Първоначално изпратено от prectical
Разгледай мнение
Типичен блъф като за ученик на Решетников!
С почти непресторен гняв лидерът на партия “Русофили за българско възраждане”, а вече и кандидат за президент с висящо обвинение за шпионаж в полза на Русия, както и с висящ орден от Путин на героичната му гръд, изброи и натърти многократно какви били греховете на Радев във външната политика от кремълска гледна точка. Представи го като враг на Русия, макар да го похвали за опитите му да се бори с корупцията в България.
Плитко, според малко по-задълбочен поглед, но хитроумно като за разчитащите на малоумието у нас. Т.е. плиткоумно, хибридно казано.
В българската къща на системно бесените с примката на руската хибридна война Малинов ”глаголеше” непрекъснато за хибридната война. Но не руската срещу нас, а изобщо, вменявайки вина за нея на България заради съюза й със Запада.
Води се хибридна война сега, а тя още от Троянската насам винаги води до гореща такава, заплаши ни той. Казвал го като историк. Успя за кратко време да изрече многобройни оксиморони, но дървеният железар не заслужава да бъде опровергаван по всяка една от опорните му оперетни точки.
Главната му задача беше да помогне на кандидатурата на Радев като го легитимира в очите на автентично прозападните български избиратели и пред техните гербаджийски имитатори като грешник пред Кремъл, за да му изчисти неизтриваемия образ на московски политически продукт в България. За целта Малинов не се поколеба да защити ГЕРБ от Радев. Като по урок от Решетников, който разкри в едно интервю, че ГЕРБ са предпочитания партньор на Москва в България дори и пред БСП.
Защото така му е наредено от Москва. А както знаем, нейната дума на две не става тук. Нареди ли да обичаме Сталин- готово. Да го развенчаем? Няма проблем. Ами Живков? Щом от Кремъл искат, другарите му го смъкват от върха веднага. Така е и днес. Путинофилите са готови и от себе си да се откажат, но да изпълнят московската заръка.
Ето защо на фронта на руската хибридна война беше мобилизиран орденоносецът на Путин Николай Малинов.
Коментар