Малко време и за ... поезия

[BFGod]

Хиподил
"Надървени въглища" 1998 г.

3. Потъване нагоре!

Потъваме и пак се смеем
изчезваме, какво от т'ва
опитахме и вас да вземем
но ще потънат ли лайна.
Не правим опит да излезем
дори не ритаме с крака
край нас се носи туп
изплезен
щом мойе нека е така.
Последен опит ще успеем
и няма да се спрем сега
не ни остава нищо друго
а просо няма за кога.
Къде потъваме не знаем
но някой маха ни с ръка.
Защо е с гръб човек потаен
щом иска нека е така.
Потъваме, а някой пита
дали ше бъде светло там?
Елате с нас да проверите,
по пътя няма да сте сам.
Но казвате не ви е време
възможно е и да сте прав
макар че на кого му дреме
довиждане, бъдете здрав.
Потъваме и пак се смеем
изчезваме какво от т'ва
опитахме и вас да вземем,
но ще потънат ли лайа.




И това си е поезия

[Вълчо-34]

Ашколсун Иво!
Шапки долу!

Ама и другото е приятно!
:-)

[El Ivo]

Predpochitam originala







11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
Синила от бича, следи от теглото;
Нека спомен люти от дни на позор
Да висне кат облак в наший кръгозор;
Нека ни отрича исторйята, века,
Нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
В миналото наше хвърлят своя мрак;
Нека да ни сочат с присмехи обидни
Счупенте окови и дирите стидни
По врата ни още от хомота стар;
Нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека! Но ний знаем, че в нашто недавно
Свети нещо ново, има нещо славно,
Що гордо разтупва нашите гърди,
И в нас чувства силни, голями плоди;
Защото там нейде на връх планината.
Що небето синьо крепи с рамената,
Издига се някой див, чутовен връх,
Покрит с бели кости и със кървав мъх,
На безсмъртен подвиг паметник огромен;
Защото в Балкана има един спомен,
Има едно име, що вечно живей,
И в нашта история кат легенда грей,
Едно име ново, голямо, антично,
Като Термопили славно, безгранично,
Що отговор дава и смива срамът,
И на клеветата строшава зъбът.


О Шипка!
Три деня младите дружини
Как прохода бранят. Госките долини
Трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
Гъсти орди лазят по урвата дива,
И тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
И вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
И "Алах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговори с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дърве;
Дружините наши, оплискани с кърви,
Пушкат и отблъскват без сигнал, без
ред. Всякой гледа само да бъде напред
И гърди геройски на смърт да изложи,
И един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците реват,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
И пак се завръщат; българи орловци
Кат лъвове тичат по страшний редут,
Не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
Отникъде взорът надежда не види
И братските орли не хвърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
Кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички те нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
Ревна гороломно: "Млади опълченци,
Венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
Прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
Очакват геройски душманските орди,
Бесни и шумещи! О геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
Патроните липсват, но волите траят,
Щикът се пречупва - гърдите остаят
И сладката радост до крак да измрът
Пред цяла вселена, на тоз славен рът,
С една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
Тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
Ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръже! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък бомба,
Всяко нещо -удар, всяка душа -
плам. Камъне и дърве изчезнаха там,
"Грабайте телата!" - някой си изкряска,
И трупове мъртви хвръкнаха завчаска,
Кат демони черни над черний рояк,
Катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
Ведно да се бият живи и умрели,
И въздуха цепят със демонский вик,
Боят се обръща на смърт и на щик,
Героите наши, като скали твърди,
Желязото срещат с железни си гърди
И хвърлят се с песни в свирепата сеч,
Като виждат харно, че умират веч. . .
Но вълни по-нови от орди дивашки
Гълтат, потопяват орляка юнашки. . .
Още миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм,
.................................................. ................
И днес йощ Балканът, щом буря захваща
Спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
Славата му дивна като някой ек
От урва на урва и от век на век.

[El Ivo]

malko klasika



ДА ПЪРЖИМ ЗАВИСТЛИВИТЕ ЕЗИЦИ

В арсеник, в сяра, в негасена вар,
във лава от олово и силиций,
във пикоч и фъшкия на лихвар,
във черна смрад от скапани чепици,
във змийска кръв, кипяла барабабар
със злъчки от чакали и лисици,
във нощното гърне на дърт знахар -
да пържим завистливите езици!

Във пяната на муле със самар,
което е скопено от ритници,
във лигите на котарака стар,
на дъното на запустял бунар,
където хвърлят всяка гадна твар
(влечуги разни, че и разни птици -
от тях повърнал би дори гробар!)
да пържим завистливите езици!

Във гъст разтвор, за жива плът - кошмар,
в съсиреци на пуснати кръвчици,
в огнище на зараза, гнойна жар,
връз пъп на непрощаващи змеици,
в кирлива сапунишка, в лут катар,
в гнуслива пот на похотливи цици
(а те придават на бардака чар!)
да пържим завистливите езици!

И нека пълни гащи вняка твар
с това, което е било в паници,
но първо във гюбрето на шопар
да пържим завистливите езици!


Франсоа Вийон

[Anton Chigurh]

о, Софикс !

Три деня млади инвеститори
как индекса бранят. Банковите офиси
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди продават на борсата дива
и последния кеш се стреля, и кръв залива.

Сделка подир сделка ! Продавач след продавач !
Колчев безумний сочи индексите пак
и вика: "Продавайте! Балон е !"
И ордите продават с викове сърдити,
и "Sell!" гръмовно въздуха разпра.

Биковете горди отговаря с други вик: УРА !
И с нов дъжд от левове, евра ;
спекулантите наши, купуват и отблъскват,
без сигнал, без ред, всякой гледа да бъде напред
покупка на тез нива да направи,
и една мечка повече мъртва да положи.

Сделките екнат. Продавачите ревът,
идват, налитат и падат, и мрът; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; брокери, спекуланти
кат лъвове купуват по страшната борса,
не сещат ни жега, ни жажда, ни студ.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските индекси не се вдигат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Продавачите идат; всичките нащрек са !
Последният напън вече е настал.
Тогава Капман, бичи фонд велик,
наслага оферти и ревна гороломно: "Инвеститори,
венчайте борсата с лаврови венци!
на вашите пари България повери
капитализация, дружества и доходност дори!"

При тез думи силни бичите дружини горди
очакват геройски продажните орди
бесни и шумещи ! О, геройски час 13,59 !
Лихвите бледнеят, парите липсват,
но волите траят, продавачите се пречупват,
- купувачите остават, и сладката радост
каквото могат да купят, пред цяла вселена,
на тоз славна борса,
с пари последни и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,
тоя Софикс нисък е : тя ще ни съзре,
ако сме продали : да мрем по-добре!"

Няма веч кеш ! Има хекатомба!
Всяко левче меч е, всякоя заплата - бомба,
всяки кредит - удар, всяка душа - плам !

"Грабайте репата !" - някой си изкряска
и акциите фръкнаха завчаска,
спекулантите тичат за нов кеш,
и отново купуват като живи пак !
И продавачите тръпнат, друг път не видели
бикове в едно да купуват като невидели,
и борсата да цепят със страшния си вик.

Тренда се обръща, героите наши като скали твърди
продавачите срещат с железни си оферти
и фърлят се да купуват с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че Софикса умира веч...
Но вълни по-нови от орди продавачи
продават, потопяват орляка бичи, юнашки ...
Йоще миг - ще падне заветното дъно.
Изведнъж "Доверие" пристигна със гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ на Борсата, щом корекция зафаща,
спомня този дни бурни, шуми и препраща
славата им дивна като някой ек
от сесия на сесия и от отчет на отчет !


АВТОР - НЕЗНАЕН

[stivy]

Ридиард Киплинг
АКО


Ако владееш се, когато всички треперят,
а наричат теб страхлив,
Ако на своето сърце едничко се довериш,
но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш,
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен - злоба не спотайваш;
но … ни премъдър, ни пресвят си ти;


Ако мечтаеш, без да си мечтател,
ако си умен, без да си умник,
Ако посрещаш Краха - зъл предател
еднакво със Триумфа - стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята превърнат в клопка
и ти го понесеш
Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв
и почнеш нов градеж;


Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото,
смел хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак;
И можеш да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани изхабени
да ти служат пак;
И крачиш само с Волята останал,
която им повтаря:"Влезте в крак!"


Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
Ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт - пробяган век,
Светът е твой, молбата ми е чута,
И главно, сине мой ще си човек

[buluser]

Разбирам - светът ще престане -
тревогата ще ни хване -
и много рани.
Но какво от това?

Разбирам - всеки загива -
и силата най-жива -
накрая изгнива.
Но какво от това?

Разбирам - после в рая -
всичко ще оправдая -
с уравнението на безкрая.
Но какво от това?

EМИЛИ ДИКЕНСЪН
превод : Цв. Стоянов

aaaa, не така, не...
майната му на рая...
щом сляп си за безкрая...
- ето това!

[takiteasy]

И малко музика!

http://www.youtube.com/watch?v=qOilkZYXvHY

[6u6umiga]

Разбирам - светът ще престане -
тревогата ще ни хване -
и много рани.
Но какво от това?

Разбирам - всеки загива -
и силата най-жива -
накрая изгнива.
Но какво от това?

Разбирам - после в рая -
всичко ще оправдая -
с уравнението на безкрая.
Но какво от това?

EМИЛИ ДИКЕНСЪН
превод : Цв. Стоянов

[съни(тя)]

Само напомняне за един свят...с по-малко норми, повече въображение и по-добри мисли))

Детство мое

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна
яхнал пръчка при тебе да се върна.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Пак в юмруче ръждив петак да скрия
пак с кучето да вдигна олелия
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Богомил Гудев

[Dobrichka]

Ето, един опит и от мен да вдъхна малко оптимизъм в днешния депресарски борсов ден

Живей

Матей Шопкин

Живей,когато имаш всичко-
или от всичко си лишен-
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей,когато ти се плаче-
или от плач си отвратен-
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл-
повикай Слънцето отвън.

Живей,дори да си измамен
от собствената си съдба,
и вместо да усетиш рамо-
усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко,а когато
животът вече изгори-
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей! И всяка адска жега
с капчукова вода полей !
Дори да ти коват ковчега,
живей,Приятелю,живей !...

[съни(тя)]

сега се замислих)

Спекулантите с по- голяма душа, в която има място и за музика, и за поезия(литература) са и с по-здрави нерви - идващи от разума)

[Anton Chigurh]

................ от инвеститори и спекуланти......... станахме поети и музиканти!!!

Otkachena rabota indeed

[bai Ivan]

................ от инвеститори и спекуланти......... станахме поети и музиканти!!!

[Колчо Слепеца]

А.С.Пушкин

ЗИМНИЙ ВЕЧЕР

Буря мглою небо кроет,
Вихри снежные крутя;
То, как зверь, она завоет,
То заплачет, как дитя,

То по кровле обветшалой
Вдруг соломой зашумит,
То, как путник запоздалый,
К нам в окошко застучит.

Наша ветхая лачужка
И печальна и темна.
Что же ты, моя старушка,
Приумолкла у окна?

Или бури завываньем
Ты, мой друг, утомлена,
Или дремлешь под жужжаньем
Своего веретена?

Выпьем, добрая подружка
Бедной юности моей,
Выпьем с горя; где же кружка?
Сердцу будет веселей.

Спой мне песню, как синица
Тихо за морем жила;
Спой мне песню, как девица
За водой поутру шла.

Буря мглою небо кроет,
Вихри снежные крутя;
То, как зверь, она завоет,
То заплачет, как дитя.

Выпьем, добрая подружка
Бедной юности моей,
Выпьем с горя; где же кружка?
Сердцу будет веселей.

1829г.

баш..
знам го наизус..