Първоначално изпратено от Mateev
Разгледай мнение
Това въобще не е вярно. Поредната демонстрация на невежество.
Първите соларни панели бяха с КПД 18-19%. Бяха моно или поли-кристални и се използваха в сателитите и в космическите станции много преди да започне така наречената фотоволтаична ера. Цената на един панел беше колкото теглото му в злато, но да, имаше ги там в космоса още от зората на космическите изследвания - тогава, когато много хора още не сме се били родили.
Едва 30-40 години по-късно се появи масовата фотоволтаична индустрия, и то се появи защото беше дотирана от различните държави в името на манията за така наречената зелена енергия. И именно тогава започнаха масовите изследвания от частния сектор, които доведоха до няколко различни начина за производство на ток от слънцето по няколко различни технологии. Една от тях беше на химическия концерн Канека, който преоткри аморфните панели (мажат се с химическа паста и после с лазер се оформят отделните клетки) и тези панели бяха с ниско КПД (около 6.5-7.0%), но за сметка на това бяха много по-евтини от кристалните. Това им даде временен пазарен дял и много централи по това време се построиха именно с такива панели.
Имаше и друг вид химия, открита от немския концерн Sulfurcell, която по КПД биеше Канеките, но беше много по-ниско от кристалните модули (моно и поли). Появи се и още една технология, клетките на която бяха много близко до теоретичния максимум от 36%, но не можеха да се направят големи по размер. Това бяха малки чипчета, постигащи КПД 34%, но за да работят ефективно се нуждаеха от концентратори - плоски лещи, разположени на тракер, който посредством сложна конструкция въртеше една огромна и тежка плоча в две направления така, щото винаги да гледа в посока на слънцето. Там имаше и проблеми с охлаждането на чиповете, така че имаше или радиатори, или течни охладителни системи. Имаше и проблеми с дифузната светлина - тогава, когато облаците скрият слънцето. Въобще - много скъпо и много ненадеждно с лоши показатели за производство в годишен план. Може би в пустинята Сахара или в Невада биха работили добре, но на територията на Европа се представяха много зле.
Също така по него време се появиха и тракерите - едноосни и двуосни, на които се слагаха нормални кристални панели, и които следяха слънцето. Появиха се поне 100 вида различни конструкции на тракери, стигайки чак до огромни плочи от по 1-2 декара, сложени на въртяща се стоманена платформа върху влакови релси. Имаше и тракери с огромна площ, плуващи например в някакво езеро. Та тези тракери даваха до 35% повече енергия на единица инсталирана мощност. Българското законодателство обаче много бързо ги отряза, давайки лимит за годишно произведената енергия от 1 киловат-пик инсталирана мощност. Буквално си беше нож в гърба, забит със задна дата в гърба на ентусиасти, които развиваха потенциално добра технологияя по онова време.
Та още по това време (2007-ма година) стана ясно, че не е определяща цената на самите панели, а цената на панели + конструкция, която да ги държи над земята и евентуално да ги въртии насам-натам. И тука веднага отпаднаха Канеките и модулите на Sulfircell (аморфната технология), защото те се нуждаеха от 3 пъти повече разходи за конструкция. Отпаднаха и високоефективните чипове, защото техния тракер с лещи беше безумно скъп и освен това ненадежден и освен това имаше проблеми с охлаждането на чиповете.
С поевтиняването на цените на модулите през годините, благодарение на все по-масовото и по-масово производство, кристалните модули се наложиха като единствените икономически най-изгодни модули, които се нуждаят от възможно най-евтината конструкция. Към днешна дата се произвеждат само и единствено моно и поли-кристални модули, като цената им е паднала повече от 10 пъти спрямо 2007-а година. Цената на конструкцията обаче си остана същата, защото цената на алуминия и труда по обработката му не е падала. Така че към днешна дата определяща е цената на конструкцията, а не цената на модулите.
Междувременно се появиха двупосочни модули, които произвеждат електроенергия при облъчване и от двете им страни. Това силно опрости конструкциите, защото вече отпадна изискването за оптимална ориентация по азимут и оптимален ъгъл на наклона. Също така с годините постепенно се подобри и технологията за производство на самите силициеви клетки, така че КПД-то им да нарастне до 23-24%. Появиха се и разни хибридни клетки (сбор от 2 или повече технологии), които успяват да извлекат още 1-2% КПД, но за сметка на завишената цена, така че те не успяха да се наложат.
Та това е историята на фотоволтаичните технологии, а супертрейдера както винаги плещи врели-некипели, плод на тотално невежество.
Първите соларни панели бяха с КПД 18-19%. Бяха моно или поли-кристални и се използваха в сателитите и в космическите станции много преди да започне така наречената фотоволтаична ера. Цената на един панел беше колкото теглото му в злато, но да, имаше ги там в космоса още от зората на космическите изследвания - тогава, когато много хора още не сме се били родили.
Едва 30-40 години по-късно се появи масовата фотоволтаична индустрия, и то се появи защото беше дотирана от различните държави в името на манията за така наречената зелена енергия. И именно тогава започнаха масовите изследвания от частния сектор, които доведоха до няколко различни начина за производство на ток от слънцето по няколко различни технологии. Една от тях беше на химическия концерн Канека, който преоткри аморфните панели (мажат се с химическа паста и после с лазер се оформят отделните клетки) и тези панели бяха с ниско КПД (около 6.5-7.0%), но за сметка на това бяха много по-евтини от кристалните. Това им даде временен пазарен дял и много централи по това време се построиха именно с такива панели.
Имаше и друг вид химия, открита от немския концерн Sulfurcell, която по КПД биеше Канеките, но беше много по-ниско от кристалните модули (моно и поли). Появи се и още една технология, клетките на която бяха много близко до теоретичния максимум от 36%, но не можеха да се направят големи по размер. Това бяха малки чипчета, постигащи КПД 34%, но за да работят ефективно се нуждаеха от концентратори - плоски лещи, разположени на тракер, който посредством сложна конструкция въртеше една огромна и тежка плоча в две направления така, щото винаги да гледа в посока на слънцето. Там имаше и проблеми с охлаждането на чиповете, така че имаше или радиатори, или течни охладителни системи. Имаше и проблеми с дифузната светлина - тогава, когато облаците скрият слънцето. Въобще - много скъпо и много ненадеждно с лоши показатели за производство в годишен план. Може би в пустинята Сахара или в Невада биха работили добре, но на територията на Европа се представяха много зле.
Също така по него време се появиха и тракерите - едноосни и двуосни, на които се слагаха нормални кристални панели, и които следяха слънцето. Появиха се поне 100 вида различни конструкции на тракери, стигайки чак до огромни плочи от по 1-2 декара, сложени на въртяща се стоманена платформа върху влакови релси. Имаше и тракери с огромна площ, плуващи например в някакво езеро. Та тези тракери даваха до 35% повече енергия на единица инсталирана мощност. Българското законодателство обаче много бързо ги отряза, давайки лимит за годишно произведената енергия от 1 киловат-пик инсталирана мощност. Буквално си беше нож в гърба, забит със задна дата в гърба на ентусиасти, които развиваха потенциално добра технологияя по онова време.
Та още по това време (2007-ма година) стана ясно, че не е определяща цената на самите панели, а цената на панели + конструкция, която да ги държи над земята и евентуално да ги въртии насам-натам. И тука веднага отпаднаха Канеките и модулите на Sulfircell (аморфната технология), защото те се нуждаеха от 3 пъти повече разходи за конструкция. Отпаднаха и високоефективните чипове, защото техния тракер с лещи беше безумно скъп и освен това ненадежден и освен това имаше проблеми с охлаждането на чиповете.
С поевтиняването на цените на модулите през годините, благодарение на все по-масовото и по-масово производство, кристалните модули се наложиха като единствените икономически най-изгодни модули, които се нуждаят от възможно най-евтината конструкция. Към днешна дата се произвеждат само и единствено моно и поли-кристални модули, като цената им е паднала повече от 10 пъти спрямо 2007-а година. Цената на конструкцията обаче си остана същата, защото цената на алуминия и труда по обработката му не е падала. Така че към днешна дата определяща е цената на конструкцията, а не цената на модулите.
Междувременно се появиха двупосочни модули, които произвеждат електроенергия при облъчване и от двете им страни. Това силно опрости конструкциите, защото вече отпадна изискването за оптимална ориентация по азимут и оптимален ъгъл на наклона. Също така с годините постепенно се подобри и технологията за производство на самите силициеви клетки, така че КПД-то им да нарастне до 23-24%. Появиха се и разни хибридни клетки (сбор от 2 или повече технологии), които успяват да извлекат още 1-2% КПД, но за сметка на завишената цена, така че те не успяха да се наложат.
Та това е историята на фотоволтаичните технологии, а супертрейдера както винаги плещи врели-некипели, плод на тотално невежество.
Коментар