София Комерс - Заложни къщи (SCOM, SCOP)

[blah blah]

В България всичко е възможно, но да купуват пенсионни фондове облигации на заложни къщи ми се вижда твърде первезно даже и по нашенските стандарти.

[ATILA]

И кой ще си купи от тия облигации, щом като може да си купи секси акции со гарантиран до 15-та година дивидент? В сравнение со тяхната доходност, същата на облигациите е доста по-ниска.

Банда - някой ще дойде ли на събрание на Софком?

Хе-хе!

Как кой ще ги купи???? Пенсионните и други фондове! 10.75% купон е много добре..... особено при очевидно ниския риск за емитента!!!!!!

А хубавото е, че така се финансира експанзията на групата!!

А интересното е, че все пак регистрираха емисията за вторична търговия на БФБ!


Не е препоръка за инвестиционни решения!
Притежавам акции на СОФКОМ!

[VOIP]

Импе, кога е събранието?

[Императорът]

И кой ще си купи от тия облигации, щом като може да си купи секси акции со гарантиран до 15-та година дивидент? В сравнение со тяхната доходност, същата на облигациите е доста по-ниска.

Банда - някой ще дойде ли на събрание на Софком?

[ATILA]

Значи все пак я пуснаха:

Облигации на София комерс кредит груп АД, гр. София започват да се търгуват на БФБ от 18 юни, съобщи борсата. Размерът на емисията е 1 000 000 евро, разпределени в 1000 облигации с номинал 1000 евро. На емисията се присвоява борсов код 04SA, като цената на въвеждане за търговия е 100 % от номинала.
Емисията облигации е първа по ред, издадена от София комерс кредит груп АД. Годишният лихвен процент е 10.75%. Датата на издаване е 20.09.2007 г., а датата на падежа е 20.09.2010 г. Облигациите имат кол опция с цена на упражняване 101.00 на дата 20.09.2008 или 20.09.2009. Емисията е тригодишна.

[Императорът]

Аз може да постъпвам така на морето - разбира се - мои - привилегировани...

[joda]

...Импе, май морето само на картичка...Теа и те здраво ви
http://www.investor.bg/?cat=5&id=80334
...освен ако не си привилег...

[Императорът]

Бе не знам - с тоя дивидент ще отида на моренце, пък там е весело... ;-)

[eric]

http://www.investor.bg/?cat=5&id=79525

Секси, а? ;-)

Добре, че напазарувах още по таз позиция...

Импе стига с тоя секс бе..

[Alee]

Те банките едвам намират ресурс, представятели се колко е лесно за некви си заложни къщи?
Къде ще им отиде NPL-a като сговнясат нещата още в реалния сектор (вече се случва)? Въпроси за размишление ....

Според мен ресурс има (познавам доста хора и фирми с пари) така че не смятам че това е реален проблем, въпросът е как се събират след това задълженията от закъсняващите да ги плащат.
Интересно ми е при нас в БГ как е, а това по-долу е пример от чужбина:
"DEBT collectors are telling broke families to eat less, quit smoking and live in cheaper homes as they recoup billions of dollars in unpaid bills. Others are chasing money from the dead, bungling identities and abusing family and workmates in the pursuit of a growing pile of owed cash. Counsellors fear more households will fall prey to dodgy tactics as the financial crisis deepens and more businesses sell debts to collection agencies.
Collection agencies manage about $6 billion in debt owed by millions of customers. The business is tipped to expand this year with more defaults on mortgages, credit cards, loans and other bills.
"Debtors must be held accountable for debts but in a reasonable and constructive way that leads to repayment ... and upholds their dignity," Mr Samuel said. "What we have to remember is that debtors could be your mum, dad, son, daughter, close friend or relative. "Collectors recommending that debtors should eat less, quit smoking or live in cheaper accommodation represents a disregard for debtors' personal and financial circumstances." Investigators bombard debtors with 60 million phone calls, text messages and face-to-face meetings each year.
"We know we can't get blood out of a stone. A couple of cowboys are ruining the image for the rest of us," Mr Harries said."We're dealing with people who are already emotionally charged. Despite that, the complaint rate is only .0001 per cent."

[VOIP]

ЗАЛОЖНИТЕ КЪЩИ ИЗЛИЗАТ НА СВЕТЛО
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НЕУРЕДИЦИ ОКОЛО ЛИХВАРИТЕ СЕ ТОПЯТ

Заложните къщи, или т. нар. "банки на бедните", получиха шанса да изчистят лошия си имидж. Именно в опит да извади част от лихварите от сивия сектор кабинетът прие през февруари наредба, уреждаща дейността им. С нея се регламентират изискванията към физическите лица, които участват в органите за управление и контрол на заложните къщи. И ако досега заплащането на патентен данък бе достатъчно условие те да предлагат услугите си, след приемането на подзаконовия нормативен документ те се изправят пред доста по-сериозна бариера - регистрационен режим. Впрочем изготвянето на тази наредба отне повече от пет години, но сега лихварите са принудени да синхронизират работата си с новите изисквания в рамките на шест месеца от влизането им в сила, т.е. до август 2009 година.

Според наредбата заложните къщи трябва да бъдат записани в Търговския регистър. Всъщност като стопански субекти те и досега задължително се вписваха там.

Новото изискване е да се пререгистрират

като добавят към името си "заложна къща".

Ако пък извършват и сделки с изделия, съдържащи благородни метали и скъпоценни камъни, ще им е необходима регистрация и по Валутния закон. Освен това те ще трябва да се впишат и като администратори на лични данни по Закона за защита на личните данни. Това е необходимо, защото според изискванията на наредбата при сключване на сделка служителите на заложните къщи ще са задължени да изискват от клиента си документ за самоличност и да записват личните му данни - име, ЕГН, адресна регистрация, номер на лична карта. Впрочем на регистрация ще подлежи и цялата информация за сключвания договор и за заложената вещ - дата на сключване, размер на сумата, срок за връщането й и плащане на начислените лихви и такси, точно и ясно описание на вещта и т.н. Според представители на бранша всички тези процедури ще им струват поне 1000 лева. Целта е

всяка сделка да бъде "докладвана" на МВР

Само дето, според лихварите, изготвянето на електронна система, чрез която това може да се осъществи, дори не са започнали... От министерството на Михаил Миков също не можаха да дадат по-подробна информация по въпроса. Като се знаят мъките, през които минава изграждането на подобни системи, Бог знае кога ще има електронна връзка между заложните къщи и полицията.

Досега ако дадена компания искаше да започне дейност като заложна къща, бе достатъчно да впише в регистрацията си такъв предмет на дейност и да уведоми Агенцията за финансово разузнаване (която премина към ДАНС) за вътрешните правила, по които ще работи. Казано с други думи, заложните къщи законно бяха извън специализираните закони, регулиращи финансовите пазари у нас. С тях не се занимава Законът за кредитните институции. Единственият текст от Валутния закон, в който те са споменати, пък е в преходните и заключителните му разпоредби. Той предвижда, че дейността на заложните къщи се регламентира с наредба на Министерския съвет, но всъщност и нея доскоро я нямаше.

Сега лихварите действително са задължени да приемат свои вътрешни

правила за контрол и за предотвратяване на опитите за изпиране на пари

В тях ще трябва да се включват и критерии за разпознаване на съмнителни операции, на сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма. Тези мерки ще се утвърждават от председателя на Държавната агенция за национална сигурност, но към момента все още се разработват.

Собствениците на заложни къщи обаче се оплакаха не толкова от въвеждането на регистрационен режим и на изброените вътрешни правила за контрол, колкото от

тавана на лихвата по вземанията им

определен от наредбата. Съгласно нормативния документ те не могат да уговарят месечен лихвен процент по заема, по-висок от 3 процента. Тази цена важи както за кредити в левове, така и за тези в чуждестранна валута. Лихварите смятат, че това изискване ги заплашва с фалит, и изтъкнаха, че за разлика от банките, които предоставят значително по-големи суми, вземанията им от един длъжник най-често не надхвърлят 100 лева. Затова и като абсолютно число събираните лихви били доста ниски. В този смисъл ограничаването им щяло да застраши финансовата им стабилност. Подобни твърдения обаче са смехотворни, тъй като банките отпускат най-скъпите си заеми при годишна лихва максимум 15%, а 3% месечна лихва си е 36% годишно оскъпяване на заема, при това без да се изчислява на капитализирана основа.

"Досега лихвата беше между 10 и 20% месечно. Според нас 3% е много малка стойност, тъй като при минимално микрокредитиране, както е в дейноста на заложните къщи, примерно 10-20 лв., лихвата идва 0.30 - 0.60 лв. и тази сума е недостатъчна да покрие разхода при отпускането на въпросния кредит. Затова предполагам, че могат да бъдат въведени допълнителни такси или комисиони, които да оправдаят отпускането на този всъщност малък кредит", коментира за в. "БАНКЕРЪ" Николай Христов, директор връзки с инвеститори на "София Комерс-Заложни къщи".

"И банките също обявяват лихва за даден кредит, но накрая процентът на разходите е доста по-висок. Ако правиш малък превод, можеш да платиш такса от 50 или 100% от стойността му", коментира Александър Александров, управител на заложна къща "Щедрите".

Репортерска проверка на в. "БАНКЕРЪ" установи, че лихвите, които предлагат заложните къщи към момента при обезпечение с техника и злато, са около 10% - ако срокът за изплащане е 15 дни, и 20% - при плащане след 30 дни. Автомобилите пък се залагат срещу лихва от около 8 на сто месечно. Кредитът срещу ипотекиране на жилището се изплаща при средна месечна лихва от около 6 на сто.

Според някои собственици на заложни къщи таванът на лихвите е въведен умишлено, за да подтикнат бранша да въведе допълнителни такси.

"Вероятно се опитват да ограничават свободата на договаряне с цел събиране на повече ДДС, тъй като таксите се облагат с косвен налог, а лихвите - не", обясни още Александров.

Другото нещо, което вероятно ще притесни сериозно заложните къщи, са

ограниченията по отношение на обезпеченията

които те могат да приемат. В момента най-разпространеният залог са недвижимите имоти, като най-често се сключва договор за продажбата им в полза на кредитора, с уговорка за обратно изкупуване. С други думи, длъжникът си получава собствеността върху имота едва когато изплати заема. Това обаче е недопустимо по новата наредба. В нея се казва, че заложните къщи предоставят заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, и то при условие, че те не са паметници на културата от национално и световно значение, оръжие и боеприпаси.

Досега се разчиташе на това, че

клиентът има спешна нужда от пари

и че не познава добре законодателството. Така собственикът на апартамент или на друго жилище получаваше искания от него кредит (и то доста по-бързо, в сравнение с банковата процедура) срещу ипотекиране на имота си. Вместо обаче ипотеката да бъде вписана в имотния регистър, както изисква Законът за задълженията и договорите, на длъжника се предлага да подпише договор за покупко-продажба на заложеното жилище. Обяснението е, че всъщност този контракт служи като обезпечение, в случай че отпуснатата сума не бъде върната в определения срок. Оттук нататък е достатъчно заложната къща да намери "лоялен" нотариус, който да "изповяда" сделката в отсъствие на взелия заем длъжник, и промяната на собствеността е факт. За измамения остава единствено възможността... да пие една студена вода. Според лихварите обаче има лек за това положение - всяка заложна къща, която се занимава и с имоти, сега просто ще регистрира ново дружество под формата на агенция за недвижими имоти.

"Приетата от правителството наредба за дейността на заложните къщи, с която се регламентира дейността им с цел защита на интересите на ползвателите на тези услуги, почти не променя начина, по който работим в момента", заявиха още хората от къща "Щедрите".

Важно е да се отбележи и че лихварите вече не могат да вземат в залог и

изделия от благородни метали

които не притежават държавна марка. Нито скъпоценни камъни, ако не са придружени със сертификат за идентичност и качество. Именно този член от наредбата (както и текстът за тавана на лихвите) е възможно да бъде обжалван пред ВАС, тъй като по-старите бижута (закупени преди 2000 г., когато влезе в сила Валутният закон) всъщност нямат такива сертификати, което значи, че на практика не могат да бъдат залагани.

Сред новостите, които ще бъдат предложени със законопроекта за заложните къщи, е и въвеждането на

специален заложен билет

Той ще се издава при сключването на договора за заем. В билета ще се вписват личните данни на залогодателя, условията, при които се отпуска кредитът, както и подробно описание на залаганата вещ. Така например, ако тя е лек автомобил, ще се упоменават нейният регистрационния номер пред КАТ, номерата на шасито и на мотора, броят на резервните гуми и т.н.

Помислено е и за решаването на проблема със

залагането на крадени вещи

Всеки, който иска да получи пари срещу залог, ще трябва да попълни декларация за собственост. Ако впише неверни данни в нея, ще носи отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс.

Като се прибави към всичко това и изискването на видно място за потребителите да е посочено наименованието на заложната къща, общите й условия за дейност и тази информация да не подвежда по някакъв начин клиента, може да се каже, че наистина има някакви наченки на усилия за борба със сивите нюанси в лихварството. Но за да дадат резултат, трябва да има и ефективен контрол. И както обикновено1 точно тук стигаме в задънена улица

Според текста на наредбата дейността на лихварите ще бъде следена от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи, както и от служители на Комисията за защита на потребителите. До момента обаче не е определен нито броят им, нито кога ще бъдат готови екипите. А това, като нищо може за пореден път да създаде абсурдната ситуация на добре замислен, но тотално неработещ нормативен акт.

Като цяло всички тези ограничения би трябвало да доведат до по-голяма прозрачност и чистота на капиталите в заложния бранш... Остава само да видим как ще се справи държавата с контрола по спазването на изискванията. Другото е ясно...
Ралица Пейчева

[Императорът]

http://www.investor.bg/?cat=5&id=79525

Секси, а? ;-)

Добре, че напазарувах още по таз позиция...

[Phoenixheart]

Бирници погват лихвари



НАП започва засилени проверки на лихварите. Собствениците на заложни къщи, както и всички физически лица, които предоставят заеми на други хора и фирми ще трябва да доказват откъде имат пари за да предоставят такива големи заеми, заяви директорът на Териториалната дирекция на НАП Любомир Димитров.

Ще бъдат проверявани също и собствениците на недвижими имоти, които ги отдават под наем. Много от тях не декларират доходите от наемите. Специално внимание ще бъде обърнато на доходите на хората, които плащат големи лизингови вноски.

[Alee]

Значи за другите институции може по 100 % лихви, а за заложните къши не може, а?!?

http://www.investor.bg/?cat=169&id=78218

Лихвата по отпусканите заеми варира от 1,2% до 2,5% седмично, като кредитите се погасяват чрез фиксирани седмични вноски. На годишна база лихвата може да достига над 100%.

[Alee]

Заложници на кризата
http://businessweek.bg/news.php?category=3&id=4058
Реалността доведе до все по-голяма нужда от пари у населението в комбинация с по-претенциозни към платежоспособността на клиентите си банки. Към това може да се добави и засилваща се безработица, която прави хората готови на всичко, за да намерят пари. Това би трябвало да бъде началото на историята, описваща рая за краткосрочното финансиране и бизнеса на заложните къщи. Дали в действителност нещата стоят по този начин и ще донесе ли кризата повече клиенти на този специфичен бизнес?

Търсене
Парите винаги са били желан ресурс, но има голяма разлика между търсенето им по време на възход и по време на криза. Ако до преди време хората можеха разумно да преценяват коя финансова институция им предлага най-добри условия и разработваха дългосрочни схеми за плащане, то въпросът с намирането на пари вече изисква доста по неотложни действия. Все по-често финансовите новини са изпъстрени с данни за компании от цялата страна, които съкращават служители. Това неминуемо ще се отрази не само на съкратените, но и на техните семейства. Доскоро банките едва ли не гонеха клиентите, за да им предоставят кредити, докато вече не само лихвите са по-високи, но и трезорите предпочитат да са по-предпазливи, когато дават пари. Към това може да се прибави и факта, че много хора вече имат взети кредити и проблеми с погасяването им, а банките определено не са склонни да отпускат нови. Една от малкото алтернативи в тази ситуация са заложните къщи, които са готови да осигуряват финансиране дори и срещу по-ниско ликвидни активи. Неслучайно в последно време се наблюдава засилен интерес към услугите, които предлага сектора, добре ли е обаче това за заложните къщи?

В последно време има засилено търсене на пари, което е типично за пазара, но ние прилагаме по-гъвкава политика при приемането на залози, защото те сравнително по-трудно могат да се реализират във времето, казва Николай Драшков директор за връзка с инвеститорите на София Комерс - Заложни къщи АД. Въпреки заселеното търсене фирмите от бранша не се впускат в разрастване на бизнеса. Отпускаме кредити по-трудно, поради опасение от натрупване на бъдещи пасиви, защото някои от залозите, които ни се предлагат, са с неясна стойност и трябва да защитим интересите на акционерите си, допълва Драшков. Наред с нарастващото търсене заложните къщи се сблъскват и с друг негативен ефект от кризата - намалява броят на откупените вещи. Положението в момента не е добро, защото хората загубиха всякакви ценности и вещите, които преди им бяха скъпи вече нямат никаква стойност за тях, казва Даниел Русанов, управител на заложна къща Union. Според Русанов на преден план стои покриването на ежедневните задължения и някои от къщите в бранша вече започват да се превръщат места за вторични суровини. Това е и причината заложните къщи да залагат на все по-строги критерии. Ситуацията, обаче не е еднаква в цялата страна. В по-малките населени места където безработицата е по-голяма и хората скоро няма да започнат работа критериите се затягат повече и се прави по-сериозна селекция на клиентите, смята Русанов. Обратно в по-големите градове летвата е вдигната с по-малко, защото и безработицата е по-малка.
Бизнес
За заложните къщи е от жизнено важно значение да могат да се освобождават бързо от оставените при тях активи. По-слабата платежоспособност на населението автоматично означава и по-малко търсене на предметите, достигнали до търг. Ако за по-големите играчи в бизнеса това затваряне на ресурс може да се покрие от натрупани резерви, то за по-дребните заплахата от това да останат без оборотни средства е доста сериозна. Тази ситуация и липсата на ресурс вече притиска малките играчи, защото са натрупали много стока, която залежава и те ще излязат от играта, ако не намерят свеж финансов ресурс, смята Даниел Русанов. Въпреки, че едрите фирми от бизнеса са в по-изгодна ситуация в този случай, тяхната дейност също е сериозно повлияна от кризата в икономиката. Резултатите ни за миналата година съвпаднаха с прогнозните, но за тази очакваме леко намаление от 20 - 30% на приходите и печалбата, казва Николай Драшков. Това се дължи на факта, че хората искат да залагат вещи, които ние не искаме да приемаме като залог и ограничаваме обемите отпуснати кредите, пояснява Драшков.

Друга тенденция е и намаляването на процента на оценяване на залога. При София Комерс обекта на залога вече се оценява на по-ниска стойност, като се отпускат около 50% от пазарната му стойност, докато преди година давахме около 70%, казва Николай Драшков. Лихвата варира силно, но може да се каже, че е в границите между 10% и 20% месечно според размера на отпуснатият кредит. Ако трябва да сравняваме времето от преди Нова година и сега, оценката която даваме за вещите е спаднала с около 30%, казва Даниел Русанов. Според Русанов за момента лихвите леко се занижават само и само да се улеснят клиентите, защото е по-добре да вземаш малки лихви, но да си прибереш главницата отколкото да останеш и без нея.

Стратегия
Катаклизмите в икономиката логично ще доведат до промяна в стратегията на заложните къщи. Наскоро поради недостатъчна рентабилност София Комерс - Заложни къщи закри пет обекта в София. Като според компанията това се дължи на засилената конкуренция и високите разходи в столицата за извършване на дейността. Имаме гъвкава политика и има вероятност и в бъдеше да оптимизираме процесите си, т.е. да закриваме обекти и да откриваме нови, казва Николай Драшков. Според Драшков на този етап фирмата не търси бурното развитие, което беше характерно за времената на растеж, а съобразявайки се със световната криза търси начини за оптимизация. Преди идеята бе да се стремим към максимум локации в страната, но вече стратегията е да имаме по-малко обекти с максимална рентабилност, казва още Драшков.
Материалът не е препоръка за сделки с ценни книжа