Ще премахнат ли борда след емитирането на ДЦКта в евро????????

[SPEKO]

Дянков изглежда мисли и за народа? Учуден съм?

Ако не е някой еничарски трик ще го изхвърлят до 3 месеца. Помнете ми думата!

До 2 месеца ще стане ясно!

[индианеца]

А сега обясни, защо си се ентусиазирал толкова.

[SPEKO]

Евалата ДЯНКОВ!

Знам, че четеш макар и рядко! Докладваха ми!

Шапка ти свалям. Такъв номер им извърте на банкерите у БГтовица......

Дали случайно,дали, че си женен за......и искате някой да пазарува евтино???

Дали си много умен ????

НЕ ЗНАМ! Важен е резултата!!!

БРАВО! БРАВО! Така де, от де наде, аз данъкоплатеца ще плащам, че банкерите КРАДАТ??

Мисля до месец, ще настане голямо напрежение У БАНКИТЕ! Да се оправят!

ЕВАЛА, ЕВАЛА, ЕВАЛА

[SPEKO]

Я гледайте Фичката какви ги дрънка??

ХАХАХАХХАХА

http://www.investor.bg/news/article/107270/332.html


Fitch: Банките в България, Румъния и Унгария са най-уязвимите в ЦИЕ
21.10.2010 15:41 | препоръчай (0)
В тези страни финансовите институции са най-застрашени от евентуална нова криза, смятат от агенцията за кредитен рейтинг
Статия
Банките в България, Румъния и Унгария са най-уязвими в Източна Европа към повторна криза, тъй като делът на лошите кредити в портфейлите им остава висок, а слабият икономически растеж ограничава кредитирането.

“Банките не се справят много добре, особено по отношение на качеството на банковите активи, в Румъния, в известна степен в Унгария и в по-малка степен в България”, е посочил Майкъл Стайнбарт, старши директор във Fitch в Лондон, в интервю, цитирано от Bloomberg.

По думите му румънската, унгарската и българската банкова система показват слабости и заради макроикономическите диспропорции.

Според Стайнбарт банките в Румъния и България са изложени и на риска от разпростиране на дълговата криза в Гърция, а тези в Унгария са с по-малки печалби заради временния данък, наложен върху сектора.

От Fitch са определили негативна перспектива пред рейтинга на 15 от 44 банки в региона, за които агенцията определя рейтинг. Шест от тях са България, а четири – в Полша.

Делът на лошите кредити в България е бил 12,6 на сто към юни, което е близо два пъти повече от година по-рано, посочва Bloomberg, позовавайки се на данни на БНБ. В Унгария делът им е бил 7,5 на сто към юни,а в Румъния – 11,3 на сто към август.

Стайнбарт прогнозира, че делът на лошите кредити в трите страни ще остане висок през тази година.

По думите му Унгария, България и Румъния имат да научат още уроци от кризата, като необходимостта от намаляване на кредитирането в чужда валута. Според него бързият кредитен растеж от преди кризата е малко вероятно да бъде повторен в краткосрочен план.

[Martingale]

tolkova tupotii rqdko mogat da se suberat na edno mqsto
КИРИЛИЦА!

[mechka uteshitelka]

Куку-руку вафла чудна

инсайдър, тоя лаф заслужава още една бира в стената. Сатисфакшън за 1 седмица в аванс

[al64ad]

[QUOTE=Opiten1;1144372]Извинявай Спеко, че се намесвам.
Щото това, за което говориш е "гъвкава кредитна линия", което го направи Полша в следствие , на което реализираха ръст на брутния продукт от 1.2 за 2009. Ние сме тъпани и ще отидем на стенд-бай споразумение, което е за подкрепа на платежния баланс.

"Гъвкавата линия" я отказаха още на Орешарски.

Абе Спеко ти ли си написал това??

"Когато резервът изтънее
Правителството започна успешно да се финансира с дълг на вътрешния пазар, но това е временно решение

От Стефан Антонов
1 октомври 2010
Държавата и банките в България явно са стигнали изключително ниво на симбиоза. От една страна, на бюджета са му добре дошли свободните средства, които финансовите институции натрупаха в борбата помежду си за депозити. От друга, изглежда, държавата е единственият достоен кредитополучател за банки и институционални инвеститори, които в желанието си да избягват риска поверяват парите си на нея. И то с желание.
Кой иска да стане милиардер
С пласираната в понеделник емисия сумата на привлечените от държавата средства чрез ДЦК достигна 1.33 млрд. лв. Това е близо два пъти повече от първоначалните планове и надхвърля ревизирания през юли план. Като се извадят плащанията по падежиращи книжа (590 млн. лв.), нетното финансиране достига 750 млн. лв. Тази сума обаче ще продължи да нараства, защото до края на годината се планират още 7 емисии, които при успех ще осигурят най-малко 203 млн. лв. (ако няма презаписване), а на 22 ноември е насрочен аукцион, на който трябва да се предложат още 15-годишни еврови ДЦК, без да се посочва размер на емисията.
Резултатът от тези операции означава, че държавният дълг ще нарасне с около 1 млрд. лв. само от емитирането на ДЦК в рамките на тази година, а това е близо 1.5% от очаквания БВП.

В тази умилителна картинка, напомняща актинията и рака-пустинник от учебниците по биология, обаче има и доза опасност. Ако правителството активно започне да продава държавни ценни книжа (ДЦК) и да изтегля ликвидност от пазара, има сериозна опасност то да пресуши източниците на финансиране за бизнеса и чрез търсенето си на ресурс да вдигне отново лихвите по кредити. А след последния аукцион на ДЦК в края на септември тази опасност става все по-реална.

Министерство на финансите успя да пласира 15-годишни деноминирани в евро ДЦК на стойност 234 млн. евро. Интересното е, че предложената емисия бе само от 45 млн. евро, което означава, че ведомството на Симеон Дянков е продало 5.2 пъти повече книжа, отколкото първоначално възнамеряваше, а интересът беше за почти 7 пъти повече.
При такъв голям интерес, за да се класират, инвеститорите (предимно банки, пенсионни и инвестиционни фондове и застрахователни компании) трябваше да подадат такива оферти "купува", че в крайна сметка постигната доходност (за държавата тя се явява цена на ресурса) да е сравнително ниска. Средната постигната доходност е 6.45% и това бе изтъкнато като освен като успех от Министерство на финансите, както и за признание за водената от правителството далновидна политика.

Нуждата от заем

Активната позиция на финансовото министерство на пазара на ДЦК (виж карето) има своето обяснение. Бюджетният дефицит за тази година се очаква да достигне 3.26 млрд. лв. Това означава, че ако не се заемат пари под една или друга форма, този дефицит трябва да се финансира само със спестеното във фискалния резерв. Той обаче също си има лимит на теглене, защото се формира от целеви натрупвания - средства от Европейския съюз, Сребърния фонд, резерва на здравната каса и други, образно казано, резервирани пари. От друга гледна точка фискалният резерв участва и във формирането на валутните резерви на България, върху които се крепи валутният борд, и затова всяка година се поставя праг, под който натрупванията в резерва не трябва да падат (за тази година той вече бе свален от 6.3 млрд. лв. на 4.5 млрд. лв.).

Решенията за неговото запълване са две - бюджетни излишъци или привличане на държавен дълг. Прогнозата е догодина отново да има дефицит от 1.96 млрд. лв. и вторият вариант се очертава като единствена алтернатива. Така и въпросът вече все повече е не е да се тегли ли заем, а какъв точно дълг да се привлече - целеви инвестиционни заеми, облигации на международните пазари, ДЦК или програма на Международния валутен фонд.

Последното, макар да се допускаше в предизборните месеци на 2009 г. от сегашния финансов министър Симеон Дянков, вече явно му се вижда неприемливо и той няколко пъти отхвърли МВФ като възможност. Причината така и не бе посочена, но тя се крие някъде между твърденията на неговите предшественици: Пламен Орешарски - че програма на МВФ означава самопризнание на правителството за тотален провал, и Милен Велчев - че МВФ дава парите евтино, но в замяна иска реформи с висока политическа цена.

Вместо това облигационният заем и ДЦК не обвързват държавата с каквито и да било задължения, освен да ги изплащат редовно. Поне не пряко, макар че в съседна Гърция се видя как пазарите наказват липсата липсата на дисциплина и налагат реформи по болезнен начин.

По лесния начин

До момента обаче Министерство на финансите се справя успешно в това да привлича ресурс от вътрешния пазар на цена, която изглежда приемлива. Оптимизмът на експертите стигна дотам, че заместник-министърът на финансите Владислав Горанов изрази досега негласно следваната политика: "Възползваме се от ликвидността в българските банки и институционални инвеститори. Темата за облигационна емисия на международните пазари остава отворена, но до тази опция ще прибегнем, когато получим индикации, че цената на ресурса ще е приемлива."

Според оценките на финансовото министерство е възможно дори да се мине и през 2011 г. с обиране на ликвидността на вътрешния пазар, без да се привлече ресурс отвън. Причината е, че цената на ресурса, привлечен в България, е малко над 6%, а по оценките на експерт по източноевропейските пазари в голяма лондонска банка чуждестранните инвеститори ще потърсят доходност между 7 и 8%.

Тук мненията на експертите се разминават, като според Пламен Орешарски Министерство на финансите избира по-малката от две злини - след като така или иначе има дефицит, се търси по-евтиното финансиране. Според Любомир Дацов обаче, който бе негов заместник в кабинета "Станишев", вече втора година се бяга от търсенето на по-сериозно външно финансиране. "Още през есента на 2008 г. бе ясно, че ще се изправим пред няколко години на дефицит и че ще са ни нужни между 900 млн. и 1 млрд. евро. външно финансиране. Ние оставихме този проблем на следващото правителство с оглед на предизборната ситуация и това бе грешка. Да се бяга и днес от това решение обаче е още по-голямо късогледство", коментира той.

Дацов обаче похвали действията на финансовото министерство в краткосрочен план и заяви, че то е показало гъвкавост и способност да реагира бързо, като е удовлетворило повече поръчки от първоначално предложените книжа.

Много наум

Еуфорията около моментния успех на финансовото министерство не позволи да се чуе, че привличането на дълг е само частично решение, а по-сериозният проблем е бюджетният дефицит и плановете на правителството да приключва "на червено" всяка от оставащите си години до следващите избори. Това автоматично предполага и необходимост дефицитите да се финансират с нови емисии, а през 2013 г. предстои изплащане на една от двете емисии с глобални облигации в размер на 818 млн. евро.

Така излизането на международните пазари изглежда необходимо, а изчаквателната позиция на финансовото министерство е рискована игра, защото вместо подобряване на условията може да последва и влошаване. Особено ако реформите се бавят със същото усърдие като досега. Макар и финансовите пазари да осигуряват финансиране, без то да се обвързва с правенето на реформи, тяхното отлагане се калкулира и повишава цената на привлечения ресурс.

Това, че държавата успя да привлечена ниска цена, е хубаво, но си има причини. Например това е първата дългосрочна емисия, деноминирана в евро, от години насам. Интересът към нея бе толкова висок включително заради факта, че книжата са в евро и така отпада валутният риск. "В българското регулиране между лев и евро има знак на равенство, но в чуждите банки на лева се гледа като на различна валута. Те очакват дъщерните им банки да се стараят да балансират активите и пасивите си не само в долари, но и в левове и евро", коментира за "Дневник" банков експерт.

Въпреки че валутният борд изглежда стабилен, чуждестранните банки поставят лимит върху левовите експозиции на българските си подразделения, а придобиването на ДЦК в евро е инвестиция в държавен дълг, която не може да бъде засегната от хипотетично падане на борда.
Предишните презаписвания на левовите емисии ДЦК, на които станахме свидетели в летните месеци, са следствие и от разговори между представители на пенсионните фондове и Министерството на финансите. На тях пенсионните дружества са били "посъветвани" да инвестират в ДЦК и дори плъзна слух, че компаниите от бранша се притесняват от промени в законодателството, които ще ги задължат да инвестират в държавен дълг. Това можело да стане с промяна в лимитите за инвестиране в активи с различен рисков профил. Така дори и да не проявяват интерес, те ще се принудят да вложат по-голяма част от средствата на клиентите си в държавен дълг.

Макроикономистите, които запитахме, засега са спокойни, че държавата не се явява конкурент на частния сектор в борба за парите на банките. Ситуацията обаче е диагноза за още един проблем -
частният сектор е в тежко състояние. Това означава, че или липсват надеждни проекти за кредитиране, или компаниите са свръхзадлъжнели, или и двете. Когато това започне да се оправя обаче, ресурс може вече да няма, защото с такива дългосрочни ДЦК държавата изтегля трайно пари от системата."

[Opiten1]

Защото заеми от МВФ взимат само най-закъсалите, тези които са толкоз зле, че трябва да дойде МВФ и да им наложи жестоки реформи. "Евтинията" на заемите от МВФ е измамна и ти излиза през носа. Освен това доверието в теб се срива. Щом се финансираш от МВФ - значи си много зле и не можеш да намериш пари от другаде. просот никой ти няма доверие и не иска да ти даде назаем.

Докато демонстрирането на възможност да се финансираш от пазара, без каквито и да е условия, показва нрастване на доверието в нашата икономика и държава.

Извинявай Спеко, че се намесвам.
Щото това, за което говориш е "гъвкава кредитна линия", което го направи Полша в следствие , на което реализираха ръст на брутния продукт от 1.2 за 2009. Ние сме тъпани и ще отидем на стенд-бай споразумение, което е за подкрепа на платежния баланс. На който му се чете, отива в сайта www.imf.org и после размишлява на глас.

[Opiten1]

По темата се говори повече от фриволно със странно перчене. Каролев го слушах внимателно и макар, че се познаваме отлично, бих казал, че се изхожда не подготвен. Да се финансираме по-евтино чрез емисия на глобални облигации може да стане само в мечтите на хора, които не са пипали външни пазари. В момента сме в откровен финансов сандвич, Румъния-Гърция. За Сърбия изобщо не ми се коментират нещата. Когато Латвия излезе и направи успешна евроемисия, тогава може леко да се размечтаем. Ирландия показва какви са нивата на финансиране от такива пръжки като нас ( само да не подскочат някои по темата с коефициенти като брутен продукт към държавен дълг, а да прочетат за общ дълг към брутен продукт и обещавам да получат болки в стомаха). Инвеститорите не са уплашени, тях просто ги няма. За инвестиция в дълг, който не е ААА е амбициозна работа. Дянков това го знае много добре. Опита, макар и плахо да подготви емисия преди два месеца, но набързо разбра истината. И така, за 15 годишната емисия. Ще го кажа просто, щото съм прост. Гошо търси 1000 лева назаем. От Пешо, Рашо и Гешо. Пешо ги дава на 10%, Рашо на 15% и Гешо на 20%. Изведнъж Гошо казва.....взимам ги всичките.
Изводите......за всеки , са различни!
Със здраве!

[netware5]

Сега, аз тук искам да попитам гениите тук???

Защо емитираме дълг в евро при доходност 6,45%(разходи за нас), а не вземем заем от МВФ при rate of charge 1,3%

Не знам! За мен е пълна тъпотия да правим и двете неща?
Или избираме бюджетното робство с ниска лихва или емитираме дълг за 6-7%???

Не разбирам!

Е, може и да разбирам??Кои знае??

Защото заеми от МВФ взимат само най-закъсалите, тези които са толкоз зле, че трябва да дойде МВФ и да им наложи жестоки реформи. "Евтинията" на заемите от МВФ е измамна и ти излиза през носа. Освен това доверието в теб се срива. Щом се финансираш от МВФ - значи си много зле и не можеш да намериш пари от другаде. просот никой ти няма доверие и не иска да ти даде назаем.

Докато демонстрирането на възможност да се финансираш от пазара, без каквито и да е условия, показва нрастване на доверието в нашата икономика и държава.

[SPEKO]

Сега, аз тук искам да попитам гениите тук???

Защо емитираме дълг в евро при доходност 6,45%(разходи за нас), а не вземем заем от МВФ при rate of charge 1,3%

Не знам! За мен е пълна тъпотия да правим и двете неща?
Или избираме бюджетното робство с ниска лихва или емитираме дълг за 6-7%???

Не разбирам!

Е, може и да разбирам??Кои знае??

[SubZero]

Има една народна мъдрост, която спокойно може да се сложи в подзаглавието на няколко тукашни теми:

"Луд умора няма"...

[SPEKO]

http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/09...misii/?ref=rss



Вътрешният пазар има капацитет да поема нови големи емисии държавен дълг, стига доходността им да е атрактивна. Това коментираха представители на институционални инвеститори по повод последния аукцион за 15-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) в понеделник, на който беше пласирана най-голямата вътрешна емисия на стойност 234 млн. евро.

Първоначално обявеният обем книжа беше за 45 млн. евро, но заради рекордно презаписване Министерството на финансите реши да пласира повече книжа. Според емисионния календар до края на годината то планира още шест аукциона за ДЦК, на които ще бъдат предложени книжа с общ номинал 178.67 млн. лв. плюс още една емисия на ДЦК в евро, за която не е обявен обем.

Колко общо облигации ще бъдат пласирани зависи единствено от ведомството на Симеон Дянков - то има право както да увеличава обемите, така и да не одобри нито една поръчка на аукцион.

Финансисти от пазара обаче са единодушни, че липсата на алтернативни инвестиции, особено за пенсионните фондове, прави държавните книжа доста търсени. Допълнително атрактивната доходност от 6.45%, която беше постигната, конкурира сериозно тази от акции и банкови депозити и е над средната за ДЦК от западноевропейски страни.

По последна информация от представители на бранша пенсионните фондове са вложили общо над 100 млн. евро в последния аукцион в понеделник. Това означава, че те са изкупили най-малко 40 на сто от предложените книжа. Неофициално представители на пенсионните фондове обясниха, че е имало инвеститори, които са останали изненадани от решението на финансовото министерство да изпълни почти всички поръчки, тъй като са разчитали, че заради презаписването ще се изпълни само част от поръчката им.

Сред тях е имало и банки, при които изтеглянето на повече пари, отколкото са планирали, би ограничило за кратко ликвидността им. Източници на "Дневник" обаче посочиха, че една от тях е успяла веднага след аукциона да продаде закупените книжа на чужд инвеститор. Големият обем одобрени поръчки в понеделник обаче кара някои пазарни участници да смятат, че интересът ще е по-малък на следващите аукциони заради предпазливостта на инвеститорите.

Представителите на пазара са на различни мнения дали има опасност с големите емисии държавен дълг държавата да изземва от ресурс, който иначе би отишъл за финансиране на бизнеса. Според Мартин Търпанов, старши дилър в Societe Generale Експресбанк, такъв процес не се забелязва, а финансов ресурс има, по-скоро липсват достатъчно качествени проекти за финансиране.

Друг представител на банка обаче, който не пожела да бъде цитиран, смята, че това е неминуемо, освен ако заетите от държавата пари не се върнат в икономиката под някаква форма – например финансиране на инфраструктурни проекти. Той коментира, че една от главните причини за интереса е предпазливостта и нежеланието на банки и пенсионни фондове да инвестират в корпоративен дълг като облигации и кредити в последните две години.

Светослав Велинов, ръководител "Портфейли" в "Ти Би Ай асет мениджмънт", смята, че свитото кредитиране е резултат от все още несигурната макрорамка в страната и повишения риск на кандидатите за заеми.

Данните на Комисията за финансов надзор показват, че към края на юни пенсионните фондове са инвестирали в български и чужди ДЦК общо 792.3 млн. лв., или 24% от активите им. В същото време вложенията им в корпоративни облигации са 22 на сто от тях. Последната година обаче с много дългови книжа има проблеми – компаниите забавят изплащането на лихва и главница.

[SubZero]

Относно глупавите ДЦК в евро?

Е, защо чужд инвеститор да купи евро ДЦК с банка депозитар БНБ????
Кои би застраховал такива книжа???

ХАХАХАХА

Едно е да емитираме еврооблигации и глобални облигации и водещи мениджъри да са JP MORGAN и DEUTSCHE BANK с клирингова система DTC, CEDEL, Euroclear друго е БНБ!!!

Това е все едно да чакаш пари от лихво точки!!!

Е, какъв ти е проблема не разбирам?!? Щом някой иска да рискува с местни евро бондове - нека го прави!
В крайна сметка ти за кой беше загрижен - за България или за инвеститорите в БГ дълг?!?

Стига с тая параноя, моля те!

[SPEKO]

Естествено, че се водят някакви преговори – все пак МВФ е официално в България за редовната си среща с МФ.


Тук откровено си противоречиш!Нали точно това направиха инвеститорите с последния аукцион - сега ще кльопат сочни лихви от 6,45% на година.

Както написах в основанието за изтрития си пост – не ми се занимава.
И все пак, тъй като казваш, че съм писал глупости, нека ти задам следния въпрос:

Каква, според теб, е връзката между валутните резерви на БНБ и аукцион за еврооблигации на МФ?!?

Това е вярно, че МВФ е официално тук за редовната годишна среща, но в статията зам-министърът говореше за ЗАЕМИ!!!!! А и от къде ще покрием дефицита за бюджет 2011г ????
А и каква работа има МВФ след 2005г. тук? Само да гледа? Ами нека гледа нека се учи!То мутренската простотия няма край!!!


Относно глупавите ДЦК в евро?

Е, защо чужд инвеститор да купи евро ДЦК с банка депозитар БНБ????
Кои би застраховал такива книжа???

ХАХАХАХА

Едно е да емитираме еврооблигации и глобални облигации и водещи мениджъри да са JP MORGAN и DEUTSCHE BANK с клирингова система DTC, CEDEL, Euroclear друго е БНБ!!!

Това е все едно да чакаш пари от лихво точки!!!

ХАХАХАХХАХАХАХА

Едно ще ти кажа: Спри да се излагаш!!!!!

И аз ще спра да пиша, защото и аз не знам какво точно мътят тея тиквеници