Вашингтон се опитва да „дисциплинира” Румъния и Турция - коя е следващата мишена?
Според редица експерти, политическото противопоставяне в съседна Румъния (което някои определят като поредната „цветна революция” в постсоциалистическото пространство) силно напомня на мартенската „миниреволюция” в Словакия, довела до оставката на премиера Роберт Фицо, да не говорим, че сходни механизми се използват в момента от лоялните на Вашингтон и Брюксел политически кръгове за ерозиране позициите на правителствата на Полша и Унгария.
Тоест, налице са достатъчно белези, че „демонстрациите на диспората” в Букурещ, на практика, биват използвана като инструмент за смяната на „корумпирания румънски режим”, чиято основна вина пред ЕС и САЩ обаче не е неговата „корумпираност” (тъй като дори според рейтингите на Съюза Румъния далеч не е най-корумпираната страна членка), а недостатъчната му активност в прокарването на политиката на ЕС и НАТО (т.е. САЩ), особено по отношение на Русия. В тази връзка ще цитирам статията на американския анализатор Том Роган, известен като яростен противник на руското влияние в Източна Европа, във Washington Examiner: „САЩ следва да подкрепят натиска на ЕС върху румънското правителство и да застанат на страната на румънците. Тук не става дума само за морал. Геостратегическото положение на Румъния, която граничи с Украйна и Молдова и разполага с излаз на Черно море, я прави изключително важен съюзник на НАТО” (1).
Много показателно в това отношение е самото заглавие на статията на Роган, което не оставя никакви съмнения относно реалните опасения на Вашингтон и Брюксел във връзка с Румъния: „Дойде време да изчистим Румъния с помощта на санкции и по този начин да нанесем удар и по влиянието на Путин” (“Time to clean up Romania with sanctions (and hurt Putin’s influence, too)”). Тоест, Роган предлага „прочистването” на румънското правителство да се осъществи по вече използвания в Украйна модел – чрез налагане на персонални санкции срещу отделни неудобни представители на румънската власт.
В статията си в Romania Libera от 12 август 2018, Северин твърди, че „в крайна сметка става дума за унищожаването на Румъния. И не само. Румъния е само един случай, а т.нар. „митинг на диаспората” е просто спирка по този път.
Според него, целта е „създаването на гъвкава, нелигитимирана от избори и неограничена от закона система на управление, която може да се ръководи отвън с подкрепата на наднационални фактори и с помощта на различни малцинства с променива геометрия и идентичност, които не са свързани с някакъв общонационален дневен ред. На 10 август 2018 Румъния беше разтърсена от мощни демонстрации. Като целта им беше да се провери, как ще реагира държавата, и да бъдат провокирани силите на реда, включително използвайки върховния главнокомандващ (т.е. президентът Клаус Йоханис – б.а.), който демонстративно отказа да ги подкрепи.
Навремето този механизъм беше успешно използван в Италия за свалянето на премиера Берлускони. В момента той с пълна сила се използва и във Великобритания за да бъде отменен т.нар. Brexit.
С много по-голям размах е свързано използването на този механизъм в САЩ против президента Доналд Тръмп. Силите, които стоят за това, подкрепят замяната на представителната деокрация, основаваща се на свободните избори и легитимния монопол на държавата върху използването на сила, с „демокрация на участието”, активността на чиито представители не може да бъде политически санкционирана, тъй като те не се избират. Освен това, те не могат да бъдат и правно санкционирани, защото не управляват чрез закона, а посредством „шокови действия”. По този начин, малцинствата, които не са получили това право чрез някакви демократични и конституционни механизми, натрапват една неконституционна политика на конституционната власт.
Тези процеси вече доказаха ефекта си в Украйна и Молдова. Те бяха широко използвани и изпробвани и в Унгария, Полша и Турция. В последните две държави само твърдата съпротива на съответните нации отсрочи неблагоприятния изход. В този смисъл, падането на Румъния е от изключително важно значение, защото ще предшества и техния крах.
В момента унищожаването на Румъния върви с пълен ход. Конфликтът, който се разгръща пред очите ни, не е между „диаспората” и правителството, или между социалдемократите и другите партии. Всъщност, това дори не е конфликт между силите на реда и анархистките групировки. Това е сблъсък между румънската национална идентичност, изразявана и защитавана от държавните институции, и глобалната не-идентичност, между държавата и антидържавата, между националната демокрация и глобалистката плутокрация. Тоест, въобще не става дума за борба с корупцията, а за опит за овладяване на националните ресурси”
В тази връзка следва да се запитаме, дали след като „дисциплинира” Румъния, стимулирайки протестите в страната, и се опитва да „дисциплинира” Турция, налагайки и санкции, които поставят под въпрос стабилността на нейната финансова система, Вашингтон и съюзниците му в Брюксел няма да решат да се заемат и с „дисциплинирането” на България? Тук е мястото да напомня, че натискът на свързаните с Брюксел структури върху румънското правителство далеч не е единствения подобен случай в постсоциалистическа Европа. Така, освен традиционната мишена на „еврократите” – унгарският премиер Виктор Орбан, напоследък на все по-остра критика бива подлаган и българският му колега Бойко Борисов, който съвсем доскоро се смяташе за „абсолютно лоялен” към ЕС. Тя, в частност, е свързана с опитите му да възроди енергийното сътрудничество с Русия. Така, в статията си в ЕU-Observer „Докога България ще продължава да гледа едновременно и на Изток, и на Запад” (How long can Bulgaria keep facing both East and West?) Николас Тензер, който е председател на Центъра за изследване на политическите решения в Париж (Cerap),посочва: „София може да постави под въпрос доброто отношение на западните демокрации към нея, ако продължи едновременно да се стреми към интеграция с Европа, и да демонстрира доброжелателно отношение към Москва и Пекин...Премиерът Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“ и помага на Москва да планира алтернативи, освен това опитва да се откъсне от европейските съюзници, отказвайки да изгони дипломати на Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал” (2). За съжаление, подобни „медийни доноси” напоследък все по-често се използват от Брюксел и Вашингтон за целите на тяхната стратегия „за борба с руското влияние”. При това, те все по-често си позволяват да прибягват и до заплахи – например със санкции от страна на ЕС, или пък с внезапна масова експлозия на „народното недоволство”, на каквато сме свидетели днес в Румъния.
Според редица експерти, политическото противопоставяне в съседна Румъния (което някои определят като поредната „цветна революция” в постсоциалистическото пространство) силно напомня на мартенската „миниреволюция” в Словакия, довела до оставката на премиера Роберт Фицо, да не говорим, че сходни механизми се използват в момента от лоялните на Вашингтон и Брюксел политически кръгове за ерозиране позициите на правителствата на Полша и Унгария.
Тоест, налице са достатъчно белези, че „демонстрациите на диспората” в Букурещ, на практика, биват използвана като инструмент за смяната на „корумпирания румънски режим”, чиято основна вина пред ЕС и САЩ обаче не е неговата „корумпираност” (тъй като дори според рейтингите на Съюза Румъния далеч не е най-корумпираната страна членка), а недостатъчната му активност в прокарването на политиката на ЕС и НАТО (т.е. САЩ), особено по отношение на Русия. В тази връзка ще цитирам статията на американския анализатор Том Роган, известен като яростен противник на руското влияние в Източна Европа, във Washington Examiner: „САЩ следва да подкрепят натиска на ЕС върху румънското правителство и да застанат на страната на румънците. Тук не става дума само за морал. Геостратегическото положение на Румъния, която граничи с Украйна и Молдова и разполага с излаз на Черно море, я прави изключително важен съюзник на НАТО” (1).
Много показателно в това отношение е самото заглавие на статията на Роган, което не оставя никакви съмнения относно реалните опасения на Вашингтон и Брюксел във връзка с Румъния: „Дойде време да изчистим Румъния с помощта на санкции и по този начин да нанесем удар и по влиянието на Путин” (“Time to clean up Romania with sanctions (and hurt Putin’s influence, too)”). Тоест, Роган предлага „прочистването” на румънското правителство да се осъществи по вече използвания в Украйна модел – чрез налагане на персонални санкции срещу отделни неудобни представители на румънската власт.
В статията си в Romania Libera от 12 август 2018, Северин твърди, че „в крайна сметка става дума за унищожаването на Румъния. И не само. Румъния е само един случай, а т.нар. „митинг на диаспората” е просто спирка по този път.
Според него, целта е „създаването на гъвкава, нелигитимирана от избори и неограничена от закона система на управление, която може да се ръководи отвън с подкрепата на наднационални фактори и с помощта на различни малцинства с променива геометрия и идентичност, които не са свързани с някакъв общонационален дневен ред. На 10 август 2018 Румъния беше разтърсена от мощни демонстрации. Като целта им беше да се провери, как ще реагира държавата, и да бъдат провокирани силите на реда, включително използвайки върховния главнокомандващ (т.е. президентът Клаус Йоханис – б.а.), който демонстративно отказа да ги подкрепи.
Навремето този механизъм беше успешно използван в Италия за свалянето на премиера Берлускони. В момента той с пълна сила се използва и във Великобритания за да бъде отменен т.нар. Brexit.
С много по-голям размах е свързано използването на този механизъм в САЩ против президента Доналд Тръмп. Силите, които стоят за това, подкрепят замяната на представителната деокрация, основаваща се на свободните избори и легитимния монопол на държавата върху използването на сила, с „демокрация на участието”, активността на чиито представители не може да бъде политически санкционирана, тъй като те не се избират. Освен това, те не могат да бъдат и правно санкционирани, защото не управляват чрез закона, а посредством „шокови действия”. По този начин, малцинствата, които не са получили това право чрез някакви демократични и конституционни механизми, натрапват една неконституционна политика на конституционната власт.
Тези процеси вече доказаха ефекта си в Украйна и Молдова. Те бяха широко използвани и изпробвани и в Унгария, Полша и Турция. В последните две държави само твърдата съпротива на съответните нации отсрочи неблагоприятния изход. В този смисъл, падането на Румъния е от изключително важно значение, защото ще предшества и техния крах.
В момента унищожаването на Румъния върви с пълен ход. Конфликтът, който се разгръща пред очите ни, не е между „диаспората” и правителството, или между социалдемократите и другите партии. Всъщност, това дори не е конфликт между силите на реда и анархистките групировки. Това е сблъсък между румънската национална идентичност, изразявана и защитавана от държавните институции, и глобалната не-идентичност, между държавата и антидържавата, между националната демокрация и глобалистката плутокрация. Тоест, въобще не става дума за борба с корупцията, а за опит за овладяване на националните ресурси”
В тази връзка следва да се запитаме, дали след като „дисциплинира” Румъния, стимулирайки протестите в страната, и се опитва да „дисциплинира” Турция, налагайки и санкции, които поставят под въпрос стабилността на нейната финансова система, Вашингтон и съюзниците му в Брюксел няма да решат да се заемат и с „дисциплинирането” на България? Тук е мястото да напомня, че натискът на свързаните с Брюксел структури върху румънското правителство далеч не е единствения подобен случай в постсоциалистическа Европа. Така, освен традиционната мишена на „еврократите” – унгарският премиер Виктор Орбан, напоследък на все по-остра критика бива подлаган и българският му колега Бойко Борисов, който съвсем доскоро се смяташе за „абсолютно лоялен” към ЕС. Тя, в частност, е свързана с опитите му да възроди енергийното сътрудничество с Русия. Така, в статията си в ЕU-Observer „Докога България ще продължава да гледа едновременно и на Изток, и на Запад” (How long can Bulgaria keep facing both East and West?) Николас Тензер, който е председател на Центъра за изследване на политическите решения в Париж (Cerap),посочва: „София може да постави под въпрос доброто отношение на западните демокрации към нея, ако продължи едновременно да се стреми към интеграция с Европа, и да демонстрира доброжелателно отношение към Москва и Пекин...Премиерът Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“ и помага на Москва да планира алтернативи, освен това опитва да се откъсне от европейските съюзници, отказвайки да изгони дипломати на Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал” (2). За съжаление, подобни „медийни доноси” напоследък все по-често се използват от Брюксел и Вашингтон за целите на тяхната стратегия „за борба с руското влияние”. При това, те все по-често си позволяват да прибягват и до заплахи – например със санкции от страна на ЕС, или пък с внезапна масова експлозия на „народното недоволство”, на каквато сме свидетели днес в Румъния.
Коментар