Хаиде нещо за ЛНГ
За начало нека да направим една кратка историческа справка. Технологията за производство на LNG отдавна е известна. Още през 1915 г. американския индустриалец Годфри Кабот патентова метода за съхраняване на природен газ при много ниска температура в течно състояние. Първият завод по метода на Кабот бе построен в САЩ три години след патентоването на му. При това главната задача на предприятието въобще не беше втечняването на природен газ, а отделянето на хелия от него. По това време никой и не мечтаеше за международна търговия с втечнен газ, а се решаваше задачата за продължителен срок на съхранение на големи обеми от това гориво. Впоследствие, почти половин век след това, втечняването се разглеждаше само като една от технологиите в нефто-химическия сектор, а на пазара на енергоносители властваха безспорно въглищата, които по-късно започнаха да се конкурират с нефта и едва след това с природния газ.
Снимка: АП, архив
Масовият добив на природен газ започва да се развива в средата на 70-те години. Най-големи обеми по това време добиват САЩ, Канада, Холандия и Великобритания. След разпадането на СССР, в десетката на световните производители попадат и Русия, Туркменистан и Узбекистан, като Русия много бързо се придвижва на едно от челните места по добив на природен газ. С течение на времето, нарастват стабилно и обемите на добивания газ. През 2000 г. например Русия е произвела 573 млрд. куб. м. природен газ, САЩ - 544 милиарда и Канада - 182 милиарда. През 2010 г. Русия произвежда вече 657 милиарда, САЩ - 604 милиарда и Канада - 160 милиарда. През 2018 г. САЩ рязко увеличават добива до 864 милиарда, Русия - 741 милиарда и Иран - 232 милиарда. Количествения скок в САЩ е обусловен именно от започналото производство на LNG, макар че Америка се включва в състезанието много късно в сравнение с други страни. Така например, когато американците откриват първия си завод за втечняване на природен газ на терминала Sabinе Pass през 2016 г., Катар вече има изградени 14 аналогични обекта. Дори Австралия по това време вече е имала изградени три такива завода, работещи на пълна мощност.
Екология
Втечненият газ, както и обикновеният такъв, са представяни като вълшебното хапче на екологията. Акулите в този бизнес успяват да убедят целия свят, че мръсните въглища могат и трябва да бъдат заменени със синьото гориво. Това трябваше критично да намали замърсяването на въздуха в големите градове и да забави глобалното затопляне на атмосферата. Въпреки усилията им, нещата не стават така, както те искат. Страните, които зависят от въглищата, като Китай, Полша или Индия, не бързат да преструктурират енергетиката и икономиката си. Все пак въглищата са по-евтини от втечнения газ, има огромни залежи от тях и то почти на повърхността на земята. Що се отнася до емисиите на парникови газове, то и в тази посока употребата на втечнен природен газ не решава проблема. Работата е там, че при изгарянето на газа емисиите от въглероден диоксид в атмосферата са само с една трета по-малко, отколкото при изгарянето на въглища. Но има и друг критичен фактор - използването на втечнен природен газ предполага отделяне на метан, който загравя атмосферата 50 пъти по-силно.
Работни места
Когато LNG започва да се търгува на пазарите на енергия, мениджърите и компаниите, налагащи новия тип гориво, твърдят, че развитието на отрасъла ще създаде „стотици хиляди нови работни места“. В действителност не се получава точно така. Съвременните заводи за LNG са високотехнологични предприятия и за обезпечаване на производствения процес на най-голямото от тях са необходими приблизително 2500 души. Но тук има и друг проблем. Кадрите за такива заводи са много тясно специализирани и изискват продължителна и скъпоструваща първоначална подготовка. Тоест разширяването на отрасъла няма да „опразни“ трудовите борси, предлагащи най-често кадри със средно и ниско ниво на подготовка. Като пример може да послужи канадската провинция Британска Колумбия, където още преди пет години започнаха да втечняват природен газ. Тогава, компаниите обещаха, че отрасъла на LNG ще намали безработицата с над 10 процента. Но към днеша дата по цялата верига от добива до втечняване на природния газ са заети едва 1 процент от населението на провинцията. За сравнение, в сферата на здравеопазването е зает всеки пети жител на Британска Колумбия.
За начало нека да направим една кратка историческа справка. Технологията за производство на LNG отдавна е известна. Още през 1915 г. американския индустриалец Годфри Кабот патентова метода за съхраняване на природен газ при много ниска температура в течно състояние. Първият завод по метода на Кабот бе построен в САЩ три години след патентоването на му. При това главната задача на предприятието въобще не беше втечняването на природен газ, а отделянето на хелия от него. По това време никой и не мечтаеше за международна търговия с втечнен газ, а се решаваше задачата за продължителен срок на съхранение на големи обеми от това гориво. Впоследствие, почти половин век след това, втечняването се разглеждаше само като една от технологиите в нефто-химическия сектор, а на пазара на енергоносители властваха безспорно въглищата, които по-късно започнаха да се конкурират с нефта и едва след това с природния газ.
Снимка: АП, архив
Масовият добив на природен газ започва да се развива в средата на 70-те години. Най-големи обеми по това време добиват САЩ, Канада, Холандия и Великобритания. След разпадането на СССР, в десетката на световните производители попадат и Русия, Туркменистан и Узбекистан, като Русия много бързо се придвижва на едно от челните места по добив на природен газ. С течение на времето, нарастват стабилно и обемите на добивания газ. През 2000 г. например Русия е произвела 573 млрд. куб. м. природен газ, САЩ - 544 милиарда и Канада - 182 милиарда. През 2010 г. Русия произвежда вече 657 милиарда, САЩ - 604 милиарда и Канада - 160 милиарда. През 2018 г. САЩ рязко увеличават добива до 864 милиарда, Русия - 741 милиарда и Иран - 232 милиарда. Количествения скок в САЩ е обусловен именно от започналото производство на LNG, макар че Америка се включва в състезанието много късно в сравнение с други страни. Така например, когато американците откриват първия си завод за втечняване на природен газ на терминала Sabinе Pass през 2016 г., Катар вече има изградени 14 аналогични обекта. Дори Австралия по това време вече е имала изградени три такива завода, работещи на пълна мощност.
Екология
Втечненият газ, както и обикновеният такъв, са представяни като вълшебното хапче на екологията. Акулите в този бизнес успяват да убедят целия свят, че мръсните въглища могат и трябва да бъдат заменени със синьото гориво. Това трябваше критично да намали замърсяването на въздуха в големите градове и да забави глобалното затопляне на атмосферата. Въпреки усилията им, нещата не стават така, както те искат. Страните, които зависят от въглищата, като Китай, Полша или Индия, не бързат да преструктурират енергетиката и икономиката си. Все пак въглищата са по-евтини от втечнения газ, има огромни залежи от тях и то почти на повърхността на земята. Що се отнася до емисиите на парникови газове, то и в тази посока употребата на втечнен природен газ не решава проблема. Работата е там, че при изгарянето на газа емисиите от въглероден диоксид в атмосферата са само с една трета по-малко, отколкото при изгарянето на въглища. Но има и друг критичен фактор - използването на втечнен природен газ предполага отделяне на метан, който загравя атмосферата 50 пъти по-силно.
Работни места
Когато LNG започва да се търгува на пазарите на енергия, мениджърите и компаниите, налагащи новия тип гориво, твърдят, че развитието на отрасъла ще създаде „стотици хиляди нови работни места“. В действителност не се получава точно така. Съвременните заводи за LNG са високотехнологични предприятия и за обезпечаване на производствения процес на най-голямото от тях са необходими приблизително 2500 души. Но тук има и друг проблем. Кадрите за такива заводи са много тясно специализирани и изискват продължителна и скъпоструваща първоначална подготовка. Тоест разширяването на отрасъла няма да „опразни“ трудовите борси, предлагащи най-често кадри със средно и ниско ниво на подготовка. Като пример може да послужи канадската провинция Британска Колумбия, където още преди пет години започнаха да втечняват природен газ. Тогава, компаниите обещаха, че отрасъла на LNG ще намали безработицата с над 10 процента. Но към днеша дата по цялата верига от добива до втечняване на природния газ са заети едва 1 процент от населението на провинцията. За сравнение, в сферата на здравеопазването е зает всеки пети жител на Британска Колумбия.
Коментар