Първоначално изпратено от eta orel
Разгледай мнение
Трудна материя е философията /майката на всички науки/... Иска ни се да обичаме мъдростта /φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост/, но смисълът все ни чезне...
Моето мнение е, че не е необходимо да си "познавач", а и такива хора /големи познавачи/ не съществуват... в природата..., колкото и да се пънат в дадена област някои хора... Неразбираемо е, ако човек е доволен от себе си по отношение на наученото... /разбира се, че има доволни!/..., все тая!
Науката и всемирното знание - не се интересуват от това, дали някой се изживява като всезнаещ - напротив - бълват нови и нови - десетки хиляди "открития" за някого, които са нещо обичайно за други... и животът си тече...

Всичко е толкова относително, а "знанията" ни - са рехави по условие. Желание да се усъвършенстваме в някаква област... и хъс за работа! След работата - почивка, възстановяване, релакс... Времето едва ли стига някому в отрязъка, определен като човешки живот.
Коментар