Малко време и за ... поезия

[BigBear]

Радой Ралин – “Безглаголно стихотворение”

Радой Ралин – “Безглаголно стихотворение”

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Още един Българин който не искам да забравя - като ученик четях апокрифната му книга в която имаше речник с неговите нови български думи.

[Грую Груев]

понеже го избихме пак на нихилизъм - да си спомним онези, който умряха за да ни има нас, за да я има България!!! Да си спомним за тези, които изоставяха всичко, за да има бъдеще за децата им!!! Да си спомним за тези, които тръгваха с ясната мисъл "за да се не върнат", но тръгваха без страх в името на България!!! Да си спомним за тях и да се замислим, как ние - техните синове и дъщери се изродихме в такава степен, че позволихме подобни боклуци да ни управляват, че ни мързи да идем до урните, че само мрънкаме и се оплакваме, че пуснахме турците отново в управлението на държавата, че те вече са "балансьор', че ....
Добре, че не сте живи, герои, ние не Ви заслужаваме и по-добре, че не сте живи, за да гледате позора, който сами си сътворихме. Спете в мир, герои, ние пак ще поругаем Вашата памет и надгробните Ви могили...



Сине мой

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!

Сине мой, аз те благославям,
нека бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям –
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине –
ще живее в тебе, сине мой!

Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди,
вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни -
българин бъди горд, сине мой!

Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна
дълг отечествен зове ме в бой -
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!

(подпоручик Стамен Панчев, учител и директор на гимназията в родния си Орхание (Ботевград). На фронта той заминава като полуротен командир от 38-и пехотен полк. Ранен, бърза да се върне в частта си, за да участва в атаката на чаталджанската укрепена позиция. На 17 март 1913 г. подпоручик Стамен Панчев е тежко ранен. Шест дни по-късно, на 23 март 1913 г., умира от раните си с портрета на своя син върху гърдите. Пророчеството от стихотворението се сбъдва...)

[newkid]

Поете, поете,
да си ядеш м*дете.
И двете, и двете.

Не е адресирано до никого.
Просто така биха отговорили заклеймените от Вас ако имаха и грам поетическо чуство. И керванът си върви.

(Стихчето е на известен наш поет, но не си спомням кой)

[MILOM]

Не искам уроди червени,
крадливи, тъпи, извратени,
да тъпчат моята Родина
и да я превръщата в пустиня.
Не искам плужеци и мазни глисти,
наследници на терористи-комунисти,
потомствени крадци, убийци,
да грабят пребоядисани като социалисти.
Не искам да ме поучават, управляват,
още да ме лъжат, грабят, унижават
разбойници, крадци, ДС-агенти,
червени тарикати, мошеници и менти.
Не искам нискочели президенти,
лъжци, манипулатори, агенти,
така да ни представят във чужбина,
че хората да ги е гнъс от моята Родина.
Не исках аз да се срамувам, че на разбойници робувам.
Затуй избягах нейде по света – далеч от униженията и калта.
Не искам аз да се срамувам, че българин се именувам
- нека Европа, както и света, да знаят,
че българите нямат лоши гени във кръвта.
ОТ ВИКТОР

[Императорът]

КОРЕКЦИОННО

Смятах снощи пак до късно
Бързо истината лъсна
Няма отде да откъсна
Една акция дори.

Легнах си съвсем спокоен
Да почине духът боен
И като по Братя Коен
Засънувах борсов сън.

Гледам - всеки, де що шава,
тръгнал бързо да продава,
инвестиции спасява
и се радва отстрани.

Срещнах старче край Топливо
И космато, и плешиво
То усмихна се крадливо
И изчезна изведнъж.

Викам - Де си, бате Бедо ?
"Тук, зад теб съм, мое чедо..."
Пипнах си челцето бледо
И побягнах надалеч...

Минах покрай Биовета –
там засяках две братлета
Съчиняваха отчета
С пушките на рамене.

Гледам в Пясъците златни
Стават врътки непонятни
И печалби необятни
Се стопяват с химикал.

Бате Вальо в махалата
Преоценя концентрата
Инвеститори премята
И се хили под мустак.

Хванах се да пиша жалба -
Искам повече печалба
Пък и след това подялба
С мен като миноритар.

Като минах край Гората
ме посрещнаха на нож
мутрите от Планината,
Тимаджии с Васко Бож.

Пак побягнах напосоки,
Срещнах двамата Бобоки,
Гледат със очи дълбоки
И ме питат с укор тих,

Откъде ли тръгна слуха,
Че печалбата е куха,
Че зад нея няма сухо
И че трябват ни пари...

В Еврохолд мажоритаря
Пак позиции затваря
Чух,че там дори и Царя
Е заложил куп пари.

И Албена – тръпка стара
Много здраво ме прекара
Казват, че е тъй пазара,
Да си трайкам аз до Май.

В дамски форум - Ганка, Минка,
пишат си за сплит на Химко,
Бързо им поисках снимка
И получих дивидент.

С Ксетрата мажоритари –
Нов бардак със к.рви стари
Спрятат старите другари
И ще чакат нововнос.

Дядо с техниката вносна
Се разхожда с клюка злостна,
че печалбата е постна -
Като мис Кара Дениз*

Изведнъж изчезна пича,
Сякаш е отчет на Тича,
Сякаш Банев го обича
Или Химко се нарича...

Пийнах бром като в казарма
Явно туй е мойта карма -
Абонатче на Софарма
И на Донев пациент.

Скъсах поне сто отчета
и като предател в чета
лекичко и на парчета
шътнах целия портфейл.

Дядо с тежката склероза,
Хидро, Емка и Свилоза,
Тича, Као, Пет и Роза,
Пътища и Тодороф.

Шътнах после Оргахима
Само за да има рима
Ако няма – удари ма !
Както казват във Русчук.


* Мис "Черно море" - на майчиния му език на мажоритаря !

П.С. И там имах акции...
П.С.С. Не е препоръка !

WoW! Много добре! Takeiteasy има конкуренция.

Браво. Супер е
Това не го бях видяла.

АШКОЛСУН, КЬОПООЛАР !!!! :-) :-) :-) :-) :-)

[малката мечка]

КОРЕКЦИОННО

Смятах снощи пак до късно
Бързо истината лъсна
Няма отде да откъсна
Една акция дори.

Легнах си съвсем спокоен
Да почине духът боен
И като по Братя Коен
Засънувах борсов сън.

Гледам - всеки, де що шава,
тръгнал бързо да продава,
инвестиции спасява
и се радва отстрани.

Срещнах старче край Топливо
И космато, и плешиво
То усмихна се крадливо
И изчезна изведнъж.

Викам - Де си, бате Бедо ?
"Тук, зад теб съм, мое чедо..."
Пипнах си челцето бледо
И побягнах надалеч...

Минах покрай Биовета –
там засяках две братлета
Съчиняваха отчета
С пушките на рамене.

Гледам в Пясъците златни
Стават врътки непонятни
И печалби необятни
Се стопяват с химикал.

Бате Вальо в махалата
Преоценя концентрата
Инвеститори премята
И се хили под мустак.

Хванах се да пиша жалба -
Искам повече печалба
Пък и след това подялба
С мен като миноритар.

Като минах край Гората
ме посрещнаха на нож
мутрите от Планината,
Тимаджии с Васко Бож.

Пак побягнах напосоки,
Срещнах двамата Бобоки,
Гледат със очи дълбоки
И ме питат с укор тих,

Откъде ли тръгна слуха,
Че печалбата е куха,
Че зад нея няма сухо
И че трябват ни пари...

В Еврохолд мажоритаря
Пак позиции затваря
Чух,че там дори и Царя
Е заложил куп пари.

И Албена – тръпка стара
Много здраво ме прекара
Казват, че е тъй пазара,
Да си трайкам аз до Май.

В дамски форум - Ганка, Минка,
пишат си за сплит на Химко,
Бързо им поисках снимка
И получих дивидент.

С Ксетрата мажоритари –
Нов бардак със к.рви стари
Спрятат старите другари
И ще чакат нововнос.

Дядо с техниката вносна
Се разхожда с клюка злостна,
че печалбата е постна -
Като мис Кара Дениз*

Изведнъж изчезна пича,
Сякаш е отчет на Тича,
Сякаш Банев го обича
Или Химко се нарича...

Пийнах бром като в казарма
Явно туй е мойта карма -
Абонатче на Софарма
И на Донев пациент.

Скъсах поне сто отчета
и като предател в чета
лекичко и на парчета
шътнах целия портфейл.

Дядо с тежката склероза,
Хидро, Емка и Свилоза,
Тича, Као, Пет и Роза,
Пътища и Тодороф.

Шътнах после Оргахима
Само за да има рима
Ако няма – удари ма !
Както казват във Русчук.


* Мис "Черно море" - на майчиния му език на мажоритаря !

П.С. И там имах акции...
П.С.С. Не е препоръка !

WoW! Много добре! Takeiteasy има конкуренция.

Браво. Супер е
Това не го бях видяла.

[Anton Chigurh]

КОРЕКЦИОННО

Смятах снощи пак до късно
Бързо истината лъсна
Няма отде да откъсна
Една акция дори.

Легнах си съвсем спокоен
Да почине духът боен
И като по Братя Коен
Засънувах борсов сън.

Гледам - всеки, де що шава,
тръгнал бързо да продава,
инвестиции спасява
и се радва отстрани.

Срещнах старче край Топливо
И космато, и плешиво
То усмихна се крадливо
И изчезна изведнъж.

Викам - Де си, бате Бедо ?
"Тук, зад теб съм, мое чедо..."
Пипнах си челцето бледо
И побягнах надалеч...

Минах покрай Биовета –
там засяках две братлета
Съчиняваха отчета
С пушките на рамене.

Гледам в Пясъците златни
Стават врътки непонятни
И печалби необятни
Се стопяват с химикал.

Бате Вальо в махалата
Преоценя концентрата
Инвеститори премята
И се хили под мустак.

Хванах се да пиша жалба -
Искам повече печалба
Пък и след това подялба
С мен като миноритар.

Като минах край Гората
ме посрещнаха на нож
мутрите от Планината,
Тимаджии с Васко Бож.

Пак побягнах напосоки,
Срещнах двамата Бобоки,
Гледат със очи дълбоки
И ме питат с укор тих,

Откъде ли тръгна слуха,
Че печалбата е куха,
Че зад нея няма сухо
И че трябват ни пари...

В Еврохолд мажоритаря
Пак позиции затваря
Чух,че там дори и Царя
Е заложил куп пари.

И Албена – тръпка стара
Много здраво ме прекара
Казват, че е тъй пазара,
Да си трайкам аз до Май.

В дамски форум - Ганка, Минка,
пишат си за сплит на Химко,
Бързо им поисках снимка
И получих дивидент.

С Ксетрата мажоритари –
Нов бардак със к.рви стари
Спрятат старите другари
И ще чакат нововнос.

Дядо с техниката вносна
Се разхожда с клюка злостна,
че печалбата е постна -
Като мис Кара Дениз*

Изведнъж изчезна пича,
Сякаш е отчет на Тича,
Сякаш Банев го обича
Или Химко се нарича...

Пийнах бром като в казарма
Явно туй е мойта карма -
Абонатче на Софарма
И на Донев пациент.

Скъсах поне сто отчета
и като предател в чета
лекичко и на парчета
шътнах целия портфейл.

Дядо с тежката склероза,
Хидро, Емка и Свилоза,
Тича, Као, Пет и Роза,
Пътища и Тодороф.

Шътнах после Оргахима
Само за да има рима
Ако няма – удари ма !
Както казват във Русчук.


* Мис "Черно море" - на майчиния му език на мажоритаря !

П.С. И там имах акции...
П.С.С. Не е препоръка !

WoW! Много добре! Takeiteasy има конкуренция.

[x_etra]

КОРЕКЦИОННО

Смятах снощи пак до късно
Бързо истината лъсна
Няма отде да откъсна
Една акция дори.

Легнах си съвсем спокоен
Да почине духът боен
И като по Братя Коен
Засънувах борсов сън.

Гледам - всеки, де що шава,
тръгнал бързо да продава,
инвестиции спасява
и се радва отстрани.

Срещнах старче край Топливо
И космато, и плешиво
То усмихна се крадливо
И изчезна изведнъж.

Викам - Де си, бате Бедо ?
"Тук, зад теб съм, мое чедо..."
Пипнах си челцето бледо
И побягнах надалеч...

Минах покрай Биовета –
там засяках две братлета
Съчиняваха отчета
С пушките на рамене.

Гледам в Пясъците златни
Стават врътки непонятни
И печалби необятни
Се стопяват с химикал.

Бате Вальо в махалата
Преоценя концентрата
Инвеститори премята
И се хили под мустак.

Хванах се да пиша жалба -
Искам повече печалба
Пък и след това подялба
С мен като миноритар.

Като минах край Гората
ме посрещнаха на нож
мутрите от Планината,
Тимаджии с Васко Бож.

Пак побягнах напосоки,
Срещнах двамата Бобоки,
Гледат със очи дълбоки
И ме питат с укор тих,

Откъде ли тръгна слуха,
Че печалбата е куха,
Че зад нея няма сухо
И че трябват ни пари...

В Еврохолд мажоритаря
Пак позиции затваря
Чух,че там дори и Царя
Е заложил куп пари.

И Албена – тръпка стара
Много здраво ме прекара
Казват, че е тъй пазара,
Да си трайкам аз до Май.

В дамски форум - Ганка, Минка,
пишат си за сплит на Химко,
Бързо им поисках снимка
И получих дивидент.

С Ксетрата мажоритари –
Нов бардак със к.рви стари
Спрятат старите другари
И ще чакат нововнос.

Дядо с техниката вносна
Се разхожда с клюка злостна,
че печалбата е постна -
Като мис Кара Дениз*

Изведнъж изчезна пича,
Сякаш е отчет на Тича,
Сякаш Банев го обича
Или Химко се нарича...

Пийнах бром като в казарма
Явно туй е мойта карма -
Абонатче на Софарма
И на Донев пациент.

Скъсах поне сто отчета
и като предател в чета
лекичко и на парчета
шътнах целия портфейл.

Дядо с тежката склероза,
Хидро, Емка и Свилоза,
Тича, Као, Пет и Роза,
Пътища и Тодороф.

Шътнах после Оргахима
Само за да има рима
Ако няма – удари ма !
Както казват във Русчук.


* Мис "Черно море" - на майчиния му език на мажоритаря !

П.С. И там имах акции...
П.С.С. Не е препоръка !

[studious]

БЛАГОВЕЩЕНИЕ
web
Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън...
Зора се зазорява вън.
Мелодия неземна сред нощта,
о песен, о дете,
мелодия вълшебна сред нощта
лелее и приспива мисълта:
зора се нова зазорява вън
и празничен се носи звън.
Душата ми тъгува и мълчи,
о сълза, о дете,
душата ми бленува и мълчи -
и тихо капят сълзи от очи:
аз слушам празнично тържествен звън
през утрен сън, уви, през сън...
Яворов

И да не забравите да сложите пари /или акции/ в джоба, че като ви закука кукувицата да се хванете за тях – така ще си осигурите финансов просперитет през цялата година!, независимо какво се случва на борсата.

[studious]

Небосводът - ням и нисък -
поглъща неговия глас
и нейния отчаян писък:
- Не, Господи! Не аз!...

ЧЕСТИТО БЛАГОВЕЩЕНИЕ!

[studious]

Сонет № 130 - превод Валери Петров

Устата й не са корали нежни;
очите й не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звънти;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.

www.youtube.com/watch?v=cw6Swr-ME40

[Stormbringer]

W. H. Auden

Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.

Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He Is Dead,
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.

He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last for ever: I was wrong.

The stars are not wanted now: put out every one;
Pack up the moon and dismantle the sun;
Pour away the ocean and sweep up the wood.
For nothing now can ever come to any good.


Спомням си това стихотворение от един добър стар филм с Хю Грант и Анди Макдауъл - Четири сватби и едно погребение...

[Само чета]

...

[kork]

Днес е ден на национален траур за трагично загиналите деветима българи при пожара на 28 февруари в бързия влак София-Кардам .

Елена Халачева, Антоанета Тодорова, Галина Иванова, Валерия Желева, проф. Рашо Рашев, Даниел Вичев, Мая Машева, Стоян Ковачев и Калчо Стефанов.


Мисля,че няма смисъл да се коментира тази трагедия.
Нелепа смърт!
И защото са обичани и обичали до сетния си дъх,в знак на съпричастност към жертвите и техните близки изрових един тъжен и красив стих!

Мир на праха им!




Уистън Хю Одън



ТРАУРНО


Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.

Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.

Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.

Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.


превод
Явор Димитров

[Anton Chigurh]

И според мен, но спред някои участници във форума поезията е само това , което те считат за такова.