Искам да изкажа крайното си недоволство, дори разочарование от обслужването и некомпетентността на някои от служителите и не само… на Уникредит Булбанк. Клиент съм на трезора персонално от около година. Смятах, че институцията е сносна, въпреки липсата на индивидуално отношение и уважение към клиента. Живяла съм около 8 години в Италия и сантиментално избрах Уникредит – мнението ми за финансови институции с висока капитализация е водещо, дори и услугите им понякога да куцат.
Но от 3 дни възгледите ми коренно се. Тогава реших да открия сметки на управлявано от мен дружество и като „лоялен” клиент да се възползвам от цялата гама от продукти… пък и съм чувала, че Булбанк е добър партньор за корпоративните си клиенти, още повече, че търгувам предимно с Италия – нищо подобно. Явно елементарните транзакции за частни лица са отработени от служителите, но като стана дума за фирмено досие, започнаха проблемите… Служителят гледаше очаквателно като да се откажа от това ми желание, просто защото не можеше да ми помогне в реализацията му. И така – седях си срещу него само с една сметка. Нищо повече не ми беше предложено…
Да не говоря за таксите – такса за откриване -10 лв. (а имало и златен IBAN 50 лв - мерси), такса за обслужване според салдото - значи аз, ако искам виртуално да боравя със сметка си плащам (но това не беше по силите на служителя), така че оставам само „в клона”; по този начин почти няма да ползвам сметката, тоест ниско салдо и висока поддръжка, от което следва, че и на минус ще отида. Излиза, че нямам виртуално банкиране и съм чакала половин час, за да ми вземат около 50 лв. с месечната поддръжка. Ако искам да знам какво става със сметката, имат такса за извлечения, ако не поддържам високо салдо плащам повече, така че ако забравя за тяхното „мило” обслужване няколко месеца току виж и негативни лихви трупам. Ако реша да поддържам високи салда – пак такси; за да внеса над 3000 лв. - 0.4% от сумата такса (тази висока такса е невиждана – даваш им пари, а те те таксуват и то не минимално за оперативни разходи, а за печалба). Теглене – пак такси. Да ми направят електронно банкиране – сложно е.
На финала се предадох – ще търся друга банка. За някои неща България не е Италия явно.
Но от 3 дни възгледите ми коренно се. Тогава реших да открия сметки на управлявано от мен дружество и като „лоялен” клиент да се възползвам от цялата гама от продукти… пък и съм чувала, че Булбанк е добър партньор за корпоративните си клиенти, още повече, че търгувам предимно с Италия – нищо подобно. Явно елементарните транзакции за частни лица са отработени от служителите, но като стана дума за фирмено досие, започнаха проблемите… Служителят гледаше очаквателно като да се откажа от това ми желание, просто защото не можеше да ми помогне в реализацията му. И така – седях си срещу него само с една сметка. Нищо повече не ми беше предложено…
Да не говоря за таксите – такса за откриване -10 лв. (а имало и златен IBAN 50 лв - мерси), такса за обслужване според салдото - значи аз, ако искам виртуално да боравя със сметка си плащам (но това не беше по силите на служителя), така че оставам само „в клона”; по този начин почти няма да ползвам сметката, тоест ниско салдо и висока поддръжка, от което следва, че и на минус ще отида. Излиза, че нямам виртуално банкиране и съм чакала половин час, за да ми вземат около 50 лв. с месечната поддръжка. Ако искам да знам какво става със сметката, имат такса за извлечения, ако не поддържам високо салдо плащам повече, така че ако забравя за тяхното „мило” обслужване няколко месеца току виж и негативни лихви трупам. Ако реша да поддържам високи салда – пак такси; за да внеса над 3000 лв. - 0.4% от сумата такса (тази висока такса е невиждана – даваш им пари, а те те таксуват и то не минимално за оперативни разходи, а за печалба). Теглене – пак такси. Да ми направят електронно банкиране – сложно е.
На финала се предадох – ще търся друга банка. За някои неща България не е Италия явно.
Коментар