"КОЙ ЩЕ МИ КАЖЕ..." Димо Райков:
"Извинете, някой ще ми каже ли какво става днес в политическия живот в България? Защото аз, който съм врял и кипял в него, наблюдавал съм го, участвал и анализирал, сега съм... шашардисан. Направо разлюлян.
След шест месеца хладнокръвен опит за убийство, след шест месеца бълване на змии и гущери срещу един млад мъж- Кирил, наричаха го с кеф и омраза, безнаказано и групово - "просто Киро", и то хора убоги, без грам възпитание, неграмотници, които не могат и да се подписват, оклеветиха го бясно, некадърник бил, глупав бил, бил "харвардец"...
Е, това, последното, направо "кърти". Това е най-новата и най-обидна дума в България! В страната, където има рояк уж университети в паланки, където професорите-клонинги са на килограм и преподават по едно и също време на пет места, където почти няма политик без научна титла, където и магаре да завържеш, ще изкласи, да си завършил в Харвард е...повод за гавра... И то колективна гавра. За назидание! Остана само бабичките да плашат внучетата - слушай, че иначе ще станеш "харвардец"...
Шест месеца канонада-ужас към този млад човек и неколцина около него.
Най-после, след цели 33 години, ей, какъв късмет, намериха "истинския", големия виновник за трагичното дередже на майка България! Търсиха го, търсиха и най-накрая намериха едно тихо момче, възпитано в западни маниери, тоест "толераски", което на всяка балканска обида-брадва само се усмихваше. Но тук хиените не разбират от такъв "език', тук те, усетят ли неглижиране, го приемат като слабост, като поражение някакво и вече се нахвърлят още по-настървени... Без капчица милост.
Тук най-красивият жест за комуникация е оня, да, със средния пръст. Оказа се, че той е и най-вървежният у нас. Че той е входен билет за телевизионни студия, особено сутрешни, че и за университети, че и за доцентури, професури...
Да, намериха изкупителната жертва.
Не изпечените партийни лами-вълци, не маститите милионери, не калинките-малинки, Ами той бе, наш Киро, да бе, "простият" харвардец Киро.
Той е истинският виновник, той е гробокопачът на България, той и неговата, да, оная Лена, дето я щипел по задничето...
Едно момче, сложили го за шест месеца на кормилото на една държава-кораб с прогнило отдавна корито, се превърна в бленувания и търсен толкова десетилетия грешник. Давай камъните! Че и ръждясалите гвоздеи. Да гоприковем! Да запалим сламата под краката му. И после да плачем за него. Паметници да му вдигаме...
Що за народ сме? Какво става наистина в България?
Какво се е случило, та и лицето на оня Данчо укротна, и дори оная Деска поспря, дори и оня Маноил ли, какъв беше, дето тресеше Народното събрание с детинските си гръмогласни изцепки млъкна, дори и оня Биков се спотаи и придоби смирен и академичен вид...
Кой, как и защо им е натиснал копчето? Тъкмо в най-сладострастния момент, когато трябваше да го гледат как се гърчи...
Каква велика картина им запретиха шефовете - да видят как "простий" Киро се гърчи...
Тъкмо когато вече бяха претрепали този "мръсен харвардец", тъкмо вече го бяха натикали в миша дупка и...
Щом и троловете млъкнаха, значи положението е сериозно. Много сериозно...
Но защо?
Кой да ти каже?
Да, любимата песен на българина - "Кой ще ми каже..." Всъщност по-добре да не ми казва... Аз всичко си зная... Щото то у нас, тук, все си е едно и също Тъжно. И все отново. Но пък с тръпка. И интересно.
"Кой, кой ще ми каже..."
Една песен, която май всички българи вече пеем цели 33 години. Заедно с оная, другата "наша" любима песен - да, оная, за мишлетата... Мишлетата... "Девет милиона..." То сега май няма и шест... Но кой ти гледа някаква досадна подробност? Давай! Ние сме най-, най-, най-...
Най-...
Единствено зная, че проблем номер едно в моята страна е... "Аз на тебе, ти на мене..."
Връзките! Тук няма партии, идеологии, тук всичко е "наш човек"
"Извинете, някой ще ми каже ли какво става днес в политическия живот в България? Защото аз, който съм врял и кипял в него, наблюдавал съм го, участвал и анализирал, сега съм... шашардисан. Направо разлюлян.
След шест месеца хладнокръвен опит за убийство, след шест месеца бълване на змии и гущери срещу един млад мъж- Кирил, наричаха го с кеф и омраза, безнаказано и групово - "просто Киро", и то хора убоги, без грам възпитание, неграмотници, които не могат и да се подписват, оклеветиха го бясно, некадърник бил, глупав бил, бил "харвардец"...
Е, това, последното, направо "кърти". Това е най-новата и най-обидна дума в България! В страната, където има рояк уж университети в паланки, където професорите-клонинги са на килограм и преподават по едно и също време на пет места, където почти няма политик без научна титла, където и магаре да завържеш, ще изкласи, да си завършил в Харвард е...повод за гавра... И то колективна гавра. За назидание! Остана само бабичките да плашат внучетата - слушай, че иначе ще станеш "харвардец"...
Шест месеца канонада-ужас към този млад човек и неколцина около него.
Най-после, след цели 33 години, ей, какъв късмет, намериха "истинския", големия виновник за трагичното дередже на майка България! Търсиха го, търсиха и най-накрая намериха едно тихо момче, възпитано в западни маниери, тоест "толераски", което на всяка балканска обида-брадва само се усмихваше. Но тук хиените не разбират от такъв "език', тук те, усетят ли неглижиране, го приемат като слабост, като поражение някакво и вече се нахвърлят още по-настървени... Без капчица милост.
Тук най-красивият жест за комуникация е оня, да, със средния пръст. Оказа се, че той е и най-вървежният у нас. Че той е входен билет за телевизионни студия, особено сутрешни, че и за университети, че и за доцентури, професури...
Да, намериха изкупителната жертва.
Не изпечените партийни лами-вълци, не маститите милионери, не калинките-малинки, Ами той бе, наш Киро, да бе, "простият" харвардец Киро.
Той е истинският виновник, той е гробокопачът на България, той и неговата, да, оная Лена, дето я щипел по задничето...
Едно момче, сложили го за шест месеца на кормилото на една държава-кораб с прогнило отдавна корито, се превърна в бленувания и търсен толкова десетилетия грешник. Давай камъните! Че и ръждясалите гвоздеи. Да гоприковем! Да запалим сламата под краката му. И после да плачем за него. Паметници да му вдигаме...
Що за народ сме? Какво става наистина в България?
Какво се е случило, та и лицето на оня Данчо укротна, и дори оная Деска поспря, дори и оня Маноил ли, какъв беше, дето тресеше Народното събрание с детинските си гръмогласни изцепки млъкна, дори и оня Биков се спотаи и придоби смирен и академичен вид...
Кой, как и защо им е натиснал копчето? Тъкмо в най-сладострастния момент, когато трябваше да го гледат как се гърчи...
Каква велика картина им запретиха шефовете - да видят как "простий" Киро се гърчи...
Тъкмо когато вече бяха претрепали този "мръсен харвардец", тъкмо вече го бяха натикали в миша дупка и...
Щом и троловете млъкнаха, значи положението е сериозно. Много сериозно...
Но защо?
Кой да ти каже?
Да, любимата песен на българина - "Кой ще ми каже..." Всъщност по-добре да не ми казва... Аз всичко си зная... Щото то у нас, тук, все си е едно и също Тъжно. И все отново. Но пък с тръпка. И интересно.
"Кой, кой ще ми каже..."
Една песен, която май всички българи вече пеем цели 33 години. Заедно с оная, другата "наша" любима песен - да, оная, за мишлетата... Мишлетата... "Девет милиона..." То сега май няма и шест... Но кой ти гледа някаква досадна подробност? Давай! Ние сме най-, най-, най-...
Най-...
Единствено зная, че проблем номер едно в моята страна е... "Аз на тебе, ти на мене..."
Връзките! Тук няма партии, идеологии, тук всичко е "наш човек"
Коментар