КОЙ СЕ ГАВРИ С БУРГАСКИТЕ КОРАБОСТРОИТЕЛИ?
Когато в края на 90-те В.Б. Черепа закупува Бургаските корабостроителници за жълти стотинки, това едва ли впечатлява някого на фона на разпродажбата на предприятия. И на малолетните е ясно, че обещаните инвестиции в този структуропределящ за южното Черноморие бранш няма да има. Но такъв е живота по български – гаден, скапан и безперспективен… На никого не му пука и за хилядите висококвалифицирани работници-корабостротели, които ще останат на улицата, не и пука и на държавата – поне за факта, че корабостроителницата е с огромна площ и държи половината бургаски залив, и пристанище, което днес е външна граница на ЕС. Една доста рехава граница – бихме добавили… Дали пък не е това целта?
Какво се случва по-нататък – ами следното: В.Б. Черепа залага многократно корабостроителницата, тегли кредити, харчи ги и живее като шейх… през това време работещите на ангария бели роби не получават заплати, гърчат се в безпътица, но няма къде да ходят, бог високо, царят на майната си и той… Междувременно и тия от борда на директорите не спят, завличат и те каквото могат; зер сега им се е паднало…
За да се стигне до датата 6 декември 2013, черният Никулден, когато работещите роби са брутално натирени като псета и предприятието е окупирано от някакви охранители с накървавени очи, които не дават на хората да си изнесат дори личните вещи. Наглостта на мафиотите, по друг начин не можем да наричаме тия изчадия, стига дотам, че завличат работещите с по 8-9 неизплатени заплати, като дори не им дават изрядни документи да се регистрират в бюрото на труда, нито яснота какво се случва.
Вече не е ясен и собственика, ПИБ или някаква офшорка някъде си?! Крупният бизнесмен В.Б. Черепа междувременно се е изпарил, никой не носи отговорност за ставащото, а пък и на кого му пука за 150-те гладуващи семейства на корабостроителите… Даже и на свързаният с Черепа Орешарски, който вече е и премиер и е ясно, че никой няма да обезпокоява мафията, за която 150 човешки съдби не значат нищо.
Междувременно пристига карикатурният министър Адемов и обещава пред медиите някакви 6 заплати - компенсации от гарантийният фонд, въпросът е корабостроителите да си траят, да не окупират кръстовища, както ги съветват държавните люде, да не създават хаос и да чакат благоразположението на неизвестни благодетели. Всичко това е прах в очите, защото корабостроителницата не се обявява в несъстоятелност, а тя не сключва договори, нито произвежда… и това - поне докато не изтече срока, когато залъгваните корабостроители ще получат среден пръст в лицето.
Страхотна симулация на загриженост. Типично. За тази безотговорна власт. Междувременно министърката Бобева уверява – да, работа ще има, корабостроене също, въобще светло бъдеще на килограм. Какво ще стане по-нататък? Ами нищо. Корабостроителите ще пият по една студена вода на гладен корем и ще се спасяват поединично. Заводът ще бъде нарязан на скрап, а там ще се вдигнат чудни молове и прекрасни увеселителни заведения, бардаци и кабарета... Както и газохранилища, където случайни митничари няма да надничат… Ето това ще стане.
Остават въпросите – къде е съдебната ни система, къде са държавните органи, къде са дупедатите, които уж представляват избирателите си… Излишен патос. Нищо не може да се направи срещу мафията от една държава, която се управлява от същата тази мафия. Чии интереси се защитават от представителите на властта е ясно – на шепа олигарси, на същите тия, дето съсипаха живота на нацията… Нищо ново под червеното слънце. Освен, че пустинята се разширява.
Когато в края на 90-те В.Б. Черепа закупува Бургаските корабостроителници за жълти стотинки, това едва ли впечатлява някого на фона на разпродажбата на предприятия. И на малолетните е ясно, че обещаните инвестиции в този структуропределящ за южното Черноморие бранш няма да има. Но такъв е живота по български – гаден, скапан и безперспективен… На никого не му пука и за хилядите висококвалифицирани работници-корабостротели, които ще останат на улицата, не и пука и на държавата – поне за факта, че корабостроителницата е с огромна площ и държи половината бургаски залив, и пристанище, което днес е външна граница на ЕС. Една доста рехава граница – бихме добавили… Дали пък не е това целта?
Какво се случва по-нататък – ами следното: В.Б. Черепа залага многократно корабостроителницата, тегли кредити, харчи ги и живее като шейх… през това време работещите на ангария бели роби не получават заплати, гърчат се в безпътица, но няма къде да ходят, бог високо, царят на майната си и той… Междувременно и тия от борда на директорите не спят, завличат и те каквото могат; зер сега им се е паднало…
За да се стигне до датата 6 декември 2013, черният Никулден, когато работещите роби са брутално натирени като псета и предприятието е окупирано от някакви охранители с накървавени очи, които не дават на хората да си изнесат дори личните вещи. Наглостта на мафиотите, по друг начин не можем да наричаме тия изчадия, стига дотам, че завличат работещите с по 8-9 неизплатени заплати, като дори не им дават изрядни документи да се регистрират в бюрото на труда, нито яснота какво се случва.
Вече не е ясен и собственика, ПИБ или някаква офшорка някъде си?! Крупният бизнесмен В.Б. Черепа междувременно се е изпарил, никой не носи отговорност за ставащото, а пък и на кого му пука за 150-те гладуващи семейства на корабостроителите… Даже и на свързаният с Черепа Орешарски, който вече е и премиер и е ясно, че никой няма да обезпокоява мафията, за която 150 човешки съдби не значат нищо.
Междувременно пристига карикатурният министър Адемов и обещава пред медиите някакви 6 заплати - компенсации от гарантийният фонд, въпросът е корабостроителите да си траят, да не окупират кръстовища, както ги съветват държавните люде, да не създават хаос и да чакат благоразположението на неизвестни благодетели. Всичко това е прах в очите, защото корабостроителницата не се обявява в несъстоятелност, а тя не сключва договори, нито произвежда… и това - поне докато не изтече срока, когато залъгваните корабостроители ще получат среден пръст в лицето.
Страхотна симулация на загриженост. Типично. За тази безотговорна власт. Междувременно министърката Бобева уверява – да, работа ще има, корабостроене също, въобще светло бъдеще на килограм. Какво ще стане по-нататък? Ами нищо. Корабостроителите ще пият по една студена вода на гладен корем и ще се спасяват поединично. Заводът ще бъде нарязан на скрап, а там ще се вдигнат чудни молове и прекрасни увеселителни заведения, бардаци и кабарета... Както и газохранилища, където случайни митничари няма да надничат… Ето това ще стане.
Остават въпросите – къде е съдебната ни система, къде са държавните органи, къде са дупедатите, които уж представляват избирателите си… Излишен патос. Нищо не може да се направи срещу мафията от една държава, която се управлява от същата тази мафия. Чии интереси се защитават от представителите на властта е ясно – на шепа олигарси, на същите тия, дето съсипаха живота на нацията… Нищо ново под червеното слънце. Освен, че пустинята се разширява.
тук много тегави станахте
Коментар