Адванс Терафонд АДСИЦ (ATER / ATERA)

[kosta]

Как да продам като няма купувач

Какво трябва да направя, след като искам да си продам 5000 акции, но поръчките купува са около 3700 Нали АДВАНC е длъжен да ги купи обратно KАК ОБАЧЕ ДА СТАНЕ ПРЕЗ KОБУСА

[никой.]

само да не си помислите,че земята на фондовете става за отглеждане на нещо

[H5N1]

Съвсем нормално.... Тук по-скоро има новина на тема Петрол....

[Alee]

По Дневник

Петър ЦОНЕВ: Най-големият проблем за биогоривата са пустеещите земи
Капацитетът на рафинерията във Видин ще достигне максимум 300 хил. тона, казва изпълнителният директор на "Еко петролиум"
Автор: Интервюто взе Чавдар Първанов
днес, 16:00

"Еко петролиум" започва да строи рафинерия за биодизел във Видин на стойност 60 млн. евро през септември тази година. Предприятието ще е с капацитет 175 хил. тона растително масло годишно и трябва да бъде изградено до края на следващата година. Това е една от няколкото рафинерии, които ще бъдат построени през тази година. Общата стойност на инвестициите в този нов сектор ще надхвърли 100 млн. евро. В същото време дистрибуторът на горива на дребно "Еко-Елда България", част от гръцката "Хеленик петролиум", взе под наем 14 от бензиностанциите на "Еко петролиум" с възможност за изкупуването на останалите 11 обекта от мрежата й на по-късен етап при преференциални условия.

Какво ще съдържа енергийният комплекс, който ще изградите във Видин, и как изглежда процесът на добив на биодизел?

- Идейният проект предвижда да има терминал и пристанище, на които да са разположени три стоянки - за сухи и течни товари, както и за шрот. В базата ще има маслобойна, в която ще се пресова семето, което ще се изстисква. Около 40% от семето стават на олио, а останалите са шрот - храна за животни. Маслото се пречиства и влиза в инсталацията за добив на биодизел. В рафинерията суровината се смесва с метанол и олио и след естерификация се получава биогоривото. Първоначално капацитетът на инсталацията ще е 100 хил. тона биодизел, но по-късно може да бъде разширен до 300 хил. тона, ако търсенето нарасне и имаме ресурсите. Като вторичен продукт се отделя и глицерин, който продаваме на производителите на козметика.

Как ще финансирате проекта за рафинерията и за колко време очаквате да възвърнете инвестицията си?

- Финансирането ще бъде осигурено с банкови кредити и собствени средства. Откупуването на инвестицията трябва да стане за период от пет до десет години в зависимост от размера на печалбата, който ще формираме, цените на нефта и минералните горива и на семената. Не залагаме на свръхпечалби, а на развитието на един нов сериозен отрасъл в стопанството, който ще се интегрира със селското стопанство.



Получихте ли подкрепата на администрацията за инвестицията и кои са проблемите пред реализирането на един такъв проект?

- Досега не сме имали спънки от кметството и областната управа. Администрацията също осъзнава, че този проект е важен за региона, който е един от най-изостаналите. В комплекса ще работят около стотина души, но съпътстващите дейности ще стимулират заетостта и производството в целия регион. Големият проблем в този бранш е пустеещата земя и разпокъсаността й. Сега върви процес на окрупняването й, но правителството може да подпомогне производителите със субсидии.



Как ще си подсигурите доставките на суровина и какви сортове рапица ще ползвате? Може ли да се ползва генно модифицирана култура?

- Разговаряли сме с водещи компании в производството и продажбите на растителни масла. Това са "Тьопфер", "Каргил", "Драйфус". В България водим преговори с по-големи фермери, които обработват над 100 хил. хектара земя и са готови да отглеждат рапица. На тях обаче ще им е нужна помощ при отглеждането. Целта ни е да си сътрудничим с местните производители, като им осигуряваме дългосрочни поръчки, което да гарантира техните добиви и инвестиции. Рапицата е сравнително нова култура, която се наложи през последните 20 години. Консултираме се с агроинститута във Виена какви семена да ползваме. Ще се опитаме да свържем и български производители с големи кооперативи в Германия, където се формираха най-добрите традиции в отглеждането на това растение. Генно модифицираната рапица има по-високо съдържание на масло, от което на практика се добива биодизелът, но шротът, който остава, не може да бъде продаван за храна за животните.



Кое ви накара да се преориентирате изцяло към производство на биодизел и как ще се развива пазарът на горива на дребно в страната?

- Още 30 бензиностанции да направим, няма да имаме никакво развитие. Това беше основният ни мотив да преориентираме бизнеса си. На българския пазар на горива на дребно ще останат четири или пет по-големи компании, които са сега. Очаквам "Петрол" и "Лукойл" да се слеят. Вероятно ще се появят някои нови големи играчи като "Бритиш петролиум", които ще окрупнят по-малките български фирми, които нямат шанс. С навлизането в производството на биодизел пък следваме тенденцията в Европа, където производството на алтернативни горива непрекъснато се увеличава. Повече от година и половина правехме проучвания кои са производителите и най-сериозните играчи на пазара. Накрая се спряхме на германския концерн "Лурги", които ще проектират и изградят комплекса във Видин. Освен нас и други български фирми ще изграждат рафинерии по поречието на Дунав. Редица комплекси ще бъдат построени още в Румъния и Сърбия. Гърция изостава на този етап. Оказва се, че Източна Европа е най-назад в изграждането на рафинерии за биогорива на Стария континент, и затова очаквам това да се промени и да има ръст на производството в региона. Пазарът в България също ще се развие до 2 години.



Какви са особеностите на биодизела и има ли разлика в резултатите от ползването му в сравнение с минералния дизел?

- Разлика в ефективността от двата вида гориво няма. Старите коли не могат да ползват биодизел, защото горивните им системи имат гумени уплътнения, които съдържанието на горивото разяжда. Всички нови автомобили обаче, които се произвеждат от 5-6 години насам, нямат проблем да го ползват, и то като чисто гориво, а не в добавка към минералния дизел. В това число включвам трактори и селскостопански машини, които потребяват най-много биодизел. В редица бензиностанции в Европа новото гориво вече се продава в отделна колонка. Най-голямо приложение обаче биодизелът има в смесването с минералния дизел. Редица страни от ЕС приеха закони, които задължават производителите да комбинират двата вида дизелово гориво. Обикновено съотношението на биодизела към традиционния дизел е 5 на сто, но на някои места делът му достига 20 до 40% в зависимост от решението на производителите. Предимствата на биодизела за България са, че за него няма акциз и че стимулира развитието на селското стопанство, което осигурява суровините за рафинериите. Също така с него се намалява драстично обемът на вредните емисии, които се отделят в атмосферата при изгарянето. В същото време себестойността на добива му е много по-висока от тази на нефта. Суровият петрол се извлича от земята с една сонда, докато за биодизела производителят е зависим от засяване, отглеждане и добиви на маслодайни семена.



Кои са основните потребители на биогоривото в момента в Европа и какви са стандартите за продажбата му?

- Най-големите потребители са минералните рафинерии, които го смесват с традиционен дизел. На второ място по потребление са спедиторските компании. Биодизел купуват и веригите бензиностанции, които го продават на дребно като чисто гориво или смесен. Дистрибуторите обаче задължително трябва да го обозначават, ако делът му в съдържанието на дизеловото гориво е над 5%, за да знаят потребителите какво купуват. Регулирането на търговията с биогорива се извършва от отделните правителства на страните - членки на ЕС, защото няма европейска директива за тази дейност.



Кой от двата вида дизелово гориво е по-евтин за потребителите и очаквате ли въвеждането на акциз за биодизела?

- В Европа биодизелът е доста по-евтин от минералния. Разликата в цената е поне 10 цента за литър. Изчисленията показват, че разходът на гориво на един камион пада с 30 хил. лева на месец, което пресметнато за година прави биодизела атрактивен за потребителя. Цената до голяма степен зависи от акциза, който правителствата сами решават дали да сложат или не. Няма европейска директива, която да разпорежда задължително данъчно третиране на биодизела. Говори се, че в Германия се подготвя акциз, но там производството на алтернативното дизелово гориво е най-голямо в Европа - 4 млн. тона годишно. Там обаче това предполага, че рафинериите, които произвеждат минерален дизел, трябва задължително да го смесват с биодизела. При това акцизът за новото гориво е по-малък от този на традиционното. Не съм запознат дали управляващите в България възнамеряват да облагат биогоривата, но по новия Закон за акциза горивата на биологична основа не се облагат. Въвеждане на акциз би било най-лесно. Личното ми мнение е, че акциз не бива да се въвежда поне докато потреблението на биодизел не достигне високи нива. Освен всичко друго това би било стимул и за земеделието.

[LEOPARD]

а банките с вашите пари ще си купят ATERA

[Вожда]

mitko: възможно е да нарастне стойността на земята, но само за тази която реално ти носи доход, разбирай която става за гледане на някаква култура. Инвеститорите в земя че бъдат основно арендаторите или други компании с интереси в земеделието, но тъй като умеят добре да си правят сметката никога няма да вземат кисела или непродуктивна земя. Историята познава много случаи когато преди 1990 на кисели почви например се хвърляло гасена вар за "оправяне" на почвата. Такива дейности обаче не водят до трайни резултати. Има и друго - ако ти си собственик на земя (но не стотици декари окрупнени) и в момента преговаряш с арендатора колко рента ще ти плаща, как смяташ - дали ще си в позицията да имаш някакви претенции? Ако земите ти са в землището на даден арендатор, то ти реално нямаш никаква алтернатива - конкурентната кооперация никога няма да дойде да гледа твоите парцелчета.
За информация - имам акции в дружеството, но това няма връзка с вижданията ми по-горе.

[nevermind]

ili golqma suma v euro v renomirana banka na 3g deposit s lihva po dogovarqne

[Alee]

Най-добре парите да се държат в едногодишен влог на 5% лихва, поне е сигурно!

[mitko]

Момчета,
не се дърлети излишно
Тук арендата значи малко
Фондът ще печели основно от капитализация поради повишаване цената на земята и окрупняване.
Немалка роля в калкулациите играе вероятно и възможноста за еврофинансиране на дейности, които са "деривативни" на собствеността на земеделска земя - алтернативни енергоизточници, маслодайни и трайни насаждения
Очакваната цена на декар след 2 години е 300-350 лева минимум, арендата ще се качи пропорционална на около 25-40 лева на декар, но не тя формира цената на земята и цената на АТЕРА
Примамливото в този фонд е безкрайността като възможност за растеж в абсолютни и относителни цифри, под въпрос обаче е скоростта, с който ще се реализира този растеж
Собственик съм на акции в АТЕРА

[никой.]

май не съм пояснил,че в сумата за разходите от 40 лв н евлиза рентата
така както си сметнал излиза,че в Добреджа за ареднатора и собдтвеника на земята остават 27,5 лв
а във Видин остават 12,5 лв
как ще се разпределят?????
нали сам виждаш,че виждаш,че разходите са контанта
а малкото нарастване на приходите води до доста по-бързо нарастване на печалбата
може данните ми да ти се струват неверни
но и затова инвестираме по различен начин
аз си написах мнението

[LEOPARD]

450 x 1000 = 0.45 x150 =67.5 , 27,5:40 = 68,75% доходност от
инвестицията в Добруджа
350 x 1000 = 0,35 x 150 =52.5 , 12,5:40 = 31.25% доходност от инвестицията във Видин
27,5 x 20 г = 550 лв/декар
12,5 x 20 г = 250 лв/декар
в изчисленията не се смята евросубсидиите от 2007!
цената на ATERA и ELARG в момента е 170-180 лв/декар
по твоите думи купуват боклуци , значи всичко е наред
по техните думи купуват земя 3-та , 4-та категория , значи всичко е перфектно и двете позиции в момента са силно подценени
в изчисленията не се смятат и рентите !
изчисленията са на база твоите данни (които смятам за неверни)

[никой.]

не ес купува 10-та категория
но се купува в райони където никога не се е плащало рента поради ред причини и един от тях е лошото качество на земята
и няма да се плаща нормална рента никога
сега фондовете не дават много високи цени на земята и не могат да ес класират за хубава земя
евентуално ще миат окрупнени калпави терени,кото никой няма да иска да купи на висока цена
един пример
отглеждането на пшеница в Добреджа струва 40 лв
в района н аВидин също струва 40лв,дори и повече поради по-малките по радмер блокове
в Добруджа примерно тази година жънат 450 кг средно
а във видинско 350 кг
цената на пшеницата е 150 лв/тон
смятайте какво остава
и как да поскъпне тази земя

[LEOPARD]

щом ти знаеш и ни казваш значи и ние знаем , 10-та категория земя ли купуват?

[никой.]

нали знаете какви боклуци купуват фондовете
или още не сте разбрали

[Хосе]

абе стига сте чакали инфо на готово!
Влизай в търсачката на БФБ, пиши кода на дружеството и чети новините за него!