Първоначално изпратено от fantasy_gt
Разгледай мнение
Сега по новината /според Капитал, 2012 г./:
1. Скрап:
Според поне три различни източника на "Капитал" дадените за площадката преди година 316 млн. лв. много вероятно ще се изплатят само от първата част на операцията. Макар и да няма точна оценка колко скрап може да се извади от комбината, най-смелите оценки стигат до половин милион тона. Цената на тон скрап от черни метали е между 160 и 480 лв. в зависимост от необходимостта от допълнителна обработка. Разбира се, да се прави сметка по този начин е силно спекулативно, защото за реализацията на този особен вид стока има разходи по събиране, нарязване, пресоване, обработка, транспорт и т.н.
Следващата стъпка по продажба на някои съоръжения като работещи машини също е в ход, разказа консултант в част от процеса. "Срещу заплащане на такса от няколкостотин лева кандидатите биват допускани до ремонтно-механичния завод на "Кремиковци", където на всяка машина е окачена табела с цената й", обясни той. Така заинтересованите фирми могат да купят готови съоръжения, но плащайки за тях малко повече, отколкото тежат като метал.
Доста по-сложна явно ще е третата стъпка - да се намери купувач за част от производството, което да остане на място като работеща фабрика. "Новите собственици не само че не са пипнали жизнеспособните линии на "Кремиковци", но и са ги консервирали изключително професионално", каза синдикът на "Кремиковци" Цветан Банков. По думите му недокосната и охранявана е и цялата комуникационна система на комбината. Възможните за продажба цехове принципно са няколко, като според повечето хора от бранша с най-големи шансове е сравнително запазената фабрика за ламарина "Стан 1700" - мястото, където стоманата, излята под формата на сляби (вид стоманен блок, междинен продукт в обработката), се валцува при висока температура до ламарина с различни дебелини. Според бивш директор на комбината, пожелал анонимност, именно "Стан 1700" би бил най-печелившата инвестиция в евентуално възобновено производство. "Ако за валцуване там се кара стомана от чужбина, при капацитета му от 1.9 млн. тона годишно съоръжението може да бъде печелившо, а България да се използва като център за дистрибуция на ламарина на Балканите", разказа той.
Друг консултант посочва, че има инвеститорски интерес и към линия за студено валцуване. Там обаче ще са нужни минимум 2-3 млн. лева за ремонт и реконструкция, която може да трае и две години, допълни той.
Друг консултант посочва, че има инвеститорски интерес и към линия за студено валцуване. Там обаче ще са нужни минимум 2-3 млн. лева за ремонт и реконструкция, която може да трае и две години, допълни той.
Кога ще се стигне до етапа с продажба на терени - общо над 8 хил. декара земя, засега е най-неясно, защото те ще имат нужда от рекултивация. "Това са 37 чудесно регулирани имота. Имат готова инфраструктура за доставка на вода, електроенергия и природен газ", твърди синдикът Банков. Той е в групата на оптимистите, че на мястото на комбината може да се обособи индустриална или логистична зона. За плановете с логистичната зона впрочем говори неведнъж и главният архитект на София Петър Диков.
в. Труд, 2010 г.
Земята на комбината повече от град Севлиево
Индустриален имот в регулация. 7755 декара в Софийското поле. С всички комуникации - ВиК, ток, пътища, газ, вътрешна жп линия, дори гари. На 17 км от абсолютния център на София - храм-паметника “Св. Александър Невски”.
-----------------------------------------------------------------------------------------
От картите вдясно може да се добие представа за исполинските размери на “Кремиковци”. Горе е площадката на мастодонта, под него е картата на Севлиево - в един и същ мащаб. “Кремиковци” изглежда по-голям, нали...
-----------------------------------------------------------------------------------------
С новия общ устройствен план на София бе сменен статутът на цялата територия на “Кремиковци” - от промишлена зона на смесена многофункционална зона (СМФ). Градоустройствените показатели там са: 60% плътност на застрояване и 3,5 коефициент на интензивност (кинт). Това дава възможност за изграждане на смесени комплекси, вкл. на офиси, търговски площи и жилища.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Теренът скъпичък за слънчева централа
При цена на земята от 9000 евро за декар “Кремиковци” изглежда неподходящо място за фотоволтаичен парк. По принцип инвеститорите в слънчеви централи търсят ниви, които са в пъти по-евтини. Частниците се надяват и на подкрепа от общините, които да им продадат земята или да им я предоставят срещу бъдещи ангажименти.
--------------------------------------------------------------------------------------------
От “Фортън” вярват в локацията на “Кремиковци” като бъдещата индустриална зона на София, но с акцент върху по-лекото производство. Според консултантите това е може би районът с най-добре развита жп инфраструктура в България. Друг плюс е, че наблизо има проект и за интермодален терминал.
Индустриален имот в регулация. 7755 декара в Софийското поле. С всички комуникации - ВиК, ток, пътища, газ, вътрешна жп линия, дори гари. На 17 км от абсолютния център на София - храм-паметника “Св. Александър Невски”.
-----------------------------------------------------------------------------------------
От картите вдясно може да се добие представа за исполинските размери на “Кремиковци”. Горе е площадката на мастодонта, под него е картата на Севлиево - в един и същ мащаб. “Кремиковци” изглежда по-голям, нали...
-----------------------------------------------------------------------------------------
С новия общ устройствен план на София бе сменен статутът на цялата територия на “Кремиковци” - от промишлена зона на смесена многофункционална зона (СМФ). Градоустройствените показатели там са: 60% плътност на застрояване и 3,5 коефициент на интензивност (кинт). Това дава възможност за изграждане на смесени комплекси, вкл. на офиси, търговски площи и жилища.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Теренът скъпичък за слънчева централа
При цена на земята от 9000 евро за декар “Кремиковци” изглежда неподходящо място за фотоволтаичен парк. По принцип инвеститорите в слънчеви централи търсят ниви, които са в пъти по-евтини. Частниците се надяват и на подкрепа от общините, които да им продадат земята или да им я предоставят срещу бъдещи ангажименти.
--------------------------------------------------------------------------------------------
От “Фортън” вярват в локацията на “Кремиковци” като бъдещата индустриална зона на София, но с акцент върху по-лекото производство. Според консултантите това е може би районът с най-добре развита жп инфраструктура в България. Друг плюс е, че наблизо има проект и за интермодален терминал.
Пак казвам, за мен при добро управление банка и акционери биха могли да бъдат на добра печалба!
Не е препоръка, имам акции!
P.S. Не знам табаните от кой се контролират сега. Имаше някакви данни, че те са от милиони до десетки милиони тонове /ако не греша/.
Как се печели от тях: Отделя се чугуна /метала/; инертните материали се полагат в легло в земята за около 12 м. и после се продават за инфраструктурни проекти /пътища, язовири .. ./; остава отпадъчен продукт пепелина. Преди братята Дамбовци имаха подобна инсталация.
Коментар