Първоначално изпратено от Монти
Разгледай мнение
Първо, Опитът да се случи принудително отнемане на частна собственост, каквато представлява втория стълб на пенсионната система, което напълно предвидимо и логично няма да се хареса никому, който е с всичкия си, трудил се е, творил е, рискувал е и е бил лоялен към държавата и законите,
съчетано, на Второ място с постоянно повдигане на темата за емитиране на още и още държавен дълг, което веднъж вече едва не предизвика взрив в обществото, когато наред с рефинансирането на държавен дълг, по изключително глупашки и брутален начин пробутаха в суматохата и нов такъв дълг(оня случай с бруто 16 млрд.
иде да подскаже, че в държавата има драстична липса на пари.
На фона на горните факти и съждения, действията на Горанов демонстрират упорство и някаква решимост да се получи желания резултат, което очевидно е последица от безизходица и направо отчаяние.
Подходящо е да се употребят тези силни думи, поради причина че успоредно с визираните събития неспирно се тръби за грандиозните успехи по линия на контрабанда и събираемост на данъчни приходи.
Опитът да се съвместят това говорене и тези действия водят до мисловна деструкция. Горанов не може да не разбира, че тези успоредни изяви неизбежно ще доведат до девалвация на личния му статус, което пак е добре, че другата възможност е директно да се получи съмнение за здравния му статус.
И въпреки всичко продължава. Сега е повикал на помощ и някакъв професионален институт:
Пенсионният модел у нас да се смени от тристълбов на двустълбов и втората пенсия от частен фонд да бъде доброволна, предлага на финансовия министър Владислав Горанов Институтът на дипломираните финансови консултанти (ИДФК).
Ето тук иде сериозният въпрос.
За какво точно, по дяволите, е тази отчаяна потребност от пари. Подчертавам думата отчаяна. Цялото повествование води натам, към тази дума.
Нещо, което е от изключителна, вероятно дори съдбовна важност, се крие много старателно, толкова старателно, че дори и опозицията, която не може да не знае, поне да подозира, си мълчи!
Коментар