Пирамида ли е вторият пенсионен стълб?
03.11.2025
Дебатът за втория пенсионен стълб в България се поставя на дневен ред, след като в парламента и в национален ефир прозвучаха критики към модела на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Основният въпрос, поставен от „Възраждане“, е дали сегашната система действително защитава интереса на осигурените и допринася за пенсионната стабилност – или напротив, натрупва риск, увеличава дефицита и намалява бъдещите доходи на пенсионерите.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви в парламента, че държавата може да намали бюджетния дефицит за 2026 г. с около 1,4% от БВП без повишаване на данъци и осигуровки, ако вноските към частните пенсионни фондове бъдат пренасочени към държавното обществено осигуряване (ДОО). По думите му това не би било временно решение, а структурна стъпка към по-сигурен модел на финансиране.
Костадинов аргументира, че ДЗПО не е изпълнило обещанието си за „допълнителна пенсия“, а вместо това е довело до ситуация, при която „две пенсии са по-малко от една“. Той подчерта, че системата увеличава дефицита в НОИ и тежестта върху бюджета, докато осигурените понасят инвестиционен, инфлационен и лихвен риск. Аргументите на „Възраждане“: ниска доходност и кратки пенсии от ДЗПО
По данни, цитирани от парламентарната трибуна, към 30 юни 2025 г. около 34 000 души получават плащания от втория стълб. Само 3% от тях получават реална пожизнена пенсия – между 90 и 102 лева месечно. За над половината хора средствата се изчерпват за по-малко от година, а за почти 9 000 души — в рамките на 3 години, след което остава само намалената държавна пенсия.
Според Костадинов, за да компенсира намалението в държавната пенсия, доходността на фондовете трябва да е поне равна на ръста на средния осигурителен доход. Данните, цитирани в декларацията, сочат обратното — между 2002 и 2024 г. реалната доходност, получавана от осигурените в УПФ е била средно –2,3% годишно, при ръст на осигурителния доход от +4,5% годишно.
Това, според „Възраждане“, означава трайна загуба на покупателна способност и прехвърляне на риск върху осигурените, като системата не изплаща инвалидни пенсии и подлага хората на зависимост от пазара в момента на пенсиониране.
Финансовият ефект: повече средства за НОИ и по-малък дефицит?
По думите на Костадинов, само през 2024 г. към частните фондове са били отклонени около 2,8 млрд. лв. – приблизително 1,4% от БВП, което увеличава бюджетния дефицит. Според „Възраждане“ премахването на втория стълб би намалило дефицита и стабилизирало пенсионната система, като средствата останат в НОИ.
Лидерът на партията определи сегашната система като „задължителен грабеж“, от който печели „шепа брокери и посредници“, които са си разделили 280 млн. лева през 2024 г. под формата на такси и ренти. Той заяви, че реформата трябва да бъде незабавна и че партията ще настоява за публични обсъждания. Реакции и начало на публичен дебат за пенсионния модел
Темата бе развита и от депутата Цвета Рангелова в ефира на БНТ. Тя заяви, че частните пенсионни фондове „функционират като пирамида“, тъй като изплащат рента от същите средства, които получават от осигурените, без да носят гаранции, сравними с държавната система.
Според нея, премахването на втория стълб за бъдещи осигурителни периоди би донесло „сериозни приходи“ в НОИ и би облекчило дефицита. Тя посочи, че частните фондове разпределят над 300 млн. лв. годишно от вноските на гражданите и подчерта, че рискът от фалит остава изцяло за сметка на осигурените.
Рангелова заяви, че „Възраждане“ настоява за експертен и обществен дебат, защото средствата на бъдещите пенсионери трябва да бъдат защитени, а системата — реформирана.
03.11.2025
Дебатът за втория пенсионен стълб в България се поставя на дневен ред, след като в парламента и в национален ефир прозвучаха критики към модела на допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Основният въпрос, поставен от „Възраждане“, е дали сегашната система действително защитава интереса на осигурените и допринася за пенсионната стабилност – или напротив, натрупва риск, увеличава дефицита и намалява бъдещите доходи на пенсионерите.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви в парламента, че държавата може да намали бюджетния дефицит за 2026 г. с около 1,4% от БВП без повишаване на данъци и осигуровки, ако вноските към частните пенсионни фондове бъдат пренасочени към държавното обществено осигуряване (ДОО). По думите му това не би било временно решение, а структурна стъпка към по-сигурен модел на финансиране.
Костадинов аргументира, че ДЗПО не е изпълнило обещанието си за „допълнителна пенсия“, а вместо това е довело до ситуация, при която „две пенсии са по-малко от една“. Той подчерта, че системата увеличава дефицита в НОИ и тежестта върху бюджета, докато осигурените понасят инвестиционен, инфлационен и лихвен риск. Аргументите на „Възраждане“: ниска доходност и кратки пенсии от ДЗПО
По данни, цитирани от парламентарната трибуна, към 30 юни 2025 г. около 34 000 души получават плащания от втория стълб. Само 3% от тях получават реална пожизнена пенсия – между 90 и 102 лева месечно. За над половината хора средствата се изчерпват за по-малко от година, а за почти 9 000 души — в рамките на 3 години, след което остава само намалената държавна пенсия.
Според Костадинов, за да компенсира намалението в държавната пенсия, доходността на фондовете трябва да е поне равна на ръста на средния осигурителен доход. Данните, цитирани в декларацията, сочат обратното — между 2002 и 2024 г. реалната доходност, получавана от осигурените в УПФ е била средно –2,3% годишно, при ръст на осигурителния доход от +4,5% годишно.
Това, според „Възраждане“, означава трайна загуба на покупателна способност и прехвърляне на риск върху осигурените, като системата не изплаща инвалидни пенсии и подлага хората на зависимост от пазара в момента на пенсиониране.
Финансовият ефект: повече средства за НОИ и по-малък дефицит?
По думите на Костадинов, само през 2024 г. към частните фондове са били отклонени около 2,8 млрд. лв. – приблизително 1,4% от БВП, което увеличава бюджетния дефицит. Според „Възраждане“ премахването на втория стълб би намалило дефицита и стабилизирало пенсионната система, като средствата останат в НОИ.
Лидерът на партията определи сегашната система като „задължителен грабеж“, от който печели „шепа брокери и посредници“, които са си разделили 280 млн. лева през 2024 г. под формата на такси и ренти. Той заяви, че реформата трябва да бъде незабавна и че партията ще настоява за публични обсъждания. Реакции и начало на публичен дебат за пенсионния модел
Темата бе развита и от депутата Цвета Рангелова в ефира на БНТ. Тя заяви, че частните пенсионни фондове „функционират като пирамида“, тъй като изплащат рента от същите средства, които получават от осигурените, без да носят гаранции, сравними с държавната система.
Според нея, премахването на втория стълб за бъдещи осигурителни периоди би донесло „сериозни приходи“ в НОИ и би облекчило дефицита. Тя посочи, че частните фондове разпределят над 300 млн. лв. годишно от вноските на гражданите и подчерта, че рискът от фалит остава изцяло за сметка на осигурените.
Рангелова заяви, че „Възраждане“ настоява за експертен и обществен дебат, защото средствата на бъдещите пенсионери трябва да бъдат защитени, а системата — реформирана.


Коментар