Статията на Красимир Катев във в.Капитал ?

[Dash Riprock]

Милен и Георги

22, emociite sa samo tvoi. Cherveni, zeleni pari, tova e ne moj problem. Top universitetite (pone v USA) davat stipendii na vsichki za undergrad ili PhD, taka che vseki e imal shans da se probva za tjah. Za MBA ne davat stipendii, no vsichki vzemat zaemi, poznavam mnogo takiva bqlgari, koito uchat v MIT, Harvard ili Columbia b-school i sami si plashtat po tozi nachin, bez da sa imali pari otpredi ili da raznasjat pizzi.

[22]

Милен и Георги

Милкен, може би ще се изненадаш, но и аз съм съгласен с теб. Може би защото определено съм по-млад от набор 65 и не страдам от комунистически предразсъдъци

Съгласен съм обаче с теб по принцип, а не конкретно за Милен! Разликата е следната. Ако произхождахме от една нормална капиталистическа (да приемем условно че сме такава след 1990) или дори аристократична страна, парите по наследство, от богати родители и т.н. са нещо нормално! В този смисъл, аз съм против това да се увеличава данък наследство и т.н. Не всички се раждат с равен шанс, така е. Някои се раждат по-богати.

Огромната разлика с децата на бившите висши партийни функционери е тази, че не някой "предприемчив в рода им е дръпнал с повече зор", а че това са червени пари, крадени, от всички нас, и после употребени за утвърждаване на новата икономическа класа... Това твоето ми напомня на призив за амнистия на мръсните капитали, или призив в стила - абе, може да са крали, ама нека започнем сега на чисто!

Разбирам че има и такава гледна точка, но аз лично не я приемам. Позволяваш ли ми?

Иначе аз съм си добре. Вярно, не бях от такова семейство и в началото на промените нямах финансовата възможност да замина да се изуча добре на Запад. Освен със собствени усилия ако си бях изкарвал прехраната, но това - с малки изключения - значеше предимно забутани университети... А може би не ми се е поемало този риск. Но междувременно много мои познати, синове на тоя и оня, заминаха. Пред очите ми е този процес... Аз обаче по-късно малко си наваксах. Успях да се изуча, точно на Запад, и съм доволен. Дори сега пиша от чужбина.

Останалото го написах по-долу. Със здраве, и по-малко емоции

[Dash Riprock]

Милен и Георги

Az ne gi obvinjavam, che ne sa orakuli, tova povecheto dqrveni glavi fvqv foruma ne go razbirat, no naistina zamazvaneto e mnogo gadno v taja statija.

[MichaelMilken]

Милен и Георги

Даш, колега, за статията си прав. "Краси" действително е позамазал нещата. Успели хора са, но за съжаление не са оракули ...

[Dash Riprock]

Милен и Георги

Osven tova, kolkoto i da e uspjal "Krasi", kato go narichash, statijata mu celi da zabludi horata i izkrivjava mnogo neshtata.

[Dash Riprock]

Милен и Георги

Taka e Milken, 100% sqm sqglasen. Tova se opitvah da objasnja i az, no ot komunisticheskite naglasi trudno se izliza.

[MichaelMilken]

Милен и Георги

Това е живота. Някой, някъде си е дал зор и е имал малко късмет да дръпне. Дали ще е прадядото, баба ти, баща ти или ти самия вече е въпрос на стечение на обстоятелствата, на шанс и лична амбиция. Това е успех на рода, на семейството в борбата за уцеляване. Всеки родител се стреми да улесни живота на населеднците си. Свалям шапка на хората, които са постигнали всичко сами и са почнали от нулата, но не по-малко уважавам и хора, който са имали основата и след това са надграждали. Много по-голям е процентът на провалилите се деца на богати родители, отколкото на тези, които са умножили богатството им.

[Bond]

Милен и Георги

И аз смятам че е прав за успехите и завистливите с една малка забележка. Еспелите от типа на братята поне са имали родители с възможности, които са им дали тъй важния старт. Като не умаловажавам успехите им, искам да допълня, че аз повече ценя хората, дето не имали тази възможност с по-богати родители и са постигнали всичко сами.

[Юнак]

Милен и Георги

Прав си MichaelMilken, по принцип некадарните са завистливи, може би защото имат време за това!

[MichaelMilken]

Милен и Георги

Повечето писали до тук са обременени от един точно определен тип мислене, което е останало от соц. времената. Хората, който твърдят, че зад академичните и финансовите успехи на братята седят. червени, комунистически и прочие пари, са набор 65 и надолу. Всеки търси равен старт с другите в живота, а такъв никога не е имало и няма да има. През соц. режима това е било изкуствено вграждано в мисленето на хората. Родителите на братята на времето са имали пари, за да изучат синовете си на запад и до там. Останалото е било единствено и само в ръцете на двамата и е зависело от техните амибиция, воля и интелектуални възможности. Никой не е плащал за постовете на Милен в МЛ, нито за ПиЕйчДи-то на Георги от Харвард. На всеки тук му се иска такива успехи да са нагласени и по тоя начин да бъдат умаловажавани и изравнени с обикновенна лъжа и видиш ли не били нищо особенно. Повечето тук ми напомнят за един приятел, който определено под влянието на баща си - редови митничар, говореше за родителите на свой приател от детството (които в момента държат два големи хипермаркета в столицата и се справят значително добре), че прали червени пари и били едва ли не мафиоти и комунистически подлоги и тн. Фактът, че той е израсъл с въпросния син на сега богатите родители в един и същ панелен блок в краен квартал в София и са бутали един и същ москвич, остава някак си висящ. Не е лесно да признаеш пред себе си, че няма лъжа, няма измама - просто съседът се е оказал по - приемчив и по-находчив от тебе. Изобщо цялата кръчмарска дискусия тук за Милен, Краси и Георги е безмислена. Това са успели хора.

[Царя]

Милен?

Факти и митове за управлението на държавния дълг през 2001 - 2005 г.

Красимир КАТЕВ*

Причината да напиша тази статия е желанието ми да направя своеобразен обзор на управлението на държавния дълг през последните четири години и да отговоря ясно и категорично на зачестилите напоследък клевети, идващи отчасти от опозицията, относно „катастрофални загуби“ от управлението на държавния дълг през последните четири години. Както и да е - пов*тарянето на една лъжа сто пъти не я прави истина! Нека да оставим фактите да говорят сами за себе си!
Първо да уточним що е то държавен дълг. Това е дългът на правителството (вътрешен и външен), включително отпуснатите държавни гаранции. По прогнозни данни към юли 2005 г. този дълг възлиза на 7 млрд. евро - 1.4 млрд. евро вътрешен и 5.6 млрд. евро външен дълг. Приложената по-долу таблица 1 сравнява някои по-важни параметри на държавния дълг към юли 2001 и юли 2005 г.

Мит №1
Външният държавен дълг се бил увеличил на 12 млрд. евро. Това твърдение манипулира понятията и цифрите. Да, общият външен дълг - държавен и частен, достига тези размери, но това маскира две коренно противоположни тенденции:
1. Драстично намаление на държавния външен дълг от 9.9 млрд. евро към юли 2001 г. до 5.6 млрд. евро към юли 2005 г., или с други думи, намаление от 4.3 млрд. евро!
2. Драстично увеличение на частния външен дълг с около 5 млрд. евро за периода, свързано главно с икономическата, банковата и кредитната експанзия, а и с рекордния приток от преки чуждестранни инвестиции и приватизационни сделки.

Мит №2
Държавният дълг не бил спаднал в номинално изражение, а намалението му спрямо БВП се дължало на независещи от Министерството на финансите фактори като увеличение на БВП и валутни разлики в евро/долар. Статистиката (източник МФ, НСИ, МВФ) ясно показва, че номиналният държавен дълг към юли 2001 г. (при идването на сегашното правителство) възлиза на 10.82 млрд. евро, докато към края на този мандат - юли 2005, този дълг ще възлезе на 7 млрд. евро (виж графика 1). Намалението с 3.8 млрд. евро в номинално изражение, както и много подобрената му структура бързо намери международно признание в 15 индивидуални повишения на кредитния ни рейтинг от главните рейтингови агенции: от B+ дo BBB.
Нещо повече - пътят, извър*вян от България през последните четири години, е уникален - от една силно задлъжняла страна (дълг/ БВП от 75% към юли 2001), зависеща изцяло от заеми от международните финансови институции и нямаща дос*тъп до капиталовите пазари, до страна с инвестиционен рейтинг (дълг /БВП от 33%), имаща пълен и свободен достъп до капиталовите пазари и нямаща нужда от ново финансиране.

Мит №3
Двете замени през 2002 г. били нанесли „огромни“ щети на държавния бюджет (лихвени загуби). Това е може би най-популярната манипулация, която от време на време се пуска в обращение от изолирани части от опозицията за преследване на политически цели. Графика 2 говори сама по себе си - въпреки утрояването на USD лихви през последната година лихвените разходи спадат дори и в номинално отношение и през 2005 на 698 млн. лв.
Един реторичен въпрос - ако са толкова големи загубите от тези замени, как така всички рейтингови агенции, които са обективен и безпристрастен съдник на платежоспособността на държавите емитенти, само месеци след замените започнаха да вдигат кредитния ни рейтинг, позовавайки се ясно и директно и на конкретния благоприятен ефект от тези замени?
Сюжетът на „международната конспирация“ явно се сгъстява, тъй като за жалост на критиците МВФ, СБ, Европейската комисия, а и ред видни международни и местни финансисти също категорично дадоха положителни оценки на брейди замените.

Да погледнем фактите:
1. В резултат на двете замени бяха изтеглени от обращение 2.19 млрд. долара номинал брейди дълг, който бе заменен с 1.27 млрд. долара номинал 12.5-годишни облигации и 835 млн. евро номинал 10.5-годишни облигации. Непосредственият ефект към момента на замените, пот*върден от рейтинговите агенции, сметната палата, МВФ и ред икономисти, бе:

Намаление в номинално изражение на дълга с 209 млн. долара
Удължение на средно претеглената срочност до падеж (дюрация) с около 1.2 години
Спестявания в нетна настояща стойност от 110 млн. долара
Освобождаване на 360 млн. долара обезпечение
Елиминиране на опциите за допълнителни лихвени плащания по DISC-овете, свързани с растежа на БВП (БВП варанти).
2. Може би най-ясното доказателство, че всички твърдения за лихвени загуби са неверни, е реалната еволюция на бюджетните лихвени плащания през последните години ( графика 2). Очевидно е, че след замените лихвените разходи спадат драстично - от около 1.1 млрд. лв. през 2000 и 2001 до около 700 млн. лв. в годините след замените (2003 - 2005). Интересен е фактът, че въпреки рязкото повишаване на 6-месечния USD LIBOR през последната година лихвените разходи през 2005 г. и прогнозните за 2006 г. остават стабилно ниски - около 700 млн. лв., или 1.7% от БВП. Сега вече е очевиден комплексният положителен ефект върху цялото ни дългово портфолио от замените през 2002 г. и следваната дългова политика през последните четири години.
3. Двете замени са транзакции с дългосрочен хоризонт, които не са изолирани, а се вписват в контекста на цялостното управление на държавния дълг и на фискалния резерв. Дългосрочният хоризонт означава, че е неправилно анализаторите да се фокусират на произволни, краткосрочни изменения в така или иначе трудно предвидимите валутни и лихвени курсове, а трябва да се разглежда дългосрочният портфолио ефект върху държавния дълг в динамично измерение, което включва между много други фактори и значително намалените лихви и рискови премии на целия новоемитиран дълг след замените. Например спадът от 3% в дългосрочната рискова премия, която правителството плаща по новоемитиран дълг, означава, че директните лихвени спестявания са около 18-20 млн. евро на година, при положение че рефинансираме годишно около 0.6-0.7 млрд. евро дълг. Умножено по 12 години, това са над 220 млн. евро лихвени спестявания само от намалената рискова премия за рефинансиране на българските облигации!
4. През последната година например лихвите в долари бяха увеличени от Федералния резерв от 1% до 3%, като прогнозите са за продължаващо увеличение до 4% до края на тази година. Това означава, че маргиналното увеличение само на лихвите по заменения брейди дълг (даже без да включваме предплатените брейдита) би било около 65 млн. долара (3% x 2.187 млрд. долара), или около 105 млн. лв. само за 2005 г.
5. Ако вземем цялостния ефект от изтеглянето на всички 4.8 млрд. долара брейдита, то дългосрочно спестените лихви нарастват до около 215 млн. долара на година [USD 4.8 млрд. x 4.5% (6 m USD LIBOR+0.875%)] в продължение на 10-15 години напред. Кумулативният ефект за целия период е за повече от 2 млрд. долара спестени лихви.
6. Горната калкулация не взема предвид допълнителния положителен ефект от елиминирането БВП опциите по DISC-овете (GDP warrants) (USD 1.6 млрд. долара номинал), които опции биха се активирали през 2005/2006, и ако не бяха изтеглени и последните DISC-ове през юли 2004, щяха да доведат до допълнителни лихвени плащания от 5% (0.5 x номинален ръст на БВП за 2005 от 10%), или 80 млн. долара само за 2005. Умножете тази цифра по 19 и получавате приблизителни кумулативните лихвени спестявания до падежа на DISC-овете през 2024 от над 1.1 млрд. долара.
7. Едно правилно сравнение на лихвените разходи върху целия хоризонт на живота на заменените облигации показва положителен лихвен ефект даже при консервативни допускания за средния 6-месечен LIBOR от 3.75%, среден EUR/USD курс от 1.20 за следващите 10 - 15 години. Само ефектът от елиминирането на опцията по DISC-овете, изтеглени при замяната (946 млн. долара номинал), при допускане от 4.5% среден реален растеж през следващите 20 години (до падеж) води до лихвени спестявания от над 700 млн. долара [946 млн. x (8%/2) x 19] (таблица 2).
8. Към положителния лихвен ефект трябва да се прибавят и лихвите, получени от слагането на депозит на освободеното обезпечение от 360 млн. долара (при 3.25% 6 m USD LIBOR), това са още около 12-13 млн. долара на година, или над 145 млн. долара за 12.5 години до падежа на облигациите в долари през 2015 г. (виж таблица 2).
Таблица 2 ясно показва, че днес и при консервативни разчети за валутни и лихвени курсове общият лихвения ефект е положителен. Лихвените печалби са още по-големи, ако в дългосрочен аспект доларовите лихви се покачат повече от очакваното ( 3.75 %) или средният курс на EUR/USD е по-нисък от 1.20, или ако номиналният ни икономически растеж е по-висок от 8% (4.5% реален БВП ръст и 3.5% инфлация).

Мит №4
Обезценката на еврото в последните 2-3 години причинявало големи загуби от замените през 2002 г. Още едно некоректно твърдение. Тук трябва ясно да разграничим краткосрочните валутни колебания на EUR/USD от дългосрочната перспектива. Да не заб*равяме, че валутните курсове са ноторно волатилни и трудно предсказуеми - кой например очакваше еврото да спадне с над 15% за последния месец? Дългосрочната цел, залегнала в стратегията за управление на дълга, е именно постигане на оптимално съобразена с особеностите на валутния ни борд лихвена и валутна структура на дълга, така че размерът на дълговите плащания да е максимално застрахован от пазарни флуктуации. Квантифицирани, тези цели са: намаляване на доларовата компонента на държавния ни дълг до под 30% (което е и доларова компонента на нашия износ!), а също така и постигане на лихвено неутрална структура между плаващи и фиксирани лихви (около 50% фиксирани лихви с +/- 10% тактически възможна девиация). Към 2005 г. тези две цели са постигнати (виж графики 3 и 4) и дълговото ни портфолио е оптимално застраховано срещу покачването на лихвите в долари и срещу продължаващата обезценка на еврото.
Но да се върнем на валутния ефект от замените. Тъй като новоемитираните деноминирани облигации в евро са само 835 млн. евро от общo 2.19 млрд. долара, следва да се със*редоточим само на тази част (около1/3 от цялата транзакция). След това трябва да отчетем и факта, че главницата в евро е платима едва през 2013 и дотогава не можем да знаем какъв ще бъде точният валутен курс и съответно нетният резултат. При продължаващ спад на еврото е възможно да се хеджира чрез FX форуърди към 2013, като се закупят евро предварително. Това обаче не е препоръчително, тъй като икономиката и резервите са в евро така или иначе. Също така от сумата 835 млн. евро следва да се извади обезпечението от 360 млн. долара, 90% от което бе обърнато в евро на нива 0.91-0.92 и използвано за текущи дългови плащания непосредствено след замените. Така ни остава нетна валутна експозиция само от около 480 млн. евро (EUR 835 mm - USD 360 mm x 90%/0.91).
Тук бих искал да вметна, че скрити превалутирания/замени на държавен дълг бяха правени от същите тези критици от предходното правителство, без естествено да обявяват това. Междувпрочем, трябва да им отдадем заслуженото, че същата цел за намаляне на доларовите задължения и увеличение на тези в евро е поставена и в непубликуваната стратегия за управление на дълга на предишното правителство. Нека да дам два прости примера:
а) През 2000 г. бяха започнати и проведени няколко замени на USD ЗУНК-ове, които бяха превалутирани в EUR зунк-ове на валутни курсове от 0.90-0.93
б) Изплащането и рефинансирането на голяма част от деноминираните плащания в долари (над 1 млрд. долара) през 2000 г. става чрез закупуване на долари и продажба на евро и СПТ (специални права на тираж) на валутни курсове от 0.90-0.93, тъй като голяма част от фискалния резерв и тогава, както и сега, се държи в евро и българки левове. Нещо повече, доларов брейди дълг с плаващи лихви е бил отчасти рефинансиран с левови вътрешни облигации, по които са се плащали фиксирани лихви над 9%. Естествено това се явява квазизамяна, но без преимуществата от прозрачните и пазарни замени, осъществени през 2002 - неслучайно кредитните агенции реагират с покачване на рейтинга ни едва след проведените замени през октомври 2002!
В обобщение в резултат на активното управление на дълга в периода 2001 - 2005 се реализират редица стратегически цели като дългосрочно понижаване на валутните и лихвените рискове и значително подобряване на структурата на държавния ни дълг, намаление на дълга в номинален размер и разсрочването му във времето. Това доведе до трайно намаляване на дълговата тежест и подпомогна икономическия растеж на страната, както и стабилността на бюджета като два ключови момента в подготовката на България за членство в Европейския съюз.

*Авторът е бивш заместник министър на финансите 2001-2003 г.

(ТАБЛИЦА 1) Какво се промени юли 2001 - юли 2005 ? Юли.01 Юли.05
кредитен рейтинг B+ BBB
достъп до капиталовите пазари няма свободен
фискален резерв 2.2 млрд. лв 5 млрд. лв
консолидиран държавен дълг 10.8 млрд. евро 7.0 млрд. евро
- външен 9.9 млрд. евро 5.6 млрд. евро
- вътрешен 905 млн. евро 1.4 млрд. евро
държавен дълг към БВП 75% 33%
- външен дълг/БВП 69% 26%
дългосрочна рискова премия* 500 - 600 bps 50 - 60 bps
лихвени разходи** 1.06 млрд. лв 698 млн. лв
като % от БВП 4% 1.7%
% плаващи лихви (от общия дълг) 70% 43%
% EUR и BGN компонент 19% 60%
закон за държавния дълг не да
стратегия за управление на дълга не да


* спред над американски облигации
**за 2000 и 2005 съответно
Източник: (БНБ, НСИ, МФ)

(ТАБЛИЦА 2) РЕЗУЛТАТИ ОТ УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪЛГа Погасени брейди USD номинал спред над 6-мес LIBOR лихви Оставащи години Лихвен (USD) приход/разход
DISC 946 000 000 0.92% 4.67% 22 971 920 400
БВП варант 946 000 000 активира се 2005/6 4.00% 19 718 960 000
FLIRB 675 000 000 0.92% 4.67% 9 283 702 500
IAB 566 000 000 0.8750% 4.625% 8 209 420 000
Общо 2 187 000 000 2 184 002 900
Освободено обезпечениение 360 000 000 6-месеч. LIBOR лихва по депозит 3.25% 12.5 146 250 000
Намален риск 650 000 000 или BGN 1 млрд. 3% 12 234 000 000
Премия новоемитиран дълг
Общо 2 564 252 900
Новоемитирани
USD 8.25% 1 270 551 000 8.25% 12.5 -1 310 255 719
EUR 7.5% 835 465 000 7.50% 10.5 -789 514 425
Общо -2 099 770 144
Лихвена разлика в резултат от замените за целия период USD 464 482 756



Допускания: Среден 6-месечен USD LIBOR за следващите 15-20 години 3.75%; Среден курс на EUR/USD за следващите 10 години 1.20; Среден номинален БВП ръст за периода 2005 - 2024 8.00%

[22]

Милен?

Пичове, съвсем сериозно и вече по темата.
Мисля, че "Капитал" трябва да бъде залят с материали доказващи обратното и/или опровергаващи частично Катев. Ако наистина вярвате че не е прав в нещо, сядайте и аргументирано го напишете. Вярвам че "Капитал" е вестник който ще даде и другата гледна точка.

[Зайо]

Милен?

Има си стипендии за МБА програмите навсякъде. Също така не забравяйте че това се развива в началото на 90те - колко студенти от източна европа има тогава в УСА? Университетите търсят diversity така че няма нищо чудно и странно да приемат такива като Милен. Сега вече е малко по сложно, но в никакъв случай не и невъзможно.
А Краси Катев е начупил каски с тази статия.

[Credit Card]

Dash Riprock - отговор на статията в Капитал

Dash Riprock, интересно ми е това което си написал, като отговор. Сложи го някъде в Интернет за да мога да го прочета.
Предварително благодаря

[22]

Милен?

Питман, точно това няма да бутне борда преди 2007 както пишеш. Впрочем за борда 2007 е без значение... 2009 (приблизително, според стратегията на БНБ) е по-важна като гранична година, ама там вече има повече неясноти.