Адванс Терафонд АДСИЦ (ATER / ATERA)

[fortiss]

Като най сериозен дългосрочен риск за цената на обработваемата земя аз виждам развитието на аквакултурите в открито море. Това е най-бързо развиващия се и най-перспективния сектор в селското стопанство, който може да обърка тотално сметките, но това е риск в 20-30 годишна перспектива...

За мен по-голям риск е бързото развитие пир производството на зърнени и маслени култури. Тук има резерви и те може да излязат по-големи от ръста на потреблението.
Това за мен е рискът. Другото - има го, но до тогава ще видим.

[fortiss]

А кой ви каза че текущите цени на монкултурите ще се запазят ? От там нататък изводи и сметки стават съвсееем различни.
http://www.indexmundi.com/commoditie...0&currency=eur

Ето да вземем например захарта за няколко години се беше изтреляла,производителите и преработвателите вадеха големи печалби увеличиха се площите в световен мащаб ,появи се свъхпредлагане след това спад цените, фалити и тн .

Това е теоретично-практически спор с доста нюанси и без точен краен резултат. Затова всеки инвестира различно – според вижданията си.
Само две думи за цените – исторически те са така - имам предвид пшеницата. Бях споменал, че производството в БГ е много конкурентно, дори и слабо развитата ни инфраструктура. При по-продължителен спад на цените – на доста места по света ще излязат на загуба, доста преди нашите производители.
Разходите през тази години също се повишават – не само за БГ производителите.

[MZ/X]

А кой ви каза че текущите цени на монкултурите ще се запазят ? От там нататък изводи и сметки стават съвсееем различни.
http://www.indexmundi.com/commoditie...0&currency=eur

Ето да вземем например захарта за няколко години се беше изтреляла,производителите и преработвателите вадеха големи печалби увеличиха се площите в световен мащаб ,появи се свъхпредлагане след това спад цените, фалити и тн .

Като най сериозен дългосрочен риск за цената на обработваемата земя аз виждам развитието на аквакултурите в открито море. Това е най-бързо развиващия се и най-перспективния сектор в селското стопанство, който може да обърка тотално сметките, но това е риск в 20-30 годишна перспектива...

[123456]

А кой ви каза че текущите цени на монкултурите ще се запазят ? От там нататък изводи и сметки стават съвсееем различни.
http://www.indexmundi.com/commoditie...0&currency=eur

Ето да вземем например захарта за няколко години се беше изтреляла,производителите и преработвателите вадеха големи печалби увеличиха се площите в световен мащаб ,появи се свъхпредлагане след това спад цените, фалити и тн .

[fortiss]

Бъркат и от друго - смятат приходи и разходи за години напред, без изобщо да предвиждат стихии и природни бедствия - все пак ако държиш актив, който се влияе от прекалена суша, или влага или студ или град и т.н. природни бедствия и ако не е гарантирано, че изобщо ще извадиш приход, това би те накарало много силмо да се замислиш дали би дал бомбастични цифри за актива. Според мен вече почти е достигната лелеяната макс. цена, която ще расте най-вече с нарастване на производителност и ефективност, при равни други условия - а и намаляващия дивидент подсказва че пазара помъдрява и изчерпва маржа купува-продава. Тази далавера с покупко-продажбите (с високите комисиони) ще е до време. Продължавам да си мисля, че след дивидента ще видим слизането до 2,20 а възможно и надолу
не е препоръка

1.Трябваше да поясня, че приход от 205лв ще бъде осигурен и при по-ниски добиви, но по-високи цени. Има вариант добивите в региона да са ниски без световните цени да са високи, но това може да бъде единичен случай. Трябва да се има предвид, че по-високите разходи за производство стабилизират добива и той-по-малко се влияе от природните условия.
2.Относно Адванс – цената на земята ще расте, а маржовете на фонда ще се свиват. Печалбата им ще идва повече от преоценка на активите. Също ще се повиши и рентата с годините.

Може преценката ми да не е точна през годините, но съм имал предвид и проблемите с природните условия, но съм ги усреднил по този начин.

[orchis]

Бъркат и от друго - смятат приходи и разходи за години напред, без изобщо да предвиждат стихии и природни бедствия - все пак ако държиш актив, който се влияе от прекалена суша, или влага или студ или град и т.н. природни бедствия и ако не е гарантирано, че изобщо ще извадиш приход, това би те накарало много силмо да се замислиш дали би дал бомбастични цифри за актива.
не е препоръка

Е то нали затова се правят застраховки. Не знам само дали колегите са ги включили в сметките си.

[iezuita]

според мен бъркате като смятате че фермерите ще дадат по 2000 лева за да си спестят рента от 60-80 лв, възвръщаемостта на тези 2000 лв ще е 3-4%. но наистина ако не ги дадат рискуват да си загубят бизнеса. те и софарма имоти искат не искат си погасяват кредита въпреки че е с 4% лихва и няма много смисъл.
също не сте отчели и лошите реколти

Бъркат и от друго - смятат приходи и разходи за години напред, без изобщо да предвиждат стихии и природни бедствия - все пак ако държиш актив, който се влияе от прекалена суша, или влага или студ или град и т.н. природни бедствия и ако не е гарантирано, че изобщо ще извадиш приход, това би те накарало много силмо да се замислиш дали би дал бомбастични цифри за актива. Според мен вече почти е достигната лелеяната макс. цена, която ще расте най-вече с нарастване на производителност и ефективност, при равни други условия - а и намаляващия дивидент подсказва че пазара помъдрява и изчерпва маржа купува-продава. Тази далавера с покупко-продажбите (с високите комисиони) ще е до време. Продължавам да си мисля, че след дивидента ще видим слизането до 2,20 а възможно и надолу
не е препоръка

[Felbuzz]

според мен бъркате като смятате че фермерите ще дадат по 2000 лева за да си спестят рента от 60-80 лв, възвръщаемостта на тези 2000 лв ще е 3-4%. но наистина ако не ги дадат рискуват да си загубят бизнеса. те и софарма имоти искат не искат си погасяват кредита въпреки че е с 4% лихва и няма много смисъл.
също не сте отчели и лошите реколти

[fortiss]

А защо да не заложат 15 % примерно?!?

Всеки може да заложи каквато стойност прецени. Доходът от декар в момента съм го написал.
Аз смятам, че ще се достигне до 5% или по-нататък доходът ще се повиши и цената на декар пак ще стигне 2000 лв.

[orchis]

А защо да не заложат 15 % примерно?!?

[fortiss]

Много добър анализ !

Само да добавя, че добрите земеделци изкарват и по-доста повече от 500 кг. пшеница на декар, т.е. при тях ефективността/ рентабилността от обработката не земите им е още по-добра от калкулираната.

А иначе, Фортис е прав - при тези огромни рентабилности, не виждам какво ще си правят земеделците парите освен да ги реинвестират в земя... вече си накупиха джипове и коли, построиха си палатите.... оттук нататък какво могат да правят ? Банкови депозити или да ни стават колеги на Борсата ?

При разходи около 100лв /без рента/, в добрите райони ан Северна България се изкарват 500 кг/дек. За средна цена от 40ст при този добив е малко трудно да се мисли, но 35-36-37 ст е възможна.
Допускам възможност, че с новата селскостопанска политика субсидиите за големите зърнопроизводителит ще бъдат 30лв. Агроекологията я оставям засега.
Така резултат от дейностат преди рента ще бъде 105 лв. По-големите приходи ги оставям да покриват извънредни разходи в произовдството, които винаги ги има.
Така при рентабилност 5%, цената на земятасе получава 2100 лева. Ако заложим примерно 7%, цената ще бъде 1500 лева.
Това е сметката на производителите и точно те ще повишат цената на земята до тези нива в следващите 6-8 години.

[Van Basten]

МНЕНИЕ НА PROFESSOR ЗА ОЧАКВАНА ЦЕНА НА ЗЕМЯТА
(пресметната по метода за капитализация на ежегодния доход от 1 дка)

Бих искал да подкрепя прогнозата на FORTISS за цената на земята с по-конкретни данни от моята работа и консултантска дейност по проекти.

В района около р. Дунав на Северен централен район – северната част на Великотърновска област, областите Русе, Разград и Силистра през последните години средният добив от пшеницата е 450 кг/дка. Делът на есенниците е 60 % предимно пшеница и до 3 – 5 % рапица за биодизел. Останалите 40 % земя се засяват със слънчоглед и царевица, като доходите от царевицата даже са по-високи от тези за пшеницата. При цена на пшеницата от средно 0,40 лв./кг, приходът от декар пшеница ще бъде 180 лв. Според мен при тези условия може да се прогнозира среден приход от декар в района 200 лв./дка.

Преките плащания (субсидията) понастоящвм са 32 лв./дка, в които се включва кръгло 24 лв./дка субсидия от ЕС и 8 лв./дка национални доплащания за компенсиране на фермерите за платения от тях акциз за горивата, които те зареждат при равни условия с нас. Първата съставка (24 лв./дка) след 2016 год. ще започне да расте и дай-боже да стигне след години до 60 лв. субсидия на декар, както е в Гърция. Вижда се, че субсидията в близък план от 2 – 3 год. може да се приеме за 35 лв./дка.

Следователно, приходите от стопанисване на 1 декар за зърнопроизводство могат напълно обосновано да се калкулират за 235 лв./дка.

По мои пресмятания за стопанства с размер 5 хил. дка. разходите за стопанис-ване на декар земя (постоянни и променливи разходи) е 108 лв./дка, без плащанията за арендата, а при размер на стопанството 8 хил. дка, разходите спадат до 85 лв./дка. Към 2008 – 2009 год. средният размер на стопанството е бил 9 хил. дка, като е налице тенденция за увеличаване на този размер.
Можем да се приеме, че разходите без отчитане на арендните разходи са 85 лв./дка, а при стопанства 15 – 20 хил. лв. ще бъдат и по-малки.

Заплащаната рента на собственик на земя примерно трета категория в разглеждания район е 50 – 70 лв./дка, като големите стойности са реални за района на Тервел и Исперих, до 70 – 80 лв./дка около Добрич (но не и Балчик, Каварна и Шабла, където стига 100 лв./дка.). Приемам среднa рента 60 лв./дка за районите около р. Дунав на горните административни области.

Накрая, нека пресметнем каква може да бъде средната печалба от един декар зърнопроизводство. Приходи 235 лв. минус разходи 85 лв. минус реално плащана рента 42 лв./дка (60 лв. x коефициент на арендуване 0,70) = 108 лв./дка При постепенно закупуване на земя разходите за рента ще намаляват, а печалбата от декар ще се увеличава.

По метода за капитализиране на годишния доход при годишна лихва 5 %, цената на земята ще бъде 108 : 0,05 = 2160 лв./дка, т.е. има съответствие с калкулациите на Fortiss за цена на земята. Аз лично мисля, че поради засиления интерес на фермерите да купуват земя, (която вече не се произвежда по думите на Марк Твен!!), оценката за цената на декар земя в разглежданите райони ще бъде НАГОРЕ! А за района на Област Добрич – даже много нагоре!

Извършените пресмятания нямат за цел да рекламират закупуването или продажбата на земя, а единствено да покажат, че трябва да се аргументираме когато пишем на страниците на Investor Bg. (PROFESSOR)

Много добър анализ !

Само да добавя, че добрите земеделци изкарват и по-доста повече от 500 кг. пшеница на декар, т.е. при тях ефективността/ рентабилността от обработката не земите им е още по-добра от калкулираната.

А иначе, Фортис е прав - при тези огромни рентабилности, не виждам какво ще си правят земеделците парите освен да ги реинвестират в земя... вече си накупиха джипове и коли, построиха си палатите.... оттук нататък какво могат да правят ? Банкови депозити или да ни стават колеги на Борсата ?

[fortiss]

МНЕНИЕ НА PROFESSOR ЗА ОЧАКВАНА ЦЕНА НА ЗЕМЯТА
(пресметната по метода за капитализация на ежегодния доход от 1 дка)

Бих искал да подкрепя прогнозата на FORTISS за цената на земята с по-конкретни данни от моята работа и консултантска дейност по проекти.

В района около р. Дунав на Северен централен район – северната част на Великотърновска област, областите Русе, Разград и Силистра през последните години средният добив от пшеницата е 450 кг/дка. Делът на есенниците е 60 % предимно пшеница и до 3 – 5 % рапица за биодизел. Останалите 40 % земя се засяват със слънчоглед и царевица, като доходите от царевицата даже са по-високи от тези за пшеницата. При цена на пшеницата от средно 0,40 лв./кг, приходът от декар пшеница ще бъде 180 лв. Според мен при тези условия може да се прогнозира среден приход от декар в района 200 лв./дка.

Преките плащания (субсидията) понастоящвм са 32 лв./дка, в които се включва кръгло 24 лв./дка субсидия от ЕС и 8 лв./дка национални доплащания за компенсиране на фермерите за платения от тях акциз за горивата, които те зареждат при равни условия с нас. Първата съставка (24 лв./дка) след 2016 год. ще започне да расте и дай-боже да стигне след години до 60 лв. субсидия на декар, както е в Гърция. Вижда се, че субсидията в близък план от 2 – 3 год. може да се приеме за 35 лв./дка.

Следователно, приходите от стопанисване на 1 декар за зърнопроизводство могат напълно обосновано да се калкулират за 235 лв./дка.

По мои пресмятания за стопанства с размер 5 хил. дка. разходите за стопанис-ване на декар земя (постоянни и променливи разходи) е 108 лв./дка, без плащанията за арендата, а при размер на стопанството 8 хил. дка, разходите спадат до 85 лв./дка. Към 2008 – 2009 год. средният размер на стопанството е бил 9 хил. дка, като е налице тенденция за увеличаване на този размер.
Можем да се приеме, че разходите без отчитане на арендните разходи са 85 лв./дка, а при стопанства 15 – 20 хил. лв. ще бъдат и по-малки.

Заплащаната рента на собственик на земя примерно трета категория в разглеждания район е 50 – 70 лв./дка, като големите стойности са реални за района на Тервел и Исперих, до 70 – 80 лв./дка около Добрич (но не и Балчик, Каварна и Шабла, където стига 100 лв./дка.). Приемам среднa рента 60 лв./дка за районите около р. Дунав на горните административни области.

Накрая, нека пресметнем каква може да бъде средната печалба от един декар зърнопроизводство. Приходи 235 лв. минус разходи 85 лв. минус реално плащана рента 42 лв./дка (60 лв. x коефициент на арендуване 0,70) = 108 лв./дка При постепенно закупуване на земя разходите за рента ще намаляват, а печалбата от декар ще се увеличава.

По метода за капитализиране на годишния доход при годишна лихва 5 %, цената на земята ще бъде 108 : 0,05 = 2160 лв./дка, т.е. има съответствие с калкулациите на Fortiss за цена на земята. Аз лично мисля, че поради засиления интерес на фермерите да купуват земя, (която вече не се произвежда по думите на Марк Твен!!), оценката за цената на декар земя в разглежданите райони ще бъде НАГОРЕ! А за района на Област Добрич – даже много нагоре!

Извършените пресмятания нямат за цел да рекламират закупуването или продажбата на земя, а единствено да покажат, че трябва да се аргументираме когато пишем на страниците на Investor Bg. (PROFESSOR)

напълно съм съгласен
на тази земя с разходи от 100лв пшеницата дава 500кг
фермерите сами ще повишат цената на земята с годините, за да не плащат много рента, за да не си загубят бизнеса, и защото няма какво да си правят парите
успех на всички акционери в Адванс

[Professor]

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ МНЕНИЕТО НА FORTISS

МНЕНИЕ НА PROFESSOR ЗА ОЧАКВАНА ЦЕНА НА ЗЕМЯТА
(пресметната по метода за капитализация на ежегодния доход от 1 дка)

Бих искал да подкрепя прогнозата на FORTISS за цената на земята с по-конкретни данни от моята работа и консултантска дейност по проекти.

В района около р. Дунав на Северен централен район – северната част на Великотърновска област, областите Русе, Разград и Силистра през последните години средният добив от пшеницата е 450 кг/дка. Делът на есенниците е 60 % предимно пшеница и до 3 – 5 % рапица за биодизел. Останалите 40 % земя се засяват със слънчоглед и царевица, като доходите от царевицата даже са по-високи от тези за пшеницата. При цена на пшеницата от средно 0,40 лв./кг, приходът от декар пшеница ще бъде 180 лв. Според мен при тези условия може да се прогнозира среден приход от декар в района 200 лв./дка.

Преките плащания (субсидията) понастоящвм са 32 лв./дка, в които се включва кръгло 24 лв./дка субсидия от ЕС и 8 лв./дка национални доплащания за компенсиране на фермерите за платения от тях акциз за горивата, които те зареждат при равни условия с нас. Първата съставка (24 лв./дка) след 2016 год. ще започне да расте и дай-боже да стигне след години до 60 лв. субсидия на декар, както е в Гърция. Вижда се, че субсидията в близък план от 2 – 3 год. може да се приеме за 35 лв./дка.

Следователно, приходите от стопанисване на 1 декар за зърнопроизводство могат напълно обосновано да се калкулират за 235 лв./дка.

По мои пресмятания за стопанства с размер 5 хил. дка. разходите за стопанис-ване на декар земя (постоянни и променливи разходи) е 108 лв./дка, без плащанията за арендата, а при размер на стопанството 8 хил. дка, разходите спадат до 85 лв./дка. Към 2008 – 2009 год. средният размер на стопанството е бил 9 хил. дка, като е налице тенденция за увеличаване на този размер.
Можем да се приеме, че разходите без отчитане на арендните разходи са 85 лв./дка, а при стопанства 15 – 20 хил. лв. ще бъдат и по-малки.

Заплащаната рента на собственик на земя примерно трета категория в разглеждания район е 50 – 70 лв./дка, като големите стойности са реални за района на Тервел и Исперих, до 70 – 80 лв./дка около Добрич (но не и Балчик, Каварна и Шабла, където стига 100 лв./дка.). Приемам среднa рента 60 лв./дка за районите около р. Дунав на горните административни области.

Накрая, нека пресметнем каква може да бъде средната печалба от един декар зърнопроизводство. Приходи 235 лв. минус разходи 85 лв. минус реално плащана рента 42 лв./дка (60 лв. x коефициент на арендуване 0,70) = 108 лв./дка При постепенно закупуване на земя разходите за рента ще намаляват, а печалбата от декар ще се увеличава.

По метода за капитализиране на годишния доход при годишна лихва 5 %, цената на земята ще бъде 108 : 0,05 = 2160 лв./дка, т.е. има съответствие с калкулациите на Fortiss за цена на земята. Аз лично мисля, че поради засиления интерес на фермерите да купуват земя, (която вече не се произвежда по думите на Марк Твен!!), оценката за цената на декар земя в разглежданите райони ще бъде НАГОРЕ! А за района на Област Добрич – даже много нагоре!

Извършените пресмятания нямат за цел да рекламират закупуването или продажбата на земя, а единствено да покажат, че трябва да се аргументираме когато пишем на страниците на Investor Bg. (PROFESSOR)

[orakula]

В „царевичният пояс” на СЩА, цената на земята е около 4-4,5% от печалбата получена от декар преди рента. Примерно добивите в добрите райони са 200 бушела/акър, при цена на царевицата 5 USD/бушел, прихода на акър е 1000 USD. Разходите при отглеждане на монокултура са около 530 USD/акър, т.е. резултат преди рента 470 USD/акър. Това прави 116 USD/декар или цена на земята 2580-2900 USD/декар.
В България – в района около Дунав /без Добруджа/ съвсем без проблеми може да се получи около 500 кг/декар пшеница. При цена 35ст, приходът от декар ще бъде 175 лв. Като прибавим и настоящата субсидия от 30лв, се получава 205 лв/декар.
Разходът за производството преди рента е може да приемем 100 лв/декар.
Резултат преди рента 105 лв/декар. При 5% рентабилност, цената на земята излиза 2100 лв/декар.
Предвид консервативните данни на изчисленията може да се очаква, че земята в България ще се повиши до 2000лв/декар и то в обозримо бъдеще.Разпределението на получените 105 лв/преди рента ще се промени съществено и ще стане 60-65%/35-40% в полза на собствениците на земя. В САЩ е до 70/30-
Рентата за тези стандартни земи ще нарасне до 50-60 лв/декар.
Адванс не би трябвало сега да продава добите си земи. Продажби може да се правят само там където площите са малко в някое землище. По закон средствата се разпределят за дивидент и каквото остане в нови земи.
Предполагам, че те така и правят.
Дано отдадените им земи под аренда се увеличат – приемам, че твърденията им за спорове за стари договори са верни.
Напълно е възможно приходите им от рента да са в рамките на 10 млн. лева – 200 хил декара по 50 лв/декар.
Ако могат да търгуват по 15 000 дек на година, при марж от 400лв – общо приход от това 6 мил.
Други приходи примерно 2 мил лева.
Общ приход 18 мил лева.
Нещо такова може да се получи.

Относно неотданените им под аренда земи. Казват, че имат стари договори с ниски ренти и спорят по тях:
1.Колко време продължават споровете?
2.През това време как отчитат тези земи с договори – като отдадени или неотдадени? Ако имат договори и съдебен спор, но все още няма решение на съда – трябва да са като отдадени.
3.Ако примерно 2 години нямат резултат от споровете – каквито и да са те – съдебни или извън съдебни, какво се прави тогава?

Това е една теоретична постановка. Може да не се получи точно така.

+1
и според мен тепърва ще има раздвижване на цените в посока нагоре....ще гледам с интерес развитието на пазара