Като говорим за пари...

[Alonso]

.
Убий бедняка в себе си

Детството, изпълнено с лишения, влияе на физическото развитие на мозъка и дава на притежателя си ущърбен интелектуален потенциал.

Разрушеният от бедността мозък не дава на човек възможност да се отърве от нея. Има връзка между социално-икономическия статус на този, който се грижи за децата, и когнитивните им успехи. Хората с нисък или среден социален статус имат съвсем различна представа за света.

Начинът за оценяване на интелектуалните способности – IQ, зависи в еднаква степен не само от генетиката, но и от обстановката, в която израства детето.
Съществуват няколко признака, характерни за „програмираните“ да бъдат бедни.

Чувство на самосъжаление – настроените за бедност хора се самосъжаляват и предполагат, че съдбата не им е отредила да бъдат богати. Някои съжаляват, че не са от противоположният им пол, или че фигурата им не е такава, каквато биха искали, и това им пречи да ги предпочетат при кандидатстване за работа, някои съжаляват, че не са се оженили, а други – точно обратното.
Самосъжалението е начин да си сложиш котва, която да те спира по пътя на личното развитие и така ти осигурява вечна бедност.

Алчност – стремежът към тотална икономия не е признак на мъдрост, а индикатор, че имате дисбаланс на доходите и разходите, и подхождате към проблема с грешна тактика.
Когато цялата ви енергия е съсредоточена да търсите щандове с намаления, промоция или разпродажба – това са признаци, че притежавате втората черта на бедните.

Програмираният за богат човек е готов да плати истинската цена на нещата, да възнаграждава щедро сътрудниците си и очаква същото и от останалите.

Когато работите нещо, което ненавиждате – независимо какво работите, ако го вършите с неудоволствие и само защото се налага да си платите кредита или нещо друго.
Тези хора са готови за несгодите на бедността – причина за това се чувствата, които са предизвикани от необходимостта да вършат неприятни неща.

Ключът за спасение от този навик на бедността, е да вършите нещо не защото се налага, а защото ви носи удовлетворение. Само така ще постигнете отлични резултати.

Измерване на успеха с пари – бедният човек е убеден, че само собствеността на някаква парична сума може да му донесе щастие.
Пари в банката, които да го накарат да се чувства щастлив заради дрехите, които може да си позволи, пътешествия, независимост от партньор или напускане на омразната работа.

Практиката обаче показва, че щастието така и не идва. Успелият човек го измерва в единици, много по-значими от паричните, а какви точно – всеки решава за себе си.

P.S. Този текст го видях в нета преди години, но не съм си записал от кой е и какъв е източника. Мисля, че си заслужава да се прочете и да се позамисли човек.

Току що прочетох една книга. "Денят в който се научих да живея" на Лоран Гунел. Книгата е точно на тази тема. Поздрави на всички форумци, по-малко работа и щастливо лято

[Kildirim_Bei]

.
Убий бедняка в себе си

Детството, изпълнено с лишения, влияе на физическото развитие на мозъка и дава на притежателя си ущърбен интелектуален потенциал.

Разрушеният от бедността мозък не дава на човек възможност да се отърве от нея. Има връзка между социално-икономическия статус на този, който се грижи за децата, и когнитивните им успехи. Хората с нисък или среден социален статус имат съвсем различна представа за света.

Начинът за оценяване на интелектуалните способности – IQ, зависи в еднаква степен не само от генетиката, но и от обстановката, в която израства детето.
Съществуват няколко признака, характерни за „програмираните“ да бъдат бедни.

Чувство на самосъжаление – настроените за бедност хора се самосъжаляват и предполагат, че съдбата не им е отредила да бъдат богати. Някои съжаляват, че не са от противоположният им пол, или че фигурата им не е такава, каквато биха искали, и това им пречи да ги предпочетат при кандидатстване за работа, някои съжаляват, че не са се оженили, а други – точно обратното.
Самосъжалението е начин да си сложиш котва, която да те спира по пътя на личното развитие и така ти осигурява вечна бедност.

Алчност – стремежът към тотална икономия не е признак на мъдрост, а индикатор, че имате дисбаланс на доходите и разходите, и подхождате към проблема с грешна тактика.
Когато цялата ви енергия е съсредоточена да търсите щандове с намаления, промоция или разпродажба – това са признаци, че притежавате втората черта на бедните.

Програмираният за богат човек е готов да плати истинската цена на нещата, да възнаграждава щедро сътрудниците си и очаква същото и от останалите.

Когато работите нещо, което ненавиждате – независимо какво работите, ако го вършите с неудоволствие и само защото се налага да си платите кредита или нещо друго.
Тези хора са готови за несгодите на бедността – причина за това се чувствата, които са предизвикани от необходимостта да вършат неприятни неща.

Ключът за спасение от този навик на бедността, е да вършите нещо не защото се налага, а защото ви носи удовлетворение. Само така ще постигнете отлични резултати.

Измерване на успеха с пари – бедният човек е убеден, че само собствеността на някаква парична сума може да му донесе щастие.
Пари в банката, които да го накарат да се чувства щастлив заради дрехите, които може да си позволи, пътешествия, независимост от партньор или напускане на омразната работа.

Практиката обаче показва, че щастието така и не идва. Успелият човек го измерва в единици, много по-значими от паричните, а какви точно – всеки решава за себе си.

P.S. Този текст го видях в нета преди години, но не съм си записал от кой е и какъв е източника. Мисля, че си заслужава да се прочете и да се позамисли човек.