Софарма” притисна с факти агенцията по лекарствата
Мария ЧИПИЛЕВА, Георги БИСЕРИНСКИ | 21 юни, 20:26 v-k Dnevnik
"Софарма" и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) влязоха в открит конфликт заради случая с фалшивите ампули фуроземид. След като в края на миналата седмица агенцията разпространи в медиите скандална информация за фалшиви ампули на произвежданото в "Софарма" лекарството, в сряда се оказа, че те не са на фармацевтичната компания, а на "неясен производител". Случаят придоби неочакван обрат и затова ще го предам на полицията, каза директорът на държавната контролираща институция Емил Христов. В същото време той обвини производителя в "пълна липса на съдействие при изясняването на проблема". Директорът на "Софарма" Огнян Донев отвърна с контраобвинение: "Вместо да потърси помощ от нас, агенцията направи черен пиар на компанията и едновременно с това толерира черния пазар на лекарства."
Въпреки че още не е ясно кой стои зад случая с фалшивия фуроземид, тиражирането му в публичното пространство се отразява негативно върху имиджа на "Софарма", а не е изключено да има такъв ефект и върху акциите й на борсата, които след избухването на скандала се понижиха с почти процент. Скандалът все още не е повлиял сериозно върху акциите на компанията, но ако черният пиар продължи, това неминуемо ще се отрази на стойността им, смята Донев. Според него начинът, по който е бил представен случаят, може да се окаже кампания срещу "Софарма".
След като започнали да изтеглят лекарството, от компанията се добрали случайно до фалшификатите на фуроземид. В събота от болница в Монтана пристигнали няколко ампули от животоспасяващото лекарство, доставяни от "Профармация". Тя пък ги взела от дистрибутора "Хелън трейдинг 2". Този търговец на едро няма договор за доставки със "Софарма". Още в понеделник подадохме сигнал до полицията, тъй като тя трябва да разследва подобни случаи, казва Донев. Според него е необяснимо как инспекторите не са видели и сами, че лекарството е фалшификат на "Софарма", след като има драстични разлики в опаковките. При едната ампула етикетът е с мастилен печат, а при другата - с релефен. Шефът на ИАЛ посочи, че "Софарма" не е искала да даде мостри с ампули от въпросната партида, за да бъдат изследвани. Това не е вярно, а и агенцията разполага с подобни мостри, контрира Огнян Донев. Според него по този начин се толерира черният пазар на лекарства у нас. "В петък от Спешния център ни обясниха, че ампулите трябва да се вземат от дистрибутора им по нареждане на агенцията по лекарствата, на практика те могат да бъдат подменени", смята Донев. Освен това дистрибуторът е спечелил три дни време, преди да бъде известена полицията.
В склада на "Хелън трейдинг 2" инспекторите от агенцията открили фалшиви копия на още четири препарата на "Софарма" - витамин С, бусколизин, амикацин и аналгин. Повечето от тях са от по две партиди. Засега не се знаят и количествата на фалшификатите. "Софарма" обаче трябва да изтегли от пазара всички медикаменти от въпросните партиди. Това ще донесе още финансови загуби на компанията, а шумното огласяване може да откаже пациентите да си купуват от тези медикаменти поне известно време.
Директорът на "Софарма" каза още, че никой не ги е уведомил за подадения миналия четвъртък сутринта в агенцията по лекарствата сигнал за ампула фуроземид, в която имало сироп за кашлица. В петък следобед агенцията обяви, че "Софарма" трябва да изтегли партидата с ампулите, тъй като са опасни за здравето на хората. "Търсихме Огнян Донев, но не успяхме да се свържем с него в петък и едва намерихме служител, който да получи заповедта за блокиране на партидата", каза Емил Христов. "Агенцията отказа да ни даде да видим ампулите - ако бяха го направили, можехме веднага да им обясним, че са фалшиви", обясни Донев.
Засега не се знае кой стои зад този случай, но има няколко версии. Според едната става въпрос просто за нелегално производство. Никой не знае колко е черният пазар у нас, смята се, че е колкото този в развитите страни - около 7% от общия. За една година в България това прави около 80 млн. лв. по крайни цени. Според легалните производители фалшивите медикаменти се произвеждат, както у нас, така и в чужбина. Те твърдят, че напоследък има внос от Индия, а тук се слагат само етикетите. Освен в България стоката се изнася и за чужди държави, предимно от бившия Съветски съюз. По принцип се фалшифицират лекарства с годишен оборот над 1 млн. опаковки, тъй като се проследяват по-трудно в мрежата. По тази причина у нас предмет на фалшификати стават предимно българските медикаменти на "Софарма" и "Актавис". По официални данни за последните две години и половина са регистрирани седем подобни случая, които са предадени на полицията. Странното в случая с фуроземида е, че става въпрос за фалшифициране на ампули, които се произвеждат много трудно и за тази цел не стига гараж, коментира шефът на агенцията по лекарствата.
В България ампули могат да се произвеждат в цеха на "Софарма" в София, в завода на "Актавис" в Разград, в завода на "Ветпром" в Радомир и на "Биовет" в Пещера. Фуроземид в тази форма се прави само от "Софарма". Според Емил Христов е странен е и фактът, че във фалшивите ампули е имало бромхексин. Ако някой иска да печели, не слага друго активно вещество, а намалява количеството, така не може да бъде и хванат толкова лесно, коментира той.
Търговски удар срещу "Софарма" е втората версия. Според Донев той може да бъде отвътре или отвън. Сред най-големите конкуренти на пазара у нас на "Софарма" са "Актавис" и "Чайкафарма". Трите производителя притежават и по един от най-големите дистрибутори - "Софарма трейдинг", "Хигия" и "Търговска лига". Пазарът определено е тесен за три подобни структури и конкуренцията между тях става все по-голяма. Според Донев не е избран случайно и моментът. Сега около "Софарма" има голям инвеститорски интерес, така може да се цели понижаване на цената на компанията, каза той. В момента пазарната капитализация на "Софарма" е около 600 млн. лв. Сред инвестиционните посредници, които се интересуват сериозно, са "Ротшилд" и "Морган Стенли". Освен това има и стратегически инвеститори. Това е голяма фармацевтична генерична компания, каза Донев. Неофициални разговори са водени и с "Актавис". Някои от инвеститорите се интересуват за купуването на по 10-30 хил. акции, а други стигат и до 8-10% от компанията, поясни Донев.
Мария ЧИПИЛЕВА, Георги БИСЕРИНСКИ | 21 юни, 20:26 v-k Dnevnik
"Софарма" и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) влязоха в открит конфликт заради случая с фалшивите ампули фуроземид. След като в края на миналата седмица агенцията разпространи в медиите скандална информация за фалшиви ампули на произвежданото в "Софарма" лекарството, в сряда се оказа, че те не са на фармацевтичната компания, а на "неясен производител". Случаят придоби неочакван обрат и затова ще го предам на полицията, каза директорът на държавната контролираща институция Емил Христов. В същото време той обвини производителя в "пълна липса на съдействие при изясняването на проблема". Директорът на "Софарма" Огнян Донев отвърна с контраобвинение: "Вместо да потърси помощ от нас, агенцията направи черен пиар на компанията и едновременно с това толерира черния пазар на лекарства."
Въпреки че още не е ясно кой стои зад случая с фалшивия фуроземид, тиражирането му в публичното пространство се отразява негативно върху имиджа на "Софарма", а не е изключено да има такъв ефект и върху акциите й на борсата, които след избухването на скандала се понижиха с почти процент. Скандалът все още не е повлиял сериозно върху акциите на компанията, но ако черният пиар продължи, това неминуемо ще се отрази на стойността им, смята Донев. Според него начинът, по който е бил представен случаят, може да се окаже кампания срещу "Софарма".
След като започнали да изтеглят лекарството, от компанията се добрали случайно до фалшификатите на фуроземид. В събота от болница в Монтана пристигнали няколко ампули от животоспасяващото лекарство, доставяни от "Профармация". Тя пък ги взела от дистрибутора "Хелън трейдинг 2". Този търговец на едро няма договор за доставки със "Софарма". Още в понеделник подадохме сигнал до полицията, тъй като тя трябва да разследва подобни случаи, казва Донев. Според него е необяснимо как инспекторите не са видели и сами, че лекарството е фалшификат на "Софарма", след като има драстични разлики в опаковките. При едната ампула етикетът е с мастилен печат, а при другата - с релефен. Шефът на ИАЛ посочи, че "Софарма" не е искала да даде мостри с ампули от въпросната партида, за да бъдат изследвани. Това не е вярно, а и агенцията разполага с подобни мостри, контрира Огнян Донев. Според него по този начин се толерира черният пазар на лекарства у нас. "В петък от Спешния център ни обясниха, че ампулите трябва да се вземат от дистрибутора им по нареждане на агенцията по лекарствата, на практика те могат да бъдат подменени", смята Донев. Освен това дистрибуторът е спечелил три дни време, преди да бъде известена полицията.
В склада на "Хелън трейдинг 2" инспекторите от агенцията открили фалшиви копия на още четири препарата на "Софарма" - витамин С, бусколизин, амикацин и аналгин. Повечето от тях са от по две партиди. Засега не се знаят и количествата на фалшификатите. "Софарма" обаче трябва да изтегли от пазара всички медикаменти от въпросните партиди. Това ще донесе още финансови загуби на компанията, а шумното огласяване може да откаже пациентите да си купуват от тези медикаменти поне известно време.
Директорът на "Софарма" каза още, че никой не ги е уведомил за подадения миналия четвъртък сутринта в агенцията по лекарствата сигнал за ампула фуроземид, в която имало сироп за кашлица. В петък следобед агенцията обяви, че "Софарма" трябва да изтегли партидата с ампулите, тъй като са опасни за здравето на хората. "Търсихме Огнян Донев, но не успяхме да се свържем с него в петък и едва намерихме служител, който да получи заповедта за блокиране на партидата", каза Емил Христов. "Агенцията отказа да ни даде да видим ампулите - ако бяха го направили, можехме веднага да им обясним, че са фалшиви", обясни Донев.
Засега не се знае кой стои зад този случай, но има няколко версии. Според едната става въпрос просто за нелегално производство. Никой не знае колко е черният пазар у нас, смята се, че е колкото този в развитите страни - около 7% от общия. За една година в България това прави около 80 млн. лв. по крайни цени. Според легалните производители фалшивите медикаменти се произвеждат, както у нас, така и в чужбина. Те твърдят, че напоследък има внос от Индия, а тук се слагат само етикетите. Освен в България стоката се изнася и за чужди държави, предимно от бившия Съветски съюз. По принцип се фалшифицират лекарства с годишен оборот над 1 млн. опаковки, тъй като се проследяват по-трудно в мрежата. По тази причина у нас предмет на фалшификати стават предимно българските медикаменти на "Софарма" и "Актавис". По официални данни за последните две години и половина са регистрирани седем подобни случая, които са предадени на полицията. Странното в случая с фуроземида е, че става въпрос за фалшифициране на ампули, които се произвеждат много трудно и за тази цел не стига гараж, коментира шефът на агенцията по лекарствата.
В България ампули могат да се произвеждат в цеха на "Софарма" в София, в завода на "Актавис" в Разград, в завода на "Ветпром" в Радомир и на "Биовет" в Пещера. Фуроземид в тази форма се прави само от "Софарма". Според Емил Христов е странен е и фактът, че във фалшивите ампули е имало бромхексин. Ако някой иска да печели, не слага друго активно вещество, а намалява количеството, така не може да бъде и хванат толкова лесно, коментира той.
Търговски удар срещу "Софарма" е втората версия. Според Донев той може да бъде отвътре или отвън. Сред най-големите конкуренти на пазара у нас на "Софарма" са "Актавис" и "Чайкафарма". Трите производителя притежават и по един от най-големите дистрибутори - "Софарма трейдинг", "Хигия" и "Търговска лига". Пазарът определено е тесен за три подобни структури и конкуренцията между тях става все по-голяма. Според Донев не е избран случайно и моментът. Сега около "Софарма" има голям инвеститорски интерес, така може да се цели понижаване на цената на компанията, каза той. В момента пазарната капитализация на "Софарма" е около 600 млн. лв. Сред инвестиционните посредници, които се интересуват сериозно, са "Ротшилд" и "Морган Стенли". Освен това има и стратегически инвеститори. Това е голяма фармацевтична генерична компания, каза Донев. Неофициални разговори са водени и с "Актавис". Някои от инвеститорите се интересуват за купуването на по 10-30 хил. акции, а други стигат и до 8-10% от компанията, поясни Донев.
Коментар