Дългосрочна инвестиция - минимум 30 години

[sssaaa]

От толкова много грешки, да се чуди човек от къде да я захване...
Моля те, зарадвай всички ни като напуснеш тази тема за да продължи смислена дискусия след това, тъй като темата е много интересна.

[Kildirim_Bei]

Виж, приятелю

Преди да четеш българския или който и да било друг закон е добре първо принципно да разбереш как работят централните депозитари.

Ценните книжа в ЦД са дематериализирани и обездвижени не излизат от ЦД. Един ИП не може да вземе ценните книжа от ЦД и да ги "сложи" при себе си. Нито може да ги "захрани" в ЦД. Захранването в ЦД става веднъж с IPO-то и те си стоят там и никъде не мърдат.

за последен път обяснявам
и поради това ще говоря
м-н-о-о-о-о-г-о б-а-а-а-в-н-о
и
р-а-з-т-о-ч-и-т-е-л-н-о,
та
д-а-н-о
р-а-з-б-е-р-а-т
в-с-и-ч-к-и

Някога, много отдавна, преди да е бил изобретен компютъра и съпътстващите го софтуерни продукти, ценните книжа са били НАЛИЧНИ, демек притежателят им е имал една АРТИЯ, наречена АКЦИЯ или ВРЕМЕННО УДОСТОВЕРЕНИЕ, което е замествало акцията, докато тя бъде отпечатана на специална хартия, с воден знак и други средства за защита.

Имаше времена, когато в милата ни Родина се отпечатваха АКЦИИ. Тва беше некъде в началото на 90-тте. У нас АКЦИИ, демек ценни книжа по смисъла на закон, се отпечатваха САМО в печатницата на БНБ. Никъде другаде.

Ти къде беше в началото на 90-тте by the way?
От научен интерес питам само, не се засягай, моля.

...всъщност, може и да не ми отговаряш публично- няма да ти се сърдя...
обещавам

Акциите (за наличните говорим) са бивали поименни и на приносител.
На поименните акции са се записвали името и/или други лични подробности за притежателя им, и прехвърлянето на трети лица е било възможно САМО чрез ДЖИРО. Това прехвърляне е трябвало да бъде отразено и в книгата на акционерите на съответното дружество, за да има някава правна сила, и да може новият акционер да упражнява правата и да изпълнява задълженията си съгласно разпоредбите на Устава на дружеството.

Виж, при АКЦИИТЕ на приносител нещата са били значително по-прости. Прехвърлянето е ставало САМО и ЕДИНСТВЕНО с предаването им от ръка на ръка. Обаче гадно става, ако някой ги прибара без твое разрешение, демек ако ги открадне. Остават си негови форевър, пък ти пиеш една студена вода.
От друга страна пък, анонимността е била голямо предимство в някои случаи - умни момчета и момичета сте, сами ще се досетите. Не ми се влиза в подробности, пък не му е и тук мястото.

В един момент обаче, вследствие на нарастване на търговията и обемите на фондовите пазари, сетълмента на наличните ценни книжа почва да става много трудно да бъде обслужван. Не ми се влиза в подробности защо и как, не му е тук мястото.

За щастие на тогавашните бек-офиси бива изобретен компютърът, базите данни и софтуерните продукти, които правят възможно обработването на огромно количество данни за нула време.Симпатягите само това чакали.

Стегнали се те, и за отрицателно време ОБЕЗДВИЖИЛИ де що НАЛИЧНИ ценни книжа могли да докопат - демек, прибрали АРТИИТЕ на сигурно място, и вместо тях в компютрите, и по-точно, в огромните бази данни, се появили всички данни за собствениците на всичките ценни книжа по всичките земни кълбета.

Оттам нататък търговията с ЦК и сетълментът по сделките с тях, е тръгнал по мед и масло. Тва е - демек така е започнало всичко.


Така-а-а-а....
Кво е станало в България в началото на 90-тте?

В бурните начални години на нашия капиталов пазар (от 1991 до 1997) имаше страшни размисли и страсти, гарнирани с пирамидални схеми и други творения на злия човешки гений, които предизвикаха много сълзи и сополи, придружени от значителни загуби на парични средства за доста хора.

Но-о-о, най-накрая през 1995 излезе първия закон, наречен ЗППЦКФБИД, или преведено на разбираем език това бе Закона за Публичното Предлагане на Ценни Книжа, Фондовите Борси и Инвестиционните Дружества, опитващ се да регулира пазарите на ценни книжа у нас. В него имаше по някоя дума за ДКЦК, ФБ, ЦД, посредници, фондове и още много други неща, които бяха абсолютно непознати за мнозинството от населението в Р България. Предстоеше и масовата приватизация.

Точно тогава бе създаден и Централен Депозитар АД като съвместно акционерно дружество между БНБ и Министерството на Финансите (БНБ беше с по-голям дял). Та затова в борда на ЦД винаги има по един представител от двете институции.

Та, без да влизам в излишни подробности, през далечната (за доста от инвеститорите, пишещи тук) 1997, в ЦД бяха ОБЕЗДВИЖЕНИ акциите на 1 063 /словом: хиляда шестдесет и три/ дружества, с мажоритар държавата, които бяха нарочени за приватизация.

Е, от този момент нататък, се почна историята на безналичните ЦК в България, демек, за Мишо пояснявам, we have book-entry securities in Bulgaria since then, which means they have been known to the public for twenty years now.

А за това, как стават операциите в ЦД, като например откриване на сметки, захранвания, трансфери и всички подобни на тях действия, операции и квот' още се сетите, моля прочетете първо това

http://www.csd-bg.bg/index.php?menu=rules

и после това

http://www.csd-bg.bg/index.php?menu=instr

и ча-а-а-а-к тогава
може да стане интелигентна дискусия някаква по въпросите, които Мишо задаваше....
пък за коментарите на други участници, дето се опитваха да се намесват в нашия (между Мишо и мен) чат
...въобще не ми се говори.... то няма и кво да кажа, без да обидя някого...

та,
темата наистина се отклони от заглавието, но-о-о-о...
не съм виновен аз за това...

да не сте задавали въпроси
и да не сте писали неуместни коментари....

тва са моите 5 ст. по темата дотук

P.S. Пък за инвеститорската задача, дет ви дадох,
още няма отговор или некво решение на казуса....

вече повече от 12 часа минаха....


P.P.S. От мен да мине.... пак....

давам ви и джокер:
допуснал съм грешка някъде... нарочно

ако някой я открие и обясни, направо ше му пиша

(много отличен) 6+

в студентската книжка по предмета

"Инвеститорство на финансовите пазари и има ли то почва у нас?"

[Misho ILIEV]

Мишо,

от писанията ти долових, че май си нещо като юрист...
вЕрно ли е това?

Ако наистина е вЕрно, и ти не живееш в БГ-то,
то по пътя на логиката следва,
че по отношение на ценните книжа и сделките с тях на територията на Република България,
ти си останал на ниво Търговски закон от 1991 г.

Съжалявам искрено за така направената констатация, но последния ти коментар предизвика микроинфаркт 8-ма степен по скалата на Рихтер в нежния ми организъм...

сакън!
за малко да отида във Вечните ловни полета...
пу, пу, пу.... да не ми е уроки....

P.S. Прочети, моля, Правилника на Централен Депозитар, който се основава на всички действащи закони, имащи отношение към ЦК, с изключение на ДЦК (в това число налични ЦК, a.k.a. share certificates, и безналични ЦК, a.k.a. book-entry securities) и търговията с тях, плюс нам-колко наредби още, и се одобрява от КФН, преди да влезе в действие (ЦД е поднадзорно лице на Комисията, ако не знаеш) и тогава ще продължим разговора.

Преди да четеш българския или който и да било друг закон е добре първо принципно да разбереш как работят централните депозитари.

Ценните книжа в ЦД са дематериализирани и обездвижени не излизат от ЦД. Един ИП не може да вземе ценните книжа от ЦД и да ги "сложи" при себе си. Нито може да ги "захрани" в ЦД. Захранването в ЦД става веднъж с IPO-то и те си стоят там и никъде не мърдат.

[Kildirim_Bei]

Чакай малко...

Окей, мерси.

Мисля, че не ти е ясно как работят централните депозитари.

Това няма как да стане:


Инвестиционният посредник нищо не може да захрани в ЦД. Има само едно изключение - ако ценните книжа са налични, т.е. на хартия, ИП може да ги занесе в ЦД, да ги "обездвижи" и "дематериализира". От там нататък ценните книжа съществуват само като book entry.

Като имам време ще погледна по-отблизо как стоят нещата в България.

Мишо,

от писанията ти долових, че май си нещо като юрист...
вЕрно ли е това?

Ако наистина е вЕрно, и ти не живееш в БГ-то,
то по пътя на логиката следва,
че по отношение на ценните книжа и сделките с тях на територията на Република България,
ти си останал на ниво Търговски закон от 1991 г.

Съжалявам искрено за така направената констатация, но последния ти коментар предизвика микроинфаркт 8-ма степен по скалата на Рихтер в нежния ми организъм...

сакън!
за малко да отида във Вечните ловни полета...
пу, пу, пу.... да не ми е уроки....

P.S. Прочети, моля, Правилника на Централен Депозитар, който се основава на всички действащи закони, имащи отношение към ЦК, с изключение на ДЦК (в това число налични ЦК, a.k.a. share certificates, и безналични ЦК, a.k.a. book-entry securities) и търговията с тях, плюс нам-колко наредби още, и се одобрява от КФН, преди да влезе в действие (ЦД е поднадзорно лице на Комисията, ако не знаеш) и тогава ще продължим разговора.

[Misho ILIEV]

...тва сега е сериозен разговор.

Но ти задаваш два въпроса...
както и да е.

1-ви въпрос:
Как така в ЦД хем има omnibus-сметки, хем се знае кой е крайния клиент?

...ми много просто...
сега ще се цитирам отново:

[...]

Съгласно новата СКС, в ЦД има два регистъра - един за индивидуални сметки и един - за сетълмент-сметки.

В Регистъра за индивидуални сметки (Регистър А, в който са всички собствени и клиентски - при инв. посредник - сметки) се намират абсолютно всички данни за крайния клиент-собственик на ценните книжа от определена емисия/емисии.

За всички сделки на регулиран пазар се използват сметките от Регистъра за сетълмент-сметки (Регистър В), които са отделени и различни от сметките от Регистър А.

..................................................

ИП1 открива на свое име една omnibus-сметка в Регистър В за съответната емисия ЦК и я захранва с два трансфера от клиентските подсметки на КПр1 и КПр2 при себе си. Сега вече, в Регистър В има сетълмент-сметка с необходимия брой ЦК от съответната емисия.

ИП1 прави сделката, ИП2 (инв. посредник на купувача/купувачите) получава целия брой ЦК по своята сетълмент-сметка в същия Регистър В и всичко е ОК.

Кво става по-нататък?

В бек-офиса на ИП1, след получаването на потвърждението за сделката на БФБ-София, се зануляват салдата по клиентските подсметки за тази емисия ЦК.

В бек-офиса на ИП2, от сетълмент-сметката в Регистър В се прехвърля необходимия брой ЦК от дадената емисия по клиентската/клиентските сметки на купувача/купувачите на тези ЦК.[/B]

И накрая всички са щастливи:
Сетълмента по сделката е само един, и салдата по omnibus-сметките и по клиентските подсметки са също ОК.

[край на цитатите]


Това бях написал досега.
Възоснова на него ще се опитам да дам по-подробно обяснение:

Ако КПр1 или КПр2 е имал ИНДИВИДУАЛНА (собствена) сметка за ЦК от определена емисия в Регистър А (номерът емисията, или ISIN-а, е УНИКАЛЕН такъв за целия свят), то салдото по нея се занулява, и се кредитира към КЛИЕНТСКАТА подсметка при ИП1.
Нищо ново не се появява и нищо старо не изчезва безследно.

Всички по-нататъшни операции, които ИП1 извършва, са по негови СОБСТВЕНИ сметки и клиентски подсметки, т.е. абсолютно е ясно кое откъде е дошло и къде е отишло.

Същото става и при ИП2 - всички трансфери в ЦД стават по негови СОБСТВЕНИ сметки и клиентски подсметки, т.е. абсолютно е ясно кое откъде е дошло и къде е отишло.
Тук спор няма, предполагам.
Ако не, пак ще обяснявам.

2-ри въпрос:
Как България е въвела Settlement Finality Directive?

Тази директива е въведена и важи за България като членка на ЕС.
При неизпълнение на нейните изисквания се налагат сериозни глоби и наказания, доколкото знам.

Не съм шеф или член на СД на БФБ-София АД или същия такъв в ЦД, и не мога да знам как решават нещата в случай, че даден ИП не успее със сетълмента. Може би трябва да попитате някой такъв.
Тук не мога да кажа със сигурност как стават нещата на практика.

Окей, мерси.

Мисля, че не ти е ясно как работят централните депозитари.

Това няма как да стане:

ИП1 открива на свое име една omnibus-сметка в Регистър В за съответната емисия ЦК и я захранва с два трансфера от клиентските подсметки на КПр1 и КПр2 при себе си.

Инвестиционният посредник нищо не може да захрани в ЦД. Има само едно изключение - ако ценните книжа са налични, т.е. на хартия, ИП може да ги занесе в ЦД, да ги "обездвижи" и "дематериализира". От там нататък ценните книжа съществуват само като book entry.

Като имам време ще погледна по-отблизо как стоят нещата в България.

[Misho ILIEV]

Ясно беше, че темата ще се разводни ама чак толкова не бях очаквал.
Много благодаря на Мишо Илиев, че ме насочи към избора ми. Сигурността - преди доходността.
Ако искам наистина сигурност за инвестицията ми - щатски брокер задължително. Оказа, се обаче, че не всички искат българи за клиенти. (започнах поред да им звъня - Charles Schwabb - НЕ, втори в списъка ми бяха TD Ameritrade)
Но точно TD ameritrade приемат българи и няма проблеми с отварянето на сметка от БГ без да си US citzen / resident. Малко по-дълга ще се окаже процедурата по откриването защото трябва да се изпращат и физически документи, но до 2 месеца се надявам всичко да приключи и да съм захранил сметката си.
Най хубавото от всичко е, че точно към момента нямат никакви такси - годишни и/или месечни освен 9.99$ за самата покупка - при всяка покупка независимо от броя акции ит.н.
Съвети в какво и как е най правилно няма смисъл да приемам изобщо - всички видяхме как се прави cherry picking - всеки подбира това което му е угодно за да потвърди мнението си.

На прав път си Радвам се, че информацията е била полезна.

А покрай основния практически въпрос се отвори и по-теоретична тема за сетълмента.

[Kildirim_Bei]

ОК, Мишо

Ако знаеш как България е въвела Settlement Finality Directive ще се радвам да кажеш и това.

Сериозно ми е интересно да знам.

...тва сега е сериозен разговор.

Но ти задаваш два въпроса...
както и да е.

1-ви въпрос:
Как така в ЦД хем има omnibus-сметки, хем се знае кой е крайния клиент?

...ми много просто...
сега ще се цитирам отново:

[...]

Съгласно новата СКС, в ЦД има два регистъра - един за индивидуални сметки и един - за сетълмент-сметки.

В Регистъра за индивидуални сметки (Регистър А, в който са всички собствени и клиентски - при инв. посредник - сметки) се намират абсолютно всички данни за крайния клиент-собственик на ценните книжа от определена емисия/емисии.

За всички сделки на регулиран пазар се използват сметките от Регистъра за сетълмент-сметки (Регистър В), които са отделени и различни от сметките от Регистър А.

..................................................

ИП1 открива на свое име една omnibus-сметка в Регистър В за съответната емисия ЦК и я захранва с два трансфера от клиентските подсметки на КПр1 и КПр2 при себе си. Сега вече, в Регистър В има сетълмент-сметка с необходимия брой ЦК от съответната емисия.

ИП1 прави сделката, ИП2 (инв. посредник на купувача/купувачите) получава целия брой ЦК по своята сетълмент-сметка в същия Регистър В и всичко е ОК.

Кво става по-нататък?

В бек-офиса на ИП1, след получаването на потвърждението за сделката на БФБ-София, се зануляват салдата по клиентските подсметки за тази емисия ЦК.

В бек-офиса на ИП2, от сетълмент-сметката в Регистър В се прехвърля необходимия брой ЦК от дадената емисия по клиентската/клиентските сметки на купувача/купувачите на тези ЦК.[/B]

И накрая всички са щастливи:
Сетълмента по сделката е само един, и салдата по omnibus-сметките и по клиентските подсметки са също ОК.

[край на цитатите]


Това бях написал досега.
Възоснова на него ще се опитам да дам по-подробно обяснение:

Ако КПр1 или КПр2 е имал ИНДИВИДУАЛНА (собствена) сметка за ЦК от определена емисия в Регистър А (номерът емисията, или ISIN-а, е УНИКАЛЕН такъв за целия свят), то салдото по нея се занулява, и се кредитира към КЛИЕНТСКАТА подсметка при ИП1.
Нищо ново не се появява и нищо старо не изчезва безследно.

Всички по-нататъшни операции, които ИП1 извършва, са по негови СОБСТВЕНИ сметки и клиентски подсметки, т.е. абсолютно е ясно кое откъде е дошло и къде е отишло.

Същото става и при ИП2 - всички трансфери в ЦД стават по негови СОБСТВЕНИ сметки и клиентски подсметки, т.е. абсолютно е ясно кое откъде е дошло и къде е отишло.
Тук спор няма, предполагам.
Ако не, пак ще обяснявам.

2-ри въпрос:
Как България е въвела Settlement Finality Directive?

Тази директива е въведена и важи за България като членка на ЕС.
При неизпълнение на нейните изисквания се налагат сериозни глоби и наказания, доколкото знам.

Не съм шеф или член на СД на БФБ-София АД или същия такъв в ЦД, и не мога да знам как решават нещата в случай, че даден ИП не успее със сетълмента. Може би трябва да попитате някой такъв.
Тук не мога да кажа със сигурност как стават нещата на практика.

[ceneto]

Ясно беше, че темата ще се разводни ама чак толкова не бях очаквал.
Много благодаря на Мишо Илиев, че ме насочи към избора ми. Сигурността - преди доходността.
Ако искам наистина сигурност за инвестицията ми - щатски брокер задължително. Оказа, се обаче, че не всички искат българи за клиенти. (започнах поред да им звъня - Charles Schwabb - НЕ, втори в списъка ми бяха TD Ameritrade)
Но точно TD ameritrade приемат българи и няма проблеми с отварянето на сметка от БГ без да си US citzen / resident. Малко по-дълга ще се окаже процедурата по откриването защото трябва да се изпращат и физически документи, но до 2 месеца се надявам всичко да приключи и да съм захранил сметката си.
Най хубавото от всичко е, че точно към момента нямат никакви такси - годишни и/или месечни освен 9.99$ за самата покупка - при всяка покупка независимо от броя акции ит.н.
Съвети в какво и как е най правилно няма смисъл да приемам изобщо - всички видяхме как се прави cherry picking - всеки подбира това което му е угодно за да потвърди мнението си.

tdameritrade има списък със 100 етф-а без такси, така че може и тия 9.99$ да не се наложи да ги плащаш

[Misho ILIEV]

и попиташ вежливо,

ще ти обясня веднага...

обещавам тържествено пред цялата аудитория....

честна пионерска!

Ако знаеш как България е въвела Settlement Finality Directive ще се радвам да кажеш и това.

Сериозно ми е интересно да знам.

[Kildirim_Bei]

Ако наистина не разбираш как стават нещата

Е, как какво, имаш сетълмънт в единият регистър - значи ценните книжа се прехвърлят от един участник в системата за клиъринг и сетълмънт на друг. Нали така?

А в другия регистър какво става? Но хайде остави това.

Като запознат, можеш ли да ми кажеш къде точно това е обяснено в закона?

и попиташ вежливо,

ще ти обясня веднага...

обещавам тържествено пред цялата аудитория....

честна пионерска!

[Misho ILIEV]

приемлив въпрос досега...

...за което ти благодаря, уважаеми Misho ILIEV

Кое от тук написаното още не е ясно (цитирам се):

[...]
Съгласно новата СКС, в ЦД има два регистъра - един за индивидуални сметки и един - за сетълмент-сметки.

В Регистъра за индивидуални сметки (Регистър А, в който са всички собствени и клиентски - при инв. посредник - сметки) се намират абсолютно всички данни за крайния клиент-собственик на ценните книжа от определена емисия/емисии.

За всички сделки на регулиран пазар се използват сметките от Регистъра за сетълмент-сметки (Регистър В), които са отделени и различни от сметките от Регистър А.

[край на цитата]

Е, как какво, имаш сетълмънт в единият регистър - значи ценните книжа се прехвърлят от един участник в системата за клиъринг и сетълмънт на друг. Нали така?

А в другия регистър какво става? Но хайде остави това.

Като запознат, можеш ли да ми кажеш къде точно това е обяснено в закона?

[Kildirim_Bei]

Единствения що-годе

Ако не ми вярваш си го прочети пак

приемлив въпрос досега...

...за което ти благодаря, уважаеми Misho ILIEV

Кое от тук написаното още не е ясно (цитирам се):

[...]
Съгласно новата СКС, в ЦД има два регистъра - един за индивидуални сметки и един - за сетълмент-сметки.

В Регистъра за индивидуални сметки (Регистър А, в който са всички собствени и клиентски - при инв. посредник - сметки) се намират абсолютно всички данни за крайния клиент-собственик на ценните книжа от определена емисия/емисии.

За всички сделки на регулиран пазар се използват сметките от Регистъра за сетълмент-сметки (Регистър В), които са отделени и различни от сметките от Регистър А.

[край на цитата]

[Misho ILIEV]

Не си обяснил какво става в Регистър А след сетълмента в Регистър В?

Ако знаеш, сподели.

Ако не ми вярваш си го прочети пак

[Misho ILIEV]

ти бъзикаш ли се, или не можеш да схванеш как стават нещата все още?

Всичко съм обяснил подробно, и всеки начинаещ бек-офис ще ми сваля шапка за обяснението как работи новата система.

А.......и още нещо...
приятелски съвет към всички коментирали поста ми за новата СКС на Депозитара дотук.
НE си изпращайте CV-тата на обяви за бек-офиси при некой ИП или УД... няма да можете да се оправите с работата там, честно.

Ако искаш да ти направя и диаграма на целия процес, няма да ти излезе безплатно.
Искаш ли да ти пратя на лични номер на банкова сметка?

Не си обяснил какво става в Регистър А след сетълмента в Регистър В?

Ако знаеш, сподели.

[ratten]

зле прикритото признание...

за пръв път ти е

щом си забелязал очевидното, не ти ли хрумва да се запиташ...какво всъщност са научили от/за теб?
предполагам, не.