Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Оптимизъм на БФБ (2)
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от balarev Разгледай мнение
Извинявайте другарю Кире, ама как веднъж не постнахте нещо срещу глигана Корнелия или пелтека Карадайъ или златното пръстче или наполеон атанасов или нефелното адвокатче, дето и то беше на хранилката при ББ докато не се окака или срещу Рада дълбоката. Сички тия са в бели носии, само ББ ти е виновен. Стига с опорните точки, поствай си стари вицове. И не съм на държавна работа, ако ще ми отговориш, че съм на хранилката. Лек ден.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнениеКАК ДА НЕ СИ ОПТИМИСТ И ДА ХВАЛИШ БХ, ШИШИ И ЧЕРЕШКО..
http://bulgarianpresidency.eu/the-vi...vs-presidency/
The view from Sofia: This was Borissov’s presidency
June 28, 2018 By Editors Leave a Comment
Гледката от София: Това беше председателството на Борисов, пише Красен Николов.
България е малка страна с голяма държавна администрация, която не може да се занимава с повече от едно нещо. През изминалите шест месеца това нещо беше председателството на Съвета на ЕС. Докато властите в София се вълнуваха дали Брюксел ще даде европейска перспектива на Западните Балкани или шофьорите от Източна Европа ще могат да спят спокойно в камионите си по западноевропейските паркинги, реформите в България спряха напълно.
Реформата в образованието приключи с леко увеличение на заплатите на учителите. Няма перспектива пред реформата в здравеопазването, освен ресорният министър да бъде сменен отново. За пълния разпад в полицията вече свободно се говори и в управляващата коалиция. За исканата от ЕС, обществото и бизнеса реформа в правосъдието дори не се говори. Държавният енергиен холдинг има милиарди евро дългове, но управляващите решиха да реабилитират скъпите стари енергийни проекти, за да ги използват като аргумент във външнополитическите отношения с Русия, Турция и ЕС.
Всички социални системи в държавата са преминали на автопилот във времена, в които нуждата от смелост и лидерство е незаменима. България изпуска последните си шансове да оправи вътрешните си проблеми, докато населението й продължава да намалява, застарява, губи своята компетентност и култура. Така губи и своите шансове за просперитет.
Председателството на Съвета на ЕС обаче обърна дневния ред на обществото изцяло навън. След войната в бивша Югославия българското общество бе изпаднало в летаргия по отношение на международните кризи и външните теми много рядко успяваха да развълнуват някого в страната. Бежанската криза преди три години започна да променя това и мнозинството от българите разбраха, че страната им не е изолирана от проблемите в света. Националистическите партии започнаха да печелят достатъчно гласове, за да се позиционират с лекота във властта. Българското председателство довърши този процес благодарение на един човек – премиера Бойко Борисов.
Ако нашите читатели все още не са разбрали, Бойко Борисов има една много основна черта в характера – той е страхлив държавник, който иска да изглежда като силен политик. Накратко – Борисов не обича да рискува, но настоява обществото да знае, че последната дума по всякакви проблеми е негова. Поради тази особеност естествената десетгодишна еволюция на Борисов като премиер го доведе до създаването на образа му на „балансьора Борисов“. Той започна да изгражда този образ във вътрешен план преди четири години по време на второто си правителство. Тогава Борисов имаше работа с непредсказуем политически партньор във властта (Реформаторския блок) и медийния магнат Делян Пеевски, който в парламента бе в опозиция, но вестниците и бизнес интресите му бяха в една посока с тези на премиера.
Борисов не обича стачки, не обича напрежението, той се опитва да изглажда конфликтите по пътя на най-малкото съпротивление. В същото време концентрира властта в ръцете си и се превърна в незаобиколим фактор във всеки вътрешен конфликт. Това доведе до парализа на всички институции от изпълнителната власт, които се оказаха неспособни да вземат самостоятелни решения, защото бяха научени да очакват санкцията на премиера. Подобно е състоянието и на българския парламент, който се е превърнал в орган, който само узаконява инициативите на правителството.
В този контекст настъпи моментът България да поеме председателството на Съвета на ЕС. Борисов използва това за своя личен PR. Неговате цел бе да се превърне в балансьор на отношенията в региона, а ако е възможно, да се покаже и като балансьор на отношенията в Европа. Поне в очите на българите. Така българското председателство на Съвета на ЕС се превърна в негов личен проект.
В това отношение Бойко Борисов имаше две прости цели – външна и вътрешна. Във външен план той целеше да убеди Брюксел, че България, управлявана от него, не просто не създава проблеми, а участва в решаването им. Срещу това той се опитва да изтъргува премахването на мониторинга върху намиращата се перманентна криза българска съдебна система, членството в Шенген, а сега и членството в еврозоната. Ако е възможно всичко това да стане без България да изпълни критерии за наличие на върховенство на закона и работещи държавни регулатори. Вътрешната цел на председателството бе Борисов да се позиционира в очите на българите като единствен и неотменим гарант за европейското членство на страната и спокойствието в региона. А българите обичат да им е спокойно.
Краят на председателството показва, че Борисов донякъде успя да постигне своите цели преди всичко във вътрешен план. Цената обаче е огромна, защото загърбването на институционалните кризи вътре в страната рано или късно ще експлодира в ръцете на управляващите. И тогава ще има нужда от смелост и лидерство. Все неща, които Борисов все още не е показал.
- 3 Харесвания
Коментар
-
КАК ДА НЕ СИ ОПТИМИСТ И ДА ХВАЛИШ БХ, ШИШИ И ЧЕРЕШКО..
http://bulgarianpresidency.eu/the-vi...vs-presidency/
The view from Sofia: This was Borissov’s presidency
June 28, 2018 By Editors Leave a Comment
Гледката от София: Това беше председателството на Борисов, пише Красен Николов.
България е малка страна с голяма държавна администрация, която не може да се занимава с повече от едно нещо. През изминалите шест месеца това нещо беше председателството на Съвета на ЕС. Докато властите в София се вълнуваха дали Брюксел ще даде европейска перспектива на Западните Балкани или шофьорите от Източна Европа ще могат да спят спокойно в камионите си по западноевропейските паркинги, реформите в България спряха напълно.
Реформата в образованието приключи с леко увеличение на заплатите на учителите. Няма перспектива пред реформата в здравеопазването, освен ресорният министър да бъде сменен отново. За пълния разпад в полицията вече свободно се говори и в управляващата коалиция. За исканата от ЕС, обществото и бизнеса реформа в правосъдието дори не се говори. Държавният енергиен холдинг има милиарди евро дългове, но управляващите решиха да реабилитират скъпите стари енергийни проекти, за да ги използват като аргумент във външнополитическите отношения с Русия, Турция и ЕС.
Всички социални системи в държавата са преминали на автопилот във времена, в които нуждата от смелост и лидерство е незаменима. България изпуска последните си шансове да оправи вътрешните си проблеми, докато населението й продължава да намалява, застарява, губи своята компетентност и култура. Така губи и своите шансове за просперитет.
Председателството на Съвета на ЕС обаче обърна дневния ред на обществото изцяло навън. След войната в бивша Югославия българското общество бе изпаднало в летаргия по отношение на международните кризи и външните теми много рядко успяваха да развълнуват някого в страната. Бежанската криза преди три години започна да променя това и мнозинството от българите разбраха, че страната им не е изолирана от проблемите в света. Националистическите партии започнаха да печелят достатъчно гласове, за да се позиционират с лекота във властта. Българското председателство довърши този процес благодарение на един човек – премиера Бойко Борисов.
Ако нашите читатели все още не са разбрали, Бойко Борисов има една много основна черта в характера – той е страхлив държавник, който иска да изглежда като силен политик. Накратко – Борисов не обича да рискува, но настоява обществото да знае, че последната дума по всякакви проблеми е негова. Поради тази особеност естествената десетгодишна еволюция на Борисов като премиер го доведе до създаването на образа му на „балансьора Борисов“. Той започна да изгражда този образ във вътрешен план преди четири години по време на второто си правителство. Тогава Борисов имаше работа с непредсказуем политически партньор във властта (Реформаторския блок) и медийния магнат Делян Пеевски, който в парламента бе в опозиция, но вестниците и бизнес интресите му бяха в една посока с тези на премиера.
Борисов не обича стачки, не обича напрежението, той се опитва да изглажда конфликтите по пътя на най-малкото съпротивление. В същото време концентрира властта в ръцете си и се превърна в незаобиколим фактор във всеки вътрешен конфликт. Това доведе до парализа на всички институции от изпълнителната власт, които се оказаха неспособни да вземат самостоятелни решения, защото бяха научени да очакват санкцията на премиера. Подобно е състоянието и на българския парламент, който се е превърнал в орган, който само узаконява инициативите на правителството.
В този контекст настъпи моментът България да поеме председателството на Съвета на ЕС. Борисов използва това за своя личен PR. Неговате цел бе да се превърне в балансьор на отношенията в региона, а ако е възможно, да се покаже и като балансьор на отношенията в Европа. Поне в очите на българите. Така българското председателство на Съвета на ЕС се превърна в негов личен проект.
В това отношение Бойко Борисов имаше две прости цели – външна и вътрешна. Във външен план той целеше да убеди Брюксел, че България, управлявана от него, не просто не създава проблеми, а участва в решаването им. Срещу това той се опитва да изтъргува премахването на мониторинга върху намиращата се перманентна криза българска съдебна система, членството в Шенген, а сега и членството в еврозоната. Ако е възможно всичко това да стане без България да изпълни критерии за наличие на върховенство на закона и работещи държавни регулатори. Вътрешната цел на председателството бе Борисов да се позиционира в очите на българите като единствен и неотменим гарант за европейското членство на страната и спокойствието в региона. А българите обичат да им е спокойно.
Краят на председателството показва, че Борисов донякъде успя да постигне своите цели преди всичко във вътрешен план. Цената обаче е огромна, защото загърбването на институционалните кризи вътре в страната рано или късно ще експлодира в ръцете на управляващите. И тогава ще има нужда от смелост и лидерство. Все неща, които Борисов все още не е показал.
Коментар
-
Първоначално изпратено от BSEtrader Разгледай мнение
Нямам отношение по темата, ама нека има обективност, виж на сайта на Булгаргаз динамика на цените, определено не си прав че само се вдигат или падали с 1 и се вдигали с 3. Отделно трябва да се подчертае че това са пазарни цени, може да си говориш защо доларът пада или се вдига, петролът пада или се вдига или газът пада или се вдига, но това са пазарите. [TABLE="border: 0, cellpadding: 0, cellspacing: 0, width: 96"]
[TR]
[TD="class: xl63, width: 64"]2010-Q1[/TD]
[TD="class: xl64, width: 64, align: right"]420.96[/TD]
[/TR]
[TR]
[TD="class: xl63"]2010-Q2[/TD]
[TD="class: xl64, align: right"]465.93[/TD]
.....................
.....................
Пътека се прави камък по камък!
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от realista Разгледай мнение
Пада с една стъпка, а се покачва с три. Това ли е падане? Трябва само пониженията ли да гледаме? Няма песимизъм, а реализъм. Ще си говорим пак октомври месец.2010-Q1 420.96 2010-Q2 465.93 2010-Q3 550.22 2010-Q4 545.12 2011-Q1 517.10 2011-Q2 539.86 2011-Q3 564.94 2011-Q4 602.09 2012-Q1 627.88 2012-Q2 706.82 2012-Q3 740.95 2012-Q4 736.06 2013-Q1 664.19 2013-Q2 638.66 2013-Q3 637.72 2013-Q4 637.72 2014-Q1 637.72 2014-Q2 620.52 2014-Q3 609.41 2014-Q4 611.16 2015-Q1 610.86 2015-Q2 531.44 2015-Q3 491.98 2015-Q4 422.92 2016-Q1 413.28 2016-Q2 319.93 2016-Q3 288.80 2016-Q4 294.32 2017-Q1 287.93 2017-Q2 370.98 2017-Q3 377.93 2017-Q4 375.48 2018-Q1 386.04 2018-Q2 395.86
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от realista Разгледай мнение
Пада с една стъпка, а се покачва с три. Това ли е падане? Трябва само пониженията ли да гледаме? Няма песимизъм, а реализъм. Ще си говорим пак октомври месец.
- 4 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Батя Разгледай мнение
Разбира се че падна цената на газа.. и то с много, но ти виждаш само повишенията, така си устроен пич.. Щом те кефи бъди си песимист.. за мен това е един много тъжен живот
Коментар
-
Първоначално изпратено от realista Разгледай мнение
Кое е конспирация, че нищо в държавата не функционира нормално? Кажи една държавна институция от която си доволен. Не вярвам да си толкова наивен.
А когато цената пада на международните пазари, пада ли пропорционално при нас? Не! Защо ли?
Но за сметка на това се очаква от 1 октомври още 25 % повишение на цената на газа, като КЕВР най - вероятно ще пристане на 12.5%, следвайки сегашната логика.
П.с. Беше ли нужно преди няколко месеца 25% повишение цената на водата? Пак ли беше виновен международния пазар?
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Батя Разгледай мнение
Не го вдигат ТЕ, а го вдига международния пазар бе момко!
Стига с тия конспирации!!
А когато цената пада на международните пазари, пада ли пропорционално при нас? Не! Защо ли?
Но за сметка на това се очаква от 1 октомври още 25 % повишение на цената на газа, като КЕВР най - вероятно ще пристане на 12.5%, следвайки сегашната логика.
П.с. Беше ли нужно преди няколко месеца 25% повишение цената на водата? Пак ли беше виновен международния пазар?Last edited by realista; 27.06.2018, 17:42.
Коментар
-
Първоначално изпратено от realista Разгледай мнение
И вдига цената на газта с над 10 % /за сега/.
Стига с тия конспирации!!
- 4 Харесвания
Коментар
Коментар