Драмата с табаците
Спокойни разсъждения по драматична тема
Защо си тръгнаха англо-американските цигарени инвеститори
Голямата политическа шумотевица около провалената приватизация на трите цигарени фабрики пречи на обективния анализ на случилото се. С чисто предизборни цели всички участници в публичния дебат отместват встрани реалните събития и си измислят други, оформени по матрицата на политическата им риторика. Да се опитаме да анализираме някои от умишлено сгрешените тези:
1. Провалена е приватизацията на "Булгартабак"
Невярно, защото "Булгартабак холдинг" АД изобщо не се продава. Продават се три цигарени фабрики, вярно, най-големите, но "Булгартабак" е много повече от три цигарени фабрики. В холдинга е съсредоточено подпомагането на производителите на тютюн, изкупуването на тютюна, преработката му, търговията с тютюн и тютюневи изделия, както и производството и търговията с цигари.
2. Провалената приватизация застрашава поминъка на тютюнопроизводителите
Невярно, защото трите цигарени фабрики работят преимуществено с вносни тютюни и няма никаква пряка връзка между тяхното производство и изкупуването на тютюна, отглеждан от българските производители.
3. Приватизацията е провалена заради атаките на опозицията. Невярно, защото сделката за трите цигарени фабрики умишлено беше извадена от нормалната приватизационна процедура и прехвърлена в ръцете на четирима министри (Панайотов, Шулева, Дикме и Велчев) в ролята им на надзорници на холдинга. Това им даваше възможност в рамките на Търговския закон да продадат акциите на трите дружества без всякакви политически обструкции. От развитието на събитията стана ясно, че сделката не е подписана поради вътрешни разногласия между коалиционните партньори в правителството, което не е позволило да се вземе окончателно решение от надзорния съвет на "Булгартабак холдинг".
4. Приватизацията е провалена, защото BAT не са гарантирали оцеляването на цигарените фабрики в дългосрочен план. Невярно, защото е невъзможно да се иска от един купувач на акции по Търговския закон да поема стратегически и всъщност чисто политически ангажименти. BAT са корпорация, чиято цел е постигане на максимална печалба за акционерите им. Ако сделката беше структурирана като приватизационна през Агенцията за приватизация (т.е. българското правителство), можеше да се искат такива гаранции. Шизофренично невъзможно е едновременно да си министър и да подлежиш на политически контрол и да си член на управително тяло на търговско дружество и като такъв да не подлежиш на подобен контрол.
5. Приватизацията е провалена, защото цената, която BAT е предложила, е била твърде ниска.
Невярно, защото по-висока цена можеше да се получи, ако имаше конкурентни оферти на няколко кандидати (каквито нямаше), ако ситуацията около тютюневия бранш в България не беше политизирана и натоварена с твърде много социални очаквания и ако условията на сделката бяха чисто търговски.
6. Възможна е нова процедура за приватизация в рамките на сегашния мандат на правителството и парламента
Невярно, защото ако се следва одобрената от Народното събрание стратегия, трябва да се повтори същото упражнение със същите играчи - нещо, което е напълно безсмислено. Ако се поиска промяна на условията на продажбата, трябва парламентът да се съгласи да обсъди и да приеме коригирана или нова стратегия, което при оставащите 5 месеца до изборите (при нормален край на този мандат) е невъзможно да стане.
Правителството, както и политическите сили бяха изненадани, че BAT си тръгнаха изведнъж, без да дочакат да видят как ще се развият парламентарните дебати. Останаха втрещени, защото бяха забравили, че англо-американската корпорация не е свидетел, а участник във всичко, което става. При това единственият участник, който реално дава пари и реално очаква пари, като не се интересува от политическите импликации на своите рационални действия. Затова BAT си тръгнаха точно навреме по техния часовник, в момента, в който стана ясно, че ги принуждават да участват не в търговска сделка между "Булгартабак холдинг" АД и BAT, а в политическа сделка между НДСВ и ДПС, и не като партньор, а като разменна монета. Твърде големи са за такава роля.
Истината за бъдещето на "Булгартабак" при тази ситуация е само една, но не се намира политик, който да поиска да я произнесе. Това и следващото правителство ще бъдат принудени да обявяват в ликвидация и несъстоятелност едно по едно поредица от дружествата на холдинга. За някои ще се намерят сериозни купувачи, които, освободени от оковите на политическите и социалните ангажименти, ще инвестират разумно и ще развият определени производствени мощности. За други ще се явят купувачи, които ще разпродадат активите и така предприятията ще изчезнат. Върху трети тази тъжна дейност ще трябва да извърши самата държава чрез ликвидатори и синдици. Това ще бъде краят на легендата за великия "Булгартабак" и неговото място на световната сцена. България ще произвежда тютюн и цигари в рамките на международния пазар и в нишата, която производителите и търговците си извоюват.
Легендите умират трудно. Още по-болезнена е тяхната смърт, когато всички са вярвали твърде дълго в тях.
Александър Божков
Спокойни разсъждения по драматична тема
Защо си тръгнаха англо-американските цигарени инвеститори
Голямата политическа шумотевица около провалената приватизация на трите цигарени фабрики пречи на обективния анализ на случилото се. С чисто предизборни цели всички участници в публичния дебат отместват встрани реалните събития и си измислят други, оформени по матрицата на политическата им риторика. Да се опитаме да анализираме някои от умишлено сгрешените тези:
1. Провалена е приватизацията на "Булгартабак"
Невярно, защото "Булгартабак холдинг" АД изобщо не се продава. Продават се три цигарени фабрики, вярно, най-големите, но "Булгартабак" е много повече от три цигарени фабрики. В холдинга е съсредоточено подпомагането на производителите на тютюн, изкупуването на тютюна, преработката му, търговията с тютюн и тютюневи изделия, както и производството и търговията с цигари.
2. Провалената приватизация застрашава поминъка на тютюнопроизводителите
Невярно, защото трите цигарени фабрики работят преимуществено с вносни тютюни и няма никаква пряка връзка между тяхното производство и изкупуването на тютюна, отглеждан от българските производители.
3. Приватизацията е провалена заради атаките на опозицията. Невярно, защото сделката за трите цигарени фабрики умишлено беше извадена от нормалната приватизационна процедура и прехвърлена в ръцете на четирима министри (Панайотов, Шулева, Дикме и Велчев) в ролята им на надзорници на холдинга. Това им даваше възможност в рамките на Търговския закон да продадат акциите на трите дружества без всякакви политически обструкции. От развитието на събитията стана ясно, че сделката не е подписана поради вътрешни разногласия между коалиционните партньори в правителството, което не е позволило да се вземе окончателно решение от надзорния съвет на "Булгартабак холдинг".
4. Приватизацията е провалена, защото BAT не са гарантирали оцеляването на цигарените фабрики в дългосрочен план. Невярно, защото е невъзможно да се иска от един купувач на акции по Търговския закон да поема стратегически и всъщност чисто политически ангажименти. BAT са корпорация, чиято цел е постигане на максимална печалба за акционерите им. Ако сделката беше структурирана като приватизационна през Агенцията за приватизация (т.е. българското правителство), можеше да се искат такива гаранции. Шизофренично невъзможно е едновременно да си министър и да подлежиш на политически контрол и да си член на управително тяло на търговско дружество и като такъв да не подлежиш на подобен контрол.
5. Приватизацията е провалена, защото цената, която BAT е предложила, е била твърде ниска.
Невярно, защото по-висока цена можеше да се получи, ако имаше конкурентни оферти на няколко кандидати (каквито нямаше), ако ситуацията около тютюневия бранш в България не беше политизирана и натоварена с твърде много социални очаквания и ако условията на сделката бяха чисто търговски.
6. Възможна е нова процедура за приватизация в рамките на сегашния мандат на правителството и парламента
Невярно, защото ако се следва одобрената от Народното събрание стратегия, трябва да се повтори същото упражнение със същите играчи - нещо, което е напълно безсмислено. Ако се поиска промяна на условията на продажбата, трябва парламентът да се съгласи да обсъди и да приеме коригирана или нова стратегия, което при оставащите 5 месеца до изборите (при нормален край на този мандат) е невъзможно да стане.
Правителството, както и политическите сили бяха изненадани, че BAT си тръгнаха изведнъж, без да дочакат да видят как ще се развият парламентарните дебати. Останаха втрещени, защото бяха забравили, че англо-американската корпорация не е свидетел, а участник във всичко, което става. При това единственият участник, който реално дава пари и реално очаква пари, като не се интересува от политическите импликации на своите рационални действия. Затова BAT си тръгнаха точно навреме по техния часовник, в момента, в който стана ясно, че ги принуждават да участват не в търговска сделка между "Булгартабак холдинг" АД и BAT, а в политическа сделка между НДСВ и ДПС, и не като партньор, а като разменна монета. Твърде големи са за такава роля.
Истината за бъдещето на "Булгартабак" при тази ситуация е само една, но не се намира политик, който да поиска да я произнесе. Това и следващото правителство ще бъдат принудени да обявяват в ликвидация и несъстоятелност едно по едно поредица от дружествата на холдинга. За някои ще се намерят сериозни купувачи, които, освободени от оковите на политическите и социалните ангажименти, ще инвестират разумно и ще развият определени производствени мощности. За други ще се явят купувачи, които ще разпродадат активите и така предприятията ще изчезнат. Върху трети тази тъжна дейност ще трябва да извърши самата държава чрез ликвидатори и синдици. Това ще бъде краят на легендата за великия "Булгартабак" и неговото място на световната сцена. България ще произвежда тютюн и цигари в рамките на международния пазар и в нишата, която производителите и търговците си извоюват.
Легендите умират трудно. Още по-болезнена е тяхната смърт, когато всички са вярвали твърде дълго в тях.
Александър Божков
Коментар