Да си сринеш капиталовия пазар

[4ervenasgan]

Основният проблем се явяват определени емисии "корпоративни" бондове, от които, както пише определени фондове са изкупили още на първичен, цялата емисия - разбирай шефовете на фондовете и/или "меринджеите" са взели едни пари под масата
Ако сега ги накарат да изкарат 80% от тоя джънк на тезгяха, ще лъсне веднага, че няма и един реален купувач за тях на близка до цената на която ги "оценяват" и тогава мила майко льо!

[Kiro]

Направо да ги национализират както БФБ и Дунарит, а после да ги продадат на Шиши..Така ще привлекат чуждите инвеститори..

[Mr.Profit]

Да, това е другото, на което си заслужава да се обърне внимание. Много високопарно ми се струва заглавието, явно с цел да му се обърне повече внимание... което не говори добре за медията и намирам отговор на въпроса защо не я чета

[petyob]

И защо срив? Доколкото разбирам възможно е някакво преструктуриране, т.е. продаваш едно, а купуваш друго .. само оборът ще се вдигне

[Mr.Profit]

За мен мерките са нужни за ограничаване на риска. Иначе се получва малко - аз на тебе, ти на мене с главен потърпевш хората с пенсионните вноски при лошо стечение на обстоятелствата. Не казвам, че така ще се случи, но това е потенциален риск, а целта на пенсионните фондове е именно да редуцират риска.

[dachi1984]

Промени в КСО заплашват да предизвикат масова разпродажба на активи.
Ще стане ли България първата държава, съзнателно съсипала капиталовия си пазар с нормативен акт? Този риск се очертава като послeдствие от променитe в Кодекса за социално осигуряване, които парламентът прие на първо четене преди две седмици и които в момента се доуточняват преди окончателното им гласуване. Най-сериозното последствие от тях е, че може да се стигне до масова разпродажба на финансови активи и недвижими имоти, което заплашва със срив цената им, а с това и спестяванията на българите за втора пенсия.

Промени и последствия

Сегашният механизъм е следният – частните пенсионни фондове имат лимити за влагане на поверените им средства в конкретни видове активи като акции, облигации и т.н. Реално обаче пенсионните дружества могат в рамките на тези лимити да придобиват цели емисии на отделни компании или общини. Например, ако фонд с активи за 1 милиард лева изкупи всички облигации от една емисия на стойност 5 милиона лева, той е далеч от лимита си за експозиция към съответния клас активи.

Новите регулации ще позволяват на фонда да притежава максимум 20% от емисията. В случая въпросният фонд ще трябва да продаде дългови книжа за 4 милиона лева.

Според оценки на компании от индустрията на пенсионните фондове браншът има обща експозиция от 350 милиона лева към такива активи и 80% от тях може да се окажат на пазара.

Подобна регулация се въвежда и при влагането на средства от пенсионните фондове в колективни инвестиционни схеми. При тях осигурителното дружество влага част от активите си в дялове на взаимен фонд, като по този начин оставя тези негови средства да се управляват на практика от друга компания. Целта е така да се диверсифицират инвестиционните портфейли и да се намалява рискът за спестяващите.

В момента не съществуват ограничения за дяловете от един взаимен фонд, които могат да се придобият от едно пенсионно дружество. В закона съществуват регулации за инвестиционната политика на самите взаимни фондове.

С промените в КСО занапред пенсионните дружества ще могат да изкупуват максимум 15% от дяловете на един взаимен фонд. Тук статистиката е още по-ясна – от 1,16 милиарда лева активи на взаимните фондове 300 милиона са вложенията на пенсионните компании. По предварителни разчети на бранша новата регулация ще ги принуди да изтеглят около 120 милиона лева от взаимните фондове.

Третата промяна в правилата за инвестиране касае репо сделките, при които заем се отпуска срещу залог на ценни книжа, търгувани на регулиран пазар. Занапред пенсионните фондове ще могат да отпускат финансиране срещу залог на книжа само на банки и на инвестиционни посредници, чийто капитал надхвърля 15 милиона лева. Това практически би пресушило пазара на репо сделки, чийто обем е около 80 – 90 милиона лева годишно и на който играят основно инвестиционни посредници и взаимни фондове, чиито капиталови изисквания са далеч под новия праг. В същото време е малко вероятно банките да се появят на този пазар, защото при изискванията на БНБ да поддържат ликвидност от минимум 25% нямат необходимост да си набавят ресурс чрез репо сделки.

Законодателят дава 12 месеца срок на всички участници на пазара да изпълнят новите регулации.

Според представители на бранша, ако ограниченията влязат в сила във вида, в който бяха утвърдени на първо четене, в рамките на въпросната една година на пазарите и главно на софийската борса

за продан ще се обявят активи на стойност между 400 и 800 милиона лева.

Официална алтернативна оценка за въздействието от страна на Комисията за финансов надзор (КФН) и на правителството, което е вносител на законопроекта, няма. Според анализ за вътрешни цели на експерти от комисията за продан ще се предложат активи за минимум 250 милиона лева, които в момента се търгуват на фондовата борса. При средно дневен оборот от около 1 милион лева на БФБ това означава, че за да могат пенсионните фондове да изпълнят новите правила, ще трябва да залеят пазара с акции и облигации в продължение на година. Фокус: Вторият стълб на пенсионната система е в центъра на вниманието на финансовия министър Владислав Горанов
Обратната страна на медала

От Комисията за финансов надзор, както и от правителството, смятат, че с новите регулации спестяванията на хората ще спрат да се инвестират в бизнес начинания на хора, свързани с пенсионните фондове. Бивш председател на регулатора коментира пред „Икономист“, че сега съществуващите ограничения за инвестиране в свързани предприятия може да се заобикалят и промените са действие в правилната посока. Според него регулаторът трябва да даде солиден отговор дали предлаганият механизъм за промяна е оптимален и дали може да предизвика опасни странични ефекти, ако иска пазарът да приеме промените без излишно вълнение и продажби на пожар.

Индустрията на пенсионните фондове вече е възразила срещу голяма част от текстовете на законопроекта, включително и в частта за инвестиционните ограничения.

„Това не го разбираме и граничи с тормоз. Ако се приеме по този начин, ще трябва да се привеждаме в съответствие поне една година. Аргументът за дисциплиниране не го приемаме. След като до вчера е имало преглед на активите ни и не е открита практика да влагаме средствата си в свързани компании, мотивът на управляващите няма как да бъде убедителен“, коментира Даниела Петкова, която оглавява една от най-големите пенсионноосигурителни компании, „Доверие“.

Част от компаниите обаче нямат против затягането на режима. Според източници на „Икономист“ от Комисията за финансов надзор, на пазара отдавна има противопоставяне между пенсионните компании, които са българска собственост, и тези, чийто капитал се държи от чуждестранни лица. Причината е, че собствеността до голяма степен предопределя и политиката на самите фондове, като българските имат по-голяма експозиция към националния пазар и това върви с по-висока доходност и съответния риск. В същото време фондовете, които се управляват от чужди финансови групи, са по-отворени към чуждите и утвърдени пазари, където доходността е по-ниска.

Според същия източник на „Икономист“ именно чуждестранните компании стоят зад натиска за допълнителните ограничения в инвестиционната политика на пенсионните фондове. В резултат от нея тези с отвореност към вътрешния пазар ще се принудят да ограничат експозициите си към него и да погледнат навън, където обаче имат по-ограничена експертиза.

Според мениджър на пенсионен фонд една от причините за спада на SOFIX в последните седмици, който до момента е 10% на месечна база, е именно очакването в сила да влязат новите инвестиционни ограничения. По-сериозното увеличение на дневните обороти на капиталовия пазар започна в първата седмица на септември, а утвърждаването на промените на първо четене в парламента се случи на 7 септември.

Каквито и да са мотивите на финансовото министерство, което заедно с Комисията за финансов надзор лансира промените, добрата практика изисква прокарването на закони с директно отражение върху спестяванията на населението и капиталовия пазар да бъде съпътствано от адекватна оценка за въздействието. Дори и управляващите да имат неопровержими доказателства, че по този начин ще пресекат иначе неуловими злоупотреби с финансовата система, те трябва да бъдат аргументирани публично. В противен случай винаги ще остава съмнението, че преди обществения интерес законодателните промени целят да защитят някой частен интерес.

Здравейте,

Днес попаднах на тази интересна статия. Според вас възможно ли е да се случи тази прогноза? Дали лобитата в българския парламент са толкова силни или некадърността на българските чиновници и не изготвянето на оценка за въздействие могат да доведат до бедствие на българския капиталов пазар?