Още по проблемите за външния дълг

[assfucker_1]

йосифe брадат евреин още ли ти плащат от ГЕРБ

[йосиф]

Няма нищо за чудене човека е кариерист.И ще пристане на която и да е партия само и само да получи пост.Иначе е кадърен и благодарение на него тройната коалиция изкара целия си мандат.

той тогава беше в опозицията ...после нещо стана и почервеня

[Бате Пешо]

и как този готин пич тогава , член на СДС стана комунист ....седя и се чудя .Сега ако човек го попита за тогавашните му позиции , вероятно ги е забравил...

Няма нищо за чудене човека е кариерист.И ще пристане на която и да е партия само и само да получи пост.Иначе е кадърен и благодарение на него тройната коалиция изкара целия си мандат.

[йосиф]

Управлението на дълга е на принципа след нас и потоп*
Пламен Орешарски, бивш зам.министър на финансите
27 февруари 2002

Г-н Орешарски, защо е необходимо да има закон за държавния дълг?

Първата цел на законопроекта е да се съберат на едно място регулации, разхвърляни в различни нормативни актове. Няколко текста, най-важните, се съдържат в конституцията; всяка година със закона за бюджета се регламентира друга сфера от управлението на дълга - дефицитът и начинът на неговото финансиране. Освен това има постановления на МС и съвместни наредби на Министерството на финансите и БНБ, които засягат технически страни от материята. Замисълът бе да се подредят по-стройно регулациите и да станат закон, тъй като някои от подзаконовите актове не бяха с достатъчна сила, за да уредят взаимоотношенията между правителствените и неправителствените структури /най-вече БНБ/.

Искахме и да изчистим дефиницията за дълга, като възприемем европейските стандарти, и да фокусираме върху регулациите на общинските дългове. Искахме и да регламентираме лимит за общото нарастване на дълга. Мисля, че законопроектът, внесен от ОДС, отговоря на условията, които изброих.

А законопроектът на правителството е съкратена версия на проекта на старото правителство. В него наблюдаваме отказ да се регулира цялата проблематика, бягство от регулацията на общинските дългове и дълговете на социалните фондове. Премахнати са лимитите за нарастване на дълга. Останалите текстове са преписани или редактирани. В този аспект законопроектът не е подобрен, а влошен.

Дебат в бюджетната комисия предизвика дефиницията за държавен дълг. Проектът на финансовото министерство категорично изключва общинските дългове и тези на социалните фондове. Защо според вас те трябва да бъдат включени?

Не според мен. Това е според европейския стандарт. Това е най-големият недостатък на правителствения законопроект, защото не става ясно кой точно дълг се регулира. Там се прави опит за регулация на дълга само на централното правителство.



Примерът с Аржентина е показателен в случая...

Той показва, че е много важно да се наблюдава целият консолидиран държавен дълг, а не само дългът на централните власти. Опитът от 80-те и 90-те години в т. нар. дългови страни /страни с проблеми с дълга/ показва, че често дестабилизацията в дългово отношение идва не от централното правителство, а от общинските дългове. За радост у нас не е като в Аржентина и Бразилия, където местната власт има голяма самостоятелност. Тук общините са много по-слабо задлъжнели и точно затова има ефект сега да се създаде регулация, а не когато сме изпуснали контрола.

Защо е необходимо в закон да бъде лимитирано нарастването на дълга?

Това е въпрос на целесъобразност - може да бъде лимитиран, може и да не бъде. Ако проследим какво стана през 80-те и 90-те години у нас, не е трудно да се убедим, че е хубаво да има лимит, който да пази най-вече финансовото министерство от опитите на всички други елементи на централната власт да решават проблемите си дългово. А такива опити има и е естествено да има. Всеки отраслови министър, ако има проблем, пледира за финансови ресурси, в това число и за дългове. Такъв лимит ще изиграе положителна роля в намаляването на дълговото бреме до оптимално равнище. Ръководим се от критерия от Маастрихт /бел. ред. - 60% съотношение дълг към БВП/, който все пак не е нещо, което обезателно трябва да служи за критерий. Но при липса на по-подходящ, струва ми се, че това е критерият, който в средносрочен план правителството трябва да покрие.



Как ще коментирате критиките на финансовия министър Милен Велчев още по време на предизборната кампания, че недостатъчно гъвкаво сте управлявали външния дълг?

Не беше гъвкаво, в смисъл че не сме използвали Мерил Линч в трансакциите си. Вероятно това е имал предвид Милен Велчев. През изминалите четири години не направихме нито една трансакция с Мерил Линч, не защото не харесваме банката. Просто сме се ръководили от други обективни критерии кой да е инвестиционният посредник, който да съдейства за една или друга трансакция.

Заместник финансовият министър Красимир Катев изчисли загуби от 2 млрд. USD заради недобро управление на дълга.

Сумите, които е пресметнал Катев, не са ми известни, не зная какво е имал предвид. Ако е имал предвид, че БНБ е превалутирала резерва от долари в евро, съветвам го да прочете закона за БНБ. И да се запознае с начина на управление на портфейлите на централните банки по света. Четох и такова изявление: БНБ може да вкарва тези пари в първокласни акции. Съветвам го да не казва това на висок глас. Нито една централна банка не инвестира в корпоративни книжа, колкото и добри да са емитентите, защото рискът от ценови флуктуации е много голям.

Како експерт как оценявате емисията еврооблигации и ефекта от нея?

Тази емисия не беше нужна за страната. Ако разсъждаваме по-общо, една емисия не би могла да се оценява откъснато. Нито една операция по дълга не може да се оценява сама за себе си. Тя би следвало да се оценява в контекста на целия дългов портфейл, какъв е бил той преди трансакцията и какво е станало след това. Ако оценим емисията еврооблигации сама по себе си, като че ли тя не е чак толкова лоша. Беше постигнат петгодишен срок при прилична лихва /7.25%/.

Защо не беше нужна емисията?

Защото имаше достатъчен фискален резерв по това време. Вместо това правителството можеше да ускори подписването на споразумение с фонда например. А не да се опитва няколко месеца да убеждава фонда в неща, в които трудно може да бъде убеден и начинаещ студент - екзотични идеи за данъчни ваканции, данъчни преференции и т. н. Знаеше се, че фондът няма да приеме. Правителството трябваше просто да побърза с подписването на споразумение с фонда, за да си осигури в средносрочен план рефинансиране.

Новото ръководство на финансовото министерство винаги е казвало, че ще избере по-изгодния начин на финансиране.

Еврооблигациите са най-скъпото финансиране независимо от постигнатите условия. Условията по еврооблигациите са обвързани с условията по заемите. Ако лихвата по еврооблигациите е била 7.25% по това време, МВФ е давал пари при около ЛИБОР, значи при доходност 2%. Ако лихвата на еврооблигациите е малко по-висока, това е така, защото международните лихви са по-високи. Но така или иначе върху еврооблигациите винаги има една премия, която влошава условията на финансиране. Независимо дали говорим за 1997 г., когато ЛИБОР-ът бе 6%, а ние можехме да емитираме вероятно при 11-12%, или през 2001 г., когато ЛИБОР-ът бе 2% и емитирахме при 7-8%. Така че винаги еврооблигациите /това го пише дори в учебниците - толкова е изчистено като принцип/ са най-скъпият източник на финансиране.

Но ние наблюдаваме съвсем друга философия на управление на държавния дълг, кардинално различна от провежданата през 90-те година у нас.

Каква е тази нова философия?

Това, което те показват, ме кара да мисля, че е на принципа "След нас и потоп." Т. е. в момента се извършват трансакции, коментира се извършването на нови /бих се радвал, ако размислят/, използват се всички благоприятни възможности на дълговия портфейл, за да се оптимизира краткосрочно дългът. Заменят се разсрочени дългове с по-краткосрочни. Емитират облигации, което е финансиране с възможно най-високата лихва. Това подкрепя извода ми, че управлението на дълга следва свръхкраткосрочни ориентири.


Какъв е ефектът от всички тези операции върху намаляването на дълга?

Трудно е да се каже, защото през това време правителството е заемало средства. Но в резултат на тези операции решихме окончателно дълговия проблем, възникнал в края на 80-те и началото на 90-те години. Един пример, когато през 1997 г. говорехме за емисия на еврооблигации, това всъщност не беше много сериозно, защото при толкова нерегулиран дълг кредиторите или нямаше да влязат в емисията, или щяха да изискват много по-висока норма на възвръщаемост от обичайните равнища. И когато говорим за възможности на страната да емитира при по-добри условия, то трябва да се има предвид как изглежда тя днес макроикономически и, второ, че има чист дългов портфейл и никакви спорове с кредиторите. Всичко това направихме в много по-трудна среда. През 1997 г. в касичката на държавата почти нямаше пари.

Ако сега при по-благоприятната среда имахте възможност, бихте ли емитирали еврооблигации?

Не на този етап. Бих направил емисия еврооблигации само когато е застрашено финансирането на бюджета. Всички мотиви от типа на "това е реклама на страната", "това ще доведе до откриване на кредитни линии за месните корпорации" будят у мен само смях. Аз гледам с лошо око на моите комшии, които са заборчнели и вземат дългове да си връщат дълговете. Така че каква реклама е това за страна, затънала в борчове, не зная. Що се касае до кредитните линии, това също е смехотворно. През 1994 г. Питър Дилс от Дойчебанк, който водеше преговорите по Лондонския клуб, говореше същото, което сега слушате от устата на инвестиционните банкери, които заемат позиции в държавата, че с една емисия се оформя бенчмарк за местните корпорации, открива се достъп за финансиране за тях... И тогава уверенията бяха: вие предоговорете дълга и кредитните линии ще потекат към България. Е, не видяхме през 95-а, 96-а или 97-а, че и до днес потекли кредитни линии. Четири месеца след емисията на еврооблигации не съм видял жив инвеститор в София. Така че и емисията не помогна да се открие достъпът на българските корпорации до кредитни линии. Това са екстри, с които инвестиционните банкери доубеждават нещастните си клиенти, за да измъкнат комисионите от джоба им.

* Препечатваме интервюто от в."Пари", автор Мила Кисьова

и как този готин пич тогава , член на СДС стана комунист ....седя и се чудя .Сега ако човек го попита за тогавашните му позиции , вероятно ги е забравил...

[arzhentinec]

Положението в Аржентина....

Положението в Аржентина заплашва световния икономически подем според финансовите министри от страните на Г-7, в която влизат най-силно развитите индустриални държави.


Заздравяване на икономическата конюнктура е основната тема на срещата на Г-7 във Вашингтон, която започна днес. Грижи сред финансовите министри предизвикаха икономическата криза в Аржентина и продължаващата рецесия в Япония. Вчера Аржентина преустанови всички банкови операции и сделки с чужда валута за неопределено време от страх за финансов колапс. От средите на американското финансово министерство казват, че при срещата на министрите от Канада, САЩ, Франция, Германия, Италия и Япония ще се обсъди влиянието на повишените цени на суровия петрол. По-късно към форума във Вашингтон ще се присъедини и представител на Русия, за да информира за състоянието на националната икономика. След края на срещата на страните от Г-7 вечерта трябва да започне пролетното заседание на Световния валутен фонд и Световната банка. Вчера вечерта американският финансов министър Пол О"Нил и директорът на емисионната банка Алън Грийнпан поканиха своите колеги от Г-7 на вечеря. По време на нея е станало въпрос за подобряването на помощните световни програми и за тероризма. САЩ са пледирали за засилване на усилията към разбиване на финансовата мрежа на терористичните организации. Световният валутен фонд очаква бавно стабилизиране на икономическата конюнктура през тази година след "най-лошата" година през последното десетилетие. 2,8 процента икономически ръст за 2002 г. са прогнозите на експертите от фонда. "В еврозоната също има признаци за заздравяване на конюнктурата", казват още финансовите специалисти. Според тях обаче има риск в икономическата стабилизация на Германия, която "изостава". За тази година в немската страна се очаква повишението на вътрешния брутен продукт да бъде 0,9 процента. Полицията в американската столица вече е взела необходимите мерки срещу демонстрации за срещата на Г-7. Вчера вечерта са арестувани около 40 мотористи, които протестираха срещу политиката на САЩ по отношение на Южна Америка. До този момент няма сериозни инциденти. Полицията очаква протест срещу Световния валутен фонд и Световната банка. Няколко хиляди демонстранти се очакват да протестират и срещу войната в Афганистан и срещу американската помощ за Израел. /ДПА

Това съобщиха от БГНЕС

[Стоян]

swap на даржавният дълг

Пенчо, риска идва от очакванията за движението на плаващите лихвени проценти. Поради това, че се заменят плаващи лихви с фиксирани лихви (понастоящем плаващите са по-ниски) има риска от това чия нетна стойност (на плаващите или на фиксираните лихви) ще се окаже по голяма. Всъщност това е и най големия риск.
Друг интересен момент е цената на плаващите лихви в момента. Знаем че тя разте сега, което може да означава, че инвеститорите ще поискат по високи фиксирани лихви в замяна на плаващите. Последното пък означава, че нетния ефект от сделката може да бъде много по-малък от обявения.

[Infor]

swap на даржавният дълг

да говорим от позиция на слабо евро що не сме конвертирали дълга е все едно да говрим за нероден петко
няма аналогия с това което става сега със суапа - тук има съзнателно използване на принципа който се прилагаше при така нареченото източване на държвните предприятия - аз правя сделка при която х си продава стокаката на цена да речем 2% доходност при положение, че ако бе излязъл пряко на пазара би взел 10%. Къде со кротце къде со малко кьотек аз обаче съм се настанил като посредник и обирам разликата от 8% - това че на производителя 2% не му стигат и той уволнява и накрая фалира не ме интересува - аз ссъм си взел моето

[гръмчо]

swap на даржавният дълг

По въпроса за намаляването на валутния риск след операцията - понякога защитниците на Велчев и Катев изтъкват това.
Първо, не забравяйте, че не всички от новите еврооблигации ще бъдат деноминирани в евро. Второ, валутните постъпление на България съвсем не са само в евро.

[Пенчо]

swap на даржавният дълг

Към Гръмчо
Съгласен съм, че на държавническо ниво не би следвало да се поемат спекулативни рискове. С фиксирането на курса на националната валута към еврото, беше редно да се помисли, за премахването на този риск. Това е открита валутна позиция, която поражда излишни рискове за държавата като цяло. В този смисъл конвертирането на външният дълг на страната не е спекулация а еднократен акт закриващ възникнала експозиция, респективно риск.
Иначе мнението ми за глупавия популизъм относно "печалбите" от SWAP-а си остава.

[Незнайко]

swap на даржавният дълг

От няколко дена все един стар и вехтясъл виц ми се върти в главата:
Вървят си професор и млада студентка и разсъждават върху висшата икономика. Изведнъж, студентката извиква: О, вижте, 100-доларова банкота на тротоара. Спокоен професора отвръща: Не си прави труда да се навеждаш, ако бяха истински - досега някой да ги беше взел.

Морала на вица: кво толкова ще и се случи на студентката ако се наведе. В най-лошия случай нещо, което вече е изпитвала. Ами ако стоте долара са наистина истински?...

Към по-сериозното: Велчев и Катев доказват за втори път, че са научили най-важния урок от капитълизъма. По-важното от всички най-най-важни неща е умението да се продаваш. И копелетата се продават перфектно. И Орешарски се усети ама май беше вече късно и за стихове.
Бас хващам, че ще има доста над 1.250 ЮС милиарда заявки за новите облигации, а и че минималната цена на дисковете за конвертиране ще падне под 90 цента. Какво печелиме ние? Ами най-малкото, че България ще може вече да се рефинансира на немислимо ниски преди нива.

Гадното на историята: А къде е икономическото министерство, къде е прословутата баба на Ники Василев. Къде е приватизацията през борсата. Къде са роудшоутата за ай пи оу-тата, БТК, НЕК и т.н. Къде въобще е мисълта, дето се очаква да се движи?

[гръмчо]

swap на даржавният дълг

Лесно ви е да коментирате сега със задна дата. Движението на пазара не може да бъде предмет на държавната политика. Ако Велчев и Катев като политици са готови да поемат този риск - след време на тях ще търсим отговорност. Ако са още в България де....

[Пенчо]

swap на даржавният дълг

Напълно съм съгласен с теб Zig Zag.
Напълно логично!!! Е, ефекта можеше и да не е 1 млрд., но при всички случаи щеше да е положителен.

[ZigZag]

swap на даржавният дълг

Ako predi pet godini beshe napraven edin swap na vanshnia dalg ot dolar v evro sega stiahme da imame s nad edin miliard dolara po malko vanshen dalg.
Niakoi shte poiska li otgovornost ot predishnite upravliavashti za tova prestapno spekulirane s vanshnia dalg na Balgaria? Zashto triabvashe da sme izlojeni na riska na dolara sled kato leva e varzan kam evroto????

[Пенчо]

swap на даржавният дълг

Тъй, тъй...
Точно за това питам де. Като не е обикновен лихвен swap тогава какво е? Е, вярно е, че някой сега ще се опитат да изкарат, че са много умни и че са на път да открият топлата вода или колелото, но нека да кажем, че тази операция в крайна сметка се приравнява към един лихвен SWAP. Разликата е че се прави като две отделни сделки. Поради това резултатът по-скоро може да е отрицателен отколкото положителен, по две причини:
1. Създаване на пазарни очаквания - при buyback-а ще се вдигнат цените /както вече стана/ т.е. ще си изкупим скъпо дълга; при продажбата на новата емисия ще свалим цените т.е. ще си продадем евтино новия дълг.
2. При замяна на един и същ дълг, но с различна номинална стойност /както е в нашият случай/ разликата е в ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ /CASH FLOWS/ при един и същи доход до падежа. Иначе щяхме да имаме погашение за сметка на валутния резерв. Цялата разлика /печалба/ за която се говори, ще излезе под формата на по-големи купонни плащания преди падежа. Това ще натовари фиска с нови тежести до падежа на книжата, като увеличи текущите разходи по обслужването на дълга.
Притеснявам се, че тези неуспели трейдъри ще прецакат цялата държава, само да покажат какво са научили в Лондонското Сити. Проблемът обаче е, че са още на ниво дилъри, тепърва ще стават старши, главни, и т.н. и докато стигнат до министри горко и на нашата изстрадала държава.

[гръмчо]

swap на даржавният дълг

Пенчо, според еквилибристиките на Минфин тази сума е очакваната нетна сегашна стойност на бъдещите потоци - след замяната, новата емисия и всичко останало - в сравнение със същия показател, но ако не направим сделката.
Прав си, че ако суапът е просто лихвен, номиналът не се променя, но тук характерът на операцията е друг.