Оптимизъм на БФБ (2)

[polki]

Лупкате ли ги?

да, телетата сега ги лупкат, че скоро ще ги колят

[Агресивен бик]

Лупкате ли ги?

[ATILA]

Да бе! Данъчни облекчения в БГ кочината? Да бе, да! Ама друг път!

Еконт, Спиди и другите куриери вече ще трябва да плащат ДДС за всяка пратка.... т.е. 20% поскъпване на услугите... Ноооо, фалиралата вече държавна поща няма да ги плаща тези 20%. Пазарна икономиока по Бай Ганьовски....

И с цялата си наглост НАП искат и "дължимото ДДС" за 5 години назад! Безочие и наглост до безкрая!

[precakanoto]

Ципрас предлага намаляване на ДДС на хранителната промишленост от 24% на 13 % и на доставка на газ и ток от 13% на 6 %, плюс 13 пенсия за пенсионерите. Всичко това финансирано от бюджетния излишък, който правят.


А ТУК АЙДУЦИТЕ МИЛИЦИОНЕРКОМУНИСТИ ВСЕ ПОВЕЧЕ КРАДАТ..

Мислят и за народа бе Кире, къде ги сравняваш с нашите пиявици и айдуци!
Я какво червено перде навсякъде из борсите, само нашия индекс зелен към момента !?
Да не би, да сме го докарали вече до дъното без да се усетим!?, как го виждаш ?

[lobos]

Не го погали, но пък му яде от киселото мляко ! А иначе, дано идва края на царуването му.

Идва но няма да си иде мирно ,колкото повече се бави толкова повече народна любов ще получи...

[Frosty]

Киро, мерси за линка.

Първо да изясним някои фундаментални икономически правила и закони.

УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДАНЪЧНАТА ТЕЖЕСТ = НАЙ-ГОЛЯМАТА СПИРАЧКА ЗА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

НАМАЛЯВАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ = ЕКСПАНЗИОНИСТИЧНА ПОЛИТИКА, СТИМУЛАТОР НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАСТЕЖ

Тези неща ги знаят дори начинаещите икономисти.

Да видим как действат в България и как действат в нормалните(белите) страни по света.

Cтpax oт peцecия в Гepмaния мoжe дa дoвeдe дo нaмaлявaнe нa дaнъцитe Cвивaнeтo нa иĸoнoмиĸaтa зa пъpви път oт пoвeчe oт 3 гoдини пpeдизвиĸa пpитecнeния, чe дъpжaвaтa мoжe дa нaвлeзe в пepиoд нa peцecия. Mиниcтъpът нa иĸoнoмиĸaтa Πeтep Aлтмaйep ĸoмeнтиpa пpeд вecтниĸ Wеlt аm Ѕоnntаg в нeдeля, чe Гepмaния ce нyждae oт нaмaлявaнe нa дaнъцитe и дpyги мepĸи, зa дa пoдĸpeпи дългocpoчнo иĸoнoмичecĸия cи pacтeж, пишe DW.

"Hyждaeм ce oт яcнoтa oтнocнo въвeждaнeтo нa oблeĸчeния зa paбoтeщитe и зa иĸoнoмиĸaтa, ĸaтo нaпpимep пoeтaпнo нaмaлявaнe нa дoпълнитeлния дaнъĸ coлидapнocт зa вcичĸи, пo-мaлĸo бюpoĸpaция и пoвeчe инoвaции", ĸaзa тoй.

Πo дyмитe нa Aлтмaйep пpaвитeлcтвoтo иcĸa дa гapaнтиpa, чe внocĸитe зa coциaлнa cигypнocт нe нaдxвъpлят 40% oт бpyтнaтa зaплaтa нa дaдeнo лицe. Mиниcтpитe cъщo тaĸa нacтoявaт зa пo-ниcĸи дaнъци.

----

Kитaй щe нaмaли дaнъцитe въpxy дoxoдитe нa физичecĸитe лицa, зa дa пoдĸpeпи иĸoнoмиĸaтa, пoĸaзвaщa нaпpeжeниe oт тъpгoвcĸaтa вoйнa. Haмecaтa нa влacтитe в пeтъĸ вдигнa aĸциитe, пaднaли дo 4-гoдишнo дънo. Πpeзидeнтът Cи Дзинпин cъщo oбeщa "нeпoĸoлeбимa" пoдĸpeпa зa чacтния ceĸтop в cтpaнaтa, пишe Вlооmbеrg.

---------
Гърция предвижда пакет от мерки за растеж и повишаване стандарта на живот

Сред мерките, които Ципрас обяви, че ще бъдат одобрени незабавно и приложени още тази година, е намаляване на ДДС за общественото хранене от 24 на 13 процента, както и прехвърляне на храните в категорията на облагане с 13 процента. ДДС се намалява и за електроенергията и природния газ от 13 на 6 процента както за домакинствата, така и за предприятията.

Ципрас обеща, че ще бъде изплатена и 13-а пенсия на пенсионерите. Ще бъде запазен без намаление и необлагаемият минимум.

През 2020 г. ще бъде намален данъкът солидарност, ДДС на стоките и услугите от 13 на 11 процента в много от категориите, ще бъдат въведени и данъчни облекчения за жителите на островите, ще бъде намалена и стойността на отоплението в планинските райони.



В Германия, Гърция и Китай ще намаляват данъците - страхуват се от рецесия.
В БЪЛГАРИЯ БОКО ТИКВАТА УВЕЛИЧАВА ДАНЪЦИТЕ ЗА ДА ДОКАРА РЕЦЕСИЯ И ИКОНОМИЧЕСКА КАТАСТРОФА. Баси тъпака

[Zdravko]

Направи ми впечатление, че папата не погали Бойко по главата. Дали това може да е някакво предзнаменование за край на бойковото царуване... ще видим.

Не го погали, но пък му яде от киселото мляко ! А иначе, дано идва края на царуването му.

[Kiro]

Ципрас предлага намаляване на ДДС на хранителната промишленост от 24% на 13 % и на доставка на газ и ток от 13% на 6 %, плюс 13 пенсия за пенсионерите. Всичко това финансирано от бюджетния излишък, който правят.


А ТУК АЙДУЦИТЕ МИЛИЦИОНЕРКОМУНИСТИ ВСЕ ПОВЕЧЕ КРАДАТ..

[Frosty]

Хвалбата на Тиквун от тук нататък ще бъде колко пъти го е погалил и целунал Папата

Направи ми впечатление, че папата не погали Бойко по главата. Дали това може да е някакво предзнаменование за край на бойковото царуване... ще видим.

[Kiro]

Гърция предвижда пакет от мерки за растеж и повишаване стандарта на живот

http://financebg.com/%D0%B3%D1%8A%D1...2qUMBlPfQ9vaHg

А ПУНТА МАРА НИ ПЛАШЕШЕ С ГЪРЦИЯ..

[das]

Много умря търговията днес, много.

[Zdravko]

Хвалбата на Тиквун от тук нататък ще бъде колко пъти го е погалил и целунал Папата

[Frosty]

БВП расте номинално с около 7% на година а след инфлация с 3.2%. Има данни в НСИ така че стига да имаш желание може да провериш. Общо взето статията която си качил е позитивна - силно покачване на заплати, ниска безработица, силно потребление и инвестиции.

Я ми ги покажи тези данни, много държа да видя черно на бяло, как и кога икономиката уж растяла с 7% на година.
Ти представяш ли си за момент ако имаше 7% ръст в България, какво квичене на гербавите по всички медии щеше да има. Боко дебелата тиква сигурно всеки ден щеше да се хвали по новините и по всички телевизии как спасил българите от гадните комунисти и как бил румънците по икономически растеж.
За последно 5-6% растеж в България е имало при Станишката преди повече от 10 години с 2-3%годишна инфлация, затова тогава имаше и голям интерес от чужди инвеститори към страната.
Но откакто тиквата и калинките му се намърдаха на власт, ситуацията се скапа и растежът е почти замрял.

[SoHo]

Като приспаднем от БВП по 3-4% годишна инфлация за последните години, се вижда, че реалният растеж на българската икономика крета около нулата. Българската икономика се движи със скоростта на охлюв по баир. С такива темпове след 100 години може и да има някакъв видим напредък, а то дотогава сигурно няма да са останали българи.


Много мрачни новини от БАН за икономиката на България


Докладът изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2018 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план. Разгледани са основните сектори на икономиката (реален, външен, фискален, паричен, банков) и е анализиран пазара на труда. Разгледани са въпросите на финансовата децентрализация и на структурните промени, настъпили в икономиката през последните години.

Тази година фокусът е поставен върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката, информира БГНЕС. Темпът на икономически растеж на БВП намалява от 3.6% през 2017 г. на 3.1% през 2018 г. Въпреки забавянето, растежът остава над средния за страните от ЕС, но е сред най-ниските измежду новите страни-членки. Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето.

ЗАПЛАТИ Увеличенията на заплатите и подобрените очаквания на домакинствата оказват положително въздействие върху частното потребление – потреблението на домакинствата се увеличава с 6.3%, подкрепено от продължаващо нарастване на доходите, увеличение на заетостта и повишение на доверието на потребителите. Ръстът на потреблението в публичния сектор също е по-силен, отколкото през предходните години, отразявайки главно нарастването на разходите за персонал и издръжка.

ИНВЕСТИЦИИ Инвестициите плавно се възстановяват – след спада от 6.6% през 2016 г., през 2017 г. брутообразуването в основен капитал нараства с 3.2%, а през 2018 г. се ускорява до 6.5%. Нетният износ, който допреди няколко години е основен двигател на растежа, вече е с отрицателен принос към общия растеж. Това се дължи както на забавянето на растежа на износа, така и на по-силното вътрешно търсене, отразяващо се върху обемите на вноса, в т.ч. и на потребителски стоки. Затвърждава се тенденцията от последните години на заличаване на разрива между фактическия и потенциалния БВП. Неблагоприятна констатация е, че постигнатият растеж все още не може да се определи като приобщаващ и няма осезаемо въздействие върху намаляването на бедността и икономическите и социални неравенства. Равнищата на бедност и неравенство на доходите са най-високите в ЕС.

ДАНЪЦИ Данъчната система, основана на пропорционалното облагане на доходите, не само че не съдейства за намаляване на неравенството в пазарните доходи, а дори спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на липсата на преразпределителен ефект от пропорционалния подоходен данък, така и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се.


ПРЕПОРЪКИ Препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е към запазване на фискалната стабилност, но в същото време трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. Друга важна насока на реформи за осигуряване на устойчивото развитие на националната икономика ще изисква по-справедлива и рационална данъчна система. Тези важни и структуроопределящи реформи трябва да се извършат след внимателна „оценка на въздействието“, тъй като е невъзможно да се очаква както положителен фискален ефект, така и дългосрочен макроикономически ефект. В някои случаи може да се наложи да се избира между временен по-висок дефицит и дългосрочни ефекти.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/ikonomika/mnogo-mra...ews672477.html

БВП расте номинално с около 7% на година а след инфлация с 3.2%. Има данни в НСИ така че стига да имаш желание може да провериш. Общо взето статията която си качил е позитивна - силно покачване на заплати, ниска безработица, силно потребление и инвестиции.

[Frosty]

Европейската комисия намалява леко прогнозата си за развитието на икономиката на България за 2019 година. Докато в зимната си прогноза очакванията бяха за ръст на брутния вътрешен продeкт (БВП) за настоящата година от 3.6 на сто. Сега анализаторите от Брюксел очакват БВП да забави ръста си до 3.3 на сто и да се разшири до 3.4 на сто през следващата 2020 година.

Като приспаднем от БВП по 3-4% годишна инфлация за последните години, се вижда, че реалният растеж на българската икономика крета около нулата. Българската икономика се движи със скоростта на охлюв по баир. С такива темпове след 100 години може и да има някакъв видим напредък, а то дотогава сигурно няма да са останали българи.


Много мрачни новини от БАН за икономиката на България


Докладът изследва състоянието и развитието на националното стопанство през 2018 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план. Разгледани са основните сектори на икономиката (реален, външен, фискален, паричен, банков) и е анализиран пазара на труда. Разгледани са въпросите на финансовата децентрализация и на структурните промени, настъпили в икономиката през последните години.

Тази година фокусът е поставен върху структурните дисбаланси и произтичащите от тях рискове за икономиката, информира БГНЕС. Темпът на икономически растеж на БВП намалява от 3.6% през 2017 г. на 3.1% през 2018 г. Въпреки забавянето, растежът остава над средния за страните от ЕС, но е сред най-ниските измежду новите страни-членки. Независимо от общо взето положителните икономически перспективи, запазването на настоящите темпове на икономически растеж означава, че сближаването със средния доход на глава от населението в ЕС остава далеч в бъдещето.

ЗАПЛАТИ Увеличенията на заплатите и подобрените очаквания на домакинствата оказват положително въздействие върху частното потребление – потреблението на домакинствата се увеличава с 6.3%, подкрепено от продължаващо нарастване на доходите, увеличение на заетостта и повишение на доверието на потребителите. Ръстът на потреблението в публичния сектор също е по-силен, отколкото през предходните години, отразявайки главно нарастването на разходите за персонал и издръжка.

ИНВЕСТИЦИИ Инвестициите плавно се възстановяват – след спада от 6.6% през 2016 г., през 2017 г. брутообразуването в основен капитал нараства с 3.2%, а през 2018 г. се ускорява до 6.5%. Нетният износ, който допреди няколко години е основен двигател на растежа, вече е с отрицателен принос към общия растеж. Това се дължи както на забавянето на растежа на износа, така и на по-силното вътрешно търсене, отразяващо се върху обемите на вноса, в т.ч. и на потребителски стоки. Затвърждава се тенденцията от последните години на заличаване на разрива между фактическия и потенциалния БВП. Неблагоприятна констатация е, че постигнатият растеж все още не може да се определи като приобщаващ и няма осезаемо въздействие върху намаляването на бедността и икономическите и социални неравенства. Равнищата на бедност и неравенство на доходите са най-високите в ЕС.

ДАНЪЦИ Данъчната система, основана на пропорционалното облагане на доходите, не само че не съдейства за намаляване на неравенството в пазарните доходи, а дори спомага за неговото задълбочаване. Това се дължи както на липсата на преразпределителен ефект от пропорционалния подоходен данък, така и на сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила и липсата на механизъм за по-добро насочване и актуализиране на социалните трансфери към нуждаещите се.


ПРЕПОРЪКИ Препоръчителната политика в средносрочен и дългосрочен план е към запазване на фискалната стабилност, но в същото време трябва ясно да се заяви, че стимулиращите растежа публични разходи са инвестиции в образование (подобряване на човешкия капитал – знания, разбиране, умения), здравеопазване (повишаване на производителността на труда и продължителността на живота в добро здраве) и икономическа инфраструктура. Друга важна насока на реформи за осигуряване на устойчивото развитие на националната икономика ще изисква по-справедлива и рационална данъчна система. Тези важни и структуроопределящи реформи трябва да се извършат след внимателна „оценка на въздействието“, тъй като е невъзможно да се очаква както положителен фискален ефект, така и дългосрочен макроикономически ефект. В някои случаи може да се наложи да се избира между временен по-висок дефицит и дългосрочни ефекти.

Прочети повече в Blitz.bg: https://blitz.bg/ikonomika/mnogo-mra...ews672477.html