Май много ви затрупвам, но интервюто с Рубини е много интересно.
Нуриел Рубини: Oт кризата има още много
Money.bg Последна редакция: 13.05.2008, 20:19
От Ханделсблат
* Мрачна ще е 2008 година според професор Нуриел Рубини
Известният макроикономист Нуриел Рубини (Nouriel Roubini) счита, че последиците на финансовата криза далеч не са преодолени. В интервю за Handelsblatt той предрича, че в САЩ ще има тежка рецесия, която ще се прехвърли и върху останалата част от света.
Професор Рубини, в рецесия ли е американската икономика?
Да, от декември или януари сме в рецесия. Сега дискусията е затова, дали икономиката ще претърпи меко или твърдо кацане.
Вие на какво мнение сте?
Мисля, че рецесията ще трае най-малко четири тримесечия. Може би дори до средата на следващата година. По сравнение с много мекото забавяне от 2001 преценявам сегашното икономическо положение като значително по-лошо.
Какво прави сегашната криза толкова опасна?
Факторите са три: кризата в пазара на недвижими имоти, слабост на консуматорите и лошото състояние във финансовата система. По тези причини този път стагнацията ще е по-тежка и ще продължи по-дълго.
На имотния пазар няма ли задаващо се облекчение?
Не, намираме се в най-голямата криза на недвижимите имоти от световната икономическа криза в края на 1920те насам. Ситуацията не се подобрява, а се влошава. По мои изчисления цените ще паднат като цяло с 30%. Това ще изчерпи богатството на много американски домакинства и ще ги вкара във финансови трудности. Това ще усетят и банките, когато ще трябва да поемат неизпълненията на кредитните задължения.
Тоест финансовата криза още не е отшумяла?
Не, вече не става дума само за проблем на второкласните ипотеки. Кризата отдавна се прехвърли върху ипотеки с по-добро покритие и сега настъпва към кредитните карти, класическите потребителски кредити, финансирането на автомобили и фирмените кредити.
Как ще протече кризата?
Мнозинството на макроикономистите разчита на V - образно развитие - една сравнително кратка рецесия, последвана от бърз подем. За разлика от тях, според мен формата ще е U- образна с продължително дъно.
Обаче няма ли конюнктурната програма на правителството на САЩ да съживи отново икономиката?
През второто полугодие ще има леко подобрение. След това обаче отново ще изпаднем в рецесия.
Има ли исторически примери за сегашната икономическа криза в САЩ, например депресията в Япония през 90-те?
Не, ситуацията не е сравнима с дълго продължилата стагнация в Япония. В Япония бяха допуснати много политикономически грешки. Тук за разлика от това централната банка се противопоставя агресивно. И въпреки това очаквам една от най-тежките икономически кризи на последните десетилетия.
Личността на Нуриел Рубини изпъква сред американските макроикономисти. 50 - годишният професор е „глобален номад" - роден в Истанбул, живял за кратко в Израел, преселил се през 1962 г. в Италия със семейството си ортодоксални евреи. 20 години по-късно той идва в САЩ, където работи като икономически съветник в администрацията на Клинтън, по-късно и за МВФ. Неговият уебсайт Roubini Global Economics Monitor в момента е изключително успешен. Мрачните му прогнози често стряскаха Уолстрийт. Рубини бе сред първите, провидели кризата на недвижимите имоти в САЩ и последващата рецесия. На последния икономически форум в Давос той бе една от големите звезди. Лицата от икономическия елит полагаха много усилия, за да си уредят с него среща за разговор.
Откъде може да дойде промяната в икономиката? В момента не виждам светлина в края на тунела. Както на финансовите пазари, така и в реалната икономика ситуацията ще се изостря още повече. Мнозина казват, че най-лошото вече е отминало. Но не съм убеден в това.
Защо не? На кредитните пазари има ясни знаци за оживление.
Кризата протича във фази. В началото имахме масивно кредитно затягане, причинено от проблемите на второкласните ипотеки. Това вкара в затруднения и реалната икономика. В момента сме в рецесия, която отново ще засегне финансовия сектор. Броят на фалитите ще се увеличи и ще отприщи вълна на нови обезценки на активи в банките. Финансовите институции още не са достигнали дъното. Тепърва те ще търсят да привлекат нов капитал.
Как може да се разчупи този дяволски цикъл?
Прилаганите фискални и на паричната политика мерки могат да имат ограничен, но все пак доловим ефект. Възможно е дори да има и втори пакет с икономически стимули. Накрая обаче правителството няма да избегне изкупуването на голяма част от засегнатите ипотеки. След като държавен орган удари спирачката на понижението на стойността, вероятно ще започне и икономическото оживление. За тази цел обаче се нуждаем от радикалната намеса на държавата.
Как ще оцените досегашния мениджмънт на кризата от централната банка и правителството?
Вярно е, че бившият шеф на ФЕД Алан Грийнспан предизвика балона на недвижимите имоти, като твърде дълго държа ниски водещите лихви. Освен това ФЕД не обърна достатъчно внимание на финансовия надзор върху ипотеките. Наследникът Бернанке в началото прецени кризата напълно погрешно. Само преди една година той твърдеше, че пазарът на недвижими имоти вече е достигнал дъното си и проблемите с второкласните ипотеки засягат само една ниша и не се разпространяват върху останалата част от икономиката. Всичко това бяха глупости. От миналото лято обаче ФЕД разпозна сериозността на ситуацията и агресивно напомпа ликвидност в системата.
Беше ли това правилното лекарство?
Днес знаем, че инструментите на ФЕД не бяха особено ефективни. Премиите за риск на междубанковия пазар все още са твърде високи, тъй като недоверието не е преодоляно. Също и в реалната икономика паричната политика не действа по обичайния начин, тъй като имаме работа не само с пазара на жилища, но и със свръхпредлагане на дълготрайни потребителски стоки, което не може да се компенсира с ниските лихви.
Как да реагират на финансовата криза контролните органи?
През изминалите години заложихме твърде много на самоуправлението и пазарната дисциплина. Сега се нуждаем от ясни правила, които трябва да се осъществят в директно регулиране. Затова един засилен финансов надзор е неизбежен.
Съществува ли опасността, че свръхрегулирането ще намали потенциала за ръст на икономиката?
Трябва да се осуети новите регулации да попречат на финансовите иновации и така на ефективното разпределение на икономисаните и инвестиционните средства. Само че сме още далеч от това.
Ще повлече ли рецесията в САЩ към дъното и останалата част от света?
Не вярвам в отвързването на другите икономически пространства от САЩ. Щом тук изживяваме тежка рецесия, също и останалите части на света ще изпитат това по каналите за търговия, валутите и финансовите пазари.
Колко силно е засегната Европа?
Във Великобритания, Ирландия и Испания трябва да се очаква рецесия предвид тамошните кризи с недвижимите имоти. Освен това много европейски фирми са директно засегнати от кредитното затягане като кредитополучатели. Конюнктурата на Германия се държи на експорта и не толкова на вътрешното търсене. Спад в Америка ще засегне и германското стопанство, при това експортно ориентираните предприятия ще бъдат още по-обременени заради силното евро. Очаквам съществено забавяне също и в Германия.
Как да реагира на това Европейската централна банка?
Мисля че е грешка да отказва да се намаляват лихвите. Рисковете за растежа в Европа са далеч по-големи, отколкото инфлацията.
Къде виждате правилния баланс между насърчаването на растежа и гарантиране на ценовата стабилност?
Трябва да се прави разлика между различните региони в света. В САЩ инфлацията определено е най-незначителният проблем. Чрез рецесията ценовият натиск ще намалее още повече. Предвиждам, че суровините ще поевтинеят най-малко с 20%. Тук съвсем ясно има спекулативен балон. В Европа тепърва ще се чудят с колко ще намалее растежа. Това ще намали притесненията от инфлацията. В Япония предвиждам рецесия. Това ще вкара инфлацията отново в зоната на минуса.
Представлява ли падането на долара заплаха за световната икономика?
Има белези, че доларът доближава дъното си. Днес хората казват, че с евро в Ню Йорк може да се пазарува по-евтино, отколкото в Банкок. Тоест евро е чувствително надценено. В средата на годината предвиждам, че забавянето в Европа и очакванията за намаляване на лихви от ЕЦБ ще отслабят евро. Доларът може още известно време да се задържи на 1,60 към евро. Само че когато конюнктурата в Европа се влоши, евро ще се движи около 1,50 долара. Същата тенденция ще постигне йената.
Трябва ли светът да се подготвя за нов протекционизъм в Белия дом след президентските избори през ноември?
Не вярвам Хилари Клинтън или Барак Обама да искат да изолират Америка. Много е вероятно да става дума за това - да се направи глобализацията по-поносима, така че възможно най-много хора да могат да жънат плодовете на свободната търговия.
*Личността на Нуриел Рубини изпъква сред американските макроикономисти. 50 - годишният професор е „глобален номад" - роден в Истанбул, живял за кратко в Израел, преселил се през 1962 г. в Италия със семейството си ортодоксални евреи. 20 години по-късно той идва в САЩ, където работи като икономически съветник в администрацията на Клинтън, по-късно и за МВФ. Неговият уебсайт Roubini Global Economics Monitor в момента е изключително успешен. Мрачните му прогнози често стряскаха Уолстрийт. Рубини бе сред първите, провидели кризата на недвижимите имоти в САЩ и последващата рецесия. На последния икономически форум в Давос той бе една от големите звезди. Лицата от икономическия елит полагаха много усилия, за да си уредят с него среща за разговор.
Нуриел Рубини: Oт кризата има още много
Money.bg Последна редакция: 13.05.2008, 20:19
От Ханделсблат
* Мрачна ще е 2008 година според професор Нуриел Рубини
Известният макроикономист Нуриел Рубини (Nouriel Roubini) счита, че последиците на финансовата криза далеч не са преодолени. В интервю за Handelsblatt той предрича, че в САЩ ще има тежка рецесия, която ще се прехвърли и върху останалата част от света.
Професор Рубини, в рецесия ли е американската икономика?
Да, от декември или януари сме в рецесия. Сега дискусията е затова, дали икономиката ще претърпи меко или твърдо кацане.
Вие на какво мнение сте?
Мисля, че рецесията ще трае най-малко четири тримесечия. Може би дори до средата на следващата година. По сравнение с много мекото забавяне от 2001 преценявам сегашното икономическо положение като значително по-лошо.
Какво прави сегашната криза толкова опасна?
Факторите са три: кризата в пазара на недвижими имоти, слабост на консуматорите и лошото състояние във финансовата система. По тези причини този път стагнацията ще е по-тежка и ще продължи по-дълго.
На имотния пазар няма ли задаващо се облекчение?
Не, намираме се в най-голямата криза на недвижимите имоти от световната икономическа криза в края на 1920те насам. Ситуацията не се подобрява, а се влошава. По мои изчисления цените ще паднат като цяло с 30%. Това ще изчерпи богатството на много американски домакинства и ще ги вкара във финансови трудности. Това ще усетят и банките, когато ще трябва да поемат неизпълненията на кредитните задължения.
Тоест финансовата криза още не е отшумяла?
Не, вече не става дума само за проблем на второкласните ипотеки. Кризата отдавна се прехвърли върху ипотеки с по-добро покритие и сега настъпва към кредитните карти, класическите потребителски кредити, финансирането на автомобили и фирмените кредити.
Как ще протече кризата?
Мнозинството на макроикономистите разчита на V - образно развитие - една сравнително кратка рецесия, последвана от бърз подем. За разлика от тях, според мен формата ще е U- образна с продължително дъно.
Обаче няма ли конюнктурната програма на правителството на САЩ да съживи отново икономиката?
През второто полугодие ще има леко подобрение. След това обаче отново ще изпаднем в рецесия.
Има ли исторически примери за сегашната икономическа криза в САЩ, например депресията в Япония през 90-те?
Не, ситуацията не е сравнима с дълго продължилата стагнация в Япония. В Япония бяха допуснати много политикономически грешки. Тук за разлика от това централната банка се противопоставя агресивно. И въпреки това очаквам една от най-тежките икономически кризи на последните десетилетия.
Личността на Нуриел Рубини изпъква сред американските макроикономисти. 50 - годишният професор е „глобален номад" - роден в Истанбул, живял за кратко в Израел, преселил се през 1962 г. в Италия със семейството си ортодоксални евреи. 20 години по-късно той идва в САЩ, където работи като икономически съветник в администрацията на Клинтън, по-късно и за МВФ. Неговият уебсайт Roubini Global Economics Monitor в момента е изключително успешен. Мрачните му прогнози често стряскаха Уолстрийт. Рубини бе сред първите, провидели кризата на недвижимите имоти в САЩ и последващата рецесия. На последния икономически форум в Давос той бе една от големите звезди. Лицата от икономическия елит полагаха много усилия, за да си уредят с него среща за разговор.
Откъде може да дойде промяната в икономиката? В момента не виждам светлина в края на тунела. Както на финансовите пазари, така и в реалната икономика ситуацията ще се изостря още повече. Мнозина казват, че най-лошото вече е отминало. Но не съм убеден в това.
Защо не? На кредитните пазари има ясни знаци за оживление.
Кризата протича във фази. В началото имахме масивно кредитно затягане, причинено от проблемите на второкласните ипотеки. Това вкара в затруднения и реалната икономика. В момента сме в рецесия, която отново ще засегне финансовия сектор. Броят на фалитите ще се увеличи и ще отприщи вълна на нови обезценки на активи в банките. Финансовите институции още не са достигнали дъното. Тепърва те ще търсят да привлекат нов капитал.
Как може да се разчупи този дяволски цикъл?
Прилаганите фискални и на паричната политика мерки могат да имат ограничен, но все пак доловим ефект. Възможно е дори да има и втори пакет с икономически стимули. Накрая обаче правителството няма да избегне изкупуването на голяма част от засегнатите ипотеки. След като държавен орган удари спирачката на понижението на стойността, вероятно ще започне и икономическото оживление. За тази цел обаче се нуждаем от радикалната намеса на държавата.
Как ще оцените досегашния мениджмънт на кризата от централната банка и правителството?
Вярно е, че бившият шеф на ФЕД Алан Грийнспан предизвика балона на недвижимите имоти, като твърде дълго държа ниски водещите лихви. Освен това ФЕД не обърна достатъчно внимание на финансовия надзор върху ипотеките. Наследникът Бернанке в началото прецени кризата напълно погрешно. Само преди една година той твърдеше, че пазарът на недвижими имоти вече е достигнал дъното си и проблемите с второкласните ипотеки засягат само една ниша и не се разпространяват върху останалата част от икономиката. Всичко това бяха глупости. От миналото лято обаче ФЕД разпозна сериозността на ситуацията и агресивно напомпа ликвидност в системата.
Беше ли това правилното лекарство?
Днес знаем, че инструментите на ФЕД не бяха особено ефективни. Премиите за риск на междубанковия пазар все още са твърде високи, тъй като недоверието не е преодоляно. Също и в реалната икономика паричната политика не действа по обичайния начин, тъй като имаме работа не само с пазара на жилища, но и със свръхпредлагане на дълготрайни потребителски стоки, което не може да се компенсира с ниските лихви.
Как да реагират на финансовата криза контролните органи?
През изминалите години заложихме твърде много на самоуправлението и пазарната дисциплина. Сега се нуждаем от ясни правила, които трябва да се осъществят в директно регулиране. Затова един засилен финансов надзор е неизбежен.
Съществува ли опасността, че свръхрегулирането ще намали потенциала за ръст на икономиката?
Трябва да се осуети новите регулации да попречат на финансовите иновации и така на ефективното разпределение на икономисаните и инвестиционните средства. Само че сме още далеч от това.
Ще повлече ли рецесията в САЩ към дъното и останалата част от света?
Не вярвам в отвързването на другите икономически пространства от САЩ. Щом тук изживяваме тежка рецесия, също и останалите части на света ще изпитат това по каналите за търговия, валутите и финансовите пазари.
Колко силно е засегната Европа?
Във Великобритания, Ирландия и Испания трябва да се очаква рецесия предвид тамошните кризи с недвижимите имоти. Освен това много европейски фирми са директно засегнати от кредитното затягане като кредитополучатели. Конюнктурата на Германия се държи на експорта и не толкова на вътрешното търсене. Спад в Америка ще засегне и германското стопанство, при това експортно ориентираните предприятия ще бъдат още по-обременени заради силното евро. Очаквам съществено забавяне също и в Германия.
Как да реагира на това Европейската централна банка?
Мисля че е грешка да отказва да се намаляват лихвите. Рисковете за растежа в Европа са далеч по-големи, отколкото инфлацията.
Къде виждате правилния баланс между насърчаването на растежа и гарантиране на ценовата стабилност?
Трябва да се прави разлика между различните региони в света. В САЩ инфлацията определено е най-незначителният проблем. Чрез рецесията ценовият натиск ще намалее още повече. Предвиждам, че суровините ще поевтинеят най-малко с 20%. Тук съвсем ясно има спекулативен балон. В Европа тепърва ще се чудят с колко ще намалее растежа. Това ще намали притесненията от инфлацията. В Япония предвиждам рецесия. Това ще вкара инфлацията отново в зоната на минуса.
Представлява ли падането на долара заплаха за световната икономика?
Има белези, че доларът доближава дъното си. Днес хората казват, че с евро в Ню Йорк може да се пазарува по-евтино, отколкото в Банкок. Тоест евро е чувствително надценено. В средата на годината предвиждам, че забавянето в Европа и очакванията за намаляване на лихви от ЕЦБ ще отслабят евро. Доларът може още известно време да се задържи на 1,60 към евро. Само че когато конюнктурата в Европа се влоши, евро ще се движи около 1,50 долара. Същата тенденция ще постигне йената.
Трябва ли светът да се подготвя за нов протекционизъм в Белия дом след президентските избори през ноември?
Не вярвам Хилари Клинтън или Барак Обама да искат да изолират Америка. Много е вероятно да става дума за това - да се направи глобализацията по-поносима, така че възможно най-много хора да могат да жънат плодовете на свободната търговия.
*Личността на Нуриел Рубини изпъква сред американските макроикономисти. 50 - годишният професор е „глобален номад" - роден в Истанбул, живял за кратко в Израел, преселил се през 1962 г. в Италия със семейството си ортодоксални евреи. 20 години по-късно той идва в САЩ, където работи като икономически съветник в администрацията на Клинтън, по-късно и за МВФ. Неговият уебсайт Roubini Global Economics Monitor в момента е изключително успешен. Мрачните му прогнози често стряскаха Уолстрийт. Рубини бе сред първите, провидели кризата на недвижимите имоти в САЩ и последващата рецесия. На последния икономически форум в Давос той бе една от големите звезди. Лицата от икономическия елит полагаха много усилия, за да си уредят с него среща за разговор.
Коментар