Първоначално изпратено от all_trader
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Инвестиционно злато и сребро
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от reloadedПървоначално изпратено от al64adПървоначално изпратено от psycoholicХубава идея за сайт и пр., но май цените не са конкурентни...
Сравних с ПИБ!
Коментар
-
Първоначално изпратено от al64adПървоначално изпратено от psycoholicХубава идея за сайт и пр., но май цените не са конкурентни...
Сравних с ПИБ!
Коментар
-
Kойто се интересува да хвърля по едно око.
http://Zlato.dir.bg/_wm/pbasic/?df=643615
За сега, с колегата от Бърно добре се оправяме с анализа, макар да не търгувам метали (с много малки изключения), а той да е фен на среброто (търгува само това) http://Zlato.dir.bghttp://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - Омир
Коментар
-
Светлана СТОИЛОВА
БЛАГОРОДНИЯТ МЕТАЛ СЕ ОКАЗВА ПО-ДОХОДОНОСЕН ОТ ДЕПОЗИТ
Когато валутите са нестабилни и ценните книжа главоломно се обезценяват, а лихвите по депозитите не носят достатъчно висок доход, къде човек да инвестира парите си?! Отговорът е лесен - в доброто старо злато. Още при първите сигнали за финансова криза през 2007-а предпазливите играчи на финансовите пазари насочиха своите клиенти към инвестиции в благородни метали. Това им донесе завидни печалби и през 2009-а.
Впрочем под натиска на притесненията от обезценка на националните валути и на очакванията за продължителна инфлация 2009-а се оказа най-добрата година за златото от три десетилетия насам. Цената му се повиши с 25%, за да достигне до 1090 щ. долара за тройунция в края на декември миналата година. Според Световния съвет по златото само през втората половина на 2009 г. инвестиционното му търсене се е увеличило с 46% на годишна база. Нещо повече, напоследък все повече големи хедж фондове предпочитат да влагат повечето от парите си във физически активи, вместо в златни фючърси. Затова въпреки признаците за възстановяване на глобалната икономика се очертава благородният метал отново да е сред най-предпочитаните инвестиционни инструменти и през 2010 година.
Вярно е, че в началото на годината се наблюдаваше тенденция към лекото му поевтиняване. Причината бе покачването на щатския долар спрямо еврото. Заради притесненията за фискалното здраве на икономиките от еврозоната и по-конкретно на Гърция обаче благородният метал пак се радва на силен инвеститорски интерес.
“Инвеститорите използват златото като застраховка срещу нарастващите рискове в Европа. Промяната в цената му е отражение и на по-високите цени на горивата и на нарастващото напрежение в Близкия изток", заяви през седмицата пред “Ройтерс" Барт Мелек, директор “Глобални суровинни стратегии" в базирания в Торонто инвестиционен съветник “Би Ем Оу Несбит Бърнс" (BMO Nesbitt Burns). По думите му възстановяването на еврото също въздейства положително на този процес.
Като цяло анализаторите прогнозират, че дори ако в краткосрочен план цената на тройунция злато спадне леко, до края на годината тя отново ще се върне на нивата от 1200 и дори от 1500 щ. долара. Най-очевидната причина за това е все по-малкото доверие на централните банки в американската икономика. Именно затова през 2009-а за пръв път от 20 години те бяха нетен купувач на злато
През миналата година например само Китай придоби от Международния валутен фонд 450 тона. Така резервите на тази страна от благородния метал достигнаха 1054 тона. Освен това финансистите тук съветват населението да купува злато и сребро като инвестиционна алтернатива.
Резервната банка на Индия пък закупи от МВФ 200 т злато срещу 6.7 млрд. щ. долара. В общите й резерви, които са 286 млрд. щ. долара, златото представлява около 10 процента. С тази транзакция общата наличност в банката се доближава до 557.7 тона. Миналата есен руската централна банка също се сдоби с допълнителни 120 т от жълтия метал. Освен това и някои по-малки страни като Филипините, Казахстан, Шри Ланка и Мексико започнаха да заменят доларовите си резерви за злато.
По неофициална информация централната банка, която е продала най-много злато през 2009 г., е френската. Само през първите пет месеца на миналата година тя се раздели с 44 т от златните си резерви. Следва я Европейската централна банка, която до 31 март 2009-а е пласирала 35.5 т от благородния метал в трезорите си. Така или иначе обаче действията на емисионните институции, които са най-големите притежатели на златни резерви, не влияят особено на пазарната стойност на метала. Този “баланс" се дължи на джентълменските споразумения които те са сключили помежду си и въз основа на които продажбата на злато е доста ограничена (виж карето). Според експерти през 2010 г. нетен продавач на злато ще са централните банки, чиито страни страдат от голям бюджетен дефицит. Но това не е единственото обяснение защо, макар през последните десет години цената да се е покачила близо три пъти, предлагането намалява. Разковничето е в годишния добив на метала, който в световен мащаб падна с около 8% в сравнение с продукцията от 2001-ва. Като се добави и това, че въпреки силното поскъпване на златото цената му все още е далеч от историческия си връх от над 2150 щ. долара. Така че като се съпоставят всички обстоятелства, става ясно, че има терен тя да расте още.
От казаното дотук може би се създава впечатление, че златото е достъпно само за изключително богати и могъщи институции като централните банки. Но не е така. Кюлчета злато може да купи всеки човек, стига да има пари. И при това тази инвестиция му носи добър доход. Защото само преди две години покупката на една тройунция е струвала 815 щ. долара, а сега - в средата на февруари, тя се продава за 1122.75 щ. долара. Но дори да приемем, че при търговията на дребно цената при покупка се увеличава с 5%, а при продажба намалява с 5%, пак ще излезе, че ако човек е закупил тройунция злато в края на 2007-а и го продаде сега, доходността, която ще получи на годишна база, е над 11% - повече, отколкото би му донесла лихвата по левов или валутен депозит. А могат ли българите да си позволят подобно удоволствие?
Ами след като броят на депозитите в банките на сума над 50 хил. лв. е близо четвърт милион, явно има хора, които дори и сега разполагат с пари, за да купят един килограм злато на кюлчета - стойността му (в зависимост от курса на долара) варира между 51 хил. и 53 хил. лева. За гражданите с по-малки спестявания банките предлагат златни кюлчета и с по-малък грамаж - от 50 до 500 грама. Оказа се, че у нас немалко хора още при първите наченки на световната криза - може би инстинктивно, може би заради това, че са разполагали с достатъчно информация и финансова култура, са побързали да вложат пари в злато. Според експерти на ПИБ, която предлага у нас подобни услуги, българите са предприели масирани покупки на кюлчета и на златни монети някъде в края на 2007-а. Бумът на продажбите е бил през 2008-а. Тогава оборотът на отдела за злато и нумизматика на банката е надхвърлил 10 млн. лева. Това означава, че са продадени над 200 килограма инвестиционен благороден метал. Става дума основно за покупки на кюлчета с проба 999.9.
“Миналата - 2009 г., беше сравнително по-спокойна, с по-малко нервност в търсенето и при осъществяването на сделките. Клиентите ни обаче продължиха да се интересуват от благородните метали", обяснява Валентина Григорова, директор “Злато и нумизматика" в ПИБ. Тя споделя, че големите инвеститори са заредили потребителските си кошници с максималното желано количество злато още през 2008-а, поради което покупките през 2009-а са предимно “на дребно". “При тази ситуация общият обем на сделките, извършени в ПИБ, се сви почти наполовина, но печалбата намаля само с 20%", разказва тя.
Интересът на българина към златото обаче не се дължи само на кризата
Макар златни монети и кюлчета да продават само няколко банки у нас -ПИБ, “Банка Пиреос България" и Общинска банка, а монети от благородни метали да предлагат те и Корпоративна банка, има хора, които още от 2001 г. отделят внимание на “благородните" инвестиции.
Експертите на ПИБ условно разделят българските потребители на две групи. В първата влизат големи инвеститори, които купуват предимно монети от 1 тройунция или кюлчета от 1 кг, от 500, 100 и 50 грама. Другите са редовните клиенти, които се вглеждат повече в колекционерските и тематичните продукти. Неслучайно хората от ПИБ посочват като най-търсени монетите от 1 тройунция с проба 999.9 от видовете “Австралийско кенгуру", “Киви", “Китайска панда" и “Канадски кленов лист", както и по-големите кюлчета. Разбира се, и български компании влагат свободните си средства в благородни метали. Заради конфиденциалността обаче банковите експерти се въздържат да споделят кои са тези фирми, в кой сектор на икономиката работят и каква част от капитала им е обърната в злато.
Показателен за състоянието на пазара на злато у нас е и фактът, че през последните години постепенно се развива и обратното изкупуване на изделията от благородни метали. Преди тази дейност се осъществяваше от БНБ, но тя престана да се занимава с такива сделки на вътрешния пазар.
Общо взето, чертите на “златния пазар" в България все още трудно се различават, защото до тази година практически нямаше почти никакъв интерес от страна на гражданите или фирмите да продават закупено злато, сребро или ценни метали, твърдят специалисти в този вид операции. Търговските банки също се въздържаха от тези услуги заради изискването търговци да изнасят благородния метал само ако количеството му е над 50 килограма. Кредитните институции пък се ангажираха единствено с посредничество между българския продавач и чуждестранни купувачи, за което получаваха 2-3% от цената. Оформилата се празна ниша досега запълваха бижутерите, които като частни лица не попадат под никакви ограничения за импорт и експорт на злато. Отскоро обаче на българския пазар се появиха чуждестранни фирми, които предлагат и обратно изкупуване. Такава е например естонската компания Tavid.
В обобщение - златото не е привилегия само на богатите, до него имат достъп и хората с неголеми спестявания. А инвестицията в ценни метали може да носи добър доход, стига човек да се интересува и да чете... но не жълти вестници.
Коментар
-
Първоначално изпратено от dafirПърва инвестиционна банка (ПИБ) пусна на пазара колекционна серия монети "Панагюрско съкровище". Серията е създадена по идея на банката и Регионален археологически музей - Пловдив, в сътрудничество с Новозеландския монетен двор, чието дело са дизайнът и изработката на монетите. Мотиви от българското културно наследство се представят за първи път върху чуждестранни монети.
Серията се състои от 3 сребърни монети от 1 тройунция (31.1035 г) с частично златно покритие и диаметър 40.7 мм. Номиналът на всяка монета е 2 новозеландски долара, а продажната цена на комплекта е 295 лева с включен ДДС. Тиражът на серията е 5000 екземпляра.
Колекцията е придружена от карта с най-известните тракийски съкровища, намерени в българските земи, и сертификат, който освен техническите данни на монетите включва и подробна информация за Панагюрското златно съкровище.
Коментар
-
Първа инвестиционна банка (ПИБ) пусна на пазара колекционна серия монети "Панагюрско съкровище". Серията е създадена по идея на банката и Регионален археологически музей - Пловдив, в сътрудничество с Новозеландския монетен двор, чието дело са дизайнът и изработката на монетите. Мотиви от българското културно наследство се представят за първи път върху чуждестранни монети.
Серията се състои от 3 сребърни монети от 1 тройунция (31.1035 г) с частично златно покритие и диаметър 40.7 мм. Номиналът на всяка монета е 2 новозеландски долара, а продажната цена на комплекта е 295 лева с включен ДДС. Тиражът на серията е 5000 екземпляра.
Колекцията е придружена от карта с най-известните тракийски съкровища, намерени в българските земи, и сертификат, който освен техническите данни на монетите включва и подробна информация за Панагюрското златно съкровище.
Коментар
-
http://www.capital.bg/show.php?storyid=811657
Честито на любителите на златото,вече ще има и обратно изкупуване и в България!!!
Коментар
-
До psycoholic
Някои от монетите които визирате имат нумезматична стойност, за жалост ние не се занимаваме с нумизматика.
Ако обаче монетата която имате на предвид се предлага на нашият сайт, тя не е с нумизматична стойност и Вие или който и да е друг клиент може спокойно да е закупи и/или продаде на Тавекс.
Коментар
Коментар