Първоначално изпратено от road_runner
Разгледай мнение
За 99% от българите собственият имот е нещо свято, единствена цел и награда в живота. Така е от време оно, в България никога, дори и по време на турското робство, не е имало безимотни. Дори и най-последният сиромах на село е имал собствена къщурка с дворче и 2-3 ниви, които да чопли по цял ден и да изхранва семейството.
Тази колективна нагласа, която издига собствения имот в култ, е жива и до днес. Нещо повече, имотите са единственото нещо, в което въпросните 99% от българите биха вложили излишните си пари. Имаше наскоро една анкета, в която питаха хората в какво биха вложили пари, ако ги имат - огромното мнозинство отговаря: "Ще купя апартамент и ще го отдавам под наем". И това въпреки елементарната сметка, която показва, че наемът и за 30 години няма да избие цената на апартамента. Такива сме си и толкова можем.
Неслучайно най-търсените и продавани апартаменти са двустайните. Толкова може да си позволи Ганьо, това и купува. Никой досега не е успял да ми даде смислен отговор на въпроса за какво му е на едно (младо) семейство двустаен апартамент - но е факт, че се купуват точно такива. Презумпцията е "Кенеф да е, мой да е".
Българинът никога няма да стигне до прозрението, че не човекът трябва да служи на имота, а имотът трябва да служи на човека. Затова и масово семейството вместо да почива през уикенда, се изнася "на вилата" и там копа и блъска неуморно по 12 часа при примитивни условия за живот и с илюзорната надежда и вяра, че го прави за бъдещето.
Коментар