Кремиковци (4KW / KREM)

[lilisdad]

Информацията, която имаме за лихвите е от вътрешен човек.Симеон Дянков притиска синдика всички постъпления на пари след списък 8 да отиват в държавата.Това означава отново опит да ни се откраднат пари ,както се опитаха да ни дадат празни дебитни карти.Тогава вдигнахме шум .Може би и сега ще трябва да го направим.Но ако не се разшумим като тогава няма да си получим парите.Тогава писахме до наши евродепутати ,до омбудсмана .Случая бе проверен, получихме отговор от редица институции и пълни дебитни карти.Май е време да повторим операцията колеги.

[lilisdad]

Отново започват инсинуации около изплащането на лихвите от 9ти ред правят се опити за оправдания сисканията на държавата.Надяваме се г-н Банков да не се направи че не познава търговския закон.Иначе много лесно ще замирише на съд било то български било то международен. опитът за даване на празни карти още не е забравен!

[badboy333]

Японската – добив на всички главни и допълнителни компоненти не само поради експлоатацията в Япония на аналогични железорудни находища, но и поради голямата обща печалба, оттук и високата икономическа рентабилност“, добави проф. Гергелчев.

http://www.vestnikataka.bg/2012/12/%...-%D0%BB%D0%B5/

[badboy333]

А стига бе така ли е в ненормалните държави, те имали национално отговорна политика :

http://dnes.dir.bg/news/metalurgia-a...nRFAI4CIpDh#_=

Франция национализира завод на Митал?

12:07 | 26 ноември 2012

Френският министър на съживяването на промишлеността Арно Монтбур заяви, че не иска повече групата "Арселор Митал" (Arcelor Mittal) във Франция и ще потърси индустриален партньор, който дапоеме временния контрол, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Не искаме повече Митал във Франция, тъй като не уважава Франция", посочва Монтбур пред икономическият всекидневник "Еко".

Неотдавна министърът отбеляза, че проблемът с доменните пещи във Флоранж, не е в доменните пещи във Флоранж, а в Митал.
"Лъжите на Митал от 2006 година са непоносими", допълва той. По думите му Митал не е спазил ангажиментите си към френската държава.

Министърът потвърди, че работи по проект за временна национализация на завода във Флоранж. Според вестника идеята е да се направи сдружение с промишлен оператор, който да има миноритарен дял в капитала през времето на стабилизиране на дейността.

На 1 октомври световният стоманодобивен гигант обяви, че окончателно спира пещите, заради липса на поръчки, и е приел да даде два месеца на държавата, за да намери купувач.
Тогава френските медии съобщиха, че правителството преговаря с най-големия производител на стомана в света, за да купи двете доменни пещи за едно евро, което да му позволи да търси друга компания, имаща готовност да ги пусне в експлоатация.

Заводът, който се превърна в символ на индустриалния упадък на Франция по време на президентските избори през май, е последният оцелял в този регион, припомня capital.bg. Индустрията в тази част на страната вече беше подпомогната веднъж със сериозни дотации от правителството, но и другият голям завод Gandrange също беше затворен, въпреки обещанието на бившия президент Никола Саркози да го спаси.

Заради липсата на поръчки едната доменна пещ в завода на "Арселор Митал" беше временно спряна през юли 2011 г., а другата през октомври, като администрация още през февруари потвърди, че в близко бъдеще не се очаква пещите да бъдат пуснати в експлоатация. Тогава именно бяха уволнени половината от работниците - около 3000 души.

Историята напомня за сагата "Кремиковци" у нас, в която обаче бе замесен другият, нетолкова известен брат на Лашми Митал - Прамод Митал.

[badboy333]

http://money.bg/news/id_1559744508/1..._%D0%BB%D0%B2_

11 кредитора с приети вземания от Кремиковци на стойност 79 266 лв.

Последна редакция: 20.11.2012, 11:54

Синдикът на Кремиковци АД - Цветан Стефанов Банков е съставил и внесъл в Търговски регистър към Агенциа по вписванията последващи шести седми и осми списъци по отношение вземанията от изпадналото в несъстоятелност публично дружество.

Шести списък съдържа служебно вписаните вземания на кредиторите по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като в него са претенциите на 27 кредитора, а общата стойност на вземанията е за 4 702 275.05.

Седми списък съдържа в себе си исканията на 10 крeдитора по Чл. 688, ал.3 от ТЗ, но това са неприетите вземания. Общата им сума е 112 917.14 лв.

Последващия допълнителен осми списък е на приетите вземания на 11 кредитора с искания по Чл. 688, ал.3 от ТЗ на обща стойност 79 265.84 лв.

http://money.bg/news/id_166618107

На първо място в реда за удовлетворяване на исковете е фирмата попечител на облигационния заем на комбината, като главницата на вземането й е 698 млн. лева. Обезпеченията й са с активите - доменно и коксохимическо производство и непрекъснатото разливане на стомана. В този ред кредитори е и "Арселор Митал", която е изкупила вземане от Черноморската банка, обезпечено с техника за горещо валцуване. Тук попадат и три български фирми с общи вземания около 5 млн. лева.

Във втория ред са кредиторите с вземания, обезпечени с право на задържане. В случая това са два вагоноремонтни завода в Русе и Септември.

В третия ред попада покриването на разноските по несъстоятелността, в това число и на вземанията на работници от неполучени заплати за 40.5 млн. лв., възникнали след 6 август 2008 г., когато бе открито производството по несъстоятелност на "Кремиковци".

В четвъртия ред са вземанията, възникнали в резултат на трудови спорове преди датата на несъстоятелността.

Пети ред в случая на "Кремиковци" липсва, защото той се отнася за еднолични търговци.

Публичните вземания - на държавата и общините, се нареждат на шесто място. Тук е държавната помощ за комбината от 700 млн. лева с лихвите. Окончателната позиция обаче на тези вземания ще стане ясна след решението на съда. Банков припомни, че Върховният административен съд върна делото за държавната помощ за комбината за ново разглеждане на първа инстанция. Това решение ще определи позицията на вземането.

На седми ред са вземанията след датата на производство по несъстоятелност, с изключение на вземанията на работниците и служителите.

http://www.lawsbg.com/lectures/65-co...liuchvane.html

Специална привилегия:

1) Обезпечени със залог или ипотека вземания.

2) Право на задържане.

Общи привилегии:

3) Разноски по несъстоятелността.

4) Вземания по трудови правоотношения.

5) Издръжка.

6) Публичноправни вземания.

7) Вземания след датата на откриване на производството и неплатени на падежа. Това не е правилно - това означава, че възможността длъжникът да получи пари е минимална.

8) Други необезпечени вземания.

9) Вземания за лихви.

10) Вземания на съдружник по отпуснат кредит.

11) Вземания по безвъзмездни сделки.

[market]

То, аз селянин от околните села. Ма да е жив и здрав кой спре пушляка. Кой можал взел, така е в живота, ма сички ние селяне наоколо, дето не сме там гувели, сега сме щастливи, че небето се проясни и въздуха чист е. Пък че паразит беше е ясно, ма за умрелите или добро или нищо.

[ivailo.petrov1968]

Bed Bradar...само ти остана да пишеш по тази тема.Жалко!Много жалко!Но истината е , че всичко приключи! Това,че всички мишоци се изпокриха,не ти ли говори нещо?

[GOOD]

Badboy кажи нещо за делегацията,която днес разглежда руините на Кремиковци.

[badboy333]

Четете от линковете, много е дълъг материала, но си заслужава!!!

[badboy333]

1.Защо няма дело за спирането на Кремиковци, ОЦК и т.н..

За спирането на Кремиковци Тройната коалиция е взела комисионна в размер на над 100 мил. лева а Прамод Митал си прибра застраховката против спиране в размер на 819 мил. долара! От кремиковци Прамод прибра над 1 милиард евро, защо няма дела, при положение че държавата имаше 25% собственост а не взе и 15% обезщетение за сметка на Митал който прибра от далаверите си на 100% всичко.

Ами концесията в Крумовград:
2.http://www.eurochicago.com/2012/08/p...e-ili-grabezh/

Подземните богатства на България – управление или грабеж
2012.08.24
УПРАВЛЕНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА В БЪЛГАРИЯ СЛЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОМЕНИ



Подземните богатства са изключително държавна собственост и според чл. 16 от Конституцията трябва да се управляват в интерес на обществото.

Чл. 18. От Конституцията на Република България

(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

За съжаление, през последните 10-15 години подземните богатства на България /които следва да се управляват в обществена полза/ са заграбени от чужди и наши /икономически кръгове/ олигарси, с активното участие на цялата политическа мафия в страната. /Това им позволява да ползват приходите от продажбата на добиваните богатства за собствена полза.

Самото определение на понятието „подземни богатства“ подсказва, че те могат да бъдат преработвани до крайни продукти за бита или професионалните сфери, като добавената стойност на готовите продукти надвишава многократно тази на суровините, а ползите за икономиката и местното население са неизмерими. Това означава управление в обществена полза.

Работата на сектора понастоящем може да се окачестви не само като грабеж, но и геноцид срещу народа на България. Престъпната експлоатация на подземните богатства на България се извършва посредством мощности, изградени за сметка на държавата и данъкоплатеца, но ползите от нея са за един тесен кръг от лица. Тя също е изгодна за чуждестранни преработвателни индустрии (Австрия, Белгия, Германия), оставяйки стотици хиляди безработни в България.

[badboy333]

Кой ликвидира Кремиковци – 2-ри отговор на Тимур относно коментарите му към материала „Металургичният гигант на социалистическа България” (могат да се прочетат тук: http://bulgaria.indymedia.org/article/34900 )

от Л23

Започналата в Индимедия дискусия с Тимур продължава... (виж част І от дискусията: http://septemvri23.com/Otgovor_na_ti...remikovtzi.htm )

Цитат от новите коментари на Тимур: Съжалявам, че няма да ви обърна повече внимание, но честно казано не смятам, че го заслужавате

Внимание заслужаваме не аз или дори Вашата персона, а съдбата на металургичния комбинат – една от опорите на нашата икономика.

Цит.: Антикомунистическата пропаганда била виновна. Ами съжалявам, но не всичко може да се обясни с новата пропаганда.

Естествено никаква пропаганда не може да е причината за ликвидацията на „Кремиковци” и никога не съм твърдял нещо подобно. Инициатори за ликвидацията на „Кремиковци” са неговите преки конкуренти от ЕС. Единственото нещо, което твърдях, е, че Вие повтаряте доста глупавата пропаганда, която използват ликвидаторите на комбината и с която е пълна нашата преса. Това са доста различни неща.

Цит.: Както отбелязах в предишния си коментар – който има желание и време може да се поразрови и сам ще се убеди, че поднасяте информацията спекулативно и едностранчиво.

В предишния си коментар Вие заявихте, че е достатъчно да се отдели МАЛКО ВРЕМЕ, за да се убеди човек в онова, за което сега казвате, че трябва желание, ровене и ВРЕМЕ, а това звучи доста по-различно. По този път, като навлизате в темата, може и да осъзнаете някога, че за да имате компетентно мнение по този въпрос, ще трябва да отделите повечко време, вместо да повтаряте механично спекулациите от вестникарски материали, написани от хора, които никога не са виждали доменна пещ.

Цит.: Смехотворни заключения като това, че техниката на комбината била изпреварила времето си, сигурно са вдъхновени от "Нова Зора" или някое подобно издание.

Просто не сте съобразил уважаеми, че това заключение се базира единствено на Вашето твърдение, че кремиковската руда е бедна, след което се изисква само елементарна способност за логично мислене и нищо повече, за да се стигне до извода, за който става дума.
Освен ако не се опитате да ме убедите, че в бъдеще човечеството ще използва все по-богати руди или че да се използва по-богата руда, е по-трудно отколкото по-бедна. Опитайте, за да се посмеем и ние.

Цит.: В текста има купища откровени лъжи от сорта на тази, че „разходите за производството на един тон метал в Кремиковци и днес са едни от най-ниските в ЕС". Че нали основната причина за сегашната криза е факта, че производствените разходи на Кремиковци сериозно надвишават световните цени на металите?

Ако не беше тъжно, че подобни глупости ни заливат, би било смешно. Защото ако вземем финансовия отчет на комбината за 9 месеца на 2006 г., става ясно, че всички разходи са 830 милиона лева. Това са разходите за цялата продукция, но да вземем само произведения за този период около 1,5 милиона тона прокат, без другите метални продукти, феросплавите, баритния концентрат, продуктите на коксохима и т.н. След елементарно делене, което се учи в отделенията, се получават разходи от 550 лева за тон прокат. Остава само да ни информирате какви са били производствените разходи за тон прокат в страните от ЕС през 2006 и ако намерите някъде разходи по-ниски от кремиковските, да ни ги посочите. Всъщност ниските разходи и цени на метала, които са непостижими за металургията в ЕС, са наистина основната причина за проблемите на „Кремиковци”. Не случайно ЕС още преди няколко години наложи санкции на България заради ниските „дъмпингови" цени, на които сме продавали черни метали в ЕС. Изобщо на борбата с Кремиковци в ЕС отделиха не по-малко внимание отколкото на ликвидацията на АЕЦ Козлодуй и използваните хватки бяха абсолютно същите. Първо докато България не беше в ЕС използваха санкции срещу „дъмпинг" и квоти за внос на метал. След това преминаха към „екологични изисквания", а като видяха, че и това може да не помогне, извадиха голямата административна секира и орязаха зверски квотите на България за емисии на парникови газове, което беше унищожителен удар срещу цялата ни индустрия и енергетиката. Задействани бяха и местните марионетки, правителството, кмета на София и неговият общински архитект Диков.

Цит.: Ако човек си направи труд да поразгледа данни от финансовите отчети на Кремиковци и икономически статистики, ще се убеди, че реалните цифри за ролята му в икономиката са доста по-скромни, а и съвсем не е маловажно, че има сериозен принос търговския дефицит – за 2006 г. например със скромните 322,1 млн. лв. Също така е важно да се отбележи, че приносът на едно предприятие към БВП не се измерва с приходите, а с добавената стойност, която се получава когато извадиш разходите които са по-големи.

Похвално е, че сте си направили труда да погледнете финансовите отчети и икономически статистики, но освен да гледате нещо, трябва да знаете и какво означава това, което гледате. Защото иначе се получава пародия като твърдението Ви, че „Кремиковци” допринасял с 322 милиона лева за търговския дефицит на България. По същата логика и производството на пшеница и международния туризъм, могат да бъдат причислени към търговско „дефицитните" дейности, защото и за тях се изисква немалък внос на горива, препарати, машини, хотелско оборудване, консумативи и т.н. Просто сте пропуснал по невнимание или поради незнание, че ако вноса за „Кремиковци” наистина е бил 322 милиона лева, то през същата 2006 г., нашата мила родина е ИЗНЕСЛА 2,5 милиона тона стомана и чугун на стойност 1 731,9 милиона (един милиард и 732 милиона) лева благодарение на „Кремиковци”. Оставаме настрана износа на 217 хиляди тона изделия от чугун и стомана на стойност 409,4 милиона лева, за който принос имат и други предприятия или износа на баритен концентрат и феросплави. С други думи „Кремиковци” не само не създава търговския дефицит, а го намалява с поне 1 400 милиона лева (един милиард и 400 милиона лева за да не се объркате). За сравнение през същата година сме изнесли 1 766 хиляди тона зърно на стойност 347,3 милиона лева. Т.е. за да заместим износа на „Кремиковци” със зърно, ще трябва да изнесем към 9 милиона тона зърно (с пъти повече от добива му у нас).
На всичко отгоре си позволявате дори да давате указания как се изчислявала добавена стойност, за което според Вас от приходите се вадели разходите, които били ПО-ГОЛЕМИ.
Кой да ви обясни, че НЕ ВСИЧКИ РАЗХОДИ се вадят, когато се изчислява добавена стойност. Например не се вадят разходите за произведените в предприятието собствени суровини, материали и услуги, не се вадят заплатите, данъците и т.н. Вади се само така нареченото междинно потребление на закупени отвън суровини, полуфабрикати и услуги. Освен това една значителна част от произведената в „Кремиковци” добавена стойност моментално се присвоява от свързаните с него търговски фирми, банки и т.н., застанали на входа и изхода му.
След като износът на черни метали от „Кремиковци” е за над 1,7 милиарда лева, през 2006 г., като добавим продажбите в страната и на други продукти в чужбина, се получават годишни продажби за над 2 милиарда лева. Разходите за междинно потребление са за внос на суровини и материали (322 милиона лева), за електроенергия, материали и услуги от страната и не надхвърлят общо 600 милиона лева. С други думи добавената стойност, произведена през 2006 от „Кремиковци”, е била около 1,4 милиарда лева.
За сравнение общата добавена стойност, произведена от всички сектори на икономиката ни през същата 2006 година, е кръгло 40 милиарда лева, или делът на „Кремиковци” е бил около 3,5 %.

Цит.: Комбинатът дължи 2,3 милиарда лева на 750 кредитори. Спасяването и модернизирането на комбината ще изисква финансови ресурси колкото за построяването на АЕЦ Белене.

Ако сте следили писанията на същите вестници по тази тема, лесно бихте забелязали, че преди около една година те пишеха за около 600 милиона дългове (става дума за заема от 325 милиона евро взет от Митал, който е със срок 2013 година и той го обслужваше, преди да го изпъдят). В началото на 2008 година, под натиска на ЕС (орязване на квоти за емисии парникови газове), държавата реши да ликвидира комбината. Под натиска на държавата Софийският съд осъди в началото на 2008 г. Митал да плаща някакъв дълг от 239 милиона лева, които бившият собственик Захариев трябвало да инвестира според приватизационния договор, но не го направил по дело от 2004г. В същото време софийският архитект Диков и шефа му Бойко вдигнаха патардия как някакви дубайски шейхове ще инвестират милиарди долари, ако „Кремиковци” спре. В резултат на политическата, съдебна и административна атака Митал си вдигна багажа и естествено не само не плати тези 239 милиона лева, но спря да плаща и си прибра и 600 милиона лева от заема, взет от него. Междувременно държавата спря газта и тока за производството, пускайки само колкото да се поддържа технологична готовност и прогонваше всеки, който искаше „Кремиковци” да работи. В резултат сега „Кремиковци” има около 900 милиона лева дълг, за който 100 % вината е на ликвидаторите от Европейската комисия и техните български марионетки. А загубите и вредите, нанесени на комбината от тези институции, сигурно са за над 2,3 милиарда лева.

http://septemvri23.com/Kremikovci_2r...r_na_Timur.htm

[badboy333]

Кой ликвидира Кремиковци – Отговор на коментара на Тимур относно "Кремиковци"
българия | икономика | анализ четвъртък, 19 март 2009, 14:14 от Л23
/Към публикувания в „Индимедия” материал на „23 септември” „МК „Кремиковци” – металургичният гигант на социалистическа България” беше изпратен коментар от читател на „Индимедия” – Тимур (виж тук: http://bulgaria.indymedia.org/article/34809 ). Настоящият материал е отговор на неговия коментар/
ОТГОВОР НА КОМЕНТАРА НА ТИМУР
ОТНОСНО МАТЕРИАЛА ЗА „КРЕМИКОВЦИ” – „МЕТАЛУРГИЧНИЯТ ГИГАНТ НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ”

Цитат от коментара на Тимур: Всеки който отдели малко време по въпроса ще се убеди, че твърденията в горния текст или са неверни или твърде половинчати.

Отговор: Всеки който отдели малко време, може да прочете за „Кремиковци” само изтърканите пропагандни клишета на нашите медии от последните 20 години, които са класически образец на невежество и примитивен антикомунизъм.
Всеки, който иска по-достоверна информация, трябва да отдели повече време и да се опитва да мисли със собствения си мозък вместо да повтаря пропагандни клишета.

Цит: Дори съветските специалисти пратени за консултация в края на 50-те години заключават, че кремиковската руда е твърде сложна за обработка и неподходяща за производство на качествен метал.

Отг: Естествено, че по-добре би било кремиковската руда да е като шведската. Но именно съветските специалисти разработват начина на „обработка”, за да може от тази „бедна” и „сложна” руда да се получава метал с всякакво необходимо качество. В това отношение технологията в „Кремиковци” е изпреварила времето си и е технология на бъдещето. Защото залежите на богати руди по света не са неизчерпаеми и все по-често ще се налага човечеството да използва по-бедни и сложни за „обработка” руди на метали и други полезни изкопаеми.

Цит: Другарят Тодор Живков обаче е твърде вдъхновен от китайските и съветски фантасмагории за „голям скок” напред и така барабар Петко с мъжете БКП приема плана за влизане в комунизъма през 1980 г., за който е нужен подобен металургичен комплекс. .

Отг: Папагалското повтаряне на примитивната пропагандна измама за „утопичността”, „вредата” и „провала” на ускорената социалистическа индустриализация в изостанали селски страни като Русия, Китай, България и т.н., не може да скрие безспорния факт, че тази индустриализация беше осъществена реално (естествено с неизбежните в такива случаи грешки и пропуски), с невиждани дотогава в света, темпове и допринесе тези страни да извършат скок от епохата на мизерията, изостаналостта, на примитивното ръчно земеделие, на цървулите, газените лампи, сърпа и ралото, в съвременната епоха на индустрия, електрификация, металургия, химия, енергетика, машиностроене и т.н. Фантасмагория се оказаха точно пророчествата, че подобен бърз скок напред от средновековната изостаналост в 20 век е невъзможен.
Една страна с 8-9 милиона население и икономика в процес на ускорена индустриализация, с бързо растящи градове, се нуждае от поне 2 милиона тона черни метали ежегодно за да се развива с високи темпове. Тези 2 милиона тона са стрували около 400-600 милиона долара по международни цени от 60-те до 80-те години. От братските страни и СССР и така сме внасяли всичко, което са могли да отделят за нас, защото те също се развиват тогава с високи темпове и на тях също не им достига метал. Да се внася толкова метал ежегодно от развитите капиталистически страни също е на практика нереално поради протекционизма на техния пазар, който прави много труден достъпа на наши стоки и набавянето на необходимата валута.
Остава единственият възможен изход – да се внесе от СССР оборудване за металургичен комбинат, с неголям капацитет, способен да използва дори бедната местна руда, който да произвежда нужния метал и да спести 10 милиарда долара валута на страната през следващите 20 години.
За щастие от СССР такова оборудване е могло тогава да се внесе срещу бартер на наши стоки, при това на кредит и по „братски” цени (500-600 милиона преводни рубли). Така, че за никакъв комунизъм не е бил нужен „Кремиковци”, а за да бъдат построени материалните основи на социализма, т.е. жилищата, заводите, централите, училищата, болниците и др. Почти всичко, което и днес е все още материалната основа на нашето битие.

Цит: Още от началото се работи изключително с вносни суровини, идеята примесите на барит, олово и манган да бъдат отделяни и продавани също се оказва нерентабилна и отчасти нереализуема.

Отг: Дори през 2003 г. у нас са добити 1,760 милиона тона кремиковска руда от които е произведен над 25 % от метала, още около 15 % са добити от старо желязо, а останалите 60 % – от вносна руда. Този факт не подкрепя твърдението, че като суровина в „Кремиковци” се използват „изключително” вносна руда. А през 60-те и 70-те години делът на местната руда е бил много по-висок.
Местната руда се добива по открит начин и не се налага транспорт на големи разстояния, поради което тя е по-евтина (за единица съдържание на метал) в левове от вносната руда в долари. Главната причина да се използва вносна руда е желанието да се повиши производството от съществуващите пещи и конвертори, а не по-ниската цена на рудата. Трябва да се има предвид също така, че разходите за руда са едва около 10-15 % от цената на крайните продукти.
Няма как да бъде нерентабилно полезното използване на отпадни продукти от някакво производство. А защо тази възможност е била само отчасти реализирана е съвсем друг въпрос. Баритът е основният отпаден продукт от кремиковската руда и намира широко приложение при нефтодобива и в някои други производства. Неговото отделяне и без друго се извършва и е напълно реализуемо. Съединенията на бария ще се използват за производството на така наречените „високотемпературни свръхпроводници”, пред които има бляскава перспектива през 21 век и не е изключено след 20-30 години металът да се окаже „отпаден” продукт при производството на барий. В това отношение „Кремиковци” също може да се окаже, че е изпреварил значително своята епоха.

Цит: При цялото си съществуване Кремиковци е работел на загуба – по времето на СИВ с неговите осигурени пазари и преференциални цени това може да е нямало такова значение, но след това има то голямо.

Отг: Поредната нескопосана пропагандна щампа от началния период на „демокрацията”. До 1985 г. Кремиковци е работил само на печалба. Никакви пазари на СИВ не са имали значение тогава, защото металът е бил изцяло за вътрешния пазар. А цените бяха планови държавни и включваха разходите плюс някаква нормативна рентабилност. Единствено през периода 1986-1990 г., държавната цена на метала е била фиксирана под разходите за производство. Тази административно наложена „загуба” няма никаква връзка с реалната ефективност на производството и е била компенсирана с дотация от републиканския бюджет. Но тази дотация е била малка част от реалната печалба, която е получавала икономиката на страната като цяло от доставката на метал по много ниска цена и в български лева, а не в чужда валута. Т.е. с дотацията са връщали на комбината една малка част от това, което са му взимали с административно наложената ниска цена на метала.
През периода след 1990 г., когато „Кремиковци” можеше да продава своята продукция по международни цени на външния пазар, той винаги е бил на значителна печалба от производствената си дейност.
Именно „пазарните реформатори” обявиха дотациите от времето на плановата икономика за „дълг” на комбината.
Разходите за производство на един тон метал в Кремиковци и днес са едни от най-ниските в ЕС. Досега Кремиковци е произвел за 35 години над 60 милиона тона изделия от стомана за вътрешния пазар и за износ за над 60 милиарда долара (по цени от 2008г.), от които само чистата печалба е над12 милиарда долара.

Цит: Комбинатът беше поддържан досега, защото голяма част от икономиката е негов заложник пък и все още има какво да се краде.

Отг: Още едно папагалско повторение на абсурд, съчинен от нашите пишман специалисти по икономика.
Кое всъщност е вярното твърдение?
1. Че „Кремиковци” губи, а икономиката ни печели въпреки и независимо от него? В този случай няма как някой да е „заложник” на комбината и да загуби от неговото затваряне.
2. Или, че благодарение на „Кремиковци” голяма част от икономиката ни печели? Само тогава може да се каже, че голяма част икономиката ни е „заложник” на Кремиковци.
А реалните факти са простички и ясни. Кремиковци произвежда директно 2 % и индиректно поне 5-6 % от брутния вътрешен продукт на страната. Осигурява 10 % от износа за ЕС. На негов гръб печелят над 1000 български производители, той осигурява голяма част от приходите на НЕК, БДЖ, Булгаргаз, пристанища Бургас и Лом, митниците и пенсионния фонд, без да броим търговци, фирми доставчици, застрахователи, банки и т.н.
Ако успеят да ликвидират комбината, „борците” срещу „социалистическия мастодонт” бързо ще разберат какъв е резултатът от рязането на клона на който си седнал, но лошото е, че ще пострадат и нормалните хора.

http://bulgaria.indymedia.org/article/34900

[Shemata]

Това ли е ракетата?

[vvi]

Мерси. Тури ни го на всички. Честит Празник и от мен.

[engenering]

Ей,едно време разни-безобразни поне ни честитяха празника,без да имат нищо общо с металургията,сега и това го няма.И аз няма да го направя,вече съм в друга област ,а и няма на кого да честитя,но с голямо гърло ще се провикна ,"Да са живи и здрави КРЕМИКОВЧАНИ" !