Първоначално изпратено от national power
Разгледай мнение
-
Не, бе, показва, че без пилеене на пари икономиката им не е способна да просъществува. Не знам докога може да продължи това. -
Аааа, моята идея преди десетина години бе по-радикална. Не трудови, ами брачни мигрантки от Филипините. За българската селска младеж, коя не може се изпожени, що момите им избегали в градовете се изучат и префърцунят. Напредничави моми имаме, ей, не стоят залудо на село. А този Дуарте, ако ни се пречка, ще го подсетм Крума Страшни кво рекъл на един такъв като него. Като не ще мира, нема да пие бира.Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнениеКоментар
-
Полша преговаря с Филипините за привличане на трудови мигранти оттам. Въпреки недостига на работна сила Варшава упорито отказва да приеме бежанци и мигранти от Близкия Изток и Северна Африка. Чехия и Германия (приелата 1,5 млн. бежанци!!!) също се опитват да привлекат гастарбайтери от Филипините и други по-работливи азиатски страни, понеже и техните пазари на труда се сблъскват със същия проблем, дължащ се на застаряването на населението, изтичането на мозъци и ниската раждаемост. Само че сметката им може да излезе без кръчмар. Филипинският президент Дутерте след борбата с наркотиците и корупцията поведе още една битка като се закле да върне трудовите мигранти в родината им (след зачестилите убийства на филипинки в арабския свят).Коментар
-
Krume, може ли да посочиш от къде - коя точка ще тръгва азерския газ за бг/ЕС и колко са транзитните такси на турците. И виж какво пишат тукПървоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнение
Промишлените доставки на природен газ в Турция от азерското находище „Шах-Дениз–2“ по ТАНАП ще започнат през юли: през първата година те ще бъдат около 2 милиарда куб.м., след това с ежегодното увеличение ще достигнат до 6 милиарда през 2020 г. Към този момент „синьото гориво“ от ТАНАП ще бъде не само за Турция, но и за Евросъюза.
Какво представляват ТАНАП и „Южният газов коридор“
ТАНАП е газопровод с дължина малко над 1800 км, преминаващ от грузинско-турската до турско-гръцката граница. Споразумението за строителството му беше подписано през 2012 г., самото изграждане започна през 2015 г. По официални данни тръбата струва за момента 6 милиарда долара. ТАНАП е част от голям проект, в който участват 7 държави и 11 компании и който е получил в Евросъюза наименованието „Южен газов коридор“.
Последният се състои от три газопровода – Южнокавказкия /Баку–Тбилиси–Ерзурум/, Трансанадолския /ТАНАП/ и Трансадриатическия /ТАП/. Газът трябва да мине по следния маршрут, за да стигне ЕС: от азерското находище „Шах-Дениз–2“ „синьото гориво“ достига и преминава през Турция, достигайки турско-гръцката граница; от там то продължава по дългия 800 км ТАП през Северна Гърция, пресича Албания и по дъното на Адриатическо море излиза на италианския бряг. Планираната мощност е 16 милиарда куб.м. годишно, 6 от тях остават в Турция. Цената на целия проект се оценява на 40 милиарда долара.
ЕС и неговият интерес към ТАП и ТАНАП
За разлика от руския „Северен поток-2“, проектът за доставката на каспийски газ през Турция за ЕС е подкрепен от Брюксел. Еврокомисарят по енергетиката Марош Шефчович нарече този газопровод „важен етап“ в създаването на нов енергиен маршрут и укрепване на енергийната сигурност на Евросъюза, включително „най-уязвимите региони, като Югоизточна Европа и Южна Италия“. „Всички ние ще спечелим от моста между Каспийския регион и пазара на ЕС“, каза той.
Той вижда дългосрочната цел на Брюксел в създаването на „общоевропейски енергиен пазар, основаващ се на свободната търговия, конкуренция и диверсификацията на доставките, източниците и маршрутите“. За сметка на развитието на „Южния газов коридор“ Евросъюзът планира да постигне целите си за намаляване на зависимостта от руския концерн „Газпром“. Но политическото значение на „Южния газов коридор“ в момента надхвърля икономическото.
10 милиарда куб.м. газ са една капка в морето за ЕС с неговите годишни нужди от почти 500 милиарда куб.м. От тях около 130 милиарда се добиват в самия ЕС, останалите, според данните на Евростат, се внасят от Русия и Норвегия /по 37%/, Алжир /по-малко от 13%/, Катар и други държави /над 10%/.
Етапният успех по пътя на създаването на „Южния газов коридор“ може да има рекламен ефект и да убеди други потенциални доставчици, като, Туркменистан да се присъединят към проекта. Не случайно Шефчович на следващия ден след пускането на ТАНАП заяви, че ЕС е готов да възобнови преговорите за Транскаспийски тръбопровод, който може да бъде изграден по дъното на Каспийско море, така че туркменският газ да дойде в ЕС.
„Газпром“ е спокоен и има причина за това
От пускането на ТАНАП печелят много държави: Азербайджан укрепва позициите си на доставчик на енергоресурси, Турция получава изгода не само като страна клиент, но и като енергиен хъб: освен каспийския газ, Анкара се надява на транзитните плащания от проекта „Турски поток“, който се осъществява от „Газпром“ и има за цел не само турските, но и европейските потребители.
Русия за момента не е заплашена от допълнителния натиск от страна на нейните конкуренти на европейския пазар. Първите доставки на „синьото гориво“ по ТАНАП и ТАП за Италия се очакват не по-рано от 2020 г. Пропусквателната способност на тези газопроводи може да се повиши от 10 на 24 милиарда куб.м. годишно, а на един следващ етап и до 31 милиарда. Но дори и в този случай проектът остава сравнително малък: капацитетът само на „Северен поток-2“ е 55 милиарда куб.м. годишно.
Но има и други причини за спокойствието на руския газов монополист. Една от тях е, че Москва сама помага за напълването на ТАНАП с газ. Проблемът е, че поне за момента Азербайджан няма достатъчно собствен газ, за да покрие нуждите навън и вътре в страната.
По тази причина в края на 2017 г. „Газпром“ и държавната петролна и газова компания на Азербайджан СОКАР се договориха за възобновяване на доставките на руски природен газ за страната, след като бяха прекъснати през 2006 г. Техният обем е 1,6 милиарда куб.м. годишно. Не е изключено Азербайджан да има само временни проблеми. Страната разполага с гигантско находище – запасите на „Шах-Дениз“ се оценяват на 1,2 трилиона куб.м. В края на 2018 г. добивът там трябва да се увеличи до 25 милиарда куб.м. от 9 милиарда през 2017 г.Коментар
-
Това само показва колко неефективен е американския бюджет и колко много крадат.Голяма част от тоя бщджет отива за издръжка на ненужни бази по целия святПървоначално изпратено от rover Разгледай мнениеКоментар
-
Първоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнение
Закостенела работа..................Дори ''лафовете'' са ти едни и същи от години Чунчоооооооо................
Некоя картинка нема ли да качиш от компютъра си.................в подкрепа на думичките ...........
''Козата на върха '' или '' Руснаците с ладите в гората ''
Коментар
-
АБСУРДИСТАН ПО ГЕРБ..
"Властта пази в дълбока тайна имената на 72-ма избягали затворници. Министерството на правосъдието не можело да ги оповести публично, без да пита осъдените дали са съгласни."Коментар
-
"Не е луд този, който яде зелника, луд е този, който му го дава."Първоначално изпратено от vanevski Разгледай мнение
В середине 1990-х годов теория преобразовалась в коммерческий проект[20][21][22][23]. К началу 2011 года по «Новой хронологии» издано более 100 книг общим тиражом около 800 тысяч экземпляров[24].
Коментар
-
Първоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнение
Пак се изказваш политизирано и затова неподготвено:
1. Това за митичните големи размери дето ще ги доставял Израел е в БЪДЕЩЕ НЕОПРЕДЕЛЕНО.
Към 2019 ЩЕ вземали решение дали ще го правят изобщо. Нека да го направят но няма да е след 2 а минимум след 7-8 години.
Справка колко време правиха-говориха за този азерски газопровод …..десетина години.
2. Преекспонирания Азерски газ е 16 милиарда на година. Толкова много приказки за толкова малко капацитет.
Общия пазар за газ на ЕС е около 540-550 милиарда на година с постоянна тенденция на растеж .
Делът на "Газпром" на европейския газов пазар достигна рекордните 34.7% през 2017 г., твърди компанията в презентация пред инвеститори в Ню Йорк. Година по-рано той е бил 33.1%, а чуждестранни анализатори, цитирани от московския в. "Ведомости", прогнозират, че към 2035 г. този дял може да стане 41%.
Официални данни на компанията показват, че през миналата година износът за т.нар. далечна чужбина (т.е. отвъд бившите съветски републики) е бил 194.4 млрд. куб. м, а това е 8.4% ръст на годишна база (от 179.3 млрд. куб. м през 2016 г.).
Та този Арерски газ в най-добрия случай може да покрие нарастването на потреблението в ЕС за година.
Руснаците си изграждат инфраструктура която ще си ползват още 50 години с основна цел избягване солените такси за транзит през междини държави и в това няма нищо лошо. Пазара на ЕС е толкова голям че има място за много доставчици.
Спадът в добива на местен газ в Европа от Северно море, Холандия, Германия и Норвегия отваря възможност за Русия и евентуални доставчици на LNG от САЩ.
Производството на ЕС ще спадне наполовина до 2040 година, според Международната агенция за енергията.
Дотогава 84 процента от газа ще се внася спрямо 71 процента през 2016 година, посочва агенцията.Last edited by markov; 20.08.2018, 12:21.Не спори с простак.... Ще те свали на неговото ниво и ще те бие с опитКоментар
-
Неофеодализъм 2.0 - (Банкер.бг)
До следващите местни избори остава малко повече от година. Сега е моментът да се обсъди сериозно състоянието на местната власт в страната, свършеното и пропуснатото, положителните и отрицателните тенденции. После ще бъде късно - добре знаем какво става, когато наближат избори. Жителите на някои по-големи общини (като София и Варна) го усещат още отсега - кипи усилен труд по никое време, но с прозаична двойна цел - да се усвоят огромни средства (и произтичащите комисиони) и да се натрупат партийни активи, без да се дразни населението непосредствено преди вота.
Както и централните власти, органите на местното т.нар. самоуправление въобще не обичат да се отчитат пред избралите си какво са свършили за мандата и как са изразходвали публичните средства. Особено фрапираща е тази порочна практика "долу", където не важи оправданието за общонационалните (а вече и общоевропейските) мащаби на начинанията. Дори в най-големите градове, да не говорим за по-малките, всичко, което прави властта, се вижда, преживява и в крайна сметка плаща от населението. Затова скрито-покрито няма и не може да има.
Разбира се, когато говорим за отчетност и отговорност, нямаме предвид самохвалните пиар мероприятия, които зачестяват с наближаването на избори. Това, което е нужно, е солидно обосноваване на всяко по-сериозно инвестиционно намерение, аргументи за съотношението на очакваните ползи и разходи, мониторинг на изпълнението и подробен анализ на фактическите резултати. И то - в диалогичен, а не монологичен режим, т.е. с участието на населението. В много страни, на които гледаме отвисоко, вече десетилетия се прилагат практики на местната демокрация като партиципативното бюджетиране. У нас важи правилото от казармата: "Когато говориш с мен, ще мълчиш." Иначе казано, гражданите ще участват, ама друг път. Успокояват ни единствено с призиви да търпим, защото "после ще стане много по-добре". Но властите не си правят труда да докажат, че е станало "по-добре". По-добра илюстрация от липсата на обективна оценка на ефектите от огромните средства, изразходвани в столицата, едва ли може да се намери.
Коренът на злото е в подхода към планирането и подготовката на големите (скъпоструващи и дългосрочни) управленски решения. Поради незнание или други съображения в този случай се действа непрофесионално и това предопределя провала на иначе добри намерения. Нека отново вземем пример от София. Преди време общинарите решиха да бъде разработена Визия за развитие на столицата до 2050 г. - несъмнено правилно решение, като се има предвид хаотичното разрастване на града, което поражда все нови и нови проблеми. Но как бе реализирана добрата идея? Задачата бе разделена на седем отделни обществени поръчки, реализирани от различни изпълнители, което противоречи на аксиоматичните принципи на стратегическото планиране. Всеки отделен съществен аспект на развитието на града ще бъде изследван с различна методика, предлаганите елементи на визията ще представляват фрагменти, несвързани от обща цел и ключови приоритети. За най-важния, обединяващ елемент - управлението на града, чието задание включва изключително амбициозни, трудоемки и изискващи висока компетентност задачи, е отделена смешната сума от около 27 хил. лв. - недостатъчна дори само за изготвянето на цялостен и задълбочен анализ на огромната столична административна машина. Възможните обяснения са само две - или този решаващ елемент от визията е "смачкан" умишлено, или е подбран "специален" изпълнител, който ще бъде възнаграден по неявен начин (и в замяна ще представи някому изгодни "експертни" препоръки).
Ако такова е положението в столицата - с нейните практически неограничени ресурси, представете си какво е в по-малките населени места и общини. Техните финансови и експертни възможности са неизмеримо по-малки, но не и проблемите на обитаващото ги население. Поради липсата на сериозен анализ и обосновано планиране на местно равнище се харчат значителни средства за второстепенни или направо безсмислени (с оглед реалните проблеми) начинания. Спомняме си как преди години планината (кабинетът "Борисов 2") се напъна и роди мишка - изпълнението на амбициозната инвестиционна програма за Северозападна България се изчерпа с изграждане на (част от) околовръстния път на Монтана. Разбира се, обектът бе открит от когото трябва с подобаващи салтанати по известната методика "Реални резултати, гарантирани от ГЕРБ".
Вместо отделните административно-териториални единици да координират усилията си и да съчетават ресурсите си, тече обратният процес - на самозатваряне и спасяване поединично. Общините се превръщат в неофеодални владения, които не просто се изолират от съседите си, а се управляват по методите на късното Средновековие (при това не най-просветените такива). Преди няколко години бе лансирана интересната инициатива "София - център", която представляваше опит за балансиране на целите на развитието на столичния град и заобикалящите го малки общини. Взаимовръзката между "центъра" и пояса бе очевидна, както и ползата от намирането на общоизгодни решения на редица икономически, транспортни, социални и културни въпроси. Можете ли да се сетите докъде стигна инициативата? Познахте - до едно плодно дърво с неправилна форма.
У нас много жалби се изричат по повод на несъстоялата се децентрализация. Всъщност такава има, но в уродлив вид. Всяка местна власт има възможността да прави каквото си иска, а на свой ред правителството "щедро" прехвърля на общините всевъзможни нови задължения, естествено необезпечени с пари и несъответстващи на естествените им функции. Стига се до куриози като този общинските власти да следят за... спазването на Закона за авторските права в увеселителните заведения. Децентрализация наистина трябва да има, но при строг баланс на права и задължения и на основата на ясно планиране и отчетност на изразходването на ресурсите, при това не само пред Министерството на финансите, а най-вече пред местното население.
Накрая, не може да се игнорира политическата първопричина за неофеодалната мутация на местната власт. Местните ръководства на партиите са се превърнали в бизнес арендатори на съответната територия, от които елитът на партията иска единствено да печелят избори без оглед на използваните средства. Срещу това местните величия имат пълна свобода, която води до трагикомични резултати. Достатъчно е да проследим коалиционната политика на структурите по места - всеки е готов да се съюзи с всеки, стига това да води до властта и свързаните с нея облаги. Ако обаче гръмне скандал, следват отстраняване и разграничаване. Тук между партиите има трогателно единство в методите. Неслучайно Борисов открито отказа да напада Нинова за бургаския скандал около високопоставените авери на Митьо Очите.
Последиците са ясни - ред суджуци, ред ролсройси, необуздан непотизъм и партиен патронаж. Населението - доколкото има свобода на избор - точи ножа за пореден наказателен вот. И псува демокрацията, ако въобще това устройство, в което живеем, може да се нарече демокрация.
Александър Маринов
Коментар
-
Първоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнение
Долу казах, че може да не съм прав. Често хората грешат, но...
Предстои да разберем къде пазарите са най-рентабилни. Едва ли конкуренцията в доставките на газа ще определя цените, както БИ ТРЯБВАЛО да бъде във всеки нормален пазар. Политизирането - както показва историята - трудно може да наложи конкурентни цени, още повече - с цената на санкции. Нека го повторя.
Дали Русия ще се състезава за пазарите в Европа, ако има огромни пазари и на изток /където политизирането не е в такива размери/ - и това предстои да видим, щом се изчерпат другите възможности за държава - в държавата, която се занимава с добива на газ в Русия.
Накрая, нека припомня, че народът - мъдро - не напразно е казал, че по много причини нямаме интерес "да плачем на чужд гроб"... Това пък - защо беше - не мога да си спомня...
Въпросите трябва да се дискутират безпристрастно, погледнати от всички страни.
Хубав ден на спорещите!
Коментар
-
Хубаво е преди да ни занимаваш с тирадите си първо малко да се информираш без да политизираш, Общи лафове , дребни пари и мек чеп всеки може да извади. Не ми е работа да те информирам обаче държа да подкрепя думите си с факти.Първоначално изпратено от безимeн Разгледай мнение
Израел пуска 2000 км газопровод до Европа
Тръбата ще свърже газовите находища от Средиземно море с Гърция и Италия
Ето и още нещо Ако България иска азерски газ, трябва да побърза с газовите връзки
Сега кажи каква е алтернативата на Русия да хвърли десетки милиарди за строеж на две нови връзки с Европа, при тази силна конкуренция. Може би Русия няма да плаща транзитни такси на държавите през които ще преминават новите тръби????? Съмнява ме. Мисля, че Запада ги пуска по пързалката с бръснарските ножчета и им гледа сеира. Да потрошат няколко милиарда за нищо. Такава е играта на силните на деня. Всъщност идва момента на прекратяване на Руския шантаж за спиране на гозови доставки. Идва деня Х в който Русия ще бъде накарана да се състезава за пазарите в Европа с по ниски цени на газа. Мисля че най ниската цена ще е на Азерската газ(сухоземен тръбопровод-по-евтин и лесен за подръжка с по-малкоразходи). Първо тя ще се изкупува.Last edited by Krum Sokolov; 20.08.2018, 07:34.Коментар
-
Да бе, водка само който мож'си позволи, иначе течност за чистачки или бояришник за по-паралиите.Първоначално изпратено от vanevski Разгледай мнение
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
Коментар
-
Рим е посторен от руснаци по заповед на Иван Грозни, превземайки Египет московските царе започнали да строят огромни пирамиди и да ги използват като гробници: това са част от твърденията на така наречената "Нова хронология", създадена от руския академик А. Фоменко.
https://www.faktor.bg/bg/articles/sm...na-ivan-grozni
Влошава се качеството на водката и пораженията са чудовищни..Лъжата е участ на робите. Свободните хора са длъжни да говорят истината.-Коментар
-
Първоначално изпратено от Krum Sokolov Разгледай мнение
Без да политизирам дискусията /ви/, искам да поставя акцента на подчертания текст в цитата.
"По прогнози...", "огромни количества...", "до една-две години...", "Средиземно море"...
Прогнози за огромни количества природен газ има много по света. Въпросите, които предизвиква подобна /прогнозна/ информация - са поне два /или доста повече?/:
1. АКО ги има /прогнозните - огромни количества .../ - дали така лесно ще може да се получи /добие/ газа, след което и безпрепятствено да се пренесе до потребителите? АКО е така - защо срокът е ДО 2 години, а не - ДО няколко месеца? Инвеститори ли няма, или прогнозите си остават такива, както на много места по света? Кой инвеститор би заложил главата /и милиардите!/ си срещу някакви "прогнози"? АКО прогнозите БЯХА недвусмислени и точни - то Потоците едва ли щяха да са предмет на дискусия, а Меркел първа щеше да направи завой в действията се по преговорите. Всъщност - и всеки, след Меркел би приел по-рентабилният добив...
2. Дали ще е рентабилно получаването и транспортирането на хипотетично "огромните количества" - е едно на ръка... АКО ги има тия "огромни количества", дали ЕКО-движенията не биха се противопоставили на добива на газ? От чий ли шелф би се добивал, т.е. - в териториалните води на коя страна и кой би бил водещ производител /и износител/?...
Защо все още ги няма огромните платформи или трасета - поне нещо??? - например някои от водещите компании проявяват интерес..., дори - работят в Международни води? Колко са две години: ей сега ще минат...
Скептик съм, но - да повторя - политиката тук не намесвам... Само нахвърлях едни въпросителни, които - ако и да не падат, остават висящи във въздуха. А би трябвало да се работи - и в същият момент - Потоците да зациклят...
.................................................. .
Сега вече ще политизирам: по прогнози на атомни енергетици от западни страни - ОЩЕ преди затварянето на ядрените блокове в Козлодуй
- те можеха да работят безпроблемно ОЩЕ няколко десетилетия.
.................................................. ...
Какво искам да кажа, ли? Най-често прогнозите си остават такива. Където има възможност да се правят пари - за прогнози и години НЕ СЕ ГОВОРИ.
Може и да не съм прав!
Коментар
Коментар