Първоначално изпратено от markov
Разгледай мнение
Рациото е изключено, всичко е емоция. Императорът е лош, дворяните са лоши, руснакът е лош.
Врагът съществува с цел да бъде мразен, а не за да бъде разбиран.
Всичко това лошо, което е изброено по-горе, не може да доведе като резултат нещо положително. Следователно СВОБОДАТА ни е лоша, възраждането на държавността не струва. Следователно не е трябвало да се случва.
По някаква причина думата "окупация" в неговия емоционален свят носи висши негативни окраски и следователно това е единственото подходящо обвинение, което може да се пришие на този враг.
След като свободата е по начало лоша и възстановената българска държавност не струва - обстоятелството, че са загинали десетки хиляди - и наши чужди е лишено от всякаква съдържателна и емоционална компонента. Някакви там идиоти отишли някъде и били убити или умрели от болест, това ни казва оценката.
Ако въобще тук може да има някакъв проблем, то това е единствено, че малко врагове са умрели, трябвало е да измрат поне 3 - 4 пъти повече, а най-добре цял порядък повече.
Кое е вярното становище и поведение в тази ситуация? Очевидно това е становището на германския кайзер, че заради тези асоциални (разбирай: малоценни) същества, няма да пожертва живота на ни един прусак.
След като свободата и държавността не струват нищо, единственият смислен извод е, че най-доброто развитие от ситуацията 1876 - 1878 е: победа на Турция във войната и оставането ни под властта на Падишаха. (Войната е била все пак неизбежна, защото императорът е търсел реванш, имал е свои интереси, а и е пратен да се бие с мандат на великите сили (няма не искам
)Хладното рацио води към естествения извод, че султанът и Османска Турция са нещо положително и добро. Няма го Болния човек на Европа - това са демократско-либералистични бълнувания, няма необходимост от младотурци, най-добре би било исторически дори и ПСВ да заобиколи тези земи и да сме си стояли и до ден днеш под благотворната Му сянка.
Формалната логика води към тези разсъждения.
Коментар