, които не притежават държавна марка (титър) за съдържанието на благородни метали в сплавта, и скъпоценни камъни, които не са придружени със сертификат за идентичност и качество.
На видно място трябва да е посочено наименованието на заложната къща, общите й условия за дейност - цена на услугата, такса, комисионни и други разходи, свързани със заема; методите за оценяване и условията за съхранение на приеманите залози; размерите и сроковете на предоставяните заеми; условията и разходите при предсрочно погасяване на заема и връщане на заложената вещ и др. Информацията, посочена на таблото, трябва да е недвусмислена и да не заблуждава клиентите, е записано в наредбата. В нея е посочено още, че заложната къща не може да уговаря месечна лихва по заема по-голяма от 3 на сто за кредити в лева и в чужда валута, както и олихвяване на изтекли лихви.
Наредбата е либерална, каза финансовият министър Пламен Орешарски, цитиран от БГНЕС. Сега има някои заложни къщи с огромни лихви, допълни министърът и уточни, че заварените случаи са заварени, "ние приемаме правила занапред".
Заложните къщи са място, където трябва да има повече работа, коментира лаконично вътрешният министър Михаил Миков.

[kaloian]

http://money.ibox.bg/news/id_2964509

Заложните къщи вече ще изискват и ЕГН при предоставяне на заем.

Това предвижда правителствената наредба за дейността на заложните къщи, която ще бъде разгледана на днешното заседание на кабинета.

Наредбата определя съдържанието и начина на разполагане на информация на таблата в заложните къщи.
Целта е да се ограничат злоупотребите и заблуждаването на клиентите, съобщи БНР.

Заложите къщи ще могат да предоставят заеми срещу движими вещи, но не и кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, е записано в наредбата. Като залог не могат да се приемат паметници на културата, оръжия и боеприпаси.

Заложните къщи ще се регистрират по Търговския закон и Закона за търговския регистър, а ако сключват сделки с изделия от благородни метали и скъпоценни камъни ще им е необходима регистрация и по Валутния закон.

При сключването на сделка клиентът ще трябва да предоставя на заложната къща име, ЕГН, адресна регистрация и номер на документ за самоличност.

Задължителни са данни и за сключената сделка и заложената вещ, номер и дата на сключване, размер на сумата и срок за връщането й, както и плащането на зачислените лихви и такси.

Изисква се и точно описание на заложената вещ - модел, марка и година на производство.
При залагане на изделия от благородни метали ще се изисква сертификат за качество.

Заложната къща трябва да поставя на видно за клиентите място цената на услугата, таксите и комисионните, свързани със заема, условията за съхранение на приеманите залози, размерът и сроковете на предоставените заеми, условията и разходите при предсрочно погасяване на заема и връщане на заложената вещ.

Според наредбата заложната къща не може да уговаря месечна лихва по заема, която да е по-голяма от 3% за кредити в лева и чужда валута.

[Grigorius]

Съгласен съм, че компанията е невероятно подценена, но просто не мога да инвестирам в тях. Малко е тъпо, но е от морална гледна точка - не бих инвестирам в компании за цигари, петрол, заложни къщи или каквото и да е което не ми се струва правилно. Иначе действиътелно една от най-подценените компании дори от преди кризата.

Цигари разбирам, но защо не петрол и заложни къщи.

Заложните къщи на мафията дерат кожи, тази е като банка, но по-народна

[Phoenixheart]

Съгласен съм, че компанията е невероятно подценена, но просто не мога да инвестирам в тях. Малко е тъпо, но е от морална гледна точка - не бих инвестирам в компании за цигари, петрол, заложни къщи или каквото и да е което не ми се струва правилно. Иначе действиътелно една от най-подценените компании дори от преди кризата.

[Jekata]

Малко трудно се получава, че на един за 350 лв му искали 100 на месец
А за злато от заложна...

Иначе лихвите действително са високи, особено в сравнение с предлаганите от банките или дори от небанковите дружества за кредити - около 10% месечно.

[Императорът]

Добра статия и добър отчет на София Комерс. :-)

[Alee]

Заложници на кризата
Клиентите на заложните къщи растат в пъти, но финансовият ресурс в сектора намалява

http://www.capital.bg/show.php?storyid=624409

"Колко ще дадете за това", пита смутено младеж на видима възраст около 20, докато друго младо момче вади от раницата си мултимедиен проектор ACER. Преди още да са сложили "стоката" върху изтърканото бюро, мъжът зад него вече е заредил интернет страницата на "Технополис". Следва пазарене. Момчетата искат 300 лв., а мъжът не е склонен да даде повече от 120. След като го увещават близо минута и виждат, че няма да отстъпи, прибират проектора и тръгват да опитат късмета си другаде.

Действието се развива на столичния булевард "Сливница" в невзрачно помещение с размерите на павилион, но въпреки това с инсталирани четири камери за наблюдение на посетителите и персонала. В него от години се помещава заложна къща "Щедрите". Мъжът зад бюрото е собственикът й Александър Александров. Освен нея той има още 11 търговски обекта в цялата страна.

За близо три часа през офиса му на бул. "Сливница" минаха близо 30 души, като само четирима от тях разглеждаха какво се предлага, а двама купиха техника. Всички останали бяха дошли да заложат някаква вещ, да върнат дължимата сума и да си вземат стоката обратно, а няколко души - само да платят лихвите по дълга си.

Расте, ама не съвсем...

На теория заради затегнатите условия на банково кредитиране бизнесът на заложните къщи трябва да процъфтява. Те не изискват доказване на доход, поръчители, такса за оценка на имущество или застраховка на кредитополучателя, а заемите се отпускат максимално бързо. И в действителност, поне що се отнася до ръст на клиентите, търсещи пари - той вече е факт. Александров отбелязва, че в неговите бюра през последните месеци въпреки високите лихви броят на сделките се е увеличил пет пъти.

Този факт обаче не го радва. Не радва и останалите компании в бранша. А реакцията им, вместо да отварят нови бюра, е да затварят най-малко печелившите си офиси и да обмислят как да оптимизират разходите си.
"От една страна, колкото по-бедни стават хората, толкова повече намалява възможността им да придобиват вещи, които по-късно биха могли да заложат. От друга - все по-малко хора влизат в заложната къща, за да купуват вещи, които не са били откупени от собствениците си", обяснява Александров.

За един от основните акционери в публично търгуваната компания "София комерс заложни къщи" - Тодор Вачев, пък обстановката се усложнява и от срива на борсовата търговия. "Сега финансовата криза удря борсата и акциите вече не са атрактивни. Иначе ние показваме страхотни резултати за тази година, но никой не го впечатлява това. Просто всичко е повлечено надолу от тоталната инерция на пазара на акции", коментира той.

Двамата споделят, че кризата е наложила и промяна в плановете им за бизнеса. Александров например е замразил разширяването на веригата в Румъния, където по план е трябвало да отвори обект, в който основно да продава заложената в България стока. "София комерс заложни къщи" пък затварят някои от обектите си в столицата, за да оптимизират дейността си. "Въпрос на рентабилност - намаля рентабилността на една голяма част от обектите ни в София", посочва Вачев.

Иначе конкуренцията е ожесточена - поне в София. По изчисления на Александров в страната работят над 300 заложни къщи, като броят им не надвишава 400. Над половината от тях са в столицата, като само 20% от тях работят и нощем. Доходността, която реализират, е различна и зависи от много фактори, но един от най-важните е местоположението. Ключовото в случая е да има голям човекопоток. Една заложна къща прави средно годишен оборот от около 31 хил. лв., от които обаче 18 хил. лв. е чистата печалба, ако се съди по отчетите на "София комерс заложни къщи", които в момента имат 160 обекта в страната.

Пак кризата оказва натиск и върху лихвите, предлагани от заложните къщи. Причините са разнообразни, но най-вече намалелият финансов ресурс заради по-малкото продажби. Засега лихвите се задържат единствено от ожесточената конкуренция.

Не липсват и други проблеми - последните седмици е имало рязък спад на търсенето на злато, а ценният метал е основната стока, с която представителите на сектора търгуват.

Цената на парите

Освен злато другата основна стока в бизнеса е техниката. Залагат се предимно мобилни телефони и преносими компютри. Не липсват обаче и перални, телевизори, касетофони и дори мултимедийни проектори. Все пак не всичко може да се заложи. Логиката е проста - ако клиентът не се върне, за да откупи вещта си, тя става собственост на заложната къща, която я обявява за продан. С други думи, за залог се приемат вещи, които евентуално биха могли да се продадат, при това в сравнително кратък срок и изгодно. "Нашата верига например не би приела облекло или дори среден клас часовници - просто вероятността да се появи клиент, който да носи същия размер и да има същия вкус по отношение на цветове, кройка, материя и т.н., е твърде малка", посочва Александров. Аргументите на играчите на пазара са основателни - наблюденията им показват, че в около 50% от случаите клиентът не се връща, за да откупи вещта си.

Най-често залози се правят до 30 лв., а средният размер на отпуснатите кредите е 150 лв., като статистиката се изкривява от редките случаи на залози на автомобили и имоти.

"Опитвали сме да правим изследване дали повече се печели от лихва или от продажба на вещи и нямаме категорични резултати. На различните места е различно, няма определена схема - просто не можем да знаем дали клиентът ще се върне за вещта си", разказва Вачев. Думите му описват къде се крие разковничето към овладяването на една от основните тънкости в бизнеса - определянето на цената, която заложната къща ще предложи за дадена вещ, и на лихвата, която клиентът ще дължи за тази услуга. "Когато човек дойде и си заложи вещта, има две хипотези - или ще се върне и ще си плати лихва и следователно ние имаме сметка да му дадем висок заем, за да печелим, или няма да го видим повече и ще ни остави вещта за продажба, т.е. и ние трябва да сме я взели колкото се може по-изгодно", обясняват от "София комерс"

Именно това е причината за липсата на точни критерии за определянето на цената. "Всичко е въпрос на опит, на познаване на пазара, дори на лична преценка на профила на клиента и на интуиция", обяснява Александров. Разбира се, не е без значение и това колко дълго е била използвана дадената вещ. Дори и чисто новата техника обаче се оценява на не повече от една трета от стойността й в магазина. Когато се продава от заложната къща пък, цената може да достигне до две трети от сумата, за която се предлага в търговската мрежа. Така например за един нов лаптоп, който в магазина струва около 1400 лв., младеж получи заем от 350 лв. Цената е по-висока, ако клиентът е решил направо да продаде вещта, а не да я залага.

Масово заложните къщи отказват да приемат предмети на изкуството. Цената се определя трудно, фалшификатите не са рядкост, а пазарът е ограничен и продажбата - много времеемка.

Иначе лихвите действително са високи, особено в сравнение с предлаганите от банките или дори от небанковите дружества за кредити - около 10% месечно. Средната сума на отпусканите заеми е относително ниска - от порядъка на 100-150 лв. Най-масовите пък са за още по-малко пари - около 20-30 лв. Средният срок на отпускане е около 10 дни. Тоест сумата, която се плаща като лихва, може да не се окаже чак толкова голяма. "Става дума по-скоро за такса за услугата, която правим на клиентите", определя ситуацията Александров.

Не са рядкост и случаите, когато в заложните къщи се озовава техника, взета буквално преди часове на лизинг от някой магазин.

"Просто им трябва кеш, а банките не им го отпускат, и това е вариант да се сдобият с него", обяснява служител в заложна къща в столичния квартал "Христо Ботев", пожелал да не цитираме името и работодателя му. Той разказа, че е имал десетки случаи през миналата година, когато, преди да отидат в магазина за техника, са минавали през кантората му да попитат за кой модел би дал повече.

В случаите, когато за залог се използва имот обаче, нещата изглеждат доста по-сериозни заради по-големите суми, които се отпускат като заеми. "Лихвата е 4-6% месечно, а максималният период за погасяване е 6 месеца до една година. Финансирането обикновено е в размер на близо 20% от стойността на имота", обяснява Александров.

За разлика от неговата верига "София комерс заложни къщи" не осъществява сделки с имоти. За тази цел е създадено дъщерното дружество "София комерс кредит груп". "Борим се да разделим двете неща", коментира Вачев.

Слаб контрол

Заложните къщи далеч не са сред свръхрегулираните бизнеси. В момента те трябва да се регистрират в Министерството на финансите, за да извършват търговия със злато и благородни метали. Таксата за това е еднократна и е в размер на 200 лв. След влизането в сила на Закона за кредитните институции през 2007 г. подлежат на регистрация и към БНБ. "Към момента БНБ няма административно желание и капацитет да се занимава с нас, а и не е необходимо", посочва Александров. "Всяка една излишна регулация ще създаде бюрокрация, корупция и хрантутници", твърди той. Според него обаче все пак е нужно въвеждането на някакви бариери пред навлизането на недобросъвестни играчи на пазара - например създаване на публичен регистър на заложните къщи към Министерството на финансите с еднократна такса за вписване от например 1000 лв. По думите му една такава по-висока цена ще е достатъчна да възпре мошениците.

От своя страна Вачев напомня, че към въвеждането на правила за сектора трябва да се подхожда внимателно. "Всяко несправедливо решение или наредба просто не се изпълнява. Например в един момент въведоха патентен данък, който в София беше 20 хил. лв. на заложна къща - няма човек, който да го плати", посочва той. Същевременно трябва да се отчитат и някои от особеностите на пазара, за да може да се постигне някакъв ефект. "Ако искахме някакви нормативни решения по въпроса, за да се ограничат недобросъвестните ни конкуренти, няма как да стане със закон, защото те и сега приемат апартаменти не на името на заложната къща, а на физически лица", разяснява Вачев.
Клиентите

Най-често клиенти на заложните къщи са хората от най-ниските социални слоеве и малцинствата, показват наблюденията на представителите на бранша. Залага се основно злато, което най-често после се откупува обратно. Причината е в специфичното отношение на този тип клиенти към ценния метал, който често е издиган и в култ.
Друга голяма група клиенти съставляват хората, които залагат вещите си срещу заем, с който да погасят месечните си вноски по банков кредит или да заплатят битовите си разходи.
Не липсват и случаи на залагане на скъпа техника и оборудване (на стойност по над 20 хил. лв.), закупени на лизинг. Причината е, че в даден момент изплащането им се е оказало непосилно за собствениците им и те търсят начин да облекчат личния си бюджет.
В числото на характерните групи клиенти попадат и доста млади хора с богати родители. Свикнали да живеят нашироко, те обикновено залагат скъпа техника (най-често лаптопи), която по-късно откупуват.
Редовни клиенти на заложните къщи са също така хората, които играят хазарт, както и наркозависимите.
Злато от заложни къщи купуват на първо място представителите на малцинствата. Характерно за тях е, че се интересуват от специфични модели на изработка на златните изделия. Ценният метал се радва на широка популярност и сред наскоро замогнали се хора. Голяма част от клиентите, купуващи злато, го правят, за да се възползват от по-ниските цени, на които то се предлага от заложните къщи в сравнение със стойността му в търговската мрежа.
Бижутерските ателиета също са сред основните клиенти, купуващи злато, както и платина, от заложните къщи. От скъпоценните камъни представителите на ювелирния бизнес търсят единствено диамантите. Това е и причината, поради която когато в заложна къща се залага недиамантено бижу, от цената му се приспада грамажа на инкрустираните камъни, били те и сапфири.
Хората, които купуват техника от заложните къщи, са най-различни. Водещият фактор в случая е по-ниската й цена, а не желанието за демонстриране на социален статус. По правило, колкото по-скъп е даден вид техника в магазина, толкова по-изгодно се продава в заложната къща.

[Jekata]

20 % на 1000-2000 лв. Нагоре вече по 10 %. Към 10-ка някои са на 5 %, но не е много достоверно последното.
Всичко е месечна тарифа
Някой обаче ми беше споменавал за годишен таван от 40 % по някакъв закон, но не са само заложни над тоя праг, който явно не съществува или поне се заобикаля.

[polki]

те и в момента дават кинти на заем при 10% месечна лихва Wink

а дали е в зелено , червено или в пимбяно - няма значение

10% са си 10% - без значение на валутата Smile

и сега като сме стигнали до там - какво правим мече–цвете ??????

polki , честно да ти кажа не съм чул за такива лихви.... , а мен банките още ме ухажват до 15 % .... годишно ..... може би защото не съм любител на заемите от тях ...
А за зеленото ... през 1997 г. нямаше валутен борд и заемите бяха във валута ... защото лева се обезценяваше за минути ....след 2001 г. и качването на еврото ... долара беше изместен ...

ти не си чул , но някои печелят по 10% и повече на месец

разбира се , не говорим за големи суми , а за дребни - от рода на 500-2000 лв.

но като влезнат 5-10 човека в една заложна къща днес - нещата се наместват

[meche_cveti93]

те и в момента дават кинти на заем при 10% месечна лихва Wink

а дали е в зелено , червено или в пимбяно - няма значение

10% са си 10% - без значение на валутата Smile

и сега като сме стигнали до там - какво правим мече–цвете ??????

polki , честно да ти кажа не съм чул за такива лихви.... , а мен банките още ме ухажват до 15 % .... годишно ..... може би защото не съм любител на заемите от тях ...
А за зеленото ... през 1997 г. нямаше валутен борд и заемите бяха във валута ... защото лева се обезценяваше за минути ....след 2001 г. и качването на еврото ... долара беше изместен ...