Кремиковци (4KW / KREM)

[the architect]

eййййййй че хубаво и патетично опело , евала . ама внимателно че цеко сифоня държи тука

п.с. първо да видим 2ст отново пък после нагорето

[badboy333]

„Кремиковци” АД е беше най-голямото стоманодобивно дружество на Балканския полуостров. Дружеството е основано през 1959 г. като Металургичен комбинат Кремиковци.

Сбогом, Кремиковци! На раздяла ще те помолим да ни простиш някои грешки!
Сбъркахме с мястото ти – край София. Искахме да бъдеш столичанин. Покрай теб станаха, а от тях се родиха още десетки хиляди нови столичани. За тази грешка днес се сипят много ругатни. Поляците също си изградиха металургичен завод край Варшава, но не се чува да го ругаят.
Сгрешихме със суровините ти. Искахме да правиш метал от червена пръст, не повярвахме на немците, които в миналото са се отказали от нея. И това решение взехме по младежки - романтично и грешно. Малко ни бяха коксуващите въглища и ти направихме коксови пещи с вносни въглища, вместо да внасяме готов кокс. Без тези пещи щеше да бъдеш по-чист.
Не можахме да се преборим с бюрокрацията. Тя даваше смешно ниски цени на продукцията ти, за да бъдеш “губещ” и чиновниците да благоволяват да те подържат с “дотации”.
Годишният ти износ стигаше до 400 млн. щ. д. Ако ти оставеха поне 20% от тях, ти можеше да се самообновяваш с нови технологии и сега видът ти щеше да бъде друг.
Не те опазихме от новите погромаджии. Продаваха те за един лев, измъкваха техниката ти и я даваха за скрап, разгониха кадрите ти, превърнаха те в руина. Последната им гадост бе да продадат и гарата ти, за да могат техни фирми да прибират на изхода ти последните левчета.
Въпреки грешките ни, ти се държа достойно!
Първият метал даде през 1969 г. Металургичен завод на 40 години е млад, ти си отиваш като младеж!
За този кратък период произведе близо 120 милиона тона метали! На обикновен език това значи, че от изходната ти гара всеки ден са тръгвали 10 влакови композиции!
Ти откликваше бързо на нуждите на страната!
Огромното жилищно строителство се нуждаеше от милиони тонове бетонно желязо. Ти го даваше навреме. Вносът му щеше да ни струва с пъти по-скъпо.
Корабостроенето ни не можеше без корабна ламарина и ти я усвои. Днес все още по морета, океани и големи реки плават над 1000 кораба с корпуси от твоя стомана.
България, САЩ и Япония бяха първи в света по производство на електро- и мотокари. За 30 години продадохме на международните пазари над 1,2 милиона кари. Твоят метал в тях надхвърля 4 милиона тона!
Съвременните машини се нуждаят от разнообразни по марки конструктивни стомани и ти ги усвои. С това помогна машиностроенето ни да поеме 50% от общия износ на България!
Бронестоманите са изключително сложно производство, ти се справи и с него. Днес скрапът от нарязаните танкове и бронетранспортьори е от твоя метал.
В Сибир строихме съоръжения, чиято стомана трябва да запазва якостта си при -40 градуса Целзий, и ти я произведе. С това осигури да получаваме от Русия десетки години газ на изгодни цени.
За газопроводната ни мрежа бяха нужни стоманени тръби. Трябваше или да ги внасяме на превисоки цени, или да усвоим производството им. Построихме завод за тръби в гр. Септември, а ти постигна невероятното – даде по-качествен метал от вносния. Днес 70% от газопроводите ни са с твоя стомана!
Изнасяхме годишно над 300 хиляди тона зеленчукови, зеленчуково-месни консерви и доматено пюре, над 30 хиляди тона сирене. За опаковките им бяха нужни бяло тенеке и тънка ламарина с пластмасово покритие. Ти ги осигури!
Това твое огромно дело все пак отстъпва пред главното: хората, които създаде.
Прие и обучи хиляди български строители и монтажници. Ти си плод на разума и ръцете им, ти си тяхната гордост!
През заводите и цеховете ти минаха няколко поколения работници и специалисти. По умения и знания те не отстъпваха на най-добрите металурзи и механици в света.
Ти създаде свой научен институт по черна металургия. Много негови специалисти защитиха научни трудове, други станаха професори във ВУЗ, няколко техни научни открития са световно известни!
Полагаше огромни грижи за хората си. Построи им хиляди жилища, училища, поликлиники, болници, балнеосанаториуми, почивни станции на море и планина.
Всичко това като че ли вече е забравено. Някои медии изпитват приятна възбуда да те охрачват, други скрито пресмятат печалбите си от продажбата на територията ти.
А ти вече си отиваш. Името и делото ти ще остане в историята на България! Поне докато я има!

http://www.zora-news.com/index.php?o...i-26&Itemid=99

[vale1963]

2000 евро е комисионната, за този който ми намери купувач..

[vale1963]

Продавам имот в Кремиковци, плащам и комисионна ако някой помогне


http://www.imot.bg/pcgi/imot.cgi?act...393&f1=details

[badboy333]

http://mobile.frognews.bg/cat_81/news_52049/

[badboy333]

Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата.

Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров.

В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров.

Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.”

След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината.

Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа.

Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева.

Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат.
Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан.

Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.

Става дума за двама милиардери – и това е всъщност единственият случай, в който инвеститори от подобен ранг проявяват интерес към българско предприятие. В края на септември 2007 г. украинският милиардер Константин Жеваго официално обявява намерението си да купи „Кремиковци”. През март 2008 г. е проявен интерес и от „Аселор Митал”, най-голямата в Европа стоманодобивна компания, собственост на Лакшми Митал – брат на Прамод Митал – и една от най-богатите и влиятелни фигури в световния бизнес.

Офертата на „Аселор Митал” заявява инвестиционна програма от 500 милиона евро и работен капитал от 80 до 100 милиона евро месечно. Офертата на Жеваго заявява инвестиционна програма от 100 милиона евро и оборотен капитал от 80 милиона евро –неговото предимство е, че компанията му разполага със суровинни източници за производство на стомана, разположени относително близо до България. И двамата заявяват средства за ЦСКА, предвиждат средства за екология – Жеваго дори предлага да подари на правителството 20 милиона евро за спешни екологични нужди. Той посещава няколко пъти България и се среща и с премиера, и с министъра на икономиката. Персонална среща със Сергей Станишев е поискана и от страна на Лакшми Митал, но българският премиер се оказал твърде зает да го приеме , което е, меко казано, малоумно. (Ако Лакшми Митал бе поискал среща с Дейвид Камерън, би бил приет на “Даунинг Стрийт” 10 в рамките на броени дни.)

[badboy333]

Изкуственият фалит на “Кремиковци”
На 12 март 2008 г. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г.

С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата.

Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност).

Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева.

Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо.

В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г.

Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС.

На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”.

[vvi]

да се надяваме скоро да има развитие в правелна посока защото времената се променят и да не зависним :
:

Много си се насмукал на Трифон Зарезан.

[goro-val]

да се надяваме скоро да има развитие в правелна посока защото времената се променят и да не зависним :
:

[naturalfrost]

Лека му пръст на Кремиковци АД

[Shemata]

Наистина изненадващо стана тук . 10 стотинки за 0-ла време ги удари.

Щом и Крем-а удари 10 стотинки, сме на добър път Даже и от тях имам.

[lide]

Браво

Щом и Крем-а удари 10 стотинки, сме на добър път Даже и от тях имам.

[lilisdad]

Това разбрахме за лихвите след консултация с адвокат

Благодарим за интереса към юридическите услуги на Адвокатско дружество "Арнаудов и Узунова".
При производство по несъстоятелност синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания, съобразно реда, привилегиите и обезпеченията. Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи. Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
При осребряване на имуществото/масата на несъстоятелността недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника.
След справка на страницата http://www.kremikovtzi.com/# се установи, че има обявление за текуща продажба на обособена част от имуществото на дружеството. Ето защо най-добре следва да изчакате, докато се осребри цялата маса от имуществото на дружеството, за да се изготви следваща частична сметка за разпределение от синдика.

Така че да държим синдика изкъсо за да не проточи трябва да отправяме и запитвания до него за хода на плащанията.

[goro-val]

трябва да деистваме

да посетим синдика с жалба за исплащане на лихвите ни

[goro-val]

ве4е е време да си искаме лиьвите

нека циндика да не рискува с дянков затова 4е нему остава много време