Първоначално изпратено от k.o.
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
БТФ Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF (BGX)
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от O2 Разгледай мнениеБалансирането започна !
Коментар
-
Първоначално изпратено от maretoff Разгледай мнение
мерси, чудех се кой обираше високите аскове на 30 дек. при положение, че имаше доста предлагане на 60 лв, но карай ...
поели са ролята на м.мейкър....
Пред коЙ....
Коментар
-
Първоначално изпратено от Bivol Разгледай мнение
Справката на сайта им за състоянието, е два дни след сделката и показва състоянието след сетълмен (реално притежаваните акции).
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от maretoff Разгледай мнениеНякой може ли да обясни как ЕТФ е купил вчера 1694 акции от Албена като в този ден са изтъргувани общо 1107 акции. В помощ към въпроса - справки показват , че ЕТФ не е купувал Албени от 9 ноември!
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от SoHo Разгледай мнение
ами взел е на 30-ти сигурно
Коментар
-
Първоначално изпратено от maretoff Разгледай мнениеНякой може ли да обясни как ЕТФ е купил вчера 1694 акции от Албена като в този ден са изтъргувани общо 1107 акции. В помощ към въпроса - справки показват , че ЕТФ не е купувал Албени от 9 ноември!
ами взел е на 30-ти сигурно
Коментар
-
Първоначално изпратено от SoHo Разгледай мнениеЧестита Нова Година на екипа на Експат!!! Пожелавам ви една много силна година и да успеете да стигнете целта от 100 милиона до края на годината!!!
Коментар
-
http://pik.bg/
Николай Василев е бил член на правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев.
Последователно заема позициите на вицепремиер и министър на икономиката (2001-2003 г.), министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.). От август 2009 г. Николай Василев е управляващ партньор в една от най-големите независими инвестиционни и асет мениджмънт компании у нас.
пред ПИК той коментира новогодишно какво да очакваме във финансов и икономически план от новата 2017 г.
Интервю на Красимир ТОДОРОВ
-Господин Василев, от около две години експерти и официални представители на МФ декларират, че България е изпълнила изискванията за приемане в така наречената „чакалня” за приемане на еврото. При министър Симеон Дянков даже имаше нещо като изявено желание да се окажем там. Не ни канят или ние не искаме?
-Да, България доста отдавна изпълнява всички икономически критерии за членство в Еврозоната – за разлика от половината нейни членки. Ние все още не сме приети по политически причини – и ние не бързаме, а отттам не ни искат. Същото се отнася и до Румъния, както и до членството на двете държави в Шенген. Формално аргументите са корупцията и съдебната система. Част от причината да не бързаме вече цяло десетилетие вероятно е нежеланието на някои среди да има надзор на банките ни от страна на ЕЦБ.
-Банките ни успешно преминаха стрес-тестовете, но икономическият ни растеж е слаб. Има ли връзка това с приемането на еврото или не?
-Опасението ми е, че именно банковата сфера не бърза с Еврозоната. В националния ни интерес обаче е да добавим строгия надзор на ЕЦБ и върху нашите банки. Тогава ще спим още по-спокойно. Иначе икономическият ни растеж в момента изобщо не е слаб на фона на заспала Европа през последните 7 години.
-Можете ли да се ангажирате с прогноза кога реално ще влезем в еврозоната или смятате това за много отдалечено във времето?
-През 2005 г. щях да кажа „Разбира се, че през 2009 г.“. Днес нито съм сигурен кога, нито изобщо дали. Причината не е, че ние не сме готови икономически, а че западняците не ни искат политически. Нито в Шенген, заедно с Румъния.
-Кажете реални ли са страховете, които витаят в общественото пространство, че при евентуално приемане на еврото обмяната на левовете ще стане по различен от действащия валутен курс и че цените ще скочат?
-Категорично няма такова нещо. Това е плод на ненаучни спомени и твърдения на хора, които казват, че капучиното на главната улица е било 200 драхми, а после е било закръглено нагоре на еди-колко-си евро. Или фризьорските услуги. Или ресторантските сметки.
Истината според мен е в следната:
-Статистиката изобщо не показва да има какъвто и да е скок на инфлацията във всички държави след приемането на еврото. Камо ли удвояване на цените.
-След влизането в еврозоната много от държавите се радват на повече инвестиции, търговия и туризъм. Може цените на някои неекспортируеми стоки и най-вече местни услуги да са се покачили, но това се дължи в най-голяма степен на ръста на заплатите, а не на еврото. Нека припомня, че за последните 15 години средната заплата в България (в лева или евро) се е покачила около 4,5 пъти. Няма как фризьорската услуга да е останала на тогавашните цени.
-Цените на много вносни стоки (автомобили, компютри) са се понижили значително след приемането на еврото поради по-ниските транзакционни разходи и поради елиминирането на валутния риск. Човек колкото и капучино да изпие, ако си купи една кола на по-ниска цена, вече е спечелил от влизането в Еврозоната.
-България днес все още е далеч най-евтината държава в ЕС. Тук и доходите, и повечето цени на стоки и услуги са най-ниски в ЕС. Който не вярва, да се разходи до Париж. Щях да кажа Лондон, който все още е по-скъп, но се сетих за Брекзита... Ако искаме да забогатеем и да имаме по-високи доходи, ще трябва да приемем малко по-скъпи ресторанти. А забогатяването ни минава и през въвеждането на еврото.
-Можете ли изброите три от най-съществените предимства на еврото като платежна единица за България за бизнеса и обикновените българи?
-По-големи чужди и български инвестиции, по-висок кредитен рейтинг, по-евтини кредити, по-стабилна банкова система. Но също така по-добър международен имидж и авторитет за страната и нацията ни.
-Накрая един съвет към хората с пари в банките – да ги държат там, въпрeки ниските лихви, да купуват акции или да придобиват злато и имоти?
-Имотите имат свойството да са неликвидни. А последното десетилетие ясно показа, че цените могат и рязко да падат.
Златото е изгодно в случаи на хиперифлация, както и в периоди на кризи и войни. Възможно е през този век да има такива, затова част от спестяванията не е неразумно да са в злато.
Според мен обаче най-доброто решение е по-голямата част от спестяванията си да държим в широко диверсифициран портфейл от ценни книжа на глобалните пазари – акции, облигации (вкл. държавни), фондове (вкл. за злато и суровини). Тези инструменти са много ликвидни. Дългосрочно такава стратегия би довела до по-добри резултати при по-нисък риск.
Господин Василев, благодаря Ви за Вашите отговори.
Last edited by Монти; 02.01.2017, 13:37.
Коментар
Коментар