[QUOTE=nyankov;1060030931]Малко конкретика за таксите:
1) Таксата за управление на фонда е 1% годишно. За ритейл инвеститорите на вторичен пазар няма никакви такси, различни от комисионите и таксите за търговия, приложими при всяка една акция на борсата.
2) На първичен пазар могат да купуват и продават само институционални инвеститори, за които е по-изгодно да платят 2% на фонда и да купят на цена, равна на нетната стойност на активите в края на деня, отколкото да ги загубят в спреда (или да бутнат мощно пазара) и да ги дадат за брокерски комисиони и други такси на вторичен пазар. Минималният лот за търговия на първичен пазар за институционални инвеститори е 100'000 дяла, така че представете си как ще мръдне пазарът, ако някой реши да си купи такива количества на борсата. Маркетмейкърите не плащат 2% на входа и на изхода - те имат специални условия за достъп до първичния пазар и бизнесът им е да купуват на първичен пазар и да предлагат дяловете на вторичен, като печелят от арбитража между двата пазара, както и от спреда на вторичен пазар.
3) Фондът има заложено по проспект ограничение за други разходи (това не са такси) от общо 1.5% от стойността на активите на годишна база. Това са конкретно следните разходи: таксата за лиценз към КФН, таксите към борсата и централен депозитар като емитент, такса за ползване на търговската марка SOFIX, такси за достъп до пазарна информация в реално време, разходи за публикация на отчети и съобщения, разходи за одитори и други подобни оперативни задължителни разходи. В годишно изражение това не са повече от 30 хиляди лева. Когато Фондът е относително малък - да кажем до 2 милиона лева - тогава тези разходи могат да достигнат разрешения по проспект лимит (надвишението е за сметка на управляващото дружество). Когато обаче стане по-голям, тяхното относително тегло ще намалява и в края на краищата ще падне под 0.3% годишно. Така общият разход за администрация на фонда ще е под 1.5% годишно, което е много добър показател за ETF в развиващ се пазар като България.
1) Таксата за управление на фонда е 1% годишно. За ритейл инвеститорите на вторичен пазар няма никакви такси, различни от комисионите и таксите за търговия, приложими при всяка една акция на борсата.
2) На първичен пазар могат да купуват и продават само институционални инвеститори, за които е по-изгодно да платят 2% на фонда и да купят на цена, равна на нетната стойност на активите в края на деня, отколкото да ги загубят в спреда (или да бутнат мощно пазара) и да ги дадат за брокерски комисиони и други такси на вторичен пазар. Минималният лот за търговия на първичен пазар за институционални инвеститори е 100'000 дяла, така че представете си как ще мръдне пазарът, ако някой реши да си купи такива количества на борсата. Маркетмейкърите не плащат 2% на входа и на изхода - те имат специални условия за достъп до първичния пазар и бизнесът им е да купуват на първичен пазар и да предлагат дяловете на вторичен, като печелят от арбитража между двата пазара, както и от спреда на вторичен пазар.
3) Фондът има заложено по проспект ограничение за други разходи (това не са такси) от общо 1.5% от стойността на активите на годишна база. Това са конкретно следните разходи: таксата за лиценз към КФН, таксите към борсата и централен депозитар като емитент, такса за ползване на търговската марка SOFIX, такси за достъп до пазарна информация в реално време, разходи за публикация на отчети и съобщения, разходи за одитори и други подобни оперативни задължителни разходи. В годишно изражение това не са повече от 30 хиляди лева. Когато Фондът е относително малък - да кажем до 2 милиона лева - тогава тези разходи могат да достигнат разрешения по проспект лимит (надвишението е за сметка на управляващото дружество). Когато обаче стане по-голям, тяхното относително тегло ще намалява и в края на краищата ще падне под 0.3% годишно. Така общият разход за администрация на фонда ще е под 1.5% годишно, което е много добър показател за ETF в развиващ се пазар като България.
Коментар