Ех, колеги! Разбра се, че между нас има настроения за мечтателност, но има и сурова житейска реалност!
Днес има практически отказ от търговия, а субектът на тази тема отново пропадна след 11.00 часа под нивото от 3, лв., което комбинирано оказа влияние над мен и желание да си спомня нещо, че дори смятам д а го споделя. Да видим дали ще ми разрешат от тайната цензура?! Бързам!
Помните ли лятото на 2017 - нещата бяха цветя и рози. Тук бяхме на 5,50, шушнеше с е за предстоящи мотивиращи сделки. Септември софикс удари връх, а в края на годината любимата дори прескочи 6, лева.
Същото това лято си позволих да кажа, че търсеното и планирано увеличение на капитала ще се случи "под условие" и при условия на ограничаване на правата на настоящите акционери. Настъпи лека буря! Някои ме наплюха обидно и назидателно, други явно и директно пригласяха, а една трета категория просто тихо и високомерно се подсмиваше покрай тъч линията.
Признавам, че тогава допуснах и една грешка, като се позовах на постановките на Общия закон (ТЗ) като база за увеличение на капитала "под условие", а не специалния. Колегата Ванкел дойде и подаде една ръка. Мен ме спаси, а на присмехулниците обясни с текста на закона, как стоят нещата от живота. Кипнало ми беше, може и да съм казал обидни думи тогава, за които съжалявам и се извинявам. В яда се отказах от споделяне на важни неща, но времето и прахоляка покриха старите рани и вече може да се говори спокойно.
И до сега съм дълбоко убеден, че в конкретния случай дори не беше чак дотам необходимо да се сетиш за конкретния законов текст. Важно беше да стоиш здраво стъпил н а земята, да се ползва човешкия опит и здравата логика.
Чисто формалните основания можеха да се намерят в решението на ОС от май 2017 г. Вписано беше и ясно в Устава - чл. 17. ал 5. УС има право след одобрение от НС, да увеличи капитала до 210 млн., което значи емитиране на нов 100 млн. уставен капитал - 100 млн. бр. А при номинална стойност от 1, лв. На ежедневен език това значи, че на законово основание е отнето едно правомощие на ОС и то е предоставено на един управителен орган.
Алинея 5 следва да се чете заедно с ал. 3, където е указано в кои случаи капиталът може/не може да с е увеличава при определени ограничителни условия.
Творческо прочитане на това условие ясно показва, че настоящите мажовци, които държат 85 % от капитала или с други думи 93,5 млн. уставен капитал, при определени условия са готови да се простят с мажоритарното си качество и да го отстъпят другиму, като му разрешат да придобие 100 млн. лв. уставен капитал.
Освен формални, има и чисто житейски основания. Тях смятам да споделя. Очевидно е, че всяко набиране на уставен капитал ще мине през съгласието на настоящи мажоритари. Настоящите мажоритари нямат интерес и по-скоро няма да се съгласят на обичайно увеличение в голям размер, при което настоящите акционери придобиват пропорционално. Аргументите ми са следните:
- емисионната цена трябва да е мотивираща, а това би подляло вода на потенциална бъдеща сделка с външен инвеститор. Тук се налагат разяснения, но умишлено няма да задълбавам,
- настоящите мажоритари нямат пари за значително увеличение,
- те нямат пари защото няма откъде да ги имат. Не ги подценявам, това едни много богати и уважавани хора, но значително увеличени на капитала на една европейска банка (пък била тя българска) е сериозно упражнение.
- дори и да си намерят пари с произход (което би се случило трудно), това би се случило при крайно неизгодни условия и не си заслужава усилието, доколкото те биха увеличили процента си в уставния капитал незначително (спекулирам).
Като чете човек устава и изпада в умиление как преди много малко години са увеличавали капитала с апортни вноски на някакъв генератор, на някаква телефонна централа. Е-еех, какви времена!
Без да правя анализи, само ще припомня за онази операция, при която един от мажовците дръпна заем от банката 20 млн. Доста нефотогенично се получи. По нашите земе сме търпими и търпеливи.
След като изложих мнението си по онези събития и сега на дневен ред е провеждане на капиталови мероприятия (в по-широк смисъл), следва да се запитаме, къде е заровено решението?
Решението е в намиране на нов стратегически инвеститор, които да поеме и мажоритарни функции.
Още преди две години (че и повече) се даваха някакви неясни, неочертани сигнали, че се водят разговори. Значи поне тогава е имало интерес. Смислено е да предположим, че обемът на инвестицията и най-вече съгласие по емисионната цена на нови акции, са спънали операцията.
Възможни са и други решения доколкото обстоятелството около Пиб и Инвестбанк изведнъж доби нестрого финансови измерения.
Още при ИПО от 10,70 през 2007 г. гордо се огласяваше, че банката вече струвала над 1 млрд. Е, тогава не е струвала 1 млрд., ама и сега пък не струва 330 млн. Все към крайности ни дърпа!
Декс вероятно е най-прав, че една цена от порядъка на 8, лв., или нещо при съотношение P/B около 1 би било приемливо, доста приемливо. Е, знаем принципа на Мечо Пух, ама дошли са лоши времена и се опасявам, че ще се налага да се правят компромиси, вероятно значителни.
Поздрави
Днес има практически отказ от търговия, а субектът на тази тема отново пропадна след 11.00 часа под нивото от 3, лв., което комбинирано оказа влияние над мен и желание да си спомня нещо, че дори смятам д а го споделя. Да видим дали ще ми разрешат от тайната цензура?! Бързам!
Помните ли лятото на 2017 - нещата бяха цветя и рози. Тук бяхме на 5,50, шушнеше с е за предстоящи мотивиращи сделки. Септември софикс удари връх, а в края на годината любимата дори прескочи 6, лева.
Същото това лято си позволих да кажа, че търсеното и планирано увеличение на капитала ще се случи "под условие" и при условия на ограничаване на правата на настоящите акционери. Настъпи лека буря! Някои ме наплюха обидно и назидателно, други явно и директно пригласяха, а една трета категория просто тихо и високомерно се подсмиваше покрай тъч линията.
Признавам, че тогава допуснах и една грешка, като се позовах на постановките на Общия закон (ТЗ) като база за увеличение на капитала "под условие", а не специалния. Колегата Ванкел дойде и подаде една ръка. Мен ме спаси, а на присмехулниците обясни с текста на закона, как стоят нещата от живота. Кипнало ми беше, може и да съм казал обидни думи тогава, за които съжалявам и се извинявам. В яда се отказах от споделяне на важни неща, но времето и прахоляка покриха старите рани и вече може да се говори спокойно.
И до сега съм дълбоко убеден, че в конкретния случай дори не беше чак дотам необходимо да се сетиш за конкретния законов текст. Важно беше да стоиш здраво стъпил н а земята, да се ползва човешкия опит и здравата логика.
Чисто формалните основания можеха да се намерят в решението на ОС от май 2017 г. Вписано беше и ясно в Устава - чл. 17. ал 5. УС има право след одобрение от НС, да увеличи капитала до 210 млн., което значи емитиране на нов 100 млн. уставен капитал - 100 млн. бр. А при номинална стойност от 1, лв. На ежедневен език това значи, че на законово основание е отнето едно правомощие на ОС и то е предоставено на един управителен орган.
Алинея 5 следва да се чете заедно с ал. 3, където е указано в кои случаи капиталът може/не може да с е увеличава при определени ограничителни условия.
Творческо прочитане на това условие ясно показва, че настоящите мажовци, които държат 85 % от капитала или с други думи 93,5 млн. уставен капитал, при определени условия са готови да се простят с мажоритарното си качество и да го отстъпят другиму, като му разрешат да придобие 100 млн. лв. уставен капитал.
Освен формални, има и чисто житейски основания. Тях смятам да споделя. Очевидно е, че всяко набиране на уставен капитал ще мине през съгласието на настоящи мажоритари. Настоящите мажоритари нямат интерес и по-скоро няма да се съгласят на обичайно увеличение в голям размер, при което настоящите акционери придобиват пропорционално. Аргументите ми са следните:
- емисионната цена трябва да е мотивираща, а това би подляло вода на потенциална бъдеща сделка с външен инвеститор. Тук се налагат разяснения, но умишлено няма да задълбавам,
- настоящите мажоритари нямат пари за значително увеличение,
- те нямат пари защото няма откъде да ги имат. Не ги подценявам, това едни много богати и уважавани хора, но значително увеличени на капитала на една европейска банка (пък била тя българска) е сериозно упражнение.
- дори и да си намерят пари с произход (което би се случило трудно), това би се случило при крайно неизгодни условия и не си заслужава усилието, доколкото те биха увеличили процента си в уставния капитал незначително (спекулирам).
Като чете човек устава и изпада в умиление как преди много малко години са увеличавали капитала с апортни вноски на някакъв генератор, на някаква телефонна централа. Е-еех, какви времена!
Без да правя анализи, само ще припомня за онази операция, при която един от мажовците дръпна заем от банката 20 млн. Доста нефотогенично се получи. По нашите земе сме търпими и търпеливи.
След като изложих мнението си по онези събития и сега на дневен ред е провеждане на капиталови мероприятия (в по-широк смисъл), следва да се запитаме, къде е заровено решението?
Решението е в намиране на нов стратегически инвеститор, които да поеме и мажоритарни функции.
Още преди две години (че и повече) се даваха някакви неясни, неочертани сигнали, че се водят разговори. Значи поне тогава е имало интерес. Смислено е да предположим, че обемът на инвестицията и най-вече съгласие по емисионната цена на нови акции, са спънали операцията.
Възможни са и други решения доколкото обстоятелството около Пиб и Инвестбанк изведнъж доби нестрого финансови измерения.
Още при ИПО от 10,70 през 2007 г. гордо се огласяваше, че банката вече струвала над 1 млрд. Е, тогава не е струвала 1 млрд., ама и сега пък не струва 330 млн. Все към крайности ни дърпа!
Декс вероятно е най-прав, че една цена от порядъка на 8, лв., или нещо при съотношение P/B около 1 би било приемливо, доста приемливо. Е, знаем принципа на Мечо Пух, ама дошли са лоши времена и се опасявам, че ще се налага да се правят компромиси, вероятно значителни.
Поздрави
))
Коментар